Решение № 3485 от 29.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3485 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Радост Бошнакова

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Въззивно гражданско дело № 20231100503048 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Е.А. К. срещу отказ от 14.02.2023 г. на съдебния изпълнител да спре принудителното изпълнение по изп. дела № 357/2019 г., № 3234/2022 г. и № 3459/2022 г. по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 и район на действие СГС.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на постановения отказ за спиране на принудителното изпълнение поради образувано с внесен обвинителен акт на съдебно наказателно производство по НОХД № 953/2023 г. по описа на СРС срещу взискателите по изпълнението за извършено от тях престъпление – съставяне и използване на неистински документи (записи на заповед), на основание на които са издадени заповедите за изпълнение и изпълнителните листове, по които се образувало изп. дело № 357/2019 г. Присъединяване към последното на изпълнителните дела за вземанията на адвоката за осъществената от него защита в исковите производства по чл. 422 от ГПК, приключили с влязло в сила решение. Искат отмяна на отказа за спиране на принудителното изпълнение.

Взискателят и ответник по жалбата Ц.М.М. е подал възражения по жалбата, а в мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител заявява становище за нейната неоснователност поради липса на основание за спиране на изпълнителното производство за вземанията, установени с влезли в сила решения.

Съдът, като прецени събраните доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

1

Изпълнителното производство е образувано по молба от 14.02.2019 г., подадена до ЧСИ М.П. с рег. № 851 и с район на действие СГС от взискателите Е. К. и Ц.М., въз основа на издадени от СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД по заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – в случая ЗАПИСИ НА ЗАПОВЕД, четири изпълнителни листове за заплащането им на различни суми от длъжника Е.К..

Поради подадени от длъжника Е.К. в законоустановения срок възражения по чл. 414 от ГПК срещу така издадените заповеди за изпълнение, вземанията по които са обезпечени от съдебния изпълнител с налагане на запори върху вземания по банковите сметки на длъжника и по които са постъпвали суми, принудителното изпълнение по процесното изпълнително производство е спряно по силата на закона по арг. от чл. 420, ал. 1 от ГПК в приложимата му редакция. За констатиране на спирането на принудителното изпълнение съдебният изпълнител се е произнесъл, на основание чл. 432, ал. 1, т. 7 във вр.с чл. 420, ал. 1 от ГПК, с разпореждане от 02.04.2019 г.

С молба от 01.11.2022 г. взискателите Е. К. и Ц.М. са представили влязло в сила на 18.10.2022 г. решение по гр. дело № 4946/2019 г. по описа на СГС, с което вземането по изпълнителен лист от 18.09.2017 г. по заповед за изпълнение по гр. дело № 56323/2017 г. на СРС е установено със сила на пресъдено нещо. Представени са също и доказателства, че така установеното вземане по изпълнителния лист е прехвърлено с договор за цесия, поради което на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК, е конституиран по изпълнението, което е възобновено за вземането по този изпълнителен лист, на мястото на взискателя Е. К. взискателят Ц.М. и вземането по същия е погасено с постъпилите по запорите суми – така протокол за извършено погасяване от 02.11.2022 г.

На 01.11.2022 г. е представен и изпълнителен лист от 27.10.2022 г., издаден въз основа на влязлото в сила решение на СГС, взимането по което също е прехвърлено на взискателя Ц.М. и е присъединено за събиране по изп. дело № 357/2019 г.

С молба от 23.11.2022 г. взискателят Ц.М. е представил друго влязло в сила решение по гр. дело № 4947/2019 г. на СГС, с което със сила на пресъдено нещо е установено вземането му по изпълнителен лист от 23.04.2017 г. по заповед за изпълнение по гр. дело № 23825/2017 г. на СРС. Въз основа на него съдебният изпълнител е постановил разпореждане от 24.11.2022 г. за възобновяване на принудителното изпълнение и за вземането по този изпълнителен лист.

С влязло в сила разпореждане за разпределение на постъпили суми, на основание чл.

459, ал.1, изр.2 от ГПК, съдебният изпълнител е погасил частично вземането на взискателя Ц.М. по изпълнителния лист по гр. дело № 23825/2017 г. на СРС със сумата от 82327.81 лева, за което е съставил протокол от 30.11.2022 г.

За събиране по принудителното изпълнение по изп. дело № 357/2019 г. са присъединени и вземанията на адв. В.В. по издадените в негова полза изпълнителни листове за защитата му по приключилите с влезли в сила решения производства по чл. 422 от ГПК, предмет на принудителното им реализирани по изп. дела № 3234/2022 г. и № 3459/2022 г.

2

На 13.02.2023 г. длъжникът Е.К. е поискала от съдебния изпълнител спиране на принудителното изпълнение по посочените изпълнителни дела поради образувана наказателно производство от общ характер по внесен обвинителен акт срещу първоначалните взискатели за извършено от тях документно престъпление, за което са представени и доказателства – обвинителен акт и съдебно удостоверение за висящо наказателно производство.

След връчване на препис от молбата на взискателите и изразено от тях несъгласие за спиране на принудителното изпълнение по делата с разпореждане от 14.02.2023 г. съдебният изпълнител е отказал да спре изпълнението по производствата.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, видно от датата на връчване на постановения и обжалвания отказ на съдебния изпълнител. Същата е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – отказ на съдебния изпълнител да спре (преустанови временно) принудителното изпълнение.

Разгледана по същество обаче жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Спирането на принудително изпълнение е временно преустановяване на изпълнителните действия и забрана за упражняване на процесуални права и изпълнение на процесуални задължения, образуващи съдържанието на изпълнителното производство като правоотношение. Основанията за спиране на изпълнителното производство са императивно определени в закона и осъществяването им съгласно чл. 432 от ГПК е налице при: спор относно законността на изпълнението, като оспорване на изпълняемо право, при атакуване на съдебното решение, представляващо изпълнително основание, при оспорване принадлежността на правото на длъжника, върху което е насочено принудителното изпълнение, при обжалване на отделни действия по изпълнение; настъпването на смърт или недееспособност на страна в изпълнителното производство; очаквано доброволно изпълнение от длъжника по принудителното изпълнение и искане на взискателя, и откриване на производство по несъстоятелност за длъжника – търговец. Изложеното от жалбоподателя за разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на които по наказателното производство зависи материалната законосъобразност на принудителното изпълнение и при това само относно два от четирите изпълнителни листове на първоначалния взискател Ц.М. и тези по изпълнителните листове на присъединения взискател адв. В.В., по които вземанията са установени със сила на пресъдено нещо, задължителна за съдебния изпълнител, не осъществява нито едно от императивно посочените законови основания, което да предпостави спирането на процесното принудително изпълнение за тези вземания.

За пълното следва да се посочи, че принудителното изпълнение за вземанията по другите два изпълнителни листове, производството за установяването на които не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, продължава да е спряно на основание чл. 432, ал. 1. т. 7 във вр. с чл. 420, ал. 1 от ГПК – така разпореждане от 02.04.2019 г.

3

Предвид тези съображения обжалваният отказ на съдебния изпълнител се явява законосъобразен, а жалбата на длъжника - неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.А. К., със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, чрез адв. Е.П. срещу отказ на съдебния изпълнител в съобщение изх. № 11666 от 14.02.2023 г. да се спре принудителното изпълнение по изп. дело № 357/2019 г., № 3234/2022 г. и № 3459/2022 г. по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 и район на действие СГС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4