Решение № 146 от 01.08.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Монтана, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20251630200665 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по член 10, ал.1 от Закона за пътищата № 8505196933/08.03.2022г., издаден от Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ на „Г.Х.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: с. Б.П., общ. Б., Производствена база на „Г.Х.“ ЕООД, със законен представител В.Г.В., за нарушение на член 102,ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т.3 във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2500.00 лева.

Недоволно от така издадения електронен фиш е останало дружеството, поради което обжалва същия с оплаквания, свързани с изтекла относителна погасителна давност, както и за нарушение на процесуалните правила при издадения ел. фиш. Предвид това, моли съда да го отмени изцяло. В съдебно заседание жалбоподателят и негов представител не се явяват, изпращат писмено становище.

Въззиваемата страна – редовно призована не се явява, чрез процесуалния си представител представя писмено становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваният електронен фиш - законосъобразен.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от юридическото лице, което има правен интерес и 1 правна възможност да обжалва, в законния 14-дневен срок от връчването на ЕФ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Н а 08.03.2022г. в 06:03 часа, е установено нарушение на ППС Влекач ХХХХ 18.430 БЛС, с регистрационен номер ХХХХХХХ, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 44000, в община Монтана, за движение по път І-1 км 110+539, с посока нарастващ километър. Посочения пътен участък, където е установено нарушението бил включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.

10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението било установено с устройство № 10211, представляващо елемент от eлектронната система за събиране на пътни такси по член 10,ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път І-1, км. 110+539. За констатираното нарушение бил издаден Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по член 10, ал.1 от Закона за пътищата № 8505196933/08.03.2022г. На основание член 187а, ал.1 от ЗДвП ЕФ бил издаден на собственика на ППС-то - „Г.Х.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: с. Б.П., общ. Б., Производствена база на „Г.Х.“ ЕООД, със законен представител В.Г.В., с който за нарушение на член 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.

187а, ал. 2, т.3 във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2500.00 лева. Наказанието е определено съгласно предварително фиксирания за това размер, без възможност за индивидуализация, както от страна на АНО, така и от страна на съда в хода на настоящето производство.

От приложената по делото Заповед № РД-11-983/13.09.2021 година на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, е видно, че ел. фиш е издаден по утвърдения за това образец. Представено е доказателствено средство съобразно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП – снимков материал /л. 13-14 от делото/, изготвен с електронната система за контрол на Национално ТОЛ Управление, посочваща дата и час на нарушението.

В производството не са ангажирани доказателства кога точно е издаден този електронен фиш, тъй като съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП и в утвърдения образец, съгласно който е издаден атакувания ел. фиш като задължителен реквизит не е посочена дата на издаване. Същият е връчен на дружеството жалбоподател, чрез Български пощи на 04.06.2025 година.

На 09.06.2025 година в РС Монтана е депозирана жалба вх. № 7160/09.06.2025 година от „Г.Х.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: с. Б.П., общ. Б., производствена база на „Г.Х.“ ЕООД, чрез пълномощника – адв. Р. П. Р. – АК - Б.. Жалбата е основание за 2 образуването на настоящето съдебно производство.

Горепосочената фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на производството писмени доказателствени средства.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че обжалваният електронен фиш отговаря на изискванията на процесуалния закон. Същият е издаден по утвърдения за това образец, от компетентен орган. Съдържа всички необходими реквизити за своята валидност.

Относно възражението от жалбоподателя за изтекла погасителна давност, настоящият съд намира следното: ЕФ се приравнява на АУАН и НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС, доколкото в ЗАНН липсва изрично регламентирана абсолютна давност за наказателно преследване, а в хипотезата на издаден ЕФ – и обикновена такава, то по силата на чл. 11 от ЗАНН следва да намерят субсидиарно приложение разпоредбите на НК относно давността.

Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК обикновената давност е три години, а абсолютната такава е четири години и половина /чл. 81, ал. 3 от НК/.

Посочените давностни срокове започват да текат от датата на извършване на нарушението и се прекъсват с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване на извършителя. Датата на извършване на процесното нарушение е 08.03.2022 г., а датата на връчване на ЕФ – 04.06.2025 г. Въззивният съд намира, че към датата на връчване на ЕФ е бил изтекъл предвиденият законов срок от три години за относителната погасителна давност.

На следващо място, по отношение материалната законосъобразност на атакувания ЕФ - съдът е служебно известен за решение на Съда на ЕС по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Адм. съд Хасково с акт от 31.01.2023 година, в рамките на производство по дело „Екострой“ ЕООД срещу Агенция „Пътна инфрастуктура“. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Съгласно член 9а от Директива 1999/62 се предвижда, че държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по тази директива, както и че те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението им и че наказанията трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

В конкретния случай преюдициалното запитване е относно обхвата на принципа за пропорционалност на наказанията, посочен в тази разпоредба, тъй като българското законодателство в разпоредбата на член 179, ал.3-3б от ЗДвП предвижда в случай на нарушение на различни материални разпоредби 3 от този закон глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300, 1800 или 2500 лева.

Видно от решението по преюдициалното запитване Съдът на ЕС изрично е посочил, че принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които следва да бъдат зачитани и от националното законодателство. При тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, е непропорционално с оглед целите, посочени в правната уредба на Съюза.

Изводът, който се налага от решението на Съда на ЕС по дело С-61/2023 година е, че фиксираната по размер санкция така, както е предвидена в разпоредбите на член н 179,ал.3-3б от ЗДвП е в противоречие с един от основните и задължителни принципи на правото на ЕС, поради което същата се явява незаконосъобразна.

Правото като ЕС като наднационална правна уредба е задължително за всички държави членки и има приоритет по отношение на вътрешното законодателство. При колизия между аспект на правото на ЕС и аспект на правото в държава — членка на ЕС надделява правото на ЕС, поради което задължение на всеки правоприлагащ орган е да следи дали всяка вътрешноправна нормативна разпоредба съответства на общностното право и като е налице противоречие да приложи нормата от правото на ЕС.

При спазване на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и на едно от основните правила на правото на ЕС, че решенията по преюдициалните запитвания на съда на ЕС са задължителни не само за запитващите страни, но и за всички останали субекти на правото на ЕС, настоящият съд намира, че Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по член 10,ал.1 от Закона за пътищата № 8505196933/08.03.2022г., издаден от Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ и с който на „Г.Х.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: с. Б.П., общ. Б., производствена база на „Г.Х.“ ЕООД, със законен представител В.Г.В., за нарушение на член 102,ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т.3 във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2500.00 лева е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен. В този смисъл е и решение от 28.04.2025г. по канд№105/2025г. на 1-ви състав на АдмСМонтана.

В хода на производството, разноски са претендирани и от двете страни.

С оглед изхода на делото такива се дължат само от въззиваемата страна.

Жалбоподателят е представил Списък на разноските, съгласно разпоредбата на член 18,ал.2, във вр. с чл. 7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 550.00 лева за процесуално представителство. Съдът намира, че следва да уважи 4 претендираните разноски от жалбоподателя и възлага същите в тежест на въззиваемата страна.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Монтана

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по член 10,ал.1 от Закона за пътищата № 8505196933/08.03.2022г., издаден от Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ и с който на „Г.Х.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: с. Б.П., общ. Б., производствена база на „Г.Х.“ ЕООД, със законен представител В.Г.В.,, за нарушение на член 102,ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а,ал. 2, т.3 във вр. с чл. 179,ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2500.00 лева

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, град София, да заплати на „Г.Х.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХ, сумата от 550.00 /петстотин и петдесет/ лева, за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5