Определение № 757 от 03.11.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 757 гр. Варна, 03.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500613 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на С. Л. А. против определение № 3472/23.07.2025 г., постановено по в.ч.гр.д.

№ 1606/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му с вх. № 23786/17.03.2025 г. против Определение № 2140/17.02.2025 г., постановено по гр. дело № 11726/2024 г. по описа на ВРС, с което са съединени за общо разглеждане в едно производство гр. дело № 11726/2024 г. по описа на ВРС и гр.д. № 52637/2024 г. по описа на СРС на основание чл. 213 от ГПК и е постановено разглеждането на делата да продължи под общ деловоден № 11726/2024 г. по описа на ВРС.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно по съображения за допуснати нарушения на процесуалния закон.

Молил е за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството с дадени от настоящата инстанция указания.

Навел е оплаквания, че неправилно окръжният съд не разгледал жалбата като насочена срещу преграждащ акт и не приложил императивна правна норма в разрез с Тълкувателно решение 1/2013 г. ОСГТК на ВКС.

Частната жалба е подадена в срока, насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съда, редовна е и е допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Частната жалба на С. Л. А. пред окръжния съд е била насочена срещу 1 определениe на районния съд по чл. 213 ГПК, с което са били съединени за общо разглеждане в едно производство гр. дело № 11726/2024 г. по описа на ВРС и гр.д. № 52637/2024 г. по описа на СРС и е постановяване разглеждането на делата под общ деловоден № 11726/2024 г. по описа на ВРС.

Съгласно чл. 274, ал.1, т.1 и 2 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат два вида определения - тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и тези, които законът изрично посочва. Обжалваното пред окръжния съд определение не е от вида на тези определения, които подлежат на самостоятелно обжалване. Преграждащи по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК са определенията за прекратяване на делото поради липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на процесуална пречка за упражняване на правото на иск или на правото на въззивна или касационна жалба, за спиране на делото или отказ да се възобнови вече спряно дело, а обжалваното пред окръжния съд определение на районния съд не е такова. Разпоредбата на чл. 213 ГПК допуска когато в съда има висящи няколко дела с едни и същи страни или имат връзка помежду си, те да бъдат съединени за издаване на общо решение по тях. Прилагането на тази разпоредба от съда не прегражда развитието на нито едно от делата, защото с постановяване на общото решение ще бъдат разгледани претенциите по двете съединени дела, същевременно чл. 213 ГПК не предвижда и изрично обжалване на определението за служебно съединяване на исковете. Следователно преценката на въззивния съд, че частната жалба, с която е бил сезиран е недопустима, е направена при спазване на процесуалните правила. Предвид изложеното, неоснователни са оплакванията на жалбоподателя в настоящата жалба за преграждащ характер на обжалваното пред окръжния съд определение, обосновано от твърдения за липса на произнасяне от районния съд по друга негова молба преди съединяването на делата. Позоваването на неспазено от окръжния съд задължение за служебно прилагане на императивна правна норма е неотносимо към конкретния случай, поради което и оплакванията в тази връзка са несъстоятелни. Именно, поради недопустимост на жалбата пред окръжния съд, не са подлежали на разглеждане от него и оплакванията по същество срещу определението на районния съд. Затова, като е оставил без разглеждане жалбата, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните в настоящата жалба пороци и следва да бъде 2 потвърден.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3472/23.07.2025 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 1606/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд.

Определението не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 757 гр. Варна, 03.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500613 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на С. Л. А. против определение № 3472/23.07.2025 г., постановено по в.ч.гр.д.

№ 1606/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му с вх. № 23786/17.03.2025 г. против Определение № 2140/17.02.2025 г., постановено по гр. дело № 11726/2024 г. по описа на ВРС, с което са съединени за общо разглеждане в едно производство гр. дело № 11726/2024 г. по описа на ВРС и гр.д. № 52637/2024 г. по описа на СРС на основание чл. 213 от ГПК и е постановено разглеждането на делата да продължи под общ деловоден № 11726/2024 г. по описа на ВРС.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно по съображения за допуснати нарушения на процесуалния закон.

Молил е за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството с дадени от настоящата инстанция указания.

Навел е оплаквания, че неправилно окръжният съд не разгледал жалбата като насочена срещу преграждащ акт и не приложил императивна правна норма в разрез с Тълкувателно решение 1/2013 г. ОСГТК на ВКС.

Частната жалба е подадена в срока, насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съда, редовна е и е допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Частната жалба на С. Л. А. пред окръжния съд е била насочена срещу 1 определениe на районния съд по чл. 213 ГПК, с което са били съединени за общо разглеждане в едно производство гр. дело № 11726/2024 г. по описа на ВРС и гр.д. № 52637/2024 г. по описа на СРС и е постановяване разглеждането на делата под общ деловоден № 11726/2024 г. по описа на ВРС.

Съгласно чл. 274, ал.1, т.1 и 2 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат два вида определения - тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и тези, които законът изрично посочва. Обжалваното пред окръжния съд определение не е от вида на тези определения, които подлежат на самостоятелно обжалване. Преграждащи по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК са определенията за прекратяване на делото поради липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на процесуална пречка за упражняване на правото на иск или на правото на въззивна или касационна жалба, за спиране на делото или отказ да се възобнови вече спряно дело, а обжалваното пред окръжния съд определение на районния съд не е такова. Разпоредбата на чл. 213 ГПК допуска когато в съда има висящи няколко дела с едни и същи страни или имат връзка помежду си, те да бъдат съединени за издаване на общо решение по тях. Прилагането на тази разпоредба от съда не прегражда развитието на нито едно от делата, защото с постановяване на общото решение ще бъдат разгледани претенциите по двете съединени дела, същевременно чл. 213 ГПК не предвижда и изрично обжалване на определението за служебно съединяване на исковете. Следователно преценката на въззивния съд, че частната жалба, с която е бил сезиран е недопустима, е направена при спазване на процесуалните правила. Предвид изложеното, неоснователни са оплакванията на жалбоподателя в настоящата жалба за преграждащ характер на обжалваното пред окръжния съд определение, обосновано от твърдения за липса на произнасяне от районния съд по друга негова молба преди съединяването на делата. Позоваването на неспазено от окръжния съд задължение за служебно прилагане на императивна правна норма е неотносимо към конкретния случай, поради което и оплакванията в тази връзка са несъстоятелни. Именно, поради недопустимост на жалбата пред окръжния съд, не са подлежали на разглеждане от него и оплакванията по същество срещу определението на районния съд. Затова, като е оставил без разглеждане жалбата, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните в настоящата жалба пороци и следва да бъде 2 потвърден.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3472/23.07.2025 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 1606/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд.

Определението не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3