Решение № 42 от 09.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Пловдив, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

К.а Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20255001000558 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно - по чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 336 от 18.07.2025 година, постановено по т. дело № 572/2023 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдено „Гард Инвест“ ООД, ЕИК 11553789, град Раковски, да заплати на „Булгаргаз“ ЕАД, ЕИК 175203485, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Петър Парчевич“ 47, следните суми:

-сумата 72 500,40 лв., включваща неизплатена стойност на осигурен достъп до месечен капацитетен продукт за м.05.2022 г. по фактура **********/17.05.2022 г., както и задължения за неприети, но доставени количества газ по т.7.5 от Договор 223-221/24.06.2021 г. по УДП 9000020194/07.04.2022 г. и УДП 9000020340/12.05.2022 г., ведно с обезщетение за забава от датата на исковата молба - 26.09.2023 г. до окончателното изплащане;

-сумата 11 180,28 лв., представляваща неустойка за несвоевременното заплащане на сумата 72 500, 40 лв. за периода м.03.2022 г. – 26.09.2023 година 1

-сумата 3797,23 лева разноските по делото.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Гард Инвест“ ООД с оплаквания за неправилност, с искане за отмяната му и постановяване на ново решение по същество, с което да се отхвърлят предявените искове и да се присъдят на жалбоподателя разноски за двете инстанции. В жалбата се твърди, че решението е постановено само на база на счетоводните записвания и операции при ищеца, без да са обсъдени и възприети възраженията на ответника и всички събрани по делото доказателства. Изложени са подробни съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд по направените от жалбоподателя възражения за стопанска непоносимост, алтернативно непреодолима сила, както и за нищожност на клаузата за неустойка по чл. 7.4. от договора. Поддържа се, че съдът неправилно не е уважил възражението за прихващане с вземанията, които ответникът има срещу ищеца, надхвърлящи по размер исковите претенции. Твърди се, че договорът е прекратен с писмено изявление на жалбоподателя от 25.01.2022 година, евентуално на 25.02.2022 година съгласно чл. 15.3. от него, като изводите на първоинстанционния съд и по този въпрос били неправилни.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от „Булгаргаз“ ЕАД с изразено становище за нейната неоснователност, подробно развити съображения за неоснователност на оплакванията в нея и искане за потвърждаване на решението и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззивният съд, съобразявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от ответника в първоинстанционното производство срещу постановеното осъдително решение, като при подаването й е спазен предвиденият в чл. 259, ал. 1 от ГПК двуседмичен преклузивен срок.

По т. дело № 572/2023 година по описа на Окръжен съд – Пловдив са предявени осъдителни искове от „Булгаргаз“ ЕАД срещу „Гард Инвест“ ООД, намиращи правното си основание в чл. 79, ал. 1, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД във връзка с чл. 327 от ТЗ.

Ищецът е претендирал присъждане на дължими суми по договор за 2 доставка на природен газ, сключен с ответника в качеството му на клиент на дата 24.06.2021 година. Претендирани са главница в общ размер на 72500,40 лева, както и договорна неустойка за забава към 26.09.2023 година в размер на 11180,28 лева. В претендираната главница са включени дължими суми по чл.

7.5. от договора и издадените въз основа на него две уведомления за допълнително плащане. Първото от тях е от дата 07.04.2022 година и е на стойност 46145,11 лева, а второто е от дата 09.05.2022 година на стойност 50586,72 лева. Сумите по двете уведомления, според обстоятелствената част на исковата молба, представляват 10% от цената на договореното и неполучено реално количество газ от ответника през месеците март и април 2022 година, дължими съгласно т. 7.5. и т.7.7. от договора. В исковата молба е посочено, че главницата по уведомление за допълнително плащане № 90000194/07.04.2022 година е коригирана с кредитно известие от 09.05.2022 година до размера на 19711,43 лева. Освен сумите по двете уведомления ищецът претедира и сумата от 2202,25 лева главница, дължима според него на основание т.11.4. от договора за заявен месечен капацитетен продукт за достъп за месец май 2022 година и издадена данъчна фактура от 17.05.2022 година, за който липсва прехвърляне на друг ползвател съгласно т.15.6. от клиента

„Гард Инвест“ ООД. Главницата от 72500,40 лева, която се претендира с исковата молба, включва описаните три суми.

Исковата претенция за неустойка от 11180,28 лева се основава на клаузата на т.12.14. от договора, предвиждаща, че върху неиздължените суми в предвидените в договора срокове се дължи неустойка в размер на законната лихва за периода на забавата. Досежно условията и сроковете, в които ответникът дължи плащане на исковите суми, ищецът е посочил, че е приложима клаузата на т.12.16. от договора – плащане през месеца на доставката, доколкото не е представена банкова гаранция. По отношение на плащането на сумите по двете уведомления за допълнително плащане е посочено, че е приложим срокът по чл. 12.16.5. – до 12-то число на месеца, следващ месеца на доставката. За претендираната сума по фактурата от 17.05.2022 година за осигурен месечен капацитет срокът и условията за плащане, според ищеца, са тези по т. 12.16.10. и т.12.16.11. от договора – отново до 12-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след издаване на фактура до 9-то число на месеца. В исковата молба е посочено, че поради липсата на плащане от страна на ответника, въпреки водените разговори и 3 изпратените покани, на 03.05.2022 година ищецът „Булгаргаз“ ЕАД е уведомил ответника, че договорът се прекратява, считано от 01.05.2022 година.

В преклузивния срок, с отговора на исковата молба, ответникът „Гард Инвест“ ООД е оспорил предявените искове по основание. Не оспорва сключването на договор на 24.06.2021 година за доставка на газ за периода от 01.01.2022 година до 01.01.2023 година ведно с приложение към него на годишна програма, определяща общото годишно количество газ, както и договорените помесечни и дневни количества, които следва да бъдат доставени. Не оспорва също, че от началото на 2022 година, вкючително за месеците март и април 2022 година, е налице пълно неприемане на договорените количества газ. Липсва оспорване и на начина, по който е определен размерът на посочените в двете процесни уведомления за допълнителни плащания суми, представляващи размера на договорена неустойка от 10% съгласно т.7.7. от договора върху стойността на договорените за тези месеци количества, определена от „Булгаргаз“ ЕАД и утвърдена от КЕВР за един мегаватчас. Становището му обаче е, че както сумите по двете уведомления за допълнително плащане, така и тази по фактурата от 17.05.2022 година за стойността на заявен месечен капацитетен продукт за достъп за месец май са недължими.

Първата група доводи, изложени в отговора, са свързани с трикратното увеличение на цената на природния газ от датата на сключване на договора до края на 2021 година, както и през 2022 година. Посочено е, че договорът е сключен за осигуряване на природен газ за отопление на оранжериите на ответника за зеленчукопроизводство, чиято цена се калкулира в себестойността на произведената продукция, че увеличението на цената на газа е напълно непредвидимо към момента на договарянето и е непоносимо за ответника като производител, не може да се компенсира през цената на крайния продукт и би довело до неплатежоспособност на дружеството.

Според ответника трикратното увеличение на цената на природния газ се явява непреодолима сила за производството на „Гард Инвест“ ООД по смисъла на чл. 306 от ТЗ и след месец януари 2022 година дружеството не е било състояние за изпълнява сключения договор за доставка на газ. Посочено е, че на 25.01.2022 година ответникът е изпратил до „Булгаргаз“ ЕАД изрично писмо, с което ищецът е уведомен на основание чл. 306, ал. 3, изречение първо 4 от ТЗ, че не е в състояние да изпълнява задълженията си по договора, не може да получава и потребява договорените количества газ, тъй като не може да ги заплаща, поради което е преустановил дейността си по производство на оранжерийни зеленчуци. В писмото било посочено също, че поради невъзможност за продължаване действието на договора, ответникът го прекратява на основание чл. 306, ал. 5 от ТЗ. В писмения отговор на исковата молба се поддържа, че прекратяването на договора е настъпило на дата 25.01.2022 година, а не на 01.05.2022 година, както се твърди в исковата молба и че след 25.01.2022 година договорът не поражда задължения за ответника за приемане и ползване на първоначално договорените количества за периода февруари – май 2022 година. Оспорва се прекратяване на договора от страна на ищеца на основание т.15.4. поради неизпълнение от клиента, като се поддържа, че не е изпращано 14 дневно предизвестие.

Оспорено е становището на ищеца в писмото от 13.04.2022 година, че уведомлението на ответника от 25.01.2022 година ще се счита като тримесечно предизвестие по т.15.2. от договора, като се твърди, че това уведомление е на друго основание – чл. 306 от ТЗ.

С отговора на исковата молба е направено възражение за нищожност на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД – поради противоречие със закона и добрите търговски нрави, на клаузата на т.14.7.б. от договора, в която е предвидено, че не представляват непреодолима сила промените в пазарните цени на природния газ и условията за доставка и пренос. Тази клауза била в противоречие с разпоредбите на чл. 306 и чл. 307 от ТЗ. Екстремното увеличение на цената на даден продукт след сключването на договора по непредвидими и непреодолими причини било форс мажор, който следвало да бъде признат от съда. Поддържа се, че това разбиране не противоречи на разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД, която касаела заплащането на първоначално договорената между страните цена при настъпване на нейната изискуемост, но не и повишаването на цената с 300% по независещи от страните и непредвидими причини.

При условията на евентуалност, ако не се уважи възражението за непреодолима сила по чл. 306 от ТЗ и ако се приеме, че договорът е прекратен не на 25.01.2022 година, а на 01.05.2022 година, е направено възражение за наличие на стопанска непоносимост на договора по смисъла на чл. 307 от ТЗ 5 досежно задълженията на ответника за месеците март и април 2022 година, възникнала на датата на изпратеното писмо от „Гард Инвест“ ООД – 25.01.2022 година. Формулирано е искане за изменение на договора в тази му част и приемане, че претендираните суми са недължими. Ответникът поддържа допустимост на възражението на стопанска непоносимост в хода на предявен срещу него осъдителен иск, позовавайки се на съдебна практика – решение от 03.07.2008 година по ВАД № 196/2007 година на АС при БТПП и решение № 115/08.05.2008 година по т.д. 774/2007 година на ВКС, второ т.о. и на доктрината. Поддържа се също, че е възможно позоваване на стопанска непоносимост и след прекратяване на договора, когато има неизпълнени задължения по него, както и възможност да се приеме, че стопанската непоносимост е настъпила от по-ранна дата, когато са се проявили икономическите и пазарни промени, които я обосновават, а не само занапред след прогласяването й с влязло в сила съдебно решение. В отговора на исковата молба са изложени доводи в подкрепа на възражението за стопанска непоносимост, свързани със значителното завишаване на разходите, формиращи себестойността на произвежданата от ответника продукция, при включване на увеличената в пъти цена на газа / увеличение на себестойността със 70% за месец март 2022 година спрямо март 2021 година и със 63% за месец април 2022 година спрямо април 2021 година/. Посочено е, че при индекс за нарастване на потребителските цени за периода от март 2021 година до март 2022 година от 12,4%, продукцията на ответника би била непродаваема дори на цена, покриваща само себестойността й.