Решение № 188 от 20.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева при участието на секретаря Ина Г. Андонова като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20258002901993 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца “ТРЕЙС ГРУП ХОЛД” АД, ЕИК 123682269, против решение № 167/28.05.2025 г. по в.т.д. № 107/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, 3 граждански състав, с което е потвърдено решение № 422/06.12.2024 г. по т.д. № 486/2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора за отхвърляне на предявения от настоящия касатор срещу ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА, Булстат 000818022, осъдителен иск за сумата от 3 690 680,36 лева (след увеличение на иска, допуснато от първата инстанция с определение от открито съдебно заседание на 04.11.2024 г.), представляваща възнаграждение на основание чл. 117а ЗОП, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С касационната жалба се атакува въззивното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Оспорва се изводът на въззивната инстанция, че в случая не е налице една от задължителните предпоставки по чл. 117а вр. с чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП, а именно: съгласуване на волята на страните под каквато и да е форма за изменение на първоначално уговорената цена по договора за обществена поръчка. Изразява се несъгласие с направеното от 1 съда тълкуване, че цитираната норма предвижда само правна възможност и не предпоставя право за изпълнителя, съответно задължение за възложителя да плати цена, различна от първоначално приетата. Подробно се аргументира тезата, че с оглед законовата регламентация и мотивите към проекта на Закона за допълнение на Закона за обществените поръчки с вх. № 47-254-01104/19.07.2022 г., целящ преодоляване на инфлационния риск чрез прилагане на обективна и справедлива индексация на стойността на изпълнени и предстоящи дейности по договори за обществени поръчки, възложителят е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 117а ЗОП, когато са налице законовите предпоставки за това, а съгласието му в писмена форма (в сключено допълнително споразумение или чрез други писмени доказателства и кореспонденция) не е елемент от установеното в същата правило. Излагат се доводи, че в конкретния случай са приложими редакциите на чл. 117а ЗОП (ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 05.08.2022 г.) и на методиката (обн. ДВ, бр. 78 от 30.09.2022 г., в сила от 30.09.2022 г., изм. и доп., бр. от 28.02.2023 г., в сила от 28.02.2023 г.), тъй като се касае за материалноправни норми и правото на изпълнителя да получи възнаграждение за приетите работи в размер, изменен и изчислен съобразно чл. 4 от методиката, е възникнало преди промените в ЗОП (обн. ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.), съответно преди тези в методиката (обн. ДВ, бр. 104 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.). Ограничения относно етапа на процедурата не са предвидени, освен указанията в методиката, че дейностите следва да са приети след датата 30.06.2021 г. Тези, за които се претендира увеличено възнаграждение на соченото основание, са изпълнени след 30.06.2021 г. и са приети от възложителя без забележки, като търсеният от ищеца размер на увеличеното възнаграждение не надвишава 50 % от първоначалната цена по договора. Оспорват се и допълнителните аргументи на въззивния състав, основани на разпоредбата на чл. 184 ЗОП, както и на Методическите указания на Агенцията по обществени поръчки относно възможности за индексиране на договори по време на изпълнението им в условията на инфлация, според които преценката за наличие на предпоставките за изменение на договора по ЗОП се извършва от възложителя, който носи отговорност за законосъобразното възлагане и изпълнение на обществената поръчка. Пояснява се, че Методическо указание изх. МУ-1/01.04.2022 г. на изпълнителния директор на АОП при МФ е издадено четири месеца преди приемането на новия чл. 117а ЗОП и не касае неговото прилагане, а представлява разяснение на възможностите за изменение на цената на договорите за обществени поръчки на основание чл.

116 ЗОП в случаите на инфлация. Съображението на апелативния съд, че не може да бъде изпълнено задължението на възложителя по чл. 185, т.2 ЗОП за публикуване в специалната платформа на изменение на цената по договора, ако последното не е писмено изразено от страните, може да касае изменени по реда на чл. 116, ал. 1 ЗОП споразумения, но не и такива по чл. 117а от същия.

Твърди се, че съдебният акт е немотивиран - без анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд се е задоволил да посочи, че в 2 хипотезата на чл. 117а вр. с чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП позоваването на промени в пазарните условия, обосновани с инфлационните тенденции, трябвало да бъде съпроводено с данни, които да ги доказват по безспорен начин, което не е сторено от носещата доказателствена тежест страна – ищеца. Въззивното решение се обжалва като необосновано с аргументи, че съображенията на решаващия състав, наложили крайния му извод за неоснователност на исковата претенция, са вътрешно протИ.речиви и изведени, без да се държи сметка за правилата на формалната логика, цитираните от съда норми от специалния закон, фактическите констатации и събраните доказателства. След като апелативният съд е приел, че съгласието на възложителя е задължителна предпоставка по чл. 117а ЗОП, е направил фактическа констатация за дадено такова с писмо на ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА с изх. № 10-11-13097/17.10.2023 г. за изменение цената по процесния договор в размер на 670 000 лева, помалък от претендирания в настоящия процес. Въпреки това искът до този размер е отхвърлен, т.е. липсва единство между изложените мотиви и диспозитива на съдебния акт. Решението се счита за необосновано и поради това, че въззивната инстанция е аргументирала тезата си с разпоредбата на чл.

116, ал. 7 ЗОП, която е приета с ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г., т.е. след депозирането на исковата молба, и според касатора е неприложима за разглежданото заварено правоотношение при липса на предвидено обратно действие на същата. По тези доводи се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения осъдителен иск, както и присъждане на разноските по делото.

От ответника по касация ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА е подаден отговор, в който се оспорва подадената касационна жалба. Излагат се съображения, че след като едно облигационно правоотношение е погасено, изменението му е недопустимо. Развива се тезата, че, с оглед правилото на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, според което договорите могат да бъдат изменени само по съгласие на страните или при наличие на законови основания за това, то за промяна на цената по процесния договор по ЗОП е необходимо изричното съгласие на възложителя. В действащата нормативна уредба не е предвидена намеса на съда като основание за заместване на липсващата воля на страната, подобно на механизма по чл. 307 ТЗ. В тази насока се поддържа, че Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация е приложима само за действащи договори, какъвто не е разглежданият, както и при формирана обща воля на двете страни за това.

Сочи се, че обезщетяването на икономически оператори по приключили договори поради инфлация не следва да се извършва чрез индексация на вложени материали. Ако изобщо е допустимо, то следва да се осъществи след анализ на претърпяна загуба и реализирана печалба спрямо оферираната печалба на изпълнителя, за да се постигне обезвреда единствено на реално понесената негативна разлика. Противното би позволило по приключили договори да се реализира свръхпечалба, несъответстваща на оферирания процент, който първоначално е обусловил избора на изпълнителя. Оспорва се 3 тезата на касатора, че в §2 ПЗРЗОП е предвидено обратно действие на методиката по отношение на договори по ЗОП, сключени преди 05.08.2022 г.

Последващи изменения в режима (напр. “наличие на финансов ресурс у възложителя” и др.) действат за в бъдеще спрямо висящите правоотношения.

В конкретния случай, доколкото докладът по делото е изготвен след приемане на тези законови изменения и съдебното дирене е приключило при тяхното действие, разпоредбата на чл. 116, ал. 7 ЗОП и изискването за наличие на “финансов ресурс” са приложими към исковата претенция. Релевира се от ответника дело С-820/24 на СЕС, Strominator Elektro - преюдициално запитване по въпрос относно възможността за изменение на договор за обществена поръчка след извършване на работите и преди плащането от възложителя. По тези аргументи се моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и да бъдат присъдени разноските по делото.

С постановеното по настоящото дело определение № 180/21.01.2026 г., след служебно извършена проверка е допуснат касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за преценка допустимостта на въззивното решение с оглед направеното изменение на основание чл. 214, ал.

1 ГПК на предявения иск чрез увеличение от първоначалния му размер.

В проведеното открито съдебно заседание всяка от страните поддържа защитната си теза в производството. По основанието, послужило за допускане до касация, обжалващият изтъква, че извършеното изменение на иска не представлява сезиране на съда с нова претенция, тъй като ищецът е въвел основанието, от които произтича спорното материално право – в случая процесния договор за СМР, още с исковата молба и го е поддържал с допълнителната такава. От това извежда съждението, че не е налице изменение на основанието на иска, а само увеличение на размера на индексираното вземане съгласно справката към исковата молба по чл.366 ГПК, без да са въведени нови юридически факти. Счита, че предявените искове са основателни, тъй като с приемането на новата разпоредба на чл. 117а ЗОП (ДВ, бр. 62 от 2022 г.), приложима според обжалващия в първоначалната й редакция, законодателят е въвел компенсаторен механизъм, целящ да преодолее последиците от трайно нарастващата инфлация в резултат на COVID-пандемията и военния конфликт между Русия и Украйна. Позовава се на §2 на ПЗР на ЗИДЗОП, с който на тази норма е придадено обратно действие, т.е. на индексиране подлежат всички договори, сключени преди приемането й - на 05.08.2022 г., какъвто е и процесният. Поддържа тезата, че прекратяването на договора не следва да препятства правото на изпълнителя да получи индексирано възнаграждение, както за изпълнените дейности по договора, така и за тези, които са описани в допълнителното споразумение към него, тъй като посочените в последното обекти не са възложени с подписването на последното, а по самия договор, сключен преди 05.08.2022 г. и попадащ в приложното поле на чл. 117а ЗОП. На тезата, че прекратяването на договора препятства изпълнителя да получи възнаграждение в изменен размер, касаторът протИ.поставя аргумента, че това му право възниква ex 4 lege, по силата на закона, и до изпълнение на правоотношението от двете страни същото запазва действието си. Иска да бъде отменено въззивното решение като неправилно. Претендира разноски за трите инстанции съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касация изразява становище, че когато към исковата претенция се добавят нови периоди и дейности, това води до недопустимо изменение на иска. По съществото на спора подчертава, че правото на индексиране, на което се позовава касаторът, не касае прекратени договори за обществена поръчка, а единствено действащи такива и то при преценка от възложителя на финансовия му ресурс, защото при обявяване на поръчката той предвижда обектите, които ще се изпълняват съобразно предвидените средства. Моли да бъде отхвърлена касационната жалба. Заявява, че не претендира разноски в касационното производство.