Решение № 338 от 31.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. София, 31.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИАНА Б. РАШКОВА

ЦЕКОВСКА при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА Административно наказателно дело № 20251110209400 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***, ЕИК: ***, срещу наказателно постановление № 42-0012441/21.02.2025 г, издадено от началника на Областен отдел „Административна администрация“ към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ към Министерството на транспорта и съобщенията, с което на дружеството на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 (три хиляди) лева.

В подадената жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото НП, поради което се иска неговата отмяна, а в условията на евентуалност – да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН.

Отправена е претенция за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се представлява от адв. К. от САК, който поддържа жалбата и сочи, че НП е издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Предвид това моли съда да отмени НП и претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което е изпратена жалбата към съда, се иска НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, и се прави възражение за прекомерност на поискания от жалбоподателя адвокатски хонорар.

Софийски районен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото 1 доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

„***, ЕИК: ***, е търговско дружество със седалище и адрес на управление: гр. София, 1373, р-н „Красна поляна“, кв. „Суходол“, ул.

„Суходолска“ № 195, офис № 3, представлявано от управителя Кристоф Жозе Равигнат.

На 20.06.2023 г. бил сключен трудов договор № ***/20.06.2023 г. между страните „***, ЕИК: *** (работодател) и В.М., ЕГН: ********** (работник/служител). Съгласно чл. 1.1 този договор последният следвало да изпълнява длъжността „шофьор на товарен автомобил“. В чл. 4.3 било посочено, че В.М. се задължава да постъпи на работното си място за изпълнение на задълженията си по договора на 01.10.2023 г. в началото на работното време.

В.М. получил български документ за самоличност – разрешение за постоянно пребиваване на 16.01.2024 г., а карта за квалификация на водач на МПС – на 03.04.2024 г.

На 23.06.2024 г. „*** (работодател) и В.М. (работник/служител) сключили допълнително споразумение към трудов договор № ***/20.06.2023 г. В него било посочено, че „работникът започва работа, считано от 26.04.2024 г.“.

Органите на ИА „Автомобилна администрация“ извършили комплексна проверка по документи на дружеството „*** за периода 30.09.2023 г. – 15.08.2024 г. Проверката приключила със съставянето на констативен протокол за извършена комплексна проверка от 11.10.2024 г., като в него било посочено, че „превозвачът е назначил водачи без да отговарят на изискването за квалификация на водача“.

Въз основа на извършената проверка, на 11.10.2024 г. Р. М., инспектор в Областен отдел „Административна администрация“ гр. София, в присъствието на един свидетел, съставил АУАН № 346344/11.10.2024 г. В акта било посочено, че „*** е извършило нарушение на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвПр вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, тъй като е назначило на работа В.М., роден на 07.07.1979 г. от Република Украйна, без да има валидна карта за квалификация на водач на МПС. Посочва се, че същият имал такава карта от 03.04.2024 г. Препис от АУАН бил връчен на пълномощник на дружеството. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са постъпили писмени възражения.

Н а 21.02.2025 г. при идентични фактически изводи, Георги Николов, началник на Областен отдел „Административна администрация“ гр. София, издал обжалваното НП № 42-0012441/21.02.2025 г., с което на което на „*** на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ била наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 (три хиляди) лева. Препис от НП бил връчен на пълномощник на жалбоподателя на 02.06.2025 г. Жалбата срещу НП била подадена на 16.06.2025 г.

Горната фактическа обстановка беше установена въз основа на писмените доказателства, приобщени по законния ред на чл. 283 НПК.

2

Същите са еднопосочни и непротиворечиви, като от тях се установяват времето, мястото, начина на извършване на деянието и неговото авторство, поради което не се налага подробно им аналитично обсъждане (арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК).

Съдът дава вяра на показанията на св. Д.П. в тази им част, в която заявява, че В.М. в действителност е бил служител в „***, доколкото това се потвърждава и от писмените доказателства по делото.

Съдът не може да се съгласи с твърдението на св. П., че трудовият договор от 20.06.2023 г. представлявал „предварителен договор“ и че В.М. щял да бъде назначен на работа с анекс, когато придобие разрешение за пребиваване в Република България и карта за квалификация за водач на МПС.

Първо, в трудовия договор никъде не се сочи, че е предварителен такъв – напротив, изрично се посочва кога М. е следвало да постъпи на работа, като липсват каквито и да било договорки за сключване на анекс. Второ, в трудовото законодателство липсва институтът „предварителен трудов договор“, т.е. договор, с който едно лице се задължава да сключи трудов договор в бъдещ момент, в каквато насока са твърденията на свидетеля. Съдът намира, че в тази им част показанията на св. П. са нелогични, противоречащи на писмените доказателства по делото и обслужващи защитната теза на жалбоподателя, поради което не ги кредитира при формиране на преценката си относно фактическата обстановка по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от легитимна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В производството по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Съдът съобрази, че процесният трудов договор № *** е сключен на 20.06.2023 г., а В.М. е получил карта за квалификация на водач на МПС на 03.04.2024 г. Предвид това съдът достигна до извода, че жалбоподателят е назначил на работа лице, което към момента на сключване на трудовия договор, не притежава необходимата квалификация за водач на МПС. По този начин от обективна страна състава на административно нарушение по чл. 96г, ал. 1, предл. 1 от ЗАвПр във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ. Въпреки това, съдът констатира, че при установяването на административно нарушение и налагане на административно наказание са допуснати следните нарушения:

Първо, съдът като съобрази датата на извършване на нарушението (20.06.2023 г.), датата на констатирането му и издаването на АУАН (11.10.2024 г.), както и датата на издаване на НП (21.02.2025 г.), установи, че АУАН е издаден около една година и четири месеца след извършване на нарушението.

3

Предвид това съдът достигна до извода, че АУАН не е издаден в преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Това се явява съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на НП като незаконосъобразно.

Второ, в чл. 96г, ал. 1 от ЗАвПр са обособени два състава на административни нарушения, а именно - Който назначи (предл. 1) на работа или допусне (предл. 2) водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.

В обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушение на 20.06.2023 г., състоящо се в назначаване на работа на лице, което не притежава карта за квалификация на водач на МПС. По своята същност това е административно нарушение по чл. 96г, ал. 1, предл. 1 от ЗАвПр. При посочването на правната квалификация в НП е посочено, че е извършено нарушение по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр, т.е. „*** е санкционирано за допускане до работа на водач без същият да притежава карта за квалификация на водач на МПС. Като е посочил неправилна правна квалификация, АНО е допуснал нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

Неправилното определяне на правната квалификация, представлява нарушение на материалния закон и се явява основание за отмяна на НП като неправилно. Отделно от това, неправилното определяне на правната квалификация води и до неяснота и противоречие в административното обвинение, тъй като води до невъзможност за жалбоподателя да разбере за какво нарушение точно е санкциониран – за назначаване ли, както е посочено в обстоятелствената част на НП, или за допускане до работа – както е посочено в правната квалификация. Това от своя страна представлява съществено процесуално нарушение, тъй като накърнява правото на защита санкционираното лице в производството.

Предвид гореизложеното съдът счита, че при издаването на обжалвания акт са допуснати съществени пропуски, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и обуславящи отмяна на обжалваното НП, като е безпредметно обсъждането на направените от страните доводи и възражения, доколкото същото не би променило правния резултат.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя се дължат разноски. Същият претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лева (с ДДС), за заплащането на които са представени доказателства. В придружителното писмо, с което е постъпила административнонаказателната преписка, е направено възражение за прекомерност, което съдът счита за основателно предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че съдебното следствие се е изчерпало в рамките на едно открито заседание. Съдът счита, че следва да се намали и присъди възнаграждение в минимален размер, а именно - на 600,00 лева (с ДДС).

4

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМ ЕН Я наказателно постановление № 42-0012441/21.02.2025 г, издадено от началника на Областен отдел „Административна администрация“ към

Изпълнителна агенция

„Автомобилна администрация“ към

Министерството на транспорта и съобщенията, с което на „***, ЕИК: ***, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 (три хиляди) лева.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати в полза на „***, ЕИК: *** сумата в размер на 600,00 лева (с ДДС), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5