Решение № 3658 от 03.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3658 гр. Пловдив, 03.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20215330106348 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от Н. П. С., ЕГН **********, с адрес: ***** против „Нордпрайм логистик“ ООД, ЕИК 204091729, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 53, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128 вр. с чл. 245 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ, както и чл. 226 КТ.

В исковата молба се твърди, че между страните съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността ***** с код по НКПД:

***** в отдел *****: обект *****, с адрес: ***** на пълно работно време от 8 часа, считано от 05.10.2017 г., с основно месечно трудово възнаграждение от ***** лв. месечно и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж при работодателя за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа. Във връзка с трудовото правоотношение бил сключен Трудов договор № ***** г. на основание чл. 67, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1 КТ. Твърди, че в продължение на 20 месеца и 20 дни е работил при ответника, като съвестно е изпълнявал трудовите си задължения и работодателят не е имал оплаквания от него. През първите 15 месеца получавал навреме и редовно месечното си трудово възнаграждение, като през последните 5 месеца и половина, въпреки че не получавал такова, изпълнявал трудовите си задължения, докато не бил освободен поради намаляване обема на работа. От месец януари 2019 г. работодателят спрял изплащането на трудовото му възнаграждение, като на ***** г. трудовият договор бил прекратен на основание чл.

1

328, ал. 1, т. 3 КТ, без да бъде спазен срокът на предизвестие от 30 дни. След прекратяване на трудовия договор, ищецът очаквал да му бъдат изплатени работните заплати за периода м. януари 2019 г. – ***** г., както и дните за неизползван годишен отпуск, но това не се случило. Излага, че не му е връчвано предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя, като не му била връчена и Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. На ***** г. отишъл в офиса на фирмата и получил само трудовата си книжка, в която е отбелязано основанието за прекратяване и датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Липсата на Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение го лишило от възможността да се регистрира в Бюрото по труда и да получава обезщетение за безработица, както и съдействие за намиране на нова работа. Твърди, че не е получил полагащите му се трудови възнаграждения за м. януари – м. юни 2019 г., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и обезщетение за неспазено 30-дневно предизвестие.

Сочи, че претендираната за всеки месец сума за обезщетение поради неиздаване на документи, свързани с трудовото правоотношение – акт за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя, е формирал въз основа на полагащото му се обезщетение от НОИ за безработица. Формирано е въз основа на дневното парично възнаграждение за безработица, което е в размер на 60 на 100 от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски за фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от общо ***** лв. – незаплатени трудови възнаграждения за периода м. януари 2019 г. – м. юни 2019 г.; сумата от ***** лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 10 работни дни за 2019 г.; сумата от ***** лв. – обезщетение за неспазено 30-дневно предизвестие, както и сумата от общо ***** лв. – претърпени от ищеца вреди, поради невъзможността му да се регистрира в Агенция по заетостта – Бюро по труда и да получи полагащото му се обезщетение за безработица за периода м. юни 2019 г. – м. януари 2020 г., поради неиздаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото му правоотношение.

Моли да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорва всички твърдени от ищеца факти и обстоятелства. Твърди, че съгласно фиш за заплати за месец януари 2019 г., подписан от ищеца, същият за месец януари 2019 г. за 22 работни дни е бил 3 дни в болничен, 8 дни в платен отпуск, 11 дни в неплатен отпуск и сумата която му се е дължала и е получена от него е ***** лв., а 2 не както се твърди ***** лв. за месец януари 2019 г. За месец февруари 2019 г. Н. С. за 20 работни дни, 18 дни е бил в болничен и 2 дни в неплатен отпуск, и няма суми за получаване, а не както се твърди в исковата молба ***** лв. за месец февруари 2019 г.

За месец март 2019 г. за 20 работни дни - ищецът е бил 17 дни в неплатен отпуск и има 3 отработени дни, съответно отработената и получената от него сума е ***** лв., а не както се твърди ***** лв. за месец март 2019 г. За периода април до 23 юни 2019 г. ищецът не се е явявал на работа, включително и за периоди повече от два последователни работни дни, което е нарушение на трудовата дисциплина. За периода, през който ищецът не е полагал труд, той няма право да му бъде заплатено трудово възнаграждение. За прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца Н. С. е отправено и предизвестие от ***** г. за прекратяване на трудовия му договор, но същият е отказал да го получи и подпише, като не се е явявал и на работа в срока на предизвестието, поради което не му се дължат и суми за срока на предизвестието.

Освен това при получаването на трудовата си книжка, ищецът отново отказал да получи и подпише изготвената заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, поради което възразява, че му дължи вреди по чл. 226 от КТ, липсва виновно неизпълнение на задължения, липсват вреди и причинно-следствена връзка.

Предвид изложеното, моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Претендира сторените в производството разноски, включително и тези по в. гр. д. № ***** г. по описа на ПОС.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмени доказателства по делото са приети следните документи: Трудов договор № ***** г., сключен между страните, по силата на който ищецът е назначен на длъжността ***** с код по НКПД: ***** в отдел ***** обект: *****, на 8-часов работен ден, за неопределено време, при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на ***** лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,60% за всяка година трудов стаж при работодателя. Уговорено е работникът да има право на платен годишен отпуск за срок от 20 работни дни и срок на предизвестие за прекратяване на трудов договор – 30 дни; копие на трудова книжка на ищеца, в която е отразено, че трудовото правоотношение е прекратено на ***** г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, като в същата е положен и печат, отразяващ прослуженото при ответника – работодател време; фиш за заплати за м. януари 2019 г. и м. февруари 2019 г.; Разчетно-платежна ведомост за м. януари 2019 г. – м. април 2019 г.; Предизвестие № ***** към трудов договор № ***** г., с което на основание чл. 328 КТ работодателят отправя едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор, от ***** г., като в същото е посочено, че трудовият 3 договор ще бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 3, считано от ***** г.;

Заповед № *****/***** г. за прекратяване на трудов договор № ***** г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.

3 КТ, поради намаляване обема на работа.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по което вещото лице е отразило, че въз основа на подадените от работодателя данни в НОИ, досежно ищеца, са съставени следните ведомости за заплати: за периода м. октомври 2017 м. – август 2019 г. – БТВ в общ размер на сумата от *****., ДОО – *****, ЗОВ – ***** лв., ДЗПО – ***** лв., Облаг. – ***** лв., ДОД – ***** лв., Удръжки – ***** лв. и НТВ – ***** лв. За месец януари 2019 г. са декларирани 3 дни болничен за сметка на работодателя, 8 дни ползван платен годишен отпуск и 11 дни – неплатен отпуск. За месец февруари 2019 г., не са декларирани отработени от ищеца работни дни, тъй като лицето е ползвало болнични и е деклариран, доход от който е определено паричното обезщетение за временна неработоспособност в размер на ***** лв. за 18 работни дни и са посочени 2 дни ползван неплатен отпуск. За месец март 2019 г. са декларирани 17 дни неплатен отпуск и 3 отработени дни, за които е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на ***** лв. За месеците април и юни не са подавани Декларации обр. 1 на ищеца, но е подадена информация за м. август 2019 г. за пълен отработен месец. Тъй като липсват молби за ползване на платен и неплатен отпуск на Н. П. С. е извършено преизчисление на полагащите се трудови възнаграждения за месеците от Януари 2019 г. до ***** г., като за месец февруари е изчислено трудово възнаграждение за 2 реално отработени дни, начислени са трудови възнаграждения за месеците, за които липсват декларирани данни, а за месец юни е начислено брутно трудово възнаграждение за 15 отработени дни за периода от 01.06.2019 г. до 23.06.2019 г. Общо за периода от месец Януари 2019 г. до ***** г. на ищеца е изчислено брутно трудово възнаграждение в общ размер на ***** лв. След приспадане на законоустановените удръжки за осигурителни вноски и ДДФЛ, остава нетно възнаграждение в общ размер на ***** лв., по месеци, както следва: за м. януари 2019 г. – брутно трудово възнаграждение – ***** лв., нетно – ***** лв., за м. февруари 2019 г. – БТВ – ***** лв., НТВ – ***** лв.; за м. март 2019 г. – БТВ – ***** лв., НТВ – ***** лв. за м. април 2019 г. – БТВ – ***** лв., НТВ – ***** лв., за м. май 2019 г. – БТВ – ***** лв., НТВ – ***** лв. и за м. юни 2019 г. – БТВ – ***** лв. и НТВ – 448,13 лв. Вещото лице е изчислило обезщетение за забавено плащане върху всяко трудово възнаграждение от 25-то число на месеца, следващ месеца на полагането на труда до датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2020 г., което възлиза на сумата от ***** лв. за конкретно посочен период от 25.02.2019 г. – 27.01.2020 г. Полагащият се платен годишен отпуск за периода от 01.01.2019 г. до ***** г. е в размер на 10 работни дни. Начисленото обезщетение за неизползван платен отпуск по чл. 224, ал.1 от КТ за 10 работни дни е в брутен размер на *****,00 лв. Изчисленото обезщетение по чл. 220, 4 ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие от 30 дни, съобразно чл. 228 от КТ е в брутен размер на *****,00 лв. Изчисленото при експертизата обезщетение, което би получил ищеца за времето от 26.06.2019 г. до 27.01.2020 г. е в общ размер на ***** лв.

Дневното парично обезщетение за безработица е в размер на 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд „Безработица“ за последните 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Експертът е посочил също така, че в НАП и НОИ не се регистрират отчетни форми за явяването/неявяването на работа. Дните в представените отчетни форми за месеците януари, февруари и март 2019 г., съответстват на данните, подадени с Декларация обр.

1 в Персонален регистър на НОИ.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, компетентно изготвено, а и неоспорено от страните.

По делото са представени и писмени доказателства, във връзка с подадена от ответното дружество до Районна прокуратура – Пловдив жалба срещу И. Е. М., *****, извършвал текущо счетоводно отчитане на дружеството. Приложена е и пр. пр. № ***** г. по описа на РП - П., която е приключила с Постановление от ***** г., с което на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 213, ал. 1 от НПК, е отказано да бъде образувано досъдебно производство.