Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 426 от 09.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 11042/2025
Вид
Определение № 426
Подписан
09.01.2026
Състав
Мария Янкова Иванова Вранеску, Нели Маринова, Радостина Данаилова

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.95 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.24,т.2 · Закон за правната помощ
  • чл.205 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 426 гр. София, 09.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно частно гражданско дело № 20251100511042 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано e по жалба вх.№ 77215 от 24.06.2025г. при СГС, с вх.№ при Затвор София -6164 от 24.06.2025г., подадена от Е. Д. М. ЕГН ********** срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 19590 от 30.04.2025г., постановено по гр.д.783 от 2025г., СРС ,34 състав, с което производството по делото е прекратено и е оставено без уважение искането по чл.95 ГПК.

Предявена е и жалба вх.№ 111591 от 29.09.2025 г. при СГС, с вх.№ при Затвор София №100271 от 29.09.2025г., подадена от Е. Д. М. ЕГН ********** срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 37917 от 11.09.2025г., постановено по гр.д.783 от 2025г., СРС ,34 състав, с което повторно е оставено без уважение искането по чл.95 от ГПК.

В първата жалба се твърди, че постановеното определение с което е върната исковата молба е неправилно. Твърди, че няма друго подобно заведено дело, че СРС го лишава от законно право за обезщетение. ВКС го е осъдил за деяние за което не е бил обвинен и е противозаконно лишен от свобода. Намира, че му се следва обезщетение на основание чл.6 ХОПЕС ,чл.15 и чл.13 от ЕКЗПЧОС. Моли определението, с което исковата молба е върната да бъде отменено и се върне делото на СРС за продължаване на процесуалните действия.

Във втората жалба се излагат съображения, че неправилно е отказано предоставянето на правна помощ, искът е допустим и следва да бъде продължено производството по същия. Моли да му се назначи конкретен защитник – адв.Р..

СГС намира, че жалбите са допустими като подадени от легитимирана страна и в законовия срок. Разгледани по съществото на спора същите се явяват неоснователни.

С предявения иск, частния жалбоподател - ищец по спора е твърдял,че насочва същия срещу Върховния касационен съд, тъй като не е изпълнил задължението си по чл.205 от НПК и не е препратил негова жалба вх.№ 503078 от 26.06.2023г. на Прокуратурата на Р България. С тая жалба твърди, че е жертва на престъпление. Намира, че с това са нарушени множество международни актове и такива на ЕС. Претендира и обезщетение по ЗОДОВ, тъй като намира, че е налице нарушение на закона от страна на ВКС.

СРС с обжалваното определение № 19590/25 г. с така предявения иск 1 злоупотребява с правото си на иск, като е в нарушение на принципа на добросъвестност заложен в чл.3 от ГПК . Извежда съображения за това и от уредбите в международни актове – чл.35,т.3,б.А ЕКЗПЧОС и Директива на ЕС 2024/1069 на ЕП и на Съвета. С оглед на това е приел недопустимост на иска и е върнал исковата молба на осн.чл.130 ГПК.

СРС с обжалваното определение № 37917 от 11.09.2025г. е приел, че предвид, че така предявения иск е недопустим, то респективно не са налице предпоставките на закона за допускане на правна помощ на ищеца за водене на делото.

Настоящия състав не приема изразеното в прекратителното определение становище за злоупотреба с право поради множество заведени дела, тъй като разпоредбите на ЕКПЧОС относно допустимостта на жалбите пред ЕС са неприложими при преценката за допустимост на исковете пред български съд . Неприложима е и Директива / ЕС/ 2024/1069 на ЕП, тъй като няма имплементиране в българското право, касае публични правоотношения произтичащи от прилагане на норми от правото на ЕС , каквито в конкретния случай няма. Уредбата в чл.3 от ГПК установява единствено право на насрещната страна да претендира причинените й вреди от злоупотребата с права, но не и право на съда да не разгледа спора.

Независимо от горното СГС намира, че като краен резултат прекратителното определение е правилно. Искането отправено чрез молба, наречена Жалба до ВКС е да се сезира Прокуратурата на Р България за извършено престъпление, като се твърдят наличие на предпоставките на чл.205 от НПК. Действително в тази своя норма законът предвижда всяко лице физическо или длъжностно такова, узнало за извършване на престъпление да сезира Прокуратурата на Р България. В конкретния случай обаче за твърдяното престъпление няма как да се приеме, че имаме узнаване от страна на ВКС, доколкото това е съдът, постановил решението с което е потвърдил осъдителната присъда спрямо ищеца, присъда която е влязла в сила и се изпълнява. Наред с това ВКС не е пощенска кутия, която да препраща жалбата на ищеца, който може сам да си я изпрати до Поркуратурата. Наред с това липсата на действие, т.е. бездействието на ВКС по така наречената жалба по никакъв начин не се съотнася с нито една от хипотезите на чл.2 и чл.2в от ЗОДОВ, които изрично уреждат хипотезите на отговорност на Държавата за незаконосъобразните актове на съда и прокуратурата. Макар и по различни съображение настоящия състав намира, че правилно е прекратено производството по така предявения иск и частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

Правилно при горните изводи се явява и определението на СРС, с което е отказал предоставяне на правна помощ по искането по чл.95 ГПК , както с прекратителното определение, така и в последващото изрично такова във връзка с повторното искане за правна помощ съдържащо се в жалбата. Законът за правната помощ в своя чл.24,т.2 ЗПП изисква съдът при предоставяне на правна помощ да преценява предпоставките за допустимост на иска или евентуалната му основателност. Доколкото се използват бюджетни средства за заплащане на правната помощ то правния интерес и допустимост на иска е от значение за предоставяне на помощта. В конкретния случай след преценка на правния интерес и установяване недопустимостта на така предявения иск СРС е извел правилен извод за неоснователност на искането за предоставяне на правна помощ на ищеца. Частната жалба и срещу това определение като неоснователна следва да бъде оставена без уважение .

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна, частна жалба 2 жалба вх.№ 77215 от 24.06.2025г. при СГС, с вх.№ при Затвор София -6164 от 24.06.2025г., подадена от Е. Д. М. ЕГН ********** срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 19590 от 30.04.2025г., постановено по гр.д.783 от 2025г., СРС ,34 състав, с което производството по делото е прекратено и е оставено без уважение искането по чл.95 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна, частна жалба жалба вх.№ 111591 от 29.09.2025 г. при СГС, с вх.№ при Затвор София №100271 от 29.09.2025г., подадена от Е. Д. М. ЕГН ********** срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 37917 от 11.09.2025г., постановено по гр.д.783 от 2025г., СРС ,34 състав, с което повторно е оставено без уважение искането по чл.95 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с ЧЖ в 1 седмичен срок от уведомяването пред ВКС при условията на чл.280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3