Решение № 2073 от 28.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2073 гр. София, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Ботева при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20211100110809 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 15198/01.09.2021 г., предявена от СТ. Т.

Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, против „Г.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, СО-район „Триадица“, ул. „****, и В.Г.

М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****.

Ищецът СТ. Т. Т. твърди, че на 29.09.2020 г., е сключил с „Г.“ ЕООД, договор за паричен заем, по силата на който ищецът предоставил на „Г.“ ЕООД заем в размер на 92 345.77 лева. Изпълнението на задълженията по договора за заем било обезпечено с Договор за поръчителство от 29.09.2020 г., сключен между ищеца и втория ответник - В.Г. М., който бил управител на първия ответник.

Заемодателят изпълнил задълженията си по договора за заем, като съгласно чл.

2, 3 и 4 от него, заетата сума била преведена от ищеца по банкова сметка на „С.“ ООД.

Съгласно договора за заем, заемополучателят „Г.“ ООД, се задължил да върне заетата сума на 30 месечни вноски, всяка от която в размер на по 3 100 лева - за погасяване на главницата, както и намаляващи месечни вноски за погасяване на дължимата възнаградителна лихва. Заемополучателят, обаче, не изпълнил задължението си да заплаща месечните вноски и единственото плащане, което направил било плащане в размер на 1000 лв. на 08.02.2021 г. (вместо дължимите 9 вноски на обща стойност 30 058,56 лв.

На 23.08.2021 г., ищецът изпратил на ответниците покана за доброволно изпълнение, съдържаща и изявление, че в случай на неплащане, обявява целият заем за 1 предсрочно изискуем на основание чл. 10, буква „а“ от Договора за заем. Поканата била връчена на ответниците на 24.08.2021 г., но изпълнение не последвало.

На основание чл. 14 от договора за заем, ответниците дължали на ищеца и сумата от 7 739.02 лева – неустойка в размер на законната лихва, предвидена в чл. 14 от договора за заем.

Предвид изложеното, ищецът моли, да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят: сумата от 91 345.77 лева – главница по договор за заем от 29.09.2020 г., изпълнението на задълженията на заемополучателя по който било обезпечено с Договор за поръчителство от 29.09.2020 г., сумата от 7 739.02 лева – неустойка в размер на законната лихва, предвидена в чл. 14 от договора за заем, за периода от 01.11.2020 г. до 01.09.2021 г.

Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

Препис от исковата молба, ведно с приложените към нея документи и разпореждането на съда по чл. 131 ГПК от 09.09.2021 г. са връчени на ответника „Г.“ ЕООД на 06.10.2021 г.

В срока по чл. 131 ГПК (изтекъл на 08.11.2021 г.), ответникът „Г.“ ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба.

Препис от исковата молба, ведно с приложените към нея документи и разпореждането на съда по чл. 131 ГПК от 09.09.2021 г. са връчени на ответника В.Г.

М. на 05.01.2022 г.

На 03.02.2022 г. – в срока по чл. 131 ГПК, В.Г. М. е депозирал отговор на исковата молба. В същия е посочено, че е подаден и от „Г.“ ЕООД, но по изложените съображения, в тази част, отговорът е извън срока по чл. 131 ГПК.

Ответниците оспорват исковете с възражението, че са неоснователни.

Ответниците оспорват твърденията на ищеца, че между страните са възникнали посочените в исковата молба облигационни правоотношения, породени от описаните договор за заем и договор за поръчителство.

Ответниците оспорват автентичността на двата договора, като твърдят, че ответникът В.Г. М. не е подписвал договора за заем от 29.09.2020 г., уведомлението по договора за заем, Приложение № 1-график за погасяване на заема и договора за поръчителство от 29.09.2020 г.

Евентуално, ответниците твърдят, че договора за заем от 29.09.2020 г. и договора за поръчителство от 29.09.2020 г. са симулативни, при условията на абсолютна симулация и страните по тях не са желаели да бъдат обвързани.

2

Евентуално, ответниците оспорват, че заемодателят ищец е изпълнил задълженията си по договора заем. Заявяват, че оспорват, че ищецът е дал, а третото лице – „С.“ ООД е получило паричната сума в размер на 92 345.77 лева, на 09.10.2020 г. Оспорват, че е имало валидно направено нареждане от страна на някой от ответниците и заявяват, че оспорват верността на представения в тази връзка документ „касова операция“. Твърдят, че не съществува задължение на „Г.“ ЕООД към „С.“ ООД, поради което и липсвало и клауза на договора за заем – с него заемополучателят не се освобождавал от своето задължение към третото лице. Посочената сума не била предадена и на ответниците.

Предвид изложеното, ответниците считат, че исковете са неоснователни и молят да бъдат отхвърлени. Претендират направените по делото разноски.

С молба от 17.05.2022 г. (л. 34), В.Г. М. е заявил, че не поддържа заявеното с отговора на исковата молба оспорване на истинността на подписите върху посочените документи. С молба от 30.06.2022 г. (л. 35), ответникът заявява, че поддържа отказа от направеното оспорване на автентичността на подписите.

В открито съдебно заседание на 04.07.2022 г., ищецът признава, че след предявяване на исковата молба, ответникът М. е погасявал задълженията си по договора за заем общо в размер на 2079.60 лева, поради което в тази част е налице погасяване на претенцията.

Съдът приема следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни: иск с правна квалификация чл. 240 от ЗЗД и иск с правна квалификация чл. 92 ЗЗД.

Относно иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, заемът за потребление е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетите суми или вещи от същия вид, количество и качество. Заемът за потребление е реален договор – същият се счита за сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да заеме, а другата да получи в заем, а едва когато въз основа на това съгласие заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателя. За уважаване на иска, в тежест на ищеца е да установи валидно правоотношение по договор за заем, тоест че страните са постигнали съгласие ищецът да предостави на ответника определена сума пари срещу задължение на ответника да я върне, както и че сума е предадена, като не се презюмира, че предаването на суми от едно лице на друго става на основание договор за заем. Основанието на което се сключва един договор подлежи на доказване от страната, която се позовава на него. Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга 3 заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията (в този смисъл са: решение № 52/22.05.2009 г. по т.д. № 695/2008 г. на ВКС, І ТО, решение № 390/20.05.2010 г. по гр. д. № 134/2010 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 69/24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 174/23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 143/12.04.2011 г. по т.д. № 63482009 г. на ВКС, ІІ ТО, всички те, постановени по реда на чл. 290 от ГПК).

В решение № 291/17.12.2018 г. по гр.д. № 2176/2018 г. на ВКС, ІV ГО и посочените в него решения № 235/2016 г. по гр.д. № 1362/2016 г. на ВКС, ІV ГО и решение № 379/2013 г. по гр.д. № 171/2012 г. на ВКС, ІV ГО, е прието, че съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума, но изявлението за нейното получаване в текста на договора, подписан от двете страни, има свидетелстващ характер. Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид,количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е без основание.

Реалният елемент – получаването се удостоверява от заемателя с поемането на задължението „да върне”, а не „да даде” нещо. Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на благото е да установи отрицателния факт на неполучаването.

При спорно тълкуване на условия или други модалитети по заема, обективиран чрез подписване на договор, от значение е записаното и скрепеното с подпис свидетелстващо изявление, че „заемодателят предоставя /предава/ на заемателя сумата” .

Договорът за заем е неформален, поради което може да бъде сключен както в писмена, така и в устна форма. С постановеното по реда на чл. 290 ГПК, решение № 582/21.12.2010 г. по гр. д. № 1384/2009 г., а ВКС IV ГО е прието, че установяването на заемно правоотношение може да се осъществи не само с договор, но и с писмен документ - разписка, декларация, изходящ от длъжника, удостоверяващ получаването от него на заетата сума и задължението му да я върне.

В настоящия случай, по делото е представен договор за заем, в който е посочено, че е сключен на 29.09.2020 г. между СТ. Т. Т., в качеството на заемодател, и „Г.“ ЕООД (представлявано от управителя си В.Г. М.), като заемополучател.

Договорът за заем е подписан от страните по него. Същият е частен документ, чиято автентичност не е оспорена по делото (с оглед направеното оттегляне на оспорването), поради което и съдът приема за установено по делото, че формална доказателствена 4 сила на документа (процесния договор за заем) не е опровергана, поради което и на основание чл. 180 ГПК, съдът е длъжен да приеме, че изявленията по него са направени от лицата, означени като автори на документа – СТ. Т. Т. и „Г.“ ЕООД. При наличие на частен документ, подписан от страните, които са го съставили, същият съставлява доказателство, че изявленията които се съдържат в документа са направени от посочените в тях лица и удостоверените в факти са се осъществили така, както са посочени (в този смисъл е решение № 4/26.03.2015 г. по гр.д.№ 4638/2014 г. на ВКС, ІІІ ГО).

Съгласно чл. 1 от договора от 29.09.2020 г., заемодателят се задължава в сроковете и при условията на договора, да предостави на заемополучателя, паричен заем в размер на 92 345.77 лева, а заемателят се задължава да върне получената сума, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.

Чл. 2 и чл. 3 от договора предвиждат, че заемодателят предоставя на заемополучателя заема в срок от 30 дни от подписване на договора чрез банков превод, като с цел бързина, сигурност и икономия на разходите, заемополучателят възлага (делегира) на заемателя да преведе заема директно на „С.“ ООД, ЕИК 131190988, за погасяване на задължението на заемополучателя към „С.“ ООД по посочената в договора банкова сметка.

Съгласно чл. 4, страните се съгласяват, че с постъпването на заема по посочената банкова сметка на „С.“ ООД, заемът се счита за надлежно предоставен и заемополучателят се задължава да започне неговото изплащане при условията на договора.

Видно от платежно нареждане за кредитен превод, на 09.10.2020 г., ищецът е превел на „С.“ ООД, сумата от 92 345.77 лева, като основание за плащане посочено „съгл. дог. от 29.09.2020 г. погас. Задължение на „Г.“ ЕООД“.

Както беше посочено, с оглед реалния характер на договора за заем, предоставянето на заемната сума, представлява съществен елемент на договора, поради което установяването на предаването на сумата с поемане на задължение за нейното връщане е въпрос на доказване. При наличие на частни документи, подписани от страните, които са ги съставили, които не са оспорени, същите съставляват доказателство, че изявленията които се съдържат в тях са направени от посочените в тях лица и удостоверените в факти са се осъществили така, както са посочени (в този смисъл е Решение № 43 от 26.03.2015 г. по гр.д.№ 4638/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.).