Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 265335 от 10.08.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6363/2020
Вид
Решение № 265335
Подписан
10.08.2021
В сила
10.08.2021
Състав
МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА, СТЕЛА БОРИСОВА КАЦАРОВА, ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА ТАШЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 166 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 125 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 13 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 31 · Закон за пътищата
  • чл. 3, ал. 3 · Закон за пътищата
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-A въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА мл. съдия МАРИЯ

МАЛОСЕЛСКА при секретаря Цветелина

Добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело № 6363 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение

№ 57013 от 04.03.2020 г., постановено по гр.д. № 38147/2019 г. по описа на СРС, 79 граждански състав, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ С.О. е осъдена да заплати на „Д.О.з.“ ЕАД сумата от 2048,04 лв. – главница, представляваща регресно вземане за платено по имуществена застраховка застрахователно обезщетение за щети по л.а. Мерцедес, модел GLE 350D, с рег. *******, причинени вследствие на ПТП ит 07.04.2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска /03.07.2019 г./ до окончателното плащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът възложил сторените от ищеца разноски в тежест на ответника.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от С.О., с която същото се обжалва в цялост.

Жалбоподателят навежда доводи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, тъй като изводите на съда, че е налице регресно вземане на ищеца срещу ответника били неправилни. Ищецът, чиято била тежестта за това, не установил по делото наличието на покрит риск по застрахователния договор, доколкото допълнителното покритие се обуславяло от заплащането на допълнителна премия съгласно представените по делото общи условия. Оспорва се правилността на изводите на решаващия състав на районния съд за установяване по делото на механизма на настъпване на вредите, в това число и наличието на причинна връзка между причинените по автомобила щети и дупка на пътното платно. Според жалбоподателя, съдът не следвало да кредитира свидетелските показания, тъй като същите били противоречиви. Освен това не бил съставен протокол за ПТП, с оглед което събитието било недоказано. Заявеното искане е решението да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ищеца в производството, с който жалбата се оспорва с доводи за неоснователност на оплакванията срещу първоинстанционния съдебен акт. Въззиваемото дружество поддържа, че притежава активна легитимация по регресното правоотношение, като от доказателствата по делото основателността на претенцията била установена по несъмнен начин. Поддържа се, че в случая се касае за покрит съгласно застрахователния договор риск – поради необозначената дупка на пътното платно по застрахованото имущество възникнали щети по време на движение, като съгласно клаузата, при която договорът бил сключен /“Пълно каско“/, то и застрахователят дължал обезщетение на това основание. Обръща внимание, че в случая не била налице нито една от хипотезите на чл. 125 ЗДвП, в които местопроизшествието задължително се посещавало от органи на МВР. Дори и протокол а ПТП да бил съставен, същият нямало да се ползва в обвързваща доказателствена сила в частта относно механизма на настъпване на произшествието. Въззиваемият моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за тази фаза на процеса.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия за изплати на застрахования застрахователно обезщетение при реализиране на определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 410 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е възмездил правоимащия за причинените му имуществени вреди от настъпилото застрахователно събитие.

По делото са отделени като безспорни обстоятелствата за наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“, както и извършеното плащане на сума в размер на 2048,08 лева в полза на лицето, извършило ремонта на застрахованото имущество.

По възражението на въззивника за изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца за повреди от непокрит съгласно условията на застрахователния договор риск и обхвата на допълнителното покритие „Гуми“ съгласно представените по делото общи условия въззивният съд приема следното:

Установява се от представената по делото застрахователна полица за застраховка „Каско +“, че между страните е договорено основно покритие на застраховане „Пълно Каско“ с допълнително покритие „Официален сервиз“. Според оспорванията, направени с отговора на исковата молба, за изплащане на застрахователно обезщетение за увреждане на гума в резултат от ПТП следвало да е налице изрично отбелязване, че такива щети се покриват, т.е. да е налице изрично допълнително покритие. В конкретния случай от допълнителните покрития били изключени гумите, т.е. застрахователното обезщетение било заплатено за непокрит съгласно договора риск.

Настоящият състав на съда намира тези доводи на въззивника ответник за неоснователни. Според приложените Общи условия на застрахователя по застраховка "Каско +" в раздел Втори, т. 2.3. е посочено, че при клауза „Пълно Каско“ застрахователят покрива всички рискове, причинени от застрахователни събития, покрити при клаузи „Супер“ и „Кражба и грабеж“, които могат да доведат до пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, т.е. по арг.от т. 2.1.2.3 и т. 2.1.3 застрахователят се е задължил да обезщетява увреждания по застрахованото имущество, възникнали по време на движение на МПС, както и в резултат от ПТП.

Видно е още, че специалните договорености или т.нар. допълнителни покрития съгласно ОУ са следните: официален сервиз, доверен сервиз, експертна оценка, ремонт в чужбина и същите касаят начина на отстраняване на щетите по застрахованото имущество. В раздел Първи от общите условия „Общи положения“, т. 8 „Общи изключения“, не е предвидено страните да са договорили да се изключи отговорността на застрахователя при настъпване на щети по гумите на застрахования автомобил.

Тълкувайки систематично посочените клаузи, съдът намира, че волята на страните по договора е била уврежданията по гумите на застрахованото МПС да се обхващат от покритието „Пълно каско“. С оглед дадената в общите условия дефиниция на "ПТП", въззивният съд приема, че попадането в дупка на пътното платно, не може да се изключи от събитието "ПТП". Такова изключение не е изрично предвидено, както се посочи вече в т. 8 "Общи изключения" в уредбата на клаузата "Пълно каско", а специални изключения, по силата на които щети по гумите на автомобила да са извън застрахователно покритие, не се съдържат в договора. Ако волята на страните е била рисковете, които се обезщетяват срещу допълнително заплащане, да не са включени в рисковете, които се обезщетяват по клауза "Пълно каско", то щеше да е налице изричното им изключване, а в случая това не е сторено.

По изложените съображения, настоящият състав приема, че волята на страните е при уговорено "Пълно каско" да се покриват и вредите от попадане в необезопасена дупка на пътното платно, което попада в дадената дефиниция на пътнотранспортно произшествие. Процесните щети са включени в застрахователното покритие, поради което за ищеца е възникнало регресно вземане спрямо ответника, както е приел и първият съд в мотивите си. Ето защо и обсъжданите доводи на въззивника следва да се преценят като неоснователни в конкретния случай.

По възраженията на въззивника, че от страна на ищеца в производството не е доказан механизмът на възникване на уврежданията, както и наличието на причинна връзка между последните и дупка на пътното платно:

От приобщените в хода на съдебното дирене пред първия съд писмени и гласни доказателствени средства се установява, че в срока на застрахователно покритие по договора са настъпили щети по застрахования автомобил, изразяващи се в спукана задна дясна гума „C.” 265/45R и задна дясна лята джанта, в резултат на попадането му в необезопасена дупка. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че представените с исковата молба писмени документи, макар и частни по своя характер, са годен доказателствен източник, като съвкупната им преценка и анализирането им съвкупно с гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетеля Комсийски и заключението на САТЕ обосновават извод за доказаност на всички предпоставки от фактическия състав на съдебно предявеното от застрахователя регресно право.

От показанията на свидетеля Б.К.се установява, че при управление на застрахования автомобил в гр. София, кв. Лозенец, усетил удар, като на дисплея на автомобила се отразило, че гумата е спукана. Дупката се намирала в платното, в което свидетелят управлявал автомобила. Същият не си спомня дупката да е била обозначена по някакъв начин, но споделя, че не я е видял, преди да попадне в нея. Свидетелят е заявил, че се е движил в рамките на разрешената скорост за движение, като след установяване спукването на гумата е сменил същата на място и е продължил движението си с автомобила.

Не са налице основания съдът да не се довери на показанията на разпитания от първия съд свидетел и да не ползва същите при изграждането си на изводите относно фактите, релевантни за спора. Не се установява сочената от въззивника ответник заинтересованост на свидетеля, доколкото изходът от настоящия спор не би рефлектирал върху имуществената сфера на свидетеля. Заинтересоваността на свидетелите следва да е конкретна, а показанията им се ценят в съвкупност с всички доказателства по делото. Дадените пред първия съд свидетелски показания са правдиви, последователни и логични и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Не на последно място свидетелските показания пресъздават лични, непосредствени впечатления относно механизма на инцидента и предпоставките за възникването му, с оглед което въззивният съд не констатира допуснато от СРС нарушение при анализа и кредитирането им. В трайната си практика ВКС приема, че самият факт на свързаност на свидетеля с конкретиката на делото или със страната, ангажирала свидетелските показания, не е предпоставка, достатъчна за да дискредитира тези доказателства и да послужи за основание същите да не бъдат ползвани от съда при изграждане на изводите за фактите поради евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото.

Така напр. с решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, се приема, че всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да бъде свидетел. В такава хипотеза съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. Следователно, и като прецени събраните в хода на съдебното дирене пред СРС гласни доказателства съобразно критериите, посочени по-горе, въззивният съд не констатира необходимост от ревизия на дейността на първия съд в тази връзка.