Определение № 823 от 13.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 823 гр. София, 12.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Красимира Райчева

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601030 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440 НПК и е образувано по жалба на защитника на осъдения С. А. С. – адв. П. С. срещу определение № 348 от 30.07.2024 г. на Окръжен съд – Враца по наказателно дело № 481 по описа за 2024 година.

С определението е оставена без уважение молбата на осъдения да бъде освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието му.

В законоустановения 7-дневен срок за обжалване (жалбата е подадена на 30.07.2024 г.) защитникът на осъдения излага аргументи, че са налице кумулативните предпоставки на закона за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода С. – изтърпял е повече от 2/3 от наложеното му наказание и е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Оценките за поведението му в затвора в гр. Враца са изцяло положителни, демонстрирал е добро поведение, показал е толерантност към служителите на затвора и останалите лишени от свобода. Режимът на наказанието му е смекчен на общ, а преценката за среден риск от вреди за обществото се базира единствено на предходните му осъждания.

Като съобрази жалбата и доказателствата по делото съдът прие следното:

Жалбата е допустима - с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите, подадена е в срок и от лице с право на жалба.

Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна.

За да постанови отказ за предсрочно условно освобождаване, първостепенният съд е отчел, че е налице едната предпоставка за това, доколкото към датата на разглеждане на молбата на осъдения той е бил изтърпял фактически повече от две трети от наложеното му наказание, а именно общо 4 години и 18 дни, от работа е изтърпял 1 месец и 3 дни, като остатъкът от наложеното за изтърпяване наказание е възлизал на 1 година 10 месеца и 9 дни. Приел е обаче, че не е налице другата кумулативна предпоставка - лишеният от свобода да е дал доказателства за своето поправяне. Апелативният съд се солидаризира с този извод.

1

Видно от документите в затворническото досие на С. С. той изтърпява общо наказание от 6 години лишаване от свобода, определено по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл.

23, ал. 1 от НК за престъпление по чл. 131а, чл. 129, ал. 2, чл. 321, ал. 3, чл. 195, чл.

343в, ал. 2 и чл. 115 от НК и се касае за поредно осъждане.

От изготвения първоначален доклад е видно, че рискът от рецидив е отчетен със средни стойности - 73 точки. Като дефицитни зони са определени: криминалното му минало - многократно осъждан за престъпления от различен характер; нагласи - слабо критичен към криминалното си поведение, с формиран престъпен модел на поведение; начин на живот и обкръжение - изцяло внедрен в криминални среди; умения за мислене - не разпознава факторите и причините водещи до отклоняващо поведение, повтаря допускани в миналото грешки.

Оценката на риска от рецидив е с вариращи числови стойности - от първоначалните 73т., до 81 т. (към 20.02.2023г.), на актуалните 77 т. Като причина за това е реализираната регресивна промяна в зоните „Образование и обучение“, „Трудова заетост“, свързана с наблюдавано демотивиране за трудова ангажираност, „Начин на живот и обкръжение“ - участие в нерегламентирани дейности.

От доказателствата в затворническото досие съдът приема за установено, че макар рискът от вреди по време на престоя в затвора към служителите и останалите лишени от свобода да е нисък, този от вреди за обществото остава среден. Неповлияни от корекционно въздействие, с отчетливо изразен дефицит остават зоните:

„Криминално минало“, „Отношение към правонарушението“, „Умения за мислене“. С. остава слабо критичен към криминалното си поведение и омаловажава нанесените вреди от реализираното закононарушаващо поведение. Макар да се счита ненаказван, с поведението си не е дал повод и да бъде награждаван. Рискът от вреди за обществото след освобождаване е отчетен като среден.

Изяснено е, че осъденият е полагал труд за известно време (има зачетени 1 месец и 3 дни от работа).

Поради всички тези обстоятелства инспекторът, ангажиран с работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата е заключил, че е необходимо възпитателната работа да продължи и че не може да се приеме, че затворникът е дал доказателства за поправянето си.

При тези факти се налага извод за липса на втората предпоставка, при наличието на която е приложим институтът на условното предсрочно освобождаване доказателства за поправянето на лишения от свобода.

Поведението на осъдения не бележи последователност, още по-малко е демонстрирал добро поведение, надхвърлящо обичайното по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Именно последното е било пречка както за смекчаване на режима, така и за снижаване на стойностите на риска от рецидив. Факт е, че осъденият макар да се счита ненаказван, не е бил и награждаван. Липсват доказателства, от които да се приеме, че последното се дължи на лично негативно отношение към него от страна на затворническата администрация, а от изготвения по делото доклад не се установява тенденциозност в съдържанието му.

Касае се за пореден престой на осъд. С. С. в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Досегашната превъзпитателна дейност все още не е дала основания да се проследи поведението на осъдения в по-слабо контролирана среда.

Възможността за условно предсрочно освобождаване не е абсолютна и не се 2 предоставя само заради изтичането на определен срок. Нужно е осъденият да е дал доказателства за поправянето си, а в случая не са налице достатъчно такива, доколкото не може да се приеме, че целите на плана на присъдата са изпълнени.

За да се постигне надеждност в прогнозата за очакваната успешна ресоциализация на осъдения, усилията за поправянето му следва да продължат.

Мотивиран от изложените съображения, съставът на апелативния съд намери, че крайният резултат от обжалваното определение е правилен, което обосновава потвърждаването му. Ето защо и на основание чл. 345, ал. 1НПК, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 468 от 30.07.2024 г. на Окръжен съд – Враца по наказателно дело № 481 по описа за 2024 година, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода С. А. С. за освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3