Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 185 от 28.06.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1319/2021
Вид
Решение № 185
Подписан
28.06.2022
Състав
Вера Цветкова, Маргаритка Шербанова, Петър Гунчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. София, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев при участието на секретаря Ива Андр. И.а в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Анг. Ат. П. като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000601319 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда № 4 от 25.02.2021 г. постановена по НОХД № 132/2020 г., Окръжен съд – Перник, Н.О., е признал подсъдимия Л. Й. Л., български гражданин, с ЕГН **********, със средно образование, женен, неосъждан, с поС.н адрес: с.***, общ.***, ул.

„***“ № **, за виновен в това, че на 26.10.2019г. в гр. Брезник, на ул.„Борис Антов“, при управление на товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.40, ал.1 от ЗДвП „преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници в движението“ и чл.40, ал.2 от ЗДвП „по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ като потеглил от спряло положение на заден ход, без да има видимост към участъка от пътя зад товарния автомобил и без да осигури лице, което да му сигнализира за опасности и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца С. И. М., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр.чл.54, във вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК, му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от една година, изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила.

1

На основание чл.343г, вр. чл.343, ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия Л. наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година, считано от влизането на присъдата в сила.

Съдът е постановил вещественото доказателство - 1 бр. компактдиск да бъде унищожен след влизане на присъдата в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимия са възложени и направените в досъдебната фаза разноски, възлизащи в размер на 983.35 лева, както и 250 лева разноски от съдебната фаза.

Недоволен от присъдата, подсъдимият Л. Й. Л., чрез упълномощения си защитник, в срока по чл.319, ал.1, вр. чл.318, ал.3 от НПК е оспорил пред въззивната инстанция изцяло нейната законосъобразност и справедливост. С въззивната жалба е направено искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на оправдателна такава, по отношение на подсъдимия. В допълнението към жалбата са изложени съображения в полза на това искане, като се развиват доводи за нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на отмереното наказание.

Защитникът навежда оплаквания за дословно преписана от обвинителният акт фактическа обстановка в мотивите към присъдата, без отчтане на неяснотите в самия обвинителен акт относно местонахождението на пострадалия - дали се е движел по тротоара или на пътното платно. В съдебно заседание на 25.02.2021 г. подсъдимият, в обясненията си, не отрекъл факта, че нарушил разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗДв.П, защото бил видял, че зад камиона и на тротоара няма човек. Оспорва обстоятелството, че полученото от пострадалия счупване е в резултат на удар нанесен му от МПС.

Защитникът твърди недоказаност на обвинението по несъмнен и безспорен начин. Твърди, че нито един от наведените от защитата доводи не е обсъден в мотивите на обжалваната присъда, като липса на конкретика в обвинителния акт относно местонахождението на пострадалия в момента на предприемане на маневра назад от подсъдимия - дали е бил на тротоара и точно на кой от двата, дали се е движел по платното или вече е лежал на същото със счупен крак в резултат на падане. Тези неясноти в обвинителния акт и липсата на доказателства в тази насока, разколебават обвинителната теза за извършено от подсъдимия тежко престъплание- причиняване на смърт по непредпазливост.

Защитникът изразява недоумение, че след като единствените лица присъствали на инцидента са подсъдимият и пострадалият, не била взета кръвна проба от последния, не му били снети показания, докато той е бил адекватен. Пернишкият окръжен съд не бил отчел в достатъчна степен показанията на свидетеля З., на когото пострадалият казал /при осъществения контакт на З. с пострадалия в болницата/, че бил в непосредствена близост до товарния автомобил и е паднал. Т.е. пострадалият не твърди, че е ударен от МПС.

При постановяване на присъдата си, първият съд не бил отчел обстоятелството, 2 че в протокола за оглед не било отразено положението на пострадалия. Свидетелят И. командир на РУ в гр. Брезник при пристигане на мястото на инцидента, бил установил само водача на товарния автомобил, който бил силно уплашен; предприел мерки по запазване на местопроизшествието; не снел обяснения от подсъдимия и по възприетото от него, заключил, че товарния автомобил не е местен, а с оглед малкото петно кръв върху асфалта, свидетелят изградил представа, как е настъпил инцидента, като уточнява, че пострадалото лице се е намирало в мъртвата зона. Показанията на този свидетел противоречали на дадените от подсъдимия обяснения, а именно, че след като е усетил удар в бордюра е спрял и дръпнал автомобила напред. Според подсъдимия, пострадалият е бил с очила с голям диоптър, трудно подвижен, като при придвижването е ползвал бастун. Тези обстоятелства обосновавали извод затова, че пострадалият е бил паднал и е лежал на пътното платно с вече счупен крак, а не е бил ударен от МПС, но съдът не бил отчел в достатъчна степен показанията на свидетеля З..

Според защитника, окръжният съд необосновано кредитирал заключението на АТЕ, защото тя била изготвена единствено въз основа на протокола за оглед, отразяващ положението на автомобила и наличието на петно от кафява течност за което липсвали данни, че е от кръвта на пострадалия. Заключението категорично установявало, че при огледа на превозното средство не са открити следи по него, които да сочат мястото на контакт между задната част на товарния автомобил и пешеходеца. Липсвало и прегазване – все обстоятелства сочещи, че пострадалият не бил ударен от МПС.

Липсата на каквито и да е доказателства /следи/ за контакт на задната част на МПС-то с пострадалия, както и липсата на свидетелски показания в тази насока, обосновавали извод за недоказаност по несъмнен начин на обвинението и били предпоставки за постановяване на оправдателна присъда. Противното означавало наказание за подсъдимия затова, че бил проявил гражданско съзнание, че се е обадил на тел.112, след като е открил пострадалия със счупен крак лежащ зад автомобила, който се е опитвал да стане и е направил всичко възможно да му окаже помощ. Подсъдимият не отричал, че нарушил разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗДв.П, за което нарушение, според него, е следвало да понесе и съответното административно наказание, но твърди, че не е ударил пострадалия с управляваното от него МПС при предприемане на движение на заден ход, твърдейки, че пострадалия е паднал в резултат на което е получил и констатираните увреждания.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на Софийска апелативна прокуратура пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Намира за категорично установено наличието на причинно - следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия резултат. Определената на подсъдимия санкция, според прокурора, е въз основа на правилната преценка на отегчаващите и смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства.

Поверениците на частните обвинители А.М. и Р.М. – адв. С. и адв. С., се присъединяват към пледоарията на държавния обвинител. Твърдят безспорна установеност на деянието, неговият механизъм, причинно-следствената връзка, като същевременно не 3 отричат и съпричиняване от страна на пострадалия, който е бил на пътното платно. Намират първоинстанционната присъда за правилна и молят за потвърждаването ѝ.

Защитникът на подсъдимия Л. пледира за уважаване на въззивната жалба по изложените в нея съображения. Заявява, че липсата на осъществено от подсъдимия престъпление, е изводима освен от липсата на категорични данни за начина на увреждането, но и от изложените от вещите лица становища пред въззивният съд. Присъдата почивала на предположения, тъй като липсвали както преки, така и косвени, категорични данни относно местонахождението на пострадалия в момента на тъй наречения удар.

Съдебномедицинската експертиза също почивала на предположения. Вещото лице, д-р С., заявил категорично становище, че такова счупване може да се получи само от удар директно в лявото бедро и то с голяма сила, без обаче да е бил запознат с габаритите на превозното средство, на което фургона бил на 1,20 м от уличното платно, поради което и невъзможно било пострадалият да е бил ударен.

Защитникът твърди и липса на данни за механизма на увреждането. В тази връзка цитира вещото лице д-р С., според когото, ако има данни, че лицето е страдало от остеопороза е възможно да се е получило счупване в резултат и при едно обикновено падане. Това становище съвпадало и с обясненията, които пострадалият бил дал пред един от уличните полицаи, като казал „паднах зад камиона“, а не, че е бил ударен от камиона.

Съдебно-техническата експертиза също не съдържала категорични данни, именно поради липса на доказателства по делото, а твърдения, че след удара подсъдимият бил преместил камиона напред, на база данните по досъдебно производство, но това не било вярно, защото такива данни няма. Единствено били обясненията на подсъдимия - „усетих, че се ударих в нещо, спрях, изтеглих камиона напред в обратна посока и тогава видях, че непосредствено зад камиона лежи възрастен човек“, изплашил се и предприел всички мерки за оказване първа помощ. В заключение пледира за оправдателна присъда.

Подсъдимият се солидаризира с казаното от защитника си.

В предоставеното му право на последна дума, подсъдимият моли за оправдателна присъда. Заявява, че не е блъснал човека. Правейки маневра назад, подпрял задната дясна гума в тротоара, мръднал камиона напред и видял, че зад камиона има паднало бастунче.

Като слязъл от камиона, видял, че човек лежи, като му оказал първа помощ, но няма как да го е блъснал.

С оглед пределите на въззивната проверка по чл.314 от НПК, съставът Софийски апелативен съд, след като изслуша становищата на страните в съдебно заседание, обсъди събраните по делото доказателства, включително и от въззивната инстанция такива – повторен разпит на вещите лица изготвили СМЕ и АТЕ, в тяхната съвкупност и поотделно, и провери атакуваната присъда, във връзка с оплакванията на подсъдимия Л.Л., така и служебно изцяло и намира за установено следното:

По делото са безспорно установени всички обстоятелства, значими за правилното му решаване, а именно: фактът на извършване на деяниeто, авторството, обстоятелствата, 4 при които е извършено деянието, механизмът на осъществяване на ПТП-то, обективната и субективната страна на престъплението, поради което настоящата инстанция намира, че не са допуснати сочените от жалбоподателя процесуални нарушения.

Настоящата въззивна инстанция, въз основа на събраните по делото доказателства приема фактическа обстановка, различна от тази, установена от първоинстанционният съд, в частта, касаеща поведението на подсъдимия след пътнотранспортното произшествие, което обосновава и приемането от САС на изводи по правото, изиграли роля за изменението на първоинстанционният съдебен акт в наказателноосъдителната му част, посредством преквалификацията на престъплението по по-леко наказуем състав.

Софийският апелативен съд приема, че подсъдимият Л. Й. Л. е правоспособен водач на МПС от 26.02.2002 година. Съгласно СУМПС № 283181757/10.02.2017 г., притежава категории „В;С;М;D;СЕ;АМ;Ткт”. В периода 28.11.2009 г. – 10.03.2020 г. е санкциониран 9 пъти по административен ред – с фиш и два пъти с наказателни постановления по чл.183, ал.1, т.2 и по чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движение по пътищата.