Решение № 5507 от 17.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5507 гр. С., 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Христова като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело № 20231100112841 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искове на НОТАРИУС Д. К. С., ЕИК: 121759845, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ********, чрез адвокат Г. И. П.-С. – САК, със съдебен адрес: гр. С., ул. ********, срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК 000696327, с адрес: гр. С., ул. „Московска“ № 33, представлявана от кмета, за присъждане на суми, изплатени въз основа на Решение по гр.д. № 20211110142056 по описа на 2021г., СРС, 168-ми състав от ищцата, като работодател, в полза на ответницата, за трудова злополука настъпила на 17,01,2019г., приета за такава с Разпореждане № 23633/02,10,2019г. на длъжностно лице при ТП на НОИ – С., на основание чл. 200 КТ, а именно: 18 671,34лв. - обезщетение за неимуществени вреди; 2047,46лв. с ДДС, представляваща присъдено в полза на адвокатско дружество „М.“ възнаграждение за представителство на М. К. Д.; 730,89лв. - държавни такси и 583,16лв. – депозити за вещи лица, присъдени и заплатени по сметка на СРС; 8013,34лв. заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Г. П.-С. за процесуално представителство по делото пред СРС; 400,00лв. - разноски и 700,00лв. адвокатско възнаграждение, съставляващи присъдени разноски по адм. д. № 1667/2021 г. по описа на ВАС, VI отделение;

2261.41лв. - мораторна лихва от момента на настъпване на вредата - 12.05.2023г., до депозиране на исковата молба; ведно със законна лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба – 15,11,2023г., до окончателното им изплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че след настъпила на 17,01,2019г. трудова злополука, приета за такава с Разпореждане № 23633/02,10,2019г. на длъжностно лице при ТП на НОИ – С., по силата на въз основа на Решение по гр.д. № 20211110142056 по описа на 2021г., СРС, 168-ми състав и на основание чл. 200 КТ, изплатила на ищцата, като неин работодател сумите предмет на предявените искове. Твърди, че като трето лице в производството по гр.д. № 20211110142056 по описа на 2021г., СРС, 168-ми състав била привлечена и участвала СТОЛИЧНА ОБЩИНА, поради виновното, противоправно поведение на служители на която, досежно задължението им за поддръжка на общинските тротоари и на премахване на неправилно поставените върху тях антипаркинг колчета, които затрудняват движението на пешеходците, възникнала трудовата злополука, представляваща инцидент, при който служителят на ищцата М. К. Д. се спънала в бетоново, сферично антипаркинг колче поставено на пешеходен тротоар, в резултат на което получила травма:

1

„счупване на главичката на лявата лъчева кост“ и претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания. Последните били репарирани от работодателя с плащането по въз основа на Решението по гр.д. № 20211110142056 по описа на 2021г., СРС, 168-ми състав.

Твърди, че като работодател или лице отговорно за претърпените вреди от работник по чл. 200 КТ, причинени или за които отговоря друг, изплатил обезщетение за тези вреди на пострадалия, има регрес към причинителя и отговорните за неговото деяние, за връщане на изплатените суми в полза на пострадалия.

Ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА изразява становище за недопустимост, а евентуалност за неоснователност на исковете, по идентични съображения - поради нередовности на исковата молба и липса на доказателства.

Съдът след като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани с въззивната жалба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 53 ЗЗД.

Безспорно е в настоящото производство и от събраните доказателства се установява, че към момента на настъпване на процесната трудова злополука М. К. Д. е била в трудово правоотношение с ищеца - НОТАРИУС Д. К. С..

Безспорно е и от доказателствата се установява и, че претендираните в настоящото производство с регресни искове суми са изплатени от ищцата – нотариус Д. С., като работодател, в полза на М. К. Д., като служител, въз основа влязлото в сила Решение по гр.д. № 20211110142056 по описа на 2021г., СРС, 168-ми състав, постановено при участието на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, като трето лице помагач на страната на ответника нотариус Д.

С., за трудова злополука настъпила на 17,01,2019г., приета за такава с Разпореждане № 23633/02,10,2019г. на длъжностно лице при ТП на НОИ – С., на основание чл. 200 КТ, а именно: 18 671,34лв. - обезщетение за неимуществени вреди; 2047,46лв. с ДДС, представляваща присъдено в полза на адвокатско дружество „М.“ възнаграждение за представителство на М. К. Д.; 730,89лв. - държавни такси и 583,16лв. – депозити за вещи лица, присъдени и заплатени по сметка на СРС; 8013,34лв. - заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Г. П.-С. за процесуално представителство по делото пред СРС;

400,00лв. - разноски и 700,00лв. адвокатско възнаграждение, съставляващи присъдени разноски по адм. д. № 1667/2021 г. по описа на ВАС, VI отделение; 2261.41лв. - мораторна лихва от момента на настъпване на вредата - 12.05.2023г., до депозиране на исковата молба.

Безспорно е и от постановеното Решение по гр.д. № 20211110142056 по описа на 2021г., СРС, 168-ми състав се установява, че трудовата злополука съставлява инцидент, настъпил на 17,01,2019г., поради виновното, противоправно поведение на лица, на които е възложена работа от СТОЛИЧНА ОБЩИНА, поддръжка на общинските тротоари и премахване на неправилно поставените върху тях антипаркинг колчета затрудняващи движението на пешеходците, които не премахнали бетоново, сферично антипаркин колче поставено на пешеходен тротоар, в който на 17,01,2019г., движейки се по същият тротоар се спънала М. К. Д. – служител на ищцата, в резултат на което получила травма: „счупване на главичката на лявата лъчева кост“ и претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания.

Тези вреди били репарирани по силата на постановеното решение от ищцата, като работодател.

Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е гаранционно-обезпечителна и безвиновна – той отговаря спрямо пострадалия работник или служител, респ. спрямо неговите наследници в случай на трудова злополука, само поради факта на съществуващото трудово правоотношение между него и увредения работник или служител, независимо дали трудовата злополука е настъпила в резултат на случайно събитие или непреодолима сила, или е била причинена от виновно поведение на самия работодател – физическо лице, на 2 други /различни от пострадалия/ негови работници или служители, или на трето за трудовото правоотношение физическо лице. В последните два случая гаранционнообезпечителната отговорност на работодателя има функцията да репарира вредите от трудовата злополука, причинена от чуждо виновно поведение. Когато тя е причинена виновно от работник или служител при същия работодател и последният заплати обезщетение по чл. 200 КТ на пострадалия, респ. на наследниците му, работодателят разполага с регресно материално-субективно право и специалния иск по чл. 202 КТ срещу виновния работник или служител, причинил трудовата злополука, респ. увреждането.

Последният, от своя страна, отговаря спрямо пострадалия, респ. неговите наследници, на основание чл. 45 ЗЗД. На същото основание – чл. 45 ЗЗД, отговаря спрямо пострадалия, респ. спрямо наследниците му, и третото за трудовото правоотношение лице, което виновно и противоправно е причинило увреждането, представляващо същевременно и трудова злополука. В този случай работодателят, който е заплатил обезщетение по чл. 200 КТ за същите вреди от същата трудова злополука, ще разполага срещу деликвента не с регресното материално субективно право и специалния иск по чл. 202 КТ, а с регресното материално субективно право и иска по чл. 54 ЗЗД, тъй като и в този случай е заплатил обезщетение за вреди, виновно причинени от другиго, но който не е негов работник или служител.

Същевременно заплатилият обезщетение по чл. 200 КТ работодател не може да търси сумата от възложителя на работата на деликвента, тъй като няма правно основание за това.

Задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда не е санкционна последица от виновно противоправно неизпълнение на правни задължения. То представлява законно прехвърляне върху работодателя на професионалния риск от увреждането на работника или служителя. Правото на регрес на работодателя съществува на общо основание за отговорност за вреди, причинени от другиго – по чл. 54 ЗЗД /срещу лицето, което не е негов работник или служител/ и по чл. 202 КТ /срещу лицето, което е негов работник или служител/. Възложителят на работа на деликвента няма регресна отговорност спрямо работодателя на пострадалия, който е заплатил обезщетение по чл. 200 КТ. Възложителят на работа е солидарно отговорен с извършителя на работата по отношение на увредения.

Възложителят обаче отговаря по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД по отношение на увредения, не като причинител на вредата, за лични свои виновни действия или бездействия, а за такива на извършителя на работата, при и по повод на която са причинени вредите. Неговата отговорност е гаранционно-обезпечителна, по силата на закона и работодателят, който е заплатил обезщетение по чл. 200 КТ, няма регресно право срещу него. Правото му на регрес п о чл. 54 ЗЗД е ограничено – той може да търси това, което е платил, само от прекия причинител на вредата /деликвента/ – в този смисъл Решение № 189 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1177/2010 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Поради изложеното и т.к. заплатилият обезщетение по чл. 200 КТ работодател не може да търси сумата от възложителя на работата на деликвента, релевираните срещу ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Поради изхода от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника, в претендираният размер от 153,40евро, представляващи разноски за защита от юрисконсулт.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на НОТАРИУС Д. К. С., ЕИК 121759845, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ********, чрез адвокат Г. И. П.-С. – САК, със съдебен адрес: гр. С., ул. ********, предявени срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК 000696327, с адрес: гр. С., ул.

„Московска“ № 33, представлявана от кмета, за присъждане на суми, изплатени въз основа на Решение по гр.д. № 20211110142056 по описа на 2021г., СРС, 168-ми състав от ищцата, 3 като работодател, в полза на ответницата, за трудова злополука настъпила на 17,01,2019г., приета за такава с Разпореждане № 23633/02,10,2019г. на длъжностно лице при ТП на НОИ – С., на основание чл. 200 КТ, а именно: 9546,50 /девет хиляди петстотин четирдесет и шест, 0.5/евро - обезщетение за неимуществени вреди; 1046,85 /хиляда четирдесет и шест, 0.85/евро с ДДС, представляваща присъдено в полза на адвокатско дружество „М.“ възнаграждение за представителство на М. К. Д.; 373,70 /триста седемдесет и три, 0-7/евро държавни такси и 298,16 /двеста деветдесет и осем, 0.16/евро – депозити за вещи лица, присъдени и заплатени по сметка на СРС; 4097,16 /четири хиляди деветдесет и седем, 0.16/евро - заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Г. П.-С. за процесуално представителство по делото пред СРС; 204,52 /двеста и четири, 0.52/евро - разноски и 357,90 /триста петдесет и седем, 0.9/евро адвокатско възнаграждение, съставляващи присъдени разноски по адм. д. № 1667/2021 г. по описа на ВАС, VI отделение; 1156,24 /хиляда сто петдесет и шест, 0.24/евро - мораторна лихва от момента на настъпване на вредата 12.05.2023г., до депозиране на исковата молба; ведно със законна лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба – 15,11,2023г., до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА НОТАРИУС Д. К. С., ЕИК 121759845, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ********, чрез адвокат Г. И. П.-С. – САК, със съдебен адрес: гр. С., ул. ********, ДА ЗАПЛАТИ на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК 000696327, с адрес: гр. С., ул.

„Московска“ № 33, представлявана от кмета, сумата 153,40 /сто петдесет и три, 0.4/евро, представляваща сторените в производството разноски за защита от юрисконсулт.