Решение № 1585 от 22.11.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1585 гр. Русе, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А. П. Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20244520102436 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 207, ал.1 т.2 КТ.

Постъпила е искова молба от „Европа – Транс 2001“ ЕООД срещу Ф. К.

Ф., в която се твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение възникнало с Трудов договор от 30.05.2019г., по силата на който ответникът бил назначен на длъжността „Шофьор на товарен автомобил“ в ищцовото дружество. Посочват се и какви са били задълженията на ответника като заемащ тази длъжност и се твърди, че той е изпълнявал материално отчетническа дейност по трудовото правоотношение и е имал задължение да съхранява, разходва и отчита материални ценности, (МПС, оборудване, гориво и друго). Част от това оборудване, необходимо за изпълнение на трудовите му задължения, била предоставена от работодателя ОМВ карта с Рутекс функция с №***, която му позволявала да зарежда на различни бензиностанции в страната и в чужбина гориво необходимо за осъществяване на пътуванията му.

Твърди се, че в периода от 20.11.2019г. до 21.11.2019г. чрез използване на тази карта, на пет пъти на бензиностанция във *** е закупено дизелово гориво на обща стойност 3438,76 евро, при единична цена 1,46 евро. В тази връзка веднага след установяване на извършената транзакция представители 1 на ищеца се свързали със служителя Ф. за уточняване на обстоятелствата по необичайно големия размер на закупеното гориво. Служителят категорично отговорил, че не е зареждал с картата това гориво. Издателят на картата „ОМВ България“ ООД фактурирал на ищцовото дружество дължимата сума по закупеното гориво. Поради неплащане на тази фактура, между „Европа Транс 2001“ ЕООД и „ОМВ България“ ООД се провело съдебно производство по образувано гражданско дело № *** от 2021 г. по описа на Районен съд Велико Търново, като в съдебният процес се установило, че в резултат от използване на предоставената на ответника карта е извършено зареждане на фактурираните количества гориво и ищцовото дружество в настоящото производство било осъдено да заплати стойността на зареденото гориво на „ОМВ България“ ООД.

Твърди се, че допускането на нерегламентираното използване на ПИН кода и картата представлява неизпълнение на служебните задължения на служителя, за което той следва да носи лична, материална и отчетническа отговорност. В случая не можело да бъде установена фактическата обстановка, при която е настъпила липсата, но размерът на същата бил установен, включително и във воденото съдебно производство посочено погоре, като се твърди, че сумата по процесната фактура дружеството заплатило на „ОМВ България“ ООД след приключване на съдебното производство.

Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът Ф.

К. Ф. бъде осъден да заплати на ищцовото дружество „ЕВРОПА - ТРАНС 2001" ЕООД сумата в размер на 6726,07 лв., която сума ищецът е заплатил на „ОМВ България“ ООД за заредено гориво от ОМВ карта с Рутекс функция № ***. Претендира се и законна лихва върху посочената сума от образуване на настоящото производство, както и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът изразява становище за неоснователност на предявеният иск. Оспорва се да са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за пълна имуществена отговорност, каквато се претендира с исковата молба. Твърди се, че информацията за процесната карта включително и ПИН кода на същата били известни не само на работодателя, а и на други негови служители, тъй като картите се предавали заедно с автомобилите и ПИН кодовете и не били сменяни при смяна на водачите на автомобилите. Също така се оспорва, че в предходното 2 производство между ищцовото дружество и „ОМВ България“ ООД ищецът в настоящото производство не е провел адекватна защита срещу предявената искова претенция. Оспорва се ответникът в настоящото производство да е използвал картата и да е зареждал с нея процесното количество гориво. Счита се и за недоказано обстоятелството, че с конкретната пластика е извършено зареждането. Единствено било установено, че нейните данни са въведени на мястото за зареждане, което не доказвало, че ответникът имал отношение към това зареждане.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С трудов договор №***/30.05.2019г. ответникът Ф. К. Ф. е назначен в ответното дружество „ЕВРОПА - ТРАНС 2001" ЕООД на длъжност “шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“. Във връзка с изпълнение на служебните му задължения и като част от оборудването на използваното от ответника превозно средство (товарна композиция - влекач и ремарке), му е предоставена ОМВ карта с Рутекс функция № ***, която се използва за зареждане на гориво от определени бензиностанции в страната и чужбина (картата).

Видно от изявленията на страните по делото и останалите събрани доказателства, съдът приема за безспорно установено относно естеството и начина на функциониране на картата, че същата е собственост на ОМВ и дава право на ползвателя ѝ (клиент на ОМВ) да закупува стоки и услуги без плащане в наличност към момента на доставката във всички обекти партньори на собственика на картата. След осъществяване на доставка с картата, стойността на същата се фактурира във валутата на държавата където е извършена доставката, като клиента на ОМВ (в случая ищцовото дружество) дължи заплащане на получените при използване на картата стоки и услуги.

Също така няма спор, че картата е издадена за използване само за конкретно превозно средство и следва същото, т.е. при смяна на водача на един автомобил, за който е издадена, тя остава за ползване от новия водач на този автомобил. Също така за използването на картата и зареждането с нея на гориво е необходимо въвеждане на ПИН код.

За закупено дизелово гориво с процесната карта с №***, на пет пъти в периода 20-21.11.2019г., от бензиностанция във ***, издателят на картата 3

„ОМВ България“ ООД е фактурирал на ищцовото дружество 3438,76 евро при единична цена на литър 1,46 евро. Поради неплащане на фактурата, издателят ѝ е предявил иск, по който било образувано гр.д.№***/2021г. по описа на РС – Велико Търново, което производство приключило с осъждането на „ЕВРОПА - ТРАНС 2001" ЕООД да заплати сумата по фактурата с левова равностойност 6726,07лв. В проведеното производство ответникът по настоящото дело е разпитан като свидетел.

Няма спор по делото, че към периода 20-21.11.2019г. карта с №*** е била предоставена на ответника във връзка с извършен от него курс до *** като водач на товарен автомобил с рег. №***. Също така страните нямат спор и по следните обстоятелства : към момента, когато са заредени количествата гориво по горепосочената фактура, ответникът и управлявания от него товарен автомобил собственост на ищеца са се намирали на отдалечено място от бензиностанцията, на която е установено, че е извършено зареждането (около 500 км. ), че такова количество гориво не би могло да бъде заредено в управлявания от него автомобил, че същият е имал достатъчно гориво, което не е налагало зареждането му към него момент, както и, че при връщането си в България, което станало за обичайното време на пътуване (без неоправдано забавяне), картата се е намирала у ответника.

В съдебно заседание собственикът и управител на ответното дружество сочи, че претендираното за заплащане гориво („липсата“) не съответства с курса на ответника, не съответства на нуждата на камиона му и на локацията му. По тази причина отказали да платят фактурата на ОМВ. Също така сочи, че процесната карта „е издадена с номера на камиона и тя е единствено за този камион“, както и че в конкретния случай „картата е използвана на безкасов терминал …. и от ОМВ казват, че на бензиностанция с касов персонал такава злоупотреба не може да стане“.

Няма твърдения и доказателства по делото да е проведено разследване за установяване на обстоятелствата около зареждането на процесното количество дизелово гориво – къде точно е станало (коя е бензиностанцията и тя част ли е от партньорската верига на издателя на картата), как, от кого и къде е заредено такова голямо количество гориво, няма данни да са сезирани за случая компетентните правоохранителни органи в Република ***.

Според показанията на свидетелите Б. С. Н. и Р. В. И. практика било в ответното дружество горивните карти да стоят в камиона, заедно с ПИН – 4 кодовете си, като при смяна на шофьора те се ползвали от следващия шофьор, а не му се предоставяла нова карта или нов код. Картите били за конкретен автомобил и с тях само той можел да се зарежда.

Свидетелката Б. С. Н. също установява, че горивните карти се предоставят само във връзка със зареждането на определен камион и не могат да бъдат използвани за друг. Пин кодовете за картите били предоставяни на шофьорите от управителя на дружеството г-н Иванов. Спомня си за случая с ответника, че при един от курсовете му било установено зареждането с предоставената карта на „необичайно голямо количество гориво“.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 207, ал.1 т.2 КТ, работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя за липса - в пълен размер, заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването на липсата.

Отчетническия елемент в трудовата функция на отговорния работник или служител следва да се преценява с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Константна е съдената практика, че отчетнически функции по трудовото правоотношение могат да бъдат възлагани не само с длъжностната характеристика, а да произтичат от естеството на възложената трудова дейност, като доказателствената тежест при иска по чл. 207, ал. 1, т.2 КТ за установяване на качеството материалноотговорно лице на ответника по иска е на работодателя. Релевантни са както доказателства за възложени по трудовото правоотношение отчетнически задължения, така и доказателства за фактически изпълняваната от работника или служителя работа.

Поначало поверяването на товарен автомобил и стока за превоз не превръща шофьора в отчетник и при непроявена от негова страна грижа на добър стопанин по отношение на автомобила и стоката в него, той отговаря по правилата на чл. 206 КТ, а не като отчетник (в този смисъл изложението на стр. 670 от Коментар на КТ на В. Мръчков, изд. 2009г. и цитираната в него съдебна практика). В случая с длъжностната характеристика на ответника не са му възложени трудови функции по събиране, съхраняване, разходване или отчитане на материални ценности и въз основа на нея не може да се обоснове 5 извод за вменена отчетническа функция. Такава не се установява и от естеството на възложената му работата и условията при които е извършвана, в т.ч. и във връзка с предоставянето му за ползване на процесната „горивна карта“, с оглед възможността да бъде използвана само за зареждане на управлявания от него автомобил. Картата не е материална ценност, а инстР.т, позволяващ зареждане на гориво без касово разплащане. След като зареденото в камиона гориво не представлява материална ценност по смисъла на чл. 207, ал.1 КТ, няма основание да се приеме и че такова е зареденото при използването на картата.

Доказателствената тежест за установяване на качеството на материално отговорно лице на работника/служителя по иска с правно основание чл. 207, ал.1 КТ е на работодателя. В случая последният не е доказал това обстоятелство. Пълната имуществена отговорност за липса по чл. 207, ал. 1, т.

2 КТ е приложима само за работници и служители с отчетнически трудови функции и е недопустимо прилагането на този вид отговорност за работници или служители с други трудови функции (Решение № 426 от 6.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 563/2009 г., III г. о.). Предвид неустановеността на отчетническа функция на ответника, предявения на това основание иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.