Решение № 1793 от 15.12.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1793 гр. Плевен, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20234430104179 по описа за 2023 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание основание чл.224, ал.1 КТ с цена на иска 2800,00 лв. и чл. 86 ЗЗД с цена на иска 360 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от В.

Е. Х., ЕГН**********, *** против ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, в която се твърди, че на основание сключен трудов договор №7/20.01.2012г. ищецът е работил в ответното дружество на длъжността “***“ в дирекция ***. Твърди, че поради факта, че към 19.04.2022г. работодателя е забавил изплащането на трудовото му възнаграждение, ищецът е подал заявление на осн.чл.327,ал.1, т.2 от КТ за прекратяване на трудовото му правоотношение считано от 21.04.2022г. Твърди, че заявлението е изпратено чрез куриерска фирма „Спиди“ с обратна разписка и видно от същата е, че е получено от служител на ответника на 21.04.2022г.

Твърди, че в самото заявление ищецът изрично е поискал да му бъдат заплатени дължимо ТВ за м.март и м.април 2022г., обезщетение за неползван платен годишен отпуск/на осн.чл. 224, ал.1 от КТ/. Твърди, че в заявлението ищецьт изрично е посочил: „В тази част считайте настоящето заявление като покана за доброволно изпълнение, като в случай, че сумите не ми бъдат изплатени доброволно, то дължите заплащане на законна лихва върху тях считано от дата 15.05.2022г. до окончателното им изплащане“. Твърди, че на 09.06.2022г. ответникът е заплатил на ищеца единствено „заплата м.03/04.2022г.“ видно от приложеното извлечение от банковата сметка на ищеца, но не и дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224,ал.1 от КТ. Твърди, че в настоящия случай ищецът се е възползвал 1 от законовото си право и е прекратил трудовото си правоотношение считано от дата 21.04.2022г. След като заявлението е достигнало до работодателя по надлежния ред на 21.04.2022г., то единствената възможност за работодателя е да оформи и връчи на служителя всички документи, свързани с прекратеното му трудовото му правоотношение на осн.чл.327,ал.1, т.2 от КТ, както и да изплати дължимите обезщетения. Твърди, че до настоящият момент претендираното обезщетение не е заплатено. Моли ответника да бъде осъден да плати на ищеца на осн.чл. 224, ал.1 от КТ във вр. с раздел I, т.5 от трудов договор N9 7/20.01.2012г. — обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер общо на 44 дни в размер на 2800лв, ведно със законната лихва, считано от 15.05.2022г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 360лв. и законната лихва за забава върху всички посочени погоре суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на същите. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който оспорва изцяло предявените искове - по основание и размер.

Оспорва твърденията в исковата молба, че ответникът ЗК „***“ АД не е платил на В. Е. Х. обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 44 дни, в размер на 2800.00 лева. Твърди, че с трудов договор № 7/20.01.2012 г. В. Е. Х. е бил назначен на длъжност „*** ***. Твърди, че при извършена проверка на 12 и 13.04.2022г. се установило, че офис на ***, находящ се в *** е затворен, като е поставена бележка с текст „ Поради технически причини офисът не работи. Молим за извинение. Заповядайте в офис на ЗК *** на ***. Твърди, че в резултат на това се е установило, че съответния служител В. Е. Х. е нарушил трудовата дисциплина, като не се е явил на работа в течение на два последователни работни. На основание чл.193, ал.1 от КТ, на 19.04.2022г.г. на служителя е връчена покана с обратна разписка, с която му е даден срок до 21.04.2022г. за даване на обяснения.

Твърди, че В. Х. е отказал да даде такива, като е подал Заявление на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ. Твърди, че със заповед № 228/27.04.2022 г. на основание чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с чл.190, ал.1, т.2 от КТ и при спазване на изискванията на чл. 189, чл. 193, чл. 194 и чл. 195 от КТ на В. Е.

Х. е наложено наказание уволнение. Твърди, че на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, трудовото правоотношение със същия служител е прекратено, считано от датата на връчване на настоящата Заповед. Твърди, че на основание чл.

221, ал.2 от КТ, на служителят В. Е. Х. е удържано обезщетение в размер на 1291.07 лева за срока на предизвестието, като същото му е приспаднато от последното му неизплатеното трудово възнаграждение. Твърди, че видно от приложената справка от счетоводната система Хермес, ответника по това дело ЗК ”***” АД е изплатил на ищеца обезщетение за неизползван отпуск, както следва: за 2020г.-5 дни, в размер на 293.45 лева. за 2021 г.-25 дни, в размер на 1467.25 лева и за 2022г.-9 дни, в размер на 528.21 лева, или общо са изплатени 39 дни, за сумата 2 288,91 лева. Твърди, че с платежно нареждане от 09.06.2022г. дължимите от ответника суми, след направените 2 удръжки са били преведени на В. Е. Х.. Оспорва твърденията на ищеца в исковата молба за дължима законна лихва, считано от 15.05.2022г. до датата на подаване на исковата молба, поради недължимост на главницата.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните и се признава от ответника, че с трудов договор № 7/20.01.2012 г. В. Е. Х. е бил назначен на длъжност „*** ***.

Видно от Заявление от 19.04.2022г., В. Х. е подал същото до ответния застраховател *** на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. С него работодателя е уведомен, че на посоченото основание, В. Х. прекратява трудовото си правоотношение, считано от получаване на заявлението поради неизплащане/забавяне изплащането на трудовото му възнаграждение.

Отправена е молба за оформяне на трудовата книжка и останалата документация, както и изплащане на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ и чл.224 КТ. Заявлението е получено от ответника на дата 21.04.2022г. видно от обратна разписка/л.9 от делото/

Установява се от заверено копие на стр.14 и 15 от Трудова книжка на В.

Х., че трудовото му правоотношение с ответния застраховател е прекратено на 28.04.2022г. на основание чл.190, ал.1, т.2 КТ.

Установява се от извлечение от банкова сметка с титуляр В. Х., че на дата 09.06.2022г. е получил превод от *** за сумата от 2618,58 лв.

Съдът възприема заключението на изготвената по делото съдебносчетоводна експертиза като компетентно, обективно, безпристрастно и обосновано. От него се установява, че ищеца В. Христо е работил в ответното дружество по трудов договор №7/20,01,2012 г., като трудовото му правоотношение е прекратено със заповед №228/27.04.2022 г. На основание чл.221 ал.2 от КТ на лицето е удържана сумата от 1291,07 лв., като сумата е посочена в платежната ведомост за м.04,2022 г.: начислено БТВ за м.03.2022 г. 1291,07 лв., 313,15 лв. удръжки за осигуровки и данъци, чиста сума за получаване 977,55 лв. За м.04.2022г. начислено БТВ 1155,16 лв., брутно обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в размер на 2288,91 лв., 511,97 лв. удръжки за осигуровки и данъци, чиста сума за получаване 872,08 лв. нетно трудово възнаграждение и 2060,02 нетна сума по чл.224, ал.1 КТ. Обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ е за 39 дни, от които: За 2020 г. — 293,45 лв. за 5 дни За 3

2021 г. — 1467,25 лв. за 25 дни За 2022 г. — 528,21 лв. за 9 дни.

Неизплатените 39 дни платен отпуск на ищеца са формирани както следва: остатък дни към 31.12.2021 г. 30 дни и 9 дни към 04.2022г. С платежно нареждане от 09.06.2022 г. на ищеца е изплатена сумата от 2618.58 лв. по банков път. Сумата от 2618,58 лв. е формирана от следните пера: Чиста сума за получаване за м.03,2022 г. - 977,55 лв. ТВ Чиста сума за получаване за м.04,2022 г. - 872,08 лв. ТВ, Чиста сума за получаване на обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за 39 дни — 2060,02 лв. ОБЩО: 3909,65 лв. След приспадане на удръжка, отразена в платежната ведомост на ответното дружество като обезщетение по чл.222 ал.2 от КТ в размер на 1291,07 лв. се получава разлика за превеждане за двата месеца от 2618,58 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ:

Налице са условията по чл. 224, ал. 1 КТ за пораждане правото на ищеца за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, тъй като трудовото му правоотношение е прекратено и към датата на уволнението той е имал неизползван платен годишен отпуск. От приетата по делото съдебносчетоводна експертиза се установява, че за отработеното време на ищеца при ответното дружество му се дължи обезщетение за 39 дни неизползван платен годишен отпуск. Тези факти се не са спорни между страните и се установяват от приетата по делото експертиза. Ответникът, обаче е противопоставил правопогасяващо възражение, че е заплатил дължимата сума.

Съгласно чл. 224, ал. 2 КТ обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Последната цитирана норма предвижда като основа за изчисляването полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска - в случая прекратяването на трудовото правоотношение, през който са отработени най-малко 10 работни дни. Съгласно §. 1 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения в брутното трудово възнаграждение по чл. 177 КТ и чл. 228 КТ се включват наред с основното трудово възнаграждение за отработеното време и допълнителните възнаграждения с постоянен характер, определени с КТД и/или Вътрешните правила за работната заплата.

4

На първо място следва да бъде посочено, че дължимия размер на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 39 дни е 2060,02 лв. видно от приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, поради което искът за разликата от посочената сума до предявения размер от 2800 лв. се явява неоснователен. Спорен между страните е въпроса дали сумата от 2060,02 лв. е изплатена на ищеца. Установи се че той е получил плащане на сумата от 2618,58 лв., която е формирана от: Чиста сума за получаване за м.03,2022 г. - 977,55 лв. ТВ Чиста сума за получаване за м.04,2022 г. - 872,08 лв. ТВ, Чиста сума за получаване на обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за 39 дни — 2060,02 лв. След приспадане на удръжка, отразена в платежната ведомост на ответното дружество като обезщетение по чл.222 ал.2 от КТ в размер на 1291,07 лв. се получава разлика за превеждане за двата месеца от 2618,58 лв. Спорен в случая се явява въпроса дали е извършено надлежно заплащане на претендираната сума.

Съдът намира направеното от ответника правопогасяващо възражение за заплащане на претендираното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за основателно. Видно е, че дължимото обезщетение е начислено и изплатено на ищеца като част от сумата от 2618,58 лв. Практически се установява от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че удържаната сума от 1291,07 лв. е удържана от дължимото на ищеца трудово възнаграждение, а не от начисленото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Сумата съответства на начисленото брутно трудово възнаграждение на ищеца за м.03.2022г. Съгласно чл.221, ал.2 КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение. Видно е, че размерът на обезщетението е обвързан с брутното трудово възнаграждение на работника за срока на предизвестието, поради което въпреки липсата на изрично посочване, съдът намира, че удръжката съставлява брутното трудово възнаграждение на ищеца за м.03.2022г., която сума е удържана от нетното му трудово възнаграждение, изплатено за м.03 и м.04. 2022г.

Дали извършването на удръжката по чл.221, ал.2 КТ е законосъобразно не е предмет на настоящия спор, въпреки че такива възражения са изложени 5 по делото с твърдения, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, поради което липсва основание за тази удръжка. Видно от гореизложените съображения, сумата е удържана от трудовото възнаграждение на ищеца, а не от начисленото и изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, поради което възражението в посочения смисъл е неотносимо към настоящия спор.