Решение № 11333 от 13.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11333 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИ. П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20241110174428 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Т..“ ЕАД, ЕИК: ....., представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. С.... спрямо А. А. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.София, 1233, обл.С....... в качеството му на собственик на имот, находящ се в гр. София,общ.С.... с аб. № 289590, че дължи на „Т..“ следните суми: сумата от 4885,42 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2021г. до 04.2023г. ведно със законната лихва от 09.10.2024г. до изплащане на вземането, 955,19 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 25.09.2024г., както и суми за дялово разпределение от 58,65 лева за главница за периода от 08.2021г. до 04.2023г. ведно със законната лихва от 09.10.2024г. до окончателното изплащане на вземането и 15,61 лева лихва за периода от 16.10.2021г. до 25.09.2024г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК от 16.10.2024г. по ч.гр.дело № 59980/2024 г. по описа на СРС.

Поддържа се, че ответникът е носител на ПС спрямо имот с абонатен № 289590, находящ се в гр.София, за който е доставяна топлинна енергия през периода от месец май 2021г. до месец април 2023г., които не са заплатени изцяло. Излага се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “Д.. ООД“ ЕИК 0... със седалище и адрес на управление: гр.С...., чието конституиране като трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл. 219, ал. 1 ГПК се търси. Моли се да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи претендираните суми. Ангажират се доказателства. Претендират се 1 разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от ответника, с който се оспорват исковете като се навежда, ответникът не е вещен носител на права върху имота ерго не е потребител на ТЕ, навежда се давност и се оспорват сумите при неправилното им начисляване. Ангажират се доказателства.

Третото лице – помагач на ищеца не изразява становище.

Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Следва да се установи обстоятелството дали между страните съществува облигационна връзка, по силата на която отвтеникът да има качеството на потребител и да носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Видно от представения по делото нотариален акт № 83 от 12.07.1990 г. по н.д. № 5108/1990 г., ответникът е придобил собствеността по отношение на процесния имот.

Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството на потребител на доставената топлинна енергия. Поради изложеното, съдът приема, че в периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г.между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна 2 енергия за битови нужди от „Т..” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а ответникът – да заплаща цената.

Съгласно общите условия на „Т..” ЕАД, действащи в исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед общите условия на „Т..” ЕАД, вземанията за заплащане на цената за предоставената топлинна енергия са изискуеми с изтичане на срока за плащане, както беше посочено - 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от общите условия на „Т..” ЕАД), като потребителите изпадат в забава след изготвяне на изравнителната сметка за съответния период на потребление (чл. 33, ал. 4 от общите условия на „Т..” ЕАД). Следователно, моментът на изискуемостта на вземанията и момента, от който потребителите се считат в забава, не съвпадат, като по общите условия на „Т..” ЕАД за изпадане в забава не е необходимо публикуване на сметките на интернет страницата на доставчика на топлинни услуги, а потребителите са в забава след изтичане на 45-дневен срок от издаването на всяка от двете общи фактури. Следователно, неоснователно е възражението, че ответникът не е изпаднал в забава по отношение изпълнението на задължението за заплащането цената за потребена топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16- 334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Неоснователно е и възражението на ответника, че не е налице основание за „Т..” ЕАД да претендира и до получава плащане на цената за осъщественото дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от действащите в процесния период общи условия на „Т..” ЕАД, потребителите заплащат на доставчика както сумите за потребление на топлинна енергия, така и сумите за извършване на услугата „дялово разпределение“ от избрания от тях търговец, като стойността се формира от: 1. цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3. за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача.

Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя 3 от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за имота на ответника, поради което претенцията за заплащането е установена в своето основание.

Стойността на главниците за потребена ТЕ в имота и за услугата дялово разпределение се установява от заключенията по ССчЕ и СТЕ, от които се установява, че За процесния период от 01.05.2021г. – 30.04.2023г. потребената топлинна енергия е в общ размер на 4 885,42лв., а за дялово разпределение е в общ размер на 58,65 лв. за периода от 08.2021г. до 04.2023г.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на вземанията по давност.

В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност /чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.

В настоящия случай заявлението е подадено на 09.10.2024г., поради което в този момент е прекъснато течението на погасителната давност. Съдът намира, че момента, от който започва да тече давността за всяка месечна вноска, е 45-дни след изтичане на периода за който се отнася, съгласно чл.33, ал. 1 и ал. 2 ОУ. С оглед изложеното и съгласно ССчЕ погасени по давност са вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.07.2021 г. в размер на 99,93 лв. Следователно за периода от 01.08.2021г. – 30.04.2023г. остава дължима сумата от 4 785,49 лв., до който размер искът се явява основателен и неоснователен за разликата до пълния предявен размер от 4 885,42 лв. и за периода от м.05.2021 г. до м.07.2021 г., като погасен по давност.

Не са налице погасени по давност суми за услугата дялово разпределение.

Относно исковете с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД:

При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД. Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016г., т.е. приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45- дневен срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителя изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение. Както се посочи по-горе неоснователно е възражението на ответника, че лихва не се дължи, тъй като длъжникът изпада в забава от датата на уведомяването/публикуването на фактурите в интернет страница на дружеството. Същото се основава на чл. 32 4 и чл. 33 от ОУ от 2014г., които не са приложими в случая с оглед процесния период. Както се спомена по-горе изискуемостта съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ от 2016г. настъпва в 45- дневен срок от изтичане на периода, за който се дължат сумите, независимо от уведомяването на длъжника. Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.

В настоящият случай обезщетението за забавено изпълнение следва да се начисли върху уважената главница за топлинна енергия в размер на 4 785,49 лв. Следователно за периода 15.09.2022г. до 25.09.2024г. дължима остава лихва за забава в размер на 936,09 лв., изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК, до който размер искът се явява основателен и неоснователен за сумата от 19,10 лв.

Ответникът не дължи лихва за забавено изпълнение на задължението за заплащане на цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е предвиден срок за изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена покана за заплащане на задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).

По разноските:

Предвид изхода на спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1265,92 лв., представляваща разноски по настоящото и заповедното производство, съобразно уважената част от исковете.