Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2734 от 05.05.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8667/2024
Вид
Решение № 2734
Подписан
05.05.2025
В сила
05.05.2025
Състав
Силвана Гълъбова, Георги Стоянов Чехларов, Боян Георгиев Бояджиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2734 гр. София, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100508667 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 10526/19.06.2023 г., постановено по гр.д. № 7611/2023 г. на СРС, 128 състав, е отхвърлен иска на Н. С. М., ЕГН **********, за осъждане на Министерството на вътрешните работи, с адрес гр.София, ул.“Шести септември“ № 29, да му заплати сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на извършени процесуални действия спрямо ищеца по ДП 121/2016 г. по описа на СО-СГП, пр.пр.№ 5171/2016 г. на СРП, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 04.03.2021 г., до окончателното плащане на дължимото.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Н. С. М., в която се твърди, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че исковата молба е подадена срещу двама ответника – МВР и Прокуратурата за солидарното им осъждане, поради което и СРС не е имал право да се произнася само спрямо един от ответниците, с оглед на което и се иска обединяване на исковете срещу МВР и Прокуратурата. Твърди се, че престъплението, което се е разследвало спрямо ищеца било извършено на 01.03.2016 г., а видно от Епикриза ИЗ № 2456 за периода от 24.02.2016 г. до 02.03.2016 г. за описания период ищецът е бил хоспитализиран в отделението по физиотерапия и 1 рехабилитация на МИ-МВР. Ето защо се поддържа, че на органа по назначаването и ответник МВР към датата на ареста на ищеца /17.05.2016 г./ са били отдавна служебно известни обективните обстоятелства, които изключват не само възможността да бъде извършител на престъплението на 01.02.2016 г., но и на същата дата да бъде съучастник – укривател. Твърди се, че органът по назначаването е бездействал да съобрази служебно известните му факти и изключващи участието на ищеца в разследваното престъпление, като с това действие органът по назначаването му е нанесъл вреда в рамките на определената му административна дейност, а не в качеството му на охранителен орган, поради което и бил налице типичният състав на чл.1,ал.1 ЗОДОВ, който следва да се разглежда от административен съд. Поддържа се, че искът му спрямо МВР е по чл.1 ЗОДОВ. Моли се за определяне на компетентния съд и обезсилване на обжалваното решение, евентуално за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

Въззиваемият Министерство на вътрешните работи не е депозирал отговор на въззивна жалба. В о.с.з. чрез процесуалния си представител оспорва подадената въззивна жалба.

Прокуратурата на Република България изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

2

По отношение на оплакванията относно родовата подсъдност на делото, въззивният съд намира следното: фактическите твърдения на ищеца за ангажиране отговорността на ответника са за извършени действия в рамките на ДП 121/2016 г. по описа на СО-СГП, пр.пр.№ 5171/2016 г. на СРП и по точно извършен негов арест за престъпление, извършено на 01.02.2016 г., в който момент същият е бил хоспитализиран в отделението по физиотерапия и рехабилитация на МИ-МВР, съответно това обстоятелство е можело да бъде проверено и така да се изключи възможността ищецът да е участвал в извършването на престъплението. Макар в исковата молба да се твърди, че вредите са произтекли от административна дейност, извършвана от служители на ответника, фактическите твърдения са за незаконосъобразни действия и бездействия, извършвани в рамките на самото наказателно производство – а именно неизвършването на проверка относно пребиваването на ищеца в болнично заведение на МВР към датата на разследваното престъпление и съответно извършването на арест. Ето защо и вредите са свързани със законосъобразността на извършен арест на ищеца в контекста на служебно известните обстоятелства на служителите на ищеца, поради което и предявеният иск е по чл.2,ал.1,т.1 ЗОДОВ и е подсъден на общите съдилища, в случая на СРС с оглед цената на иска.

По отношение разделянето на предявените искове срещу МВР и Прокуратурата на Република България следва да се отбележи, че разделянето на обективно и субективно съединени искове не е акт, който подлежи на инстанционен контрол. Първоначалните ответници не са задължителни необходими другари, за да е налице процесуална пречка исковете срещу тях да се гледат отделно. Въззивният съд не може да съединява дела, когато едното от тях /в случая с гр.д. № 20709/2021 г. на СРС, ГО, 26 състав/ се намира на съвсем различен етап на развитие – съответно на първа и въззивна инстанция.

По отношение съществото на спора, въззивният съд намира следното: процесната Заповед № 7855-17/17.05.2016 г. за задържане на ищеца не е била обжалвана и отменена, а ищецът изобщо не е бил привлечен като обвиняем по образуваното досъдебно производство. Материално-правните предпоставки за възникване на правото на обезщетение по чл.2,ал.1,т.1 ЗОДОВ са или заповедта за задържане да е била отменена, или наказателното производство спрямо лицето да е бил прекратено, като в случая не се констатира което и да е било от двете основания. Макар служителите на МВР, разпоредили ареста на ищеца, да работят в една и съща структура с него, това не означава, че съответният разследващ орган разполага предварително с информацията относно отсъствията поради временна неработоспосбност и престоя на съответния служител на МВР в болнично заведение. Отделно от изложеното, в хода на разследването се е проверявало евентуално участие на ищеца в престъплението във формата на вещно укривателство, поради което и фактът, че по време на извършването на самото престъпление ищецът е бил в болнично заведение, не изключва изначално възможно за негово участие.

Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и 3 предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

По разноските:

За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна, но липсва такава заявена претенция, поради което и разноски не следва да се присъждат.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10526/19.06.2023 г., постановено по гр.д.

№ 7611/2023 г. на СРС, 128 състав

Решението е постановено с участието на Прокуратурата на Република България на основание чл.10,ал.1 ЗОДОВ.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4