Решение № 1859 от 22.12.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1859 гр. Русе, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20254520104152 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1, във вр. с чл.

415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 240, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 410 по ГПК срещу ответника М. Д. И., съгласно Разпореждане № *********** от 09.06.2025 г. на Районен съд - Русе – I-ви гр. състав по ЧГД ************/2025г.

Твърди, че двамата с ответника се познават. Ответникът често посещавал офис, собственост на ищеца, на ул. „Г*************“ № 50 в гр.

Русе. В това помещение се намирала и заложна къща. Ответникът носил телефони и ги залагал, както и понякога искал дребни суми в заем, които винаги връщал.

Твърди, че между него и ответника на 21.11.2024г. бил сключен устен договор за заем за сумата от 3280,00 лева, който ищецът му дал, а ответникът обещал да му ги върне на следващия ден. Заявява, че на следващия ден 22.11.2024 година, ищецът му се обадил, за да го подсети да му върне сумата, а ответникът му отговорил, че се намира в банката и след малко ще му ги донесе. От тогава ответникът му изпращал много съобщения, в които твърдял, 1 че ще му върне сумата, но това не се е случило до момента.

Моли съдът, да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че М. Д. И. му дължи сумата от 3425,30 лв., от които 3280,00 главница, представляваща сума, дадена в заем на 21.11.2024 година, както и сумата от 145,30 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 22.11.2024 г. до момента на образуване на ЧГД ************/25 г. на Районен съд – Русе -17.03.2025 година, ведно със законната лихва от момента на образуване на ЧГД № ************/2025 г. на Районен съд – Русе, до изплащане на задължението. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника по иска.

В съдебно заседание ищецът редовно призован се явява лично.

Поддържа исковата молба, като моли съда да постанови неприсъствено решение, т.к. са налице процесуалните предпоставки за това.

В съдебно заседание ищецът редовно призован се явява, не се представлява, не взема становище по иска.

Съгласно чл.239 от ГПК съдът се произнася с неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, или е вероятно неоснователен с оглед депозираните възражения и подкрепящите ги доказателства.

В настоящия случай съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК намира, че са налице предпоставките на чл.

239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата по следните съображения: С разпореждане на съда, постановено по реда на чл. 131 ГПК на ответника са указани последиците от неподаването в срок на отговор на исковата молба и неявяването му в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. След изтичане на едномесечния срок за отговор такъв не е постъпил, не е направено искане делото да се гледа в отсъствие ответника. В съдебно заседание ответника не се яви, въпреки редовното му призоваване, не е представил и доказателства за уважителни причини за неявяването си, както и не е направил искане да се гледа делото в негово отсъствие.

2

Съдът намира, че налице е и втората кумулативна предпоставка - искът е вероятно основателен. Представените в подкрепа на твърденията на ищеца писмени доказателства, обосноват, извода, че правото, претендирано с иска вероятно съществува.

С оглед изложеното и поради факта, че при неприсъствено решение съдът не се мотивира по същество, тъй като са налице предпоставките по чл.239 ал.1 от ГПК съдът следва да постанови неприсъствено решение.

Следва да се признае, че по отношение на ищеца съществуват претендираните суми.

Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство, като ги присъди с оглед уважаване на исковете.

Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски в хода на заповедното производство в размер на 68,56 лева за държавна такса.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и претендираните разноски за държавна такса в размер на 44,08 лева в настоящото производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на М. Д. И. с ЕГН: **********, че дължи на С. Д. Д., ЕГН ********** сумата от 3280,00 лв. (три хиляди двеста и осемдесет лева) дължима главница; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2025г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 145,30 лв. (сто четиридесет и пет лева и 30 ст.) – лихва за забава от 22.11.2024 г. до 17.03.2025 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №*********** от 20.03.2025 г. по ч. гр. дело № ************/2025 г. по описа на Районен съд Русе.

ОСЪЖДА М. Д. И. с ЕГН: ********** с адрес гр. Русе, ул."*************" 19, вх.2, ет.5, ап.13 ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Д., ЕГН ********** с адрес гр. Русе, ул. „************" № 5, вх.3, ет. 4, ап. 9, сумата 3 от 68,56 лв. (шестдесет и осем лева и 56 ст.) за държавна такса в заповедното производство и сумата от 44,08 лв. (четиридесет и четири лева и 08 ст.) за държавна такса в настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239,ал.4 от ГПК.

Препис от решението да бъде връчен на страните, като на ответника се укаже, че при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата отмяна.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4