Решение № 650 от 15.10.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 650 гр. Бургас, 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря * като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20212120203799 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от ИВ. В. С. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. П.Д. – БАК, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, *, против Наказателно постановление № 251а-50/13.07.2021 г., издадено от Директор на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл.

63, ал. 4, вр. с ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. с т. I подточка 7 от Заповед № РД-01373/27.05.2021 г. на министъра на здравеопазването /Заповедта/ и на основание чл. 209а, ал.

1, вр. с ал. 4 ЗЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление поради незаконосъобразност, неправилност и нарушения на материалния и процесуалния закон.

Заявява се, че има разминаване между действителната фактическа обстановка и деянието, вменено във вина на жалбоподателя. Излага се версия на случилите се събития, като се достига до извод, че е възникнало пререкание между жалбоподателя и служителите на магазина, които са били без маски, и което пререкание е наложило намесата на полицейските служители. Твърди се, че жалбоподателят се е обадил на тел. 112 и е поискал съдействие от длъжностните лица, като на място не е ставал въпрос за никакви маски.

Допълва се, че актът е съставен осем дни след датата на деянието, като се повдига въпросът, защо той не е бил съставен още същия ден. Счита се, че липсват посочени свидетели- 1 очевидци на деянието. Посочва се, че жалбоподателят е подал възражение срещу ката, което е било пренебрегнато от АНО, както и че административнонаказателната процедура не е самоцел и в случая е налице злоупотреба с права. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощник – адв.

П.Д. – БАК, като и двамата заявяват, че поддържат жалбата по изложените в нея доводи, които допълват и развиват. Жалбоподателят акцентира, че не е искал да купува нещо от магазина, а само да се снабди с информация относно търговеца и неговия представител, което го е провокирало няколкократно да влиза и излиза от магазина. Счита, че процедурата по призоваването му в 01 РУ-Бургас е била нередовна, както и че без основание полицейските служители не са му предоставили за запознаване материалите по преписката, което той оценя като своеобразен тормоз.

От своя пълномощникът – адв. П.Д. – БАК, допълва, че актът е бил съставен без по време на подписването му да са присъствали свидетелите и без на жалбоподателя да е бил предоставен доказателствения материал, въз основа, на който е бил издаден. Счита се, че връченият екземпляр от акта е нечетлив, както и че Заповедта на министъра на здравеопазването противоречи на Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето /ЗОНОПСЛ/. Под евентуалност пледира за прилагане на чл. 28 ЗАНН и квалифициране на нарушението като маловажно.

Административнонаказващият орган не изпраща представител. В писмено становище на упълномощен юрисконсулт се застъпва позиция за неоснователност на жалбата.

Поддържа се, че НП е правилно и законосъобразно, а в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Пледира се за потвърждаване на НП.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 5 гръб - НП е връчено на жалбоподателя на 28.07.2021 г., а жалбата е депозирана на 04.08.2021 г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 16.06.2021 г. около 18.00 часа неустановена жена, говореща смесица от български и руски език, влязла в магазин „*“, находящ се в гр. Бургас, ул. „*.По това време в обекта се намирала св. К.Г. – продавач-консултант, заедно с още две свои колежки. Свидетелката обяснила на клиентката, че трябва да има поставена маска на лицето и я помолила или да си сложи маска или да напусне магазина. Жената не се съгласила и започнала да се кара със служителките, използвайки към тях неприлични думи. В крайна сметка жената напуснала магазина, но няколко минути по-късно в него влязъл жалбоподателят С., който също бил без поставена маска на лицето. Още с влизането си С. поискал от служителките да му 2 предоставят информация относно МОЛ на обекта, негов телефон и т.н., защото искал да се оплаче от поведението на персонала. Продавачките в магазина му обяснили, че управителят го няма и не могат да му предоставят исканите данни, което допълнително афектирало мъжа и той започнал да отправя закани и обиди към персонала. През цялото време жалбоподателят бил без поставена маска на лицето, като въпреки молбите на служителките или да си сложи маска или да напусне обекта, той не го сторил. Вместо това жалбоподателят няколкократно влизал и излизал от помещението, като продължавал с настояванията си, че правата му като потребител са нарушени и продавачките са длъжни да удовлетворят исканията му. В един момент С. излязъл от магазина и се обадил на тел. 112, като съобщил, че иска на място да се изпрати полицейски патрул, който да му съдейства да получи информацията, която желае. Малко по-късно на място пристигнал патрул, като служителите съставили протоколи за полицейско предупреждение на св. Г. и на жалбоподателя, като постепенно напрежението било туширано.

Въпреки това св. Г. подала писмен сигнал до 01 РУ-Бургас, в който заявила, че тя и нейните колежки са били обиждани и заплашвани от С.. По случая била образувана преписка с рег. № 431000-5026/17.06.2021 г., която била разпределена за работа на св. Б.Д. – мл. ПИ към 01 РУ-Бургас. В хода на проверката свидетелят Д. снел сведения от присъствалите лица и изискал записи от охранителните камери и от тел. 112. След анализ на всички събрани материали свидетелят достигнал до извод, че с поведението си С. е нарушил разпоредбата на чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63 от ЗЗ, вр. с т. т. I подточка 7 от Заповед № РД-01373/27.05.2021 г. на министъра на здравеопазването, поради което и решил да му състави АУАН.

За целта извикал в 01 РУ-Бургас св. Г. и на 24.06.201 г. в нейно присъствие съставил акт с бл. № 410907, описвайки горните факти и квалифицирайки ги като нарушение на чл.

209а, ал. 1, вр. с чл. 63 от ЗЗ, вр. с т. т. I подточка 7 от Заповед № РД-01-373/27.05.2021 г. на министъра на здравеопазването. Освен свидетелката Г., като свидетел в акта бил вписан и Георги Хънев – присъствал при съставяне на акта. Св. Г. се запознала със съдържанието на акта и след това го подписала. След подписване на акта от свидетелите и съставителя той бил предявен за подпис и на жалбоподателя, като за целта той също бил призован в 01 РУБургас. В призовката св. Д. изписал разпоредба от ЗМВР (отм.). Въпреки това на 24.06.2021 г. жалбоподателят се явил в управлението и актът му бил предявен. С. подписал акта и заявил, че не е съгласен с написаното в него и ще подаде възражения в законовия срок.

В кориците на делото не е налично писмено възражение от жалбоподателя, в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Вместо това са налични няколко писма/сигнали от С. до Началника на 01 РУ-Бургас, с което се изразява несъгласие с използваната бланка за призоваване и посоченото там основание; с това, че не са му били предоставени материалите по преписката и др. Налични са и няколко писма от Началника на 01 РУ-Бургас във връзка с отговори на сигналите от С..

3

След извършване на проверката преписката била изпратена на РП-Бургас по компетентност. С постановление от 02.08.2021 г. наблюдаващият прокурор преценил, че няма данни за извършено престъпление от общ характер и отказал да образува досъдебно производство.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, счел фактическите констатации са безспорно установени, поради което и издал атакуваното НП, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63 от ЗЗ, вр. с т. т. I подточка 7 от Заповед № РД-01373/27.05.2021 г. на министъра на здравеопазването и на основание чл. 209а, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЗ, наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните, писмените и веществените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС ), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл.

209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ, видно и от Заповед № 251з-1247/24.03.2020г. (л. 12).

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. В АУАН и в НП нарушението е описано подробно, като изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на състава. Посочено е в какво се изразява неправомерното поведение на жалбоподателя, както и относимата Заповед на министъра на здравеопазването, която въвежда съответните изисквания.

Тук е мястото да се посочи, че съдът не възприема критиките на жалбоподателя, че АУАН не е съставен в деня, в който е извършено нарушението. Първо - такова изискване в ЗАНН не съществува и второ – принципно съдът напълно подкрепя подхода, при който преди съставяне на акт, съответните органи извършват проверка на всички релевантни моменти и едва тогава формират извод дали има извършено нарушение или не, респективно дали трябва да се състави акт или не. Не случайно ЗАНН дава възможност за съставяне на акт в тримесечен срок от откриване на нарушителя, но не повече от една година от 4 извършване на нарушението, за да може съответните органи да изяснят всички спорни факти. В конкретния случай законовите срокове са спазени, поради което и съдът не възприема доводите на жалбоподателя за порочност в тази насока.

Пак във връзка със съставения акт съдът следва да посочи, че не споделя становището, че той е съставен в отсъствието на свидетели-очевидци. Тъкмо напротив - в случая в акта е посочено, а и от разпита на свидетеля пред съда категорично се изяснява, че св. Г. е свидетел-очевидец на нарушението, поради което и не са допуснати твърдените пороци. Дори обаче в АУАН качеството на свидетеля да не беше посочено – то това по никакъв начин не би могло да накърни правата на санкционирания, нито съдебната проверка за законосъобразност, поради което и дори в този случай нарушението би било несъществено.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за нарушение свързано с това, че преписът от АУАН, който му е връчен е нечетлив, което е довело до невъзможност да организира защитата си. Доказателства в тази насока няма ангажирани, като жалбоподателят не е представил въпросния препис, за да може съдът да прецени дали той е нечетлив или не.