Решение № 575 от 30.12.2025, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. Пещера, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20255240100637 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Г. К. Ч., с която са предявени обективно съединение искове за признаване за установено, че сключените между ищцата и всеки от ответниците, „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, договори - за потребителски кредит (№ 2953753/08.04.2024г.) и за предоставяне на поръчителство (от 08.04.2024г.) са нищожни, и при условията на евентуалност - за осъждане на „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата сумата от 1221,57 лева, твърдени за надплатени без основание от нея на съответния ответник над заемната сума (главницата).

Ищцата твърди, че е сключила с „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски № 2953753/08.04.2024г., по който е получила заемна сума от 1305,04 лв., чието връщане било обезпечено с Договор за предоставяне на поръчителство от 08.04.2024г., който пък сключила с „Ай Тръст“ ЕООД, и по него дължала възнаграждение от 1018,03 лв. Сочи се, че с оглед овластяването на кредитора да приема възнаграждението и по договора за поръчителство по съответните свързани и обусловени правоотношения ищцата изплатила на „Кредисимо“ ЕАД общо 2526,01 лв. (с 1220,97 лв. повече от главницата). Поддържа се, че договорът за потребителски № 2953753/08.04.2024г. е нищожен, при съображения, че в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК - в него не е ясно разписана методиката и компонентите за формиране посочения само като стойност годишен процент на разходите /ГПР/, и че при изчислението на този ГПР неправилно не е включвано възнаграждението от 1018,03 лв. по договора за предоставяне на поръчителство от 08.04.2024г., което довело до заобикаляне забраната по чл. 19, ал.4 от ЗПК. В същата връзка се сочи, че ответните дружества, с които са сключени процесните договори, са свързани лица, като „Кредисимо“ ЕАД е собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД. Изтъква се, че непосочването от страна на „Кредисимо“ ЕАД на действителния ГПР по договора за паричен заем, представлява заблуждаваща търговска 1 практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 ЗЗП, на което може да се основе преценка за неравноправен характер на договрните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.

Невключването, при изчислението на ГПК по договора за кредит, на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство като разход по кредита за потребителя, се сочи като основание за нищожност и на несамостоятелния договор за предоставяне на поръчителство - поради заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.2 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал.4 от ЗПК. За същия договор се твърди, че е нищожен и поради противоречие на добрите нрави и принципите на добросъвестност и справедливост. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се прогласи нищожност на съответно сключените между ищцата и всеки от ответниците, „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, договори - за потребителски кредит, с № 2953753/08.04.2024г., и за предоставяне на поръчителство, от 08.04.2024г., и да се осъди ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата сумата (след допуснато изменение размера на иска) от 1691,01 лева, като надплатена му от нея над главницата по свързаните и обусловени правоотношения, без основание.

Претендират се и деловодни разноски.

В подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор ответникът „Кредисимо“ ЕАД счита предявените срещу него искове като неоснователни. Оспорва се твърдението между съответните страни да е бил сключен договор за потребителски кредит № 2953753/08.04.2024г. и да е била предавана на ищцата сумата от 1305,04 лв. Отрича се и от страна на ищцата да са били извършвани плащания към „Кредисимо“ ЕАД на осн. такъв договор. Поддържа се, че представеният от ищцата неподписана бланка на договор с конкретния номер е генериран по подадено от нея заявление, но искането й не е одобрено и сумата не й е предадена, като по тази заявка не било учредено и обезпечение чрез договор за поръчителство. Същевременно се излагат съображения, че противно на ищцовите твърдения– договорът има необходимото съгласно чл. 11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК съдържание. По аргумент от разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК се счита за логично да се приеме за фиксирана законодателно горна граница на годишния лихвен процент петкратният размер на законната лихва на съответния период. Поддържа се още, че видно от чл. 4, ал.3 на представената от ищцата бланка за договора, и чл. 13 на Раздел III от Общите условия на дружеството към такива договори - кредитополучателят не е задължен да предостави обезпечение по кредита, като в такъв случай преценката на „Кредисимо“ ЕАД дали да отпусне кредит би била по вътрешните правила на дружеството за оценка и управление на риска.Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и се претендират разноски.

В отговора на исковата молба, подаден от ответника „Ай Тръст“ ЕООД също се оспорва предявения срещу него иск като неоснователен. Твърди се, че от страна на дружеството не е подписван и сключван договор за поръчителство от 08.04.2024г., който да обезпечава договор за потребителски кредит с № 2953753/08.04.2024г., сключен между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД. Алтернативно се поддържа, че обезпечаване чрез такова поръчителство е въпрос на индивидуално договаряне, а не е задължително условие за 2 сключване на договор с „Кредисимо“ ЕАД, а и следва сключването на самия кредитен договор поради което възнаграждение за поръчителството не е известен за кредитора разход по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК и не следва да бъде включено при изчислението на ГПК по кредитния договор. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска като неоснователни и се претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на претендираните права е по по чл. 124 ГПК вр. чл. 22 ЗПК и с чл. 26, ал.1 от ЗЗД, чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал.1 ЗЗП, както и по чл. 55, ал.1 ЗЗД.

С доклада по делото е разяснена доказателствената тежест на ищцовата страна - да установи сключването на съответно твърдяните свързани и обусловени договори с всеки от ответниците и сочените основания за недействителност – неравноправност съгласно ЗЗП и ЗПК, както и - заплащането на ответника „Кредисимо“ ЕАД на сумата от (след увеличение на иска) 1691,01 лева над стойността на главницата по кредитния договор; изрично й е указано и – че не сочи доказателства относно сключването на твърдените от нея договори за потребителски кредит № 2953753/08.04.2024г. и за предоставяне на поръчителство (от 08.04.2024г.), както и относно извършените конкретно по тях плащания.

Ангажираните в тази връзка доказателства от ищцовата страна се изчерпват с представени от нея: неподписани бланки за Договор за потребителски кредит с № 2953753/08.04.2024г. със страни - ищцата и „Кредисимо“ ЕАД, ведно с общи условия и СЕФ; и бланка за договор за предоставяне на поръчителство от 08.04.2024г. със страни – ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД (л.9 - л. 61); а също – извлечения от „Revolut” за извършени банкови преводи от ищцата към „Кредисимо“ ЕАД с непосочено основание за преводите (л.61 – л.65), както и извлечение от банкова сметка на ищцата, в която са налице данни за преведена й от „Кредисимо“ ЕАД на 08.04.2024г. сума от 800 лв., но явно по договор за кредит с номер „2953885“ – различен от процесния.

Същевременно по допуснато доказателствено искане на ответника „Кредисимо“ ЕАД е приета без възражения от страните по делото съдебно-счетоводна експертиза, съобразно чието заключение – ищцата е сключила с „Кредисимо“ ЕАД общо 3 договора за потребителски кредити (№ 2953885/08.04.2024г., № 3046904/19.09.2024г. и № 3125637/09.02.2025г.), но за процесния договор с № 2953753/08.04.2024г. само е подадено заявление от страна на ищцата, което е анулирано 24 мин. след това, и в счетоводството на дружеството няма данни за отпускане на сума по такъв кредит.

Договорът за кредит е реален и възниква едва с предаването на съответната сума.

След като ищцовата страна не ангажира годни доказателства за установяване на предаване/ респ. получаване/ на заемна сума по конкретното кредитно правоотношение (с № 2953753/08.04.2024г.), чието обявяване за недействително претендира, нито за конкретно свързан с това правоотношение договор за поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД – то 3 съдът няма как приеме тези правоотношения за съществуващи, което закономерно предпоставя отхвърлянето на всички предявени искове.

При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, право на претендирани разноски имат ответниците по делото. Тези разноски за „Кредисимо“ ЕАД обхващат внесения от страната депозит за вещо лице в размер на 300 лв., както и 150 лв. юрисконосултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, под минималния размер – в съответствие с диспозитивното начало и поисканото от „Кредисимо“ ЕАД. Разноските за ответника „Ай Тръст“ ЕООД се изразяват само в претендираното от дружеството юрисконсултско възнаграждение – също определено от съда в размер на 150 лв. - по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, под минималния размер – в съответствие с диспозитивното начало и поисканото от съответното дружество.

Доколкото в последното по делото съдебно заседание е допуснато изменение на размера на осъдеителния иск от 1220,97 – на 1691,01 лв. – то на осн. чл. 77 ГПК – за увеличения размер следва да се събере и съответно увеличение на държавната такса - с 17,64 лв.

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. К. Ч. с ЕГН ********** срещу „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437, установителен иск за прогласяване на нищожност на твърдян за сключен между страните договор за потребителски кредит с № 2953753/08.04.2024г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. К. Ч. с ЕГН ********** срещу „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД - за осъждане на „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 да заплати на ищцата сумата от 1691,01 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. К. Ч. с ЕГН ********** срещу „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК 203508899, установителен иск за прогласяване на нищожност на твърдян за сключен между страните договор за предоставяне на поръчителство от 08.04.2024г.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Г. К. Ч. с ЕГН **********, да заплати на „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437, сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева – деловодни разноски.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Г. К. Ч. с ЕГН **********, да заплати на „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК 203508899, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА, на осн. чл.77 ГПК, Г. К. Ч. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд- Пещера, сумата от 17,64 лв. – държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок 4 от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________

5