Решение № 766 от 02.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 766 гр. Варна, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20253110104237 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от С. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В, ул.

.... ...., № ....., ет. ....., ап. ...., срещу „***“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ггр. С., п. к. ..., ул. .... № ..., искове, както следва: за

- иск с правно основание чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10, т.11 и т. 12 от ЗПК прогласяване за недействителен на Договор за потребителски кредит № 7000475873/23.04.2018 г., сключен между ищцата като потребител и ответника като кредитор, поради това, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, доколкото договорът не е формиран по ясен и разбираем начин и че всички елементи на договора не са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, доколкото договорът не е изготвен на разбираем език и не съдържа информация относно размера на годишния процент на разходите по кредита, не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, доколкото договорът не съдържа погасителен план, съдържащ информация за начина по който са формирани месечните вноски, броя на месечните вноски, както и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, не са спазени изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 12 от ЗПК поради това, че договорът не съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка 1 под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания, погасителният план не посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, както и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент; в условията на евентуалност:

- иск с правно основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т.10 и т. 19 от ЗЗП за прогласяване за нищожна на клаузата в чл. 7.1 от Договор за потребителски кредит № 7000475873/23.04.2018 г., сключен между ищцата като потребител и ответника като кредитор, в частта, в която в общия размер на отпуснатия кредит са калкулирани сумата от 498,96 лева, представляваща застрахователна премия по застраховка B A N K КОМБО ЖИВОТ, и сумата от 508,94 лева, представляваща застрахователна премия по застраховка BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА, като се приеме, че уговорката е неравноправна, тъй като налага на потребителя приемане на клауза, с която не е имал възможността да се запознае преди сключването на договора, и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; в евентуалност, иск с правно основание чл. 26, ал.

1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 1 от ЗПК, вр. §1, т.1 от ДР към ЗПК, за прогласяване за нищожна на клаузата в чл. 7.1 от Договор за потребителски кредит № 7000475873/23.04.2018 г., сключен между ищцата като потребител и ответника като кредитор, в частта, в която в общия размер на отпуснатия кредит са калкулирани сумата от 498,96 лева, представляваща застрахователна премия по застраховка BANK КОМБО ЖИВОТ, и сумата от 508,94 лева, представляваща застрахователна премия по застраховка BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА, тъй като застрахователните премии не са включени към общите разходи на кредита, а към главницата;

- иск с правно основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т.10 и т. 19 от ЗЗП за прогласяване за нищожна на клаузата в чл. 7.1 от Договор за потребителски кредит № 7000475873/23.04.2018 г., сключен между ищцата като потребител и ответника като кредитор, в частта, в която е уговорена дължимост на еднократна такса за оценка на риска в размер на 624,95 лв., като се приеме, че уговорката е неравноправна, тъй като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; в евентуалност, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 1 от ЗПК, вр. §1, т.1 от ДР към ЗПК, за прогласяване за нищожна на клаузата в чл. 7.1 от Договор за потребителски кредит № 7000475873/23.04.2018 г., сключен между ищцата като потребител и ответника като кредитор, в частта, в която е уговорена дължимост на еднократна такса за оценка на риска в размер на 624,95 лв., доколкото еднократната такса за оценка на риска не е включена към общите разходи на кредита, а към главницата;

- иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване за нищожна на клаузата на чл. 9.1 от Договор за потребителски кредит № 7000475873/23.04.2018 г., сключен между ищцата като потребител и ответника като кредитор, в която е уговорен лихвен процент в размер на 27,09 % поради накърняване на добрите нрави;

- иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от 2

ЗПК за прогласяване за нищожна на клаузата на чл. 10 от Договор за потребителски кредит № 7000475873/23.04.2018 г., сключен между ищцата като потребител и ответника като кредитор, в която е уговорен годишен процент на разходите по кредита в размер на 42,22 %, доколкото обявеният ГПР не изразява общите разходи по кредита и е по-висок от пет пъти размера на законната лихва, определена с постановление на МС.

В исковата молба ищцата излага, че между нея като кредитополучател и ответното дружество като кредитор бил сключен Договор за потребителски кредит №

7000475873/23.04.2018 г. за предоставяне на кредит в размер на 4200 лева при годишен лихвен процент 27,09% и годишен процент на разходите 42,22% със срок на погасяване 48 месеца според инкорпорирания в договора погасителен план. Съгласно договора, общият размер на кредита възлизал на 5832,85 лева, от които 4200 лева - реално усвоена главница, 498,96 лева - застрахователна премия по застраховка BANK КОМБО ЖИВОТ, 508,94 лева застрахователна премия по застраховка BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА, и 624,95 лева еднократна такса за оценка на риска. Общо дължимата сума за погасяване на кредита възлизала на 8582,59 лева.

Изразява становище, че така сключеният между страните договор е изцяло недействителен по няколко от визираните в чл. 22 ЗПК хипотези. Същият не е написан по ясен и разбираем за потребителя начин. Не е ясно как е формирана месечната вноска, доколкото в погасителния план не са посочени нейните компоненти, с което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК. Не е ясно и дали не само кредитната сума, но и застрахователните премии и таксата за оценка на риска формират общата главница от 5832,85 лева и се олихвяват с ГЛП. Сочи, че ГПР е посочен единствено като стойност, но не е разписана методиката на неговото формиране и е неясно кои разходи са включени в него, което води до недействителност на договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК. Изтъква, че в обявения ГПР не са включени застрахователните премии и таксата за оценка на риска, при чието включване същият би надвишил значително законоустановения максимален размер. Счита освен това, че изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, касае не само самия договор, но и преддоговорната информация и застрахователната програма, които в случая не отговарят на тези условия.

Счита за нищожна клаузата, с която възнаградителната лихва е фиксирана на 27,09%, като накърняваща добрите нрави поради необосновано висок размер. Не е изпълнено и задължението на кредитора да посочи лихвен процент на ден.

Намира за нищожна и клаузата за дължимост на еднократна такса за оценка на риска в размер на 624,95 лева, тъй като задължение на кредитора е да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, а не да прехвърля отговорността за това на икономически по-слабата страна, възлагайки й за заплащане такси, които реално представляват скрити лихви. Сочи, че порочна е и практиката тези такси да се приобщават към главницата и да се олихвяват заедно с усвоената заемна сума.

Твърди, че независимо че в договора е уж дадено право на избор на потребителя дали 3 да сключи застраховка, практически сключването на договора е обвързано със задължително застраховане, при предварително определени от кредитора условия и едностранно избрано от същия застрахователно дружество. За да получи кредита, потребителят е бил принуден да сключи застраховка. Счита, че предвид това, застрахователната премия е следвало да бъде включена в ГПР. Тъй като клаузата за застраховката не е уговорена индивидуално и вменява допълнителни задължителни плащания на потребителя, счита същата за неравноправна.

Настоява за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „***“ ЕАД е депозирал писмен отговор, с който счита предявените искове за неоснователни. Изразява становище, че договорът не страда от твърдените пороци. Твърди, че са изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, като в чл. 11.2 от договора е налична информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Сочи, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК изисква разбивка на всяка вноска в погасителния план само при поискване от страна на потребителя, каквото в случая не е направено, макар че в чл. 12 от договора изрично е предвидена такава възможност. Счита, че не е налице неяснота по отношение на прилагането на лихвения процент, включително в чл. 9.3 от договора е посочен същият за ден. Изтъква и че договореният лихвен процент не противоречи на добрите нрави, като се позовава на съдебната практика, преценяваща законосъобразността на този размер на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК. За неоснователни намира доводите, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че не следва сочената разпоредба да се тълкува разширително – в смисъл, че нарушение, водещо до недействителност на договорите, е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато посоченият размер не съответства на действително прилагания между банката и потребителя. Намира, че неправилното изчисляване на ГПР не води до недействителност на кредита, а в случаите, когато ГПР надвишава установения максимум с чл. 19, ал. 4 ЗПК, недействителна е само клаузата за ГПР. Счита, че в ЗПК няма изискване кредиторът да предоставя информация кои разходи са включени в ГПР. Заявява, че твърдението на ищеца, че клаузата, предвиждаща заплащане на застрахователна премия, е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗПК, е бланкетно и неподкрепено с никакви доказателства. Изтъква, че сочената клауза не е сключена във вреда на потребителя, а при наличие на информирано съгласие от негова страна, и доколкото както договорът за кредит, така и договорът за застраховка са възмездни, напълно оправдано е стойността на застрахователната премия да бъде включена в главницата и съответно олихвявана. Тъй като застраховката е сключена по желание на потребителя, без значение е, че е сключена чрез кредитора като застрахователен агент, и същата не следва да се включва в ГПР. Сочи, че еднократната такса за оценка на риска, като разход по кредита, е включена в ГПР; същата, бидейки финансирана от банката, е включена и като компонент от главницата. Счита, че дори да се приеме, че тази такса е нищожна на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, това не води до недействителност на кредита.

Настоява за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищцата С. Д. К. не се явява лично, представлява се от адв. Р. Д.

4 от АК – Варна. Поддържа, че сключеният между страните договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В съдебно заседание ответникът „***“ ЕАД не се представлява.