Решение № 88 от 02.03.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. С.З., 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С.З., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Блага Бозова при участието на секретаря Александра Н. Танева като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно дело № 2025553020*** по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление / Н П / № 25-***-00* * * от 28.10.2025 год. на Началник група в ОД МВР С.З., Сектор „Пътна полиция” С.З., с което на К. Г. Т. – С. от град С.З. е наложено административно наказание на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП - ”Глоба” в размер на 1000.00 (хиляда) лева /511,29 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца, за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят К. Г. Т. – С. в съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа жалбата и претендира направените по делото разноски за адвокат в размер на 900 лева, платини в брой на *** г. Моли съда да отмени обжалваното НП, алтернативно, да го измени, като преквалифицира на чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Наказващият орган началник група в ОД МВР С.З., Сектор „Пътна полиция” С.З., представя писмено становище, като оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно 1 и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и служебно провери правилността на издаденото НП, намира за установено следното:

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна – наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административно – наказателна санкция.

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, категории В АМ и нееднократно е санкциониран за нарушение на правилата за движение по пътищата – виж справка за нарушител от региона на лист 13-17 от делото.

Жалбоподателят на *** година, около 01,37 часа, управлявал лекия си автомобил „***“ с рег. № ***, в град С.З. по бул.*** на кръстовището с ул.*** в посока юг и е спрян за проверка от полицейските служители К. и Т. и двамата младши автоконтрольори в сектор „Пътна Полиция“ при ОД МВР С.З.. При проверката жалбоподателят отказал да бъде тестван с техническо средство „Алкотест дрегер” 7510 с фабричен номер ARDN-0020. Издаден му е и връчен талон за изследване № *** със 7 броя холограмни стикери, по който впоследствие е взета от жалбоподателя кръв за изследване.

На мястото на проверката на жалбоподателя е съставен и връчен акт за нарушение с бланков № *** от *** г., за нарушение по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за отказ да бъде тествен с техническо средство за употреба на алкохол.

В Сектор „Пътна полиция“ С.З. е получен протокол с рег. № *** от 03.10.2025 г. за извършено химическо лабораторно изследване /химическа експертиза № *** от 03.10.2025 г. с резултат 0,83 промила в кръвта на жалбоподателя, поради което административното производство за нарушението по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е прекратено с мотивирана резолюция.

На 20.10.2025 г. на жалбоподателя е съставен, и на 21.10.2025 г. връчен, акт за установяване на административно нарушение с бланков номер № ***, за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, за това, че на *** година, около 01,37 часа, е управлявал моторно превозно средство собствения си автомобил „***“ с рег. № ***, в град С.З. по бул.*** на кръстовището с ул.***, в посока юг, след употреба на алкохол, установено с химическо лабораторно изследване/химическа експертиза № *** от 03.10.2025 г. с резултат 0,83 промила в кръвта на жалбоподателя.

2

Въз основа на този АУАН в законния срок и от компетентен орган е издадено атакуваното НП.

С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от 20.10.2025 година, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП за нарушение, изразяващо се в това, че на *** година в град С.З. е управлявал собствения си лек автомобил след употреба на алкохол 0,83 на хиляда, установено с химическо лабораторно изследване/химическа експертиза № *** от 03.10.2025 г. нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

НП е връчено на жалбоподателя на 26.11.2025 г.

В 7-дневен срок от получаване на НП, жалбоподателят е подал молба за повторно извършване на химически анализ на кръвта за употреба на алкохол.

Подадената молба намира правно основание в разпоредбата на чл.27 ал.3 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, сочеща, че изследваното лице може в 7-дневен срок от получаване на НП да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа по производството, ако не е изтекъл срокът по чл.26 ал.4 от наредбата. В случая, срок не по – малък от три месеца и същият срок е видно, че не е изтекъл.

С протокол от 08.10.2025 г. за извършено химическо лабораторно изследване/химическа експертна справка № ***, в кръвта на жалбоподателя е установено като краен резултат 0,63 промила алкохол.

Фактическата обстановка изложена в НП относно нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП намира подкрепа в събраните по делото доказателства – писмени доказателства, приети с определение в съдебно заседание и гласни доказателства - показания на свидетеля С. И., които съдът няма основания да не кредитира с доверие.

В изпълнение на служебната проверка за законосъобразност съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП и опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му. Административното обвинение е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно точно и 3 ясно.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление са спазени всички изисквания на чл.42 от ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление /НП/ е издадено от компетентен орган и съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в ЗАНН.

Всички събрани по делото и посочени по – горе доказателства са изцяло непротиворечиви и съдът не счита за нужно да ги обсъжда поотделно.

При тези данни, съдът намира за доказано нарушението описано в НП по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и извършването му от жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл.174 ал.1 от ЗДвП - Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух:

1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.;

2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

В случая на жалбоподателя са наложени наказания - глоба и лишаване от право на управление на моторно превозно средство в законоустановените размери визирани в чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Установи се в хода на съдебното следствие, че жалбоподателят е автор на нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, но наказуемо по чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП, а не по т.2, тъй като като водач е управлявал на процесните време и място автомобила си след употреба на алкохол 0,63 промила.

Ето защо, НП следва да се измени като се приложи по леко наказуемия състав по чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП, а не по т.2.

Понастоящем не е налице по-благоприятен закон.

Разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП предвижда забрана за водачите да управляват пътни превозни средства с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Нарушаването на тази забрана има за последица налагането на 4 наказание, което в случая следва да е по чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП, съгласно която норма, съответното лице се наказва с лишаване от право да управлява за срок от 6 месеца и глоба 500 лв., при концентрация на алкохол в кръвта, установена с химическо изследване определящо концентрацията на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително.

В конкретния случай е безспорно установена употребата на алкохол от жалбоподателя на описаните в АУАН и НП дата и място. С протокол от 08.10.2025 г. за извършено химическо лабораторно изследване/химическа експертна справка № ***, в кръвта на жалбоподателя е установено като краен резултат 0,63 промила алкохол, който именно резултат съдът приема за обективен и обуславящ изменение на атакуваното НП по чл.63 ал.7 от ЗАНН, с прилагане на кумулативните санкции по чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП - лишаване от право да управлява за срок от шест месеца и глоба размер на 255,65 евро, равнени на глоба 500 лева.

Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН - В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

На страните следва да се дължат разноски предвид изхода на делото.

Съгласно чл. 63д ал. 3 от ЗАНН - В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Съгласно чл.63д ал.5 в случаите по ал.3 и 4 размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. С оглед на тази разпоредба и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /съгласно която възнаграждението за защита в производство по ЗАНН е от 130 до 190 лева/.

Налице е мотивирано възражение от насрещната страна за прекомерност.

Съдът приема, че следва да присъди по нисък размер от направените и претендирани разноски в размер на 900 лева, тъй като делото е със сравнително ниска фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания са без участие на процесуални представители, но са изготвяни писмени становища.

5

На жалбоподателя следва да се присъди сума в размер на 306.78 евро или 600 лева, разноски за адвокат, като адекватно възнаграждение за положения труд и не намира основания за опреД.е на по – нисък размер /предвид възражението за прекомерност/, а на наказващия орган сума в размер на 33.23 евро или 65 лв. разноски за юрисконсулт.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25-***-00*** от *** год. на Началник група в ОД МВР С.З., Сектор „Пътна полиция” С.З., с което на К.

Г. Т. – С. от град С.З. е наложено административно наказание на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП глоба в размер на 511,29 евро, равнени на 1000.00 (хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца, за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, като НАЛАГА административно наказание на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 255,65 евро, равнени на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД МВР С.З. да заплати на К. Г. Т. – С. от град С.З. ул.*** *** ЕГН **********, сума в размер на 306.78 евро разноски за адвокат по делото.

ОСЪЖДА К. Г. Т. – С. от град С.З. ул.*** ***, ЕГН **********, да заплати на ОД МВР С.З. разноски за юрисконсулт в размер на 33.23 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред чрез Районен съд - С.З. през Административен съд - С.З. в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – С.З.: _______________________ 6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. С.З., 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С.З., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Блага Бозова при участието на секретаря Александра Н. Танева като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно дело № 2025553020*** по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.