Протокол № 752 от 04.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 752 гр. П., 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20255200500850 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Жалбоподателят Г. Л. В., редовно призован, не се явява. За него адв.Л. К., редовно упълномощен.

За ответника представител не се явява, редовно призовани.

От тях е постъпило писмено становище по хода на делото.

Адв.К.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, затова в отсъствие на ответника

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Производството е по чл.423 от Граждански процесуален кодекс. Постъпило е възражение от Г. Л. В., с ЕГН **********, от с. С., общ. П., ул. „Д." № 7, постоянно пребиваващ в Г., гр. Швалбах, 65824, ул. „М." 13, представляван от адв.К.. Твърди се, че на 30.07.2025 г. представител на подалия възражението, по негово поръчение извършил справка в Камарата на частните съдебни изпълнители за наличие на висящи изпълнителни дела срещу него.

1

Установено било, че е образувано изп.д. 281/2016 г. по описа на ЧСИ Г. С.. На 10.09.2025 г. посетили кантората на ЧСИ С.. На същата дата ЧСИ връчил на В.

ПДИ с изх. № 3265/07.04.2016 г. от който момент той узнал за съществуването на издадения срещу него изпълнителен лист по ч.гр.д. 828/2010 г. по описа на ПРС. До този момент редовно връчване по образуваното заповедно производство не било правено. В. от средата на 2008 г. заминал за чужбина и до момента трайно пребивавал извън страната. В. бил осъден да заплати на „П.П.Ф." ЕАД парично задължение по договор за потребителски заем, без индивидуализиране на този договор. Издадената по ч.гр.д. 828/2010 г. Заповед № 553/26.03.2010 г. за изпълнение на парично задължение не била връчвана редовно на В.. Връчването било оформено чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, 1 Рег.№ 742 / 20.10.2025 ал.1 от ГПК. Не ставало ясно в кое населено място се намира адреса. Не бил надлежно удостоверено връчването, съобразно чл. 44 от ГПК. Освен това, редакцията на чл. 47, ал.1 към април 2010 г. е изисквала установяването на невъзможността адресата да не може да бъде намерен на адреса, който е посочен в исковата молба. Такова удостоверяване липсва, поради което съобщението чрез залепване е противозаконно. При редовно спазена процедура по чл. 47, ал.1 от ГПК в редакцията към 2010 г. съдът е бил длъжен след като приложи съдебните книжа по делото да пристъпи към назначаването на особен представител на разноските на ищеца. И това не е сторено. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение не била връчвана лично на подалия възражението Оформена била разписка с дата 23.04.2010 г. за залепване на врата на ул. „10та" на уведомление от 23.04.2010 г. до лицето Г. Л. В. за явяване в канцеларията на ПРС за получаване на призовка/съобщение по ч.гр.д.828/2010 г. Към датата 23.04.2010 г. молителят не е имал обичайно местопребиваване на територията на РБългария. Той живеел и работил на територията на Г.. Поради това фактическо състояние не е имал възможност да оспори вземането по заповедното производство. Към датата на депозирането на настоящето възражение по реда на чл. 423 от ГПК имало частно правоприемство между кредитора в заповедното производство „П.П.Ф." ЕАД и „Ю.Б.“ АД. Налице била хипотезата на чл. 411, ал.2, т. 5 от ГПК, която хипотеза съгласно Редакцията към ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., относима към процесния период, е била чл. 411, ал.2, т. 4 от ГПК. Пазарджишкия районен съд е бил длъжен да не издава изпълнителен лист, а да укаже на заявителя да предяви установителния 2 си иск, тъй като посоченото лице за длъжник не е имало обичайно местопребиваване на територията на страната. Приемайки възражението за редовно съдът следвало по силата на чл. 423, ал.З, изречение последно служебно да обезсили служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д. 828/2010 г. на ПРС, с указания за приложението на чл. 415, ал.1 от ГПК. Моли да бъде прието възражението, да бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 553/26.03.2010 г. и издадената въз основа на същата изпълнителен лист от 23.06.2010 г. по ч.гр.д. 828/2010 г., след което делото да се изпрати на първоинстанционния съд с указанията по чл. 415, ал.1 от ГПК.

Претендира разноски. Правят доказателствени искания. В срок е постъпил отговор от „К.И.И.“ ЕАД. Обосновават правния и интерес от това си действие с факта , че на 15.05.2015 г. между „БНП П.П.Ф." ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник "БНП П.П.Ф. С.А.", клон България и „К.И.И" ЕАД Договор за цесия, по силата на който „БНП П.П.Ф." ЕАД /като цедент/ цедира вземането си спрямо Г. Л. В., произтичащо от Договор за кредит № РШЗ[1]01259632, заедно с всички принадлежности към него, на „К.И.И" ЕАД (цесионер).

Считат възражението по чл. 423 ГПК считаме за недопустимо, поради просрочие, а в условията на евентуалност подържат, че е неоснователно. По изп. дело № 281/2016 г. по описа на ЧСИ Г. С., многократно били връчвани книжа на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това ,че не е открит на регистрирания от него адрес във връзка със задължението и образуваното изпълнително дело, като същият не е възразил срещу заповедта за изпълнение и обстоятелството, че е налице задължение, произтичащо от договор за кредит № РШ8-01259632. В настоящият случай заповедта за изпълнение, адресирана до длъжника била връчена при условията на чл. 47 от ГПК с оглед разпоредбата на чл. 47, ал. 7 от ГПК. Разпоредбата на чл. 47 ГПК съдържа последователни правила, които съдът трябва стриктно да спази, преди да приеме, че е налице редовно връчване. Налице били условията за връчване на съобщението с приложената към него заповед за изпълнение чрез залепване на уведомление, тъй като са били налице предпоставките на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК - длъжникът в продължение на един месец не е намерен на посочения по делото адрес и не е намерено лице, което е съгласно да получи съобщението. Процедурата по търсенето на длъжника е 3 спазена и не са допуснати нарушения от връчителя при залепването на съобщението. Уведомлението е залепено на 23.04.2010 г„ като в двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК, който срок е изтекъл на 07.05.2010 г„ длъжникът не се е явил в канцеларията на съда за получаване на съобщението. С разпореждане от 2010 г. заповедния съд, поради липса на редовно подадено възражение в законовия срок, констатирал, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, поражда действие спрямо длъжника и е разпоредил издаването на изпълнителен лист. Нямало основание за пР.гането на чл. 415, ал.1 от ГПК, тъй като тази разпоредба е приета в настоящата си редакция едва през 2017 г„ след което е допълнена и през 2019 г. Срокът, уреден в чл. 423 ГПК бил преклузивен и не бил спазен. Във възражението си Г. Л. В. твърди, че е узнал за образуваното срещу него дело - 281/2016 г. по описа на ЧСИ Г. С. едва на 10.09.2025 с връчването на поканата за доброволно изпълнение като в същото време към възражението е приложена справка за образувани срещу него дела, издадена от ЧСИ Х.П. като видно от изходящия номер, същата е издадена на 30.07.2025 г. Възражението било депозирано 2 месеца след узнаването за образуваното изпълнително дело.

Евентуално правят и възражение за прекомерност на разноските. Правят доказателствени искания.

Адв.К.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба.

Съдът докладва постъпило копие на изпълнителното производство, което следва да бъде приложено към делото.

Адв.К.: Да се приеме.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПР.ГА копие на изпълнителното производство.

ДОПУСКА като свидетел по делото С. П., доведен от молителя.

Доведе се свидетеля в залата.

Сне се самоличността му, както следва:

Св.С. М. П. - 64г., българин, български гражданин, неосъждан, без родство и съдебни дела със страните, предупреден за наказателната 4 отговорност по чл. 290 от НК за лъжесвидетелстване, когато потвърди неистина или затаи истина.

Св.П.: Познавам Г. В.. Заедно работихме в полицията до 2008г. Напусна системата и отиде в чужбина. Два, три месеца след като напусна през 2008г. и отиде в Г.. Може би 7,8 години стоя в Г.. Поддържаме връзка като си дойде.

Рядко си идва в отпуска. По принцип по телефон ми се обажда по някой път.

Сигурен съм, че през цялото време е бил в Г.. След Г. разбрах не от него, а от други колеги, че е отишъл в Г. и после ми се обади оттам. В момента е в Г..

Откакто е в чужбина не си идва в отпуска. Идва си преди 2 месеца в България за 5 дни. Беше на квартира на ул.„Р.“ на ябълките. На ул.“С.“ живееше, когато беше семеен, но после се разведе. В С. е бащината му къща. След като се разведе отиде да живее на квартира на ул.“Р.“. Бяхме съседи на ул.“Р.“.

Бащината му къща в С. не е негова собственост, а е на сестра му преписана, но тя почина. Впоследствие ми се оплака, че дъщеря му е закупила цялата къща и са правили ремонт. Неговата дъщеря е семейна. Когато си идва сега в отпуска ми се оплака, че зет му го изгонил от бащината му къща. В Г. работи две работи. До петък работи като доставчик с кола, а събота и неделя чисти апартаменти, къщи. На семейни начала живее в Г.. Откакто е в Г. тази година като си идва се виждахме, преди това не знам дали е идвал. Той ми е казвал, че като си дойде няма къде да живее.

Съдът счете делото за изяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Адв.К.: - Ув. Окр. Съдии, предявили сме възражение за оспорване на вземанията по реда на чл.423, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Безспорно е, че срещу доверителят ми е издадена заповед за изпълнение. Твърдението ми е, че не му е връчена редовно, което се установява от заповедното производство, което е предоставено от РС-П.. Не е връчена редовно призовка за доброволно изпълнение или какъвто и да е друг документ от съдия изпълнителя, пред който е образувано изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист, при което до момента на започване на настоящото производство доверителят ми не е знаел за съществуването на тази заповед за изпълнение на парично задължение и издадения изпълнителен лист. Описали 5 сме при какви условия е разбрал за съществуването му от датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение, което е оформено с 10 септември тази година започва да тече месечния срок, в който сме отправили настоящото възражение за оспорване, поради което моля да приемете, че възражението е депозирано в срок. По отношение на двете хипотези на оспорване на вземането на влязла в сила заповед за изпълнение, издадената заповед не е връчена редовно от приложените документи в исковото производство и конкретните членове на чл.47, които не са спазени хипотезата към 2010г., когато е издадена заповедта. Към настоящия момент има несъществени изменения на процедурите за връчване на тези заповеди. Принципно са наложени в практиката в интерес да бъдат на страните по тези кредитни задължения. Налице е и втората хипотеза по т.2 на чл.423, ал.1, тъй като видимо от приложените документи заповедта за изпълнение не е била връчвана лично на доверителя ми, а в деня, когато е издадена заповедта и са правени опити за връчване по реда на чл.47 от ГПК той не е имал обичайно място за пребиваване на територията на РБългария като след 2008г. той трайно е заживял първоначално на територията на Г., а в последствие на територията на Г., което продължава и към настоящият момент. В тази насока са свидетелските показания на днес разпитаният свидетел П., които ви моля да кредитирате изцяло. Стана ясно и защо не се прибира в България и 2008г.2010 са се развели, след това съпругата му е починала. Няма дом, в който да пребивава на територията на РБългария. Трайно се е установил в Г.. Там живее на семейни начала. Работи, полага труд, поради което е прекъснал контакти изобщо със страната си. Моля да уважите направеното възражение за оспорване на вземането. С оглед възможностите, които предоставя законът на въззивната инстанция, ако приемете, че е налице т.1, следва да обезсилите заповедта за изпълнение, да върнете производството пред първоинстанционния съд и да дадете указания за по нататъшни действия. В случай, че е налице т.2 да обезсилите изпълнителния лист и да прекратите заповедното производство.