Решение № 325 от 27.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Бургас, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Д.а като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20222100502214 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на „ПИРГОС ТРАНС“ ООД, ЕИК 202909782, против решение № 2307 от 23.10.2022 г. по гр.д.1252/2022 г. по описа на РС Бургас, с което съдът е признал за установено, че „Пиргос транс“ ООД дължи на „ЕММА“ ЕООД, ЕИК 102819729, сумата 1500 лв - главница, представляваща неплатен остатък по фактура № ***41/31.10.2019 г. за извършени авторемонтни услуги на товарно ремарке с ДК № ***, цялата на стойност 3 279,24 лв, ведно с мораторна лихва в размер на 316,67 лв, начислена за периода от 01.11.2019 г. до 29.11.2019 г. и сумата 1665,67 лв - главница по фактура № ***258/06.11.2019 г. за извършени авторемонтни услуги на МПС, марка Р. с ДК № ***, ведно с мораторна лихва в размер на 348,87 лв, начислена за периода от 07.11.2019 г. до 29.11.2021 г., за които вземания е издадена Заповед № 3632/08.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.8626/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас, ведно със законната л и х в а върху главниците, считано от 06.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, и с което решение въззивникът е осъден да заплати на „ЕММА“ ЕООД, сумата 1167 лв - разноски в исковото производство по гр.д.1252/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, както и сумата 570 лв - разноски в заповедното производство.

Твърди се, че решението е необосновано, неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и при несъобразяване с доказателствата по делото.

По отношение на процесуалните нарушения се твърди, че по фактура № * от 31.10.2019 г. въззивникът не отрича фактите, че ищцовото дружество е извършило ремонт на посоченото ремарке, но описаните във фактурата количества на сменени детайли не отговарят на действително вложените и отремонтирани такива. Твърди се, че по повод тази фактура страните са водили разговори, в които въззивникът е отправил своите рекламации с 1 искане за отбив от цената, но не е срещнал разбиране.

По отношение на фактура № * от 06.11.2019 г. се твърди, че „Пиргос транс“ ООД не е притежавало към 21.10.2019 г. автомобил с марка Р. и рег.№ *, нито е получавало тази фактура, нито е получател по услугите, документирани с нея. Твърди се, че фактура № * от 06.11.2019 г. е издадена без правно основание поради липса на стопанско събитие, подлежащо на документиране с фактура. Сочи се, че свидетелят, на показанията на който се основава съдебното решение, е пряко свързано с ищеца лице - работник, на пряко подчинение на ищеца, а и от показанията му не може да се направи каквато и да е конкретика относно ремонтираното МПС, неговия собственик и евентуално заявител.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да присъди на въззивника съдебни разноски. Няма искания по доказателствата.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

В предоставения му срок въззиваемият “EMMA” ЕООД, ЕИК 102819729, е представил писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е обосновано, законосъобразно и подробно мотивирано.

Твърди се, че за извършения ремонт на собственото на длъжника товарно ремарке с ДК № ***, на обща стойност 3279,24 лв, по заявка № 4000007826/30.10.2019 г., за който е издадена фактура № ***41 от 31.10.2019 г., ответникът като ползвател на услугата е заплатил до този момент само сумата 1779,23 лв, факт който не отрича и във възизвната жалба, като незаплатена остава сумата 1500 лв, която се претендира заедно със законната лихва до подаване на заявлението в размер на - 316,67 лв. Твърди се, че по тази фактура длъжникът е заявил, че ще плати остатъка от задължението.

Твърди се още, че от заключението на СИЕ е установено, че процесната фактура е осчетоводена и при ищеца, и при ответника, както и че по нея на ответника е признат данъчен кредит в размер на 546,54 лв.

Сочи се още, че след като ответникът не се спори по извършването на ремонта, и не доказва качеството на услугата да е оспоР., както и предвид ползването на данъчен кредит по тази фактура, правилно съдът е приел, че услугата е извършена.

Относно втората фактура, услугата по която ответникът оспорва се твърди, че ищцовото дружество е извършило ремонт на предоставено от ответника за обслужване МПС, марка: Р. м. с ДК № ***, на стойност 1665,67 лв, по заявка 0000007771/21.10.2019 г., за което е издадена фактура № ***258 от 6.11.2019 г., а ползвателят на услугата не е заплатил стойността на тази фактура.

Твърди се, че извършването на описаните във фактурата услуги освен от представените писмени документи, заявка, фактура, електронно писмо за изпращането на фактурата, се доказва и от показанията на разпитания като свидетел главен механик на ищцовото дружество, които не са оспорени от ответника, както и от заключението по СИЕ, което установява, че издадената от ищеца фактура за процесната услуга е редовно вписана в счетоводството на ищеца и в дневника за продажби на ищеца за месец ноември 2019 г.

Твърди се, че фактът, че процесната втора фактура, не е осчетоводена от ответника, не означава, че услугата не е извършена и че не се дължи плащане за нея. Сочи се, че съгласно трайна е практиката на ВКС, не фактурата задължава, а фактът на изпълнение, на договора за изработка. Твърди се, че фактурата е счетоводен документ, който по скоро урежда отношенията на участниците в търговския оборот с фиска, и осчетоводяването й зависи единствено от длъжника. Твърди се, че електронните писма за изпращането на фактурите не са оспорени, а според свидетелските показания, втората фактура е изпращана неколкократно на ответника. Твърди се още, че в заключението си по СТЕ, вещото лице е заявило, “От техническа и практическа гледна точка експертизата приема, че описите по заявки. както и 2 издадените фактури са издадени въз основа на действително вложени материали, консумативи и изпълнените ремонтни дейности”.

На последно място се твърди, че нито СТЕ, нито СИЕ са оспорени от ответника.

По изложените съображения се претендира обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски. Също няма искания по доказателствата.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба н а въззимаевия „ЕММА“ ЕООД гр.Бургас, за приемане за установено по отношение на „Пиргос транс“ ООД, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 1500 лв, представляваща неплатена стойност на извършена услуга, за която е издадена фактура №***41/31.10.2019г. за извършени авторемонтни услуги на товарно ремарке с ДК № **, принадлежащо на ответника; сумата от 316,67 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1500 лв за периода 01.11.2019 г. - 29.11.2021 г.; сумата от 1665,67 лв., представляваща задължение по фактура № ***258/06.11.2019 г. за извършени авторемонтни услуги на МПС, марка Р. с ДК № ***, принадлежащо на ответника; и сумата от 348,87 лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1665,67 лв, за периода 07.11.2019 г.- 29.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.8626/2021 г. по описа на БРС.

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.258 и сл. ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ответникът „Пиргос транс“ ООД оспорва исковете. В представения в законовия срок писмен отговор на исковата молба са изложени твърдения, че описаните във фактура ***41/31.10.2019 г. услуги са извършени некачествено от ищеца, поради което между страните са водени многократно разговори за намаляване на цената на извършения ремонт.

По отношение на претенцията по фактура № ***258/06.11.2019 г. се твърди, че е неоснователна, тъй като ответникът не притежава такъв автомобил („Р.“ с ДК № ***), не е възлагал извършването на ремонт на този автомобил; такъв ремонт не е извършван от ищеца, а процесната фактура не е получавана от ответника.

С обжалваното решение БРС е уважил исковете, като е приел, че същите са основатели и доказани от събраните по делото писмени и гласни доказателства и експертизи. Ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Страните не спорят, че претендираната по фактура № ***41/31.10.2019 г. сума от 1500 лв е за извършен от ищцовото дружество ремонт на собствено на ответното дружество товарно ремарке с ДК № ***, за което е издадена фактурата на обща стойност 3279,24 лв, от която сума ответникът е заплатил сумата 1779,23 лв, и се претендира незаплатеният остатък от 1500 лв.

Спорно по делото е дали извършеният от ищеца ремонт на товарното ремарке е на стойност 3279,24 лв, съотв.дали при описаните в съставената от ищеца заявка № 7826/30.10.2019 г. части отговарят на действително вложените и отремонтирани такива. По отношение на претенцията по фактура № ***41/31.10.2019 г. е спорно също дали ответникът е заявил своевременно възражения за неправилно изпълнение.

По отношение на претенцията за сумата по фактура № ***258/06.11.2019 г. е 3 спорно дали ищецът изобщо е възложил на ответника ремонт на описаното фактурата и в заявка с № 7771/21.10.2019 г. МПС - марка Р. с ДКН **, като след изявлението на ищеца в молба вх.№ 17363/19.05.2022 г., страните не спорят, че МПС Р. с ДКН ** не е собственост на ответното дружество.

По отношение на претендираната сума от 1500 лв по фактура № ***41/31.10.2019 г., съдът намира следното:

Както се посочи по-горе, фактът на възлагането на извършването на ремонта от ответника на ищеца, не е спорен. От заключението по приетата по делото Съдебносчетоводна експертиза се установява, че фактурата е осчетоводена както от ищцовото дружество, където фактурата е отразена в дневника за продажби, така и от ответното дружество, където фактурата е включена дневника на покупките за м.октомври 2019 г. и по нея е приспаднат данъчен кредит в размер на 546,54 лв.

Съгласно чл.264 ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Ако не направи такива възражения, работата се счита приета. Съгласно чл.265 ЗЗД, ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска: поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението. Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора. Тези права се погасяват в срок от шест месеца, а при строителни работи - в срок от пет години.

В настоящия случай ответникът като поръчващ ремонта на товарното ремарке, не е доказал по делото при приемането на възложената работа, съотв.след откриването на недостатъците, да е възразил пред ищеца като изпълнител на ремонта за некачествено извършена работа. Твърденията на ответника за проведени с управителя на ищцовото дружество „многократни разговори, свързани с пращането по процесната фактура и качеството и количеството на извършения ремонт“ не са подкрепени от никакви доказателства. Ето защо съдът приема за недоказано, че ответникът като възложител, е възразил в сроковете по чл.264 и чл.265 ЗЗД против качеството на извършения ремонт и количеството на вложените при ремонта части. След като по делото не е доказано ответникът да е заявил своевременно възражения против качеството на извършената работа, съгласно чл.266 ЗЗД той дължи заплащане на пълния размер на възнаграждението за приетата работа, съотв.дължи и обезщетение за забава върху неплатената част от възнаграждението.