Решение № 441 от 16.06.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Благоевград, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210101637 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Гаранционен фонд – гр. София срещу Л. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ******.

Ищецът твърди, че на основание чл. 557, ал.1 ,т.2, б."а", от Кодекса за застраховане е изплатил по щета № 23110101/29.03.2023г. обезщетение за имуществени вреди общ размер на 2923,56 лв., от които 2886,56 лв. - обезщетение за имуществени вреди и 37 лв.- обичайни ликвидационни разходи по обработка на претенцията, за увредения при ПТП, настъпило на 12.02.2023г., товарен автомобил марка *******, собственост на *****. Заявява, че виновен за катастрофата, бил ответникът Л. П. М., който при управление на лек автомобил марка ******, на дата 12.02.2023 г., около 10:00 часа, на ПП-1-Е 79, км. 362, при наличието на две пътни ленти за движение в една посока, се движил в дясната лента и при извършване на маневра „смяна на пътните ленти" от дясна към лява не пропуснал правомерно движещия се в лявата пътна лента товарен автомобил марка *******, с прикачено полуремарке марка ******, ударил го и реализирал ПТП с имуществени вреди. Поддържа, че вследствие на инцидента са нанесени следните увреждания на товарен марка *******: фар ляв, фар за мъгла преден ляв, маска предна, основа фар преден ляв, врата предна лява, степенка предна лява, панел ъглов преден ляв, подкалник преден ляв ПВЦ, калник преден ляв, резервоар стъкломиещо, броня предна обл., спойлер предна броня, основа предна броня, степенка пр. д, като срещу виновния водач било издадено НП № 23-1116-00325/01.03.2023 г. по описа на ОД на МВР Благоевград. Излага, че в нарушение на чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът бил управлявал увреждащото МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност", към датата и часа на ПТП, като е изпратена покана до същия да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и задължението не било погасено. Сочи, че за претендираните суми по ч. гр. д. № 613/2025г. на РС – Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.

Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв.

К. К.-Т. е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва твърдението на ищеца, че били налице, предвидените в закона предпоставки, за уважаване на регресния иск по чл. 558, ал. 7 от Кодекса на застраховането.

1

Смята за невярно твърдението, че настъпилото на 12.02.2023г., ПТП е в резултат на виновно поведение именно на ответника по делото. Оспорва изложеното от ищеца, че е налице причинната връзка между механизма на ПТП и нанесените на товарен автомобил, марка *****, щети, като в тази връзка се сочи, че от представените към исковата молба писмени доказателства не се установява деяние, извършено от ответника, още по-малко причинноследствена връзка между него и всички претендирани от Гаранционен фонд суми. Оспорва твърдението, че водачът Л. М. е управлявал процесното МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Заявява, че доколкото не е било безспорно установено, че г-н М. е управлявал процесното МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, то за Гаранционен Фонд не е възникнало задължение за плащане, на основание чл. 557, 1, т.2, б. „а“ КЗ, на обезщетение на „Сапунджиев 96“ ЕООД. Дори и да се приеме, че НП №23-1116-000518/23.03.2023г. е било издадено на водача М. за това, че същият е управлявал превозното средство без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, то се твърди, че към момента на изплащане на обезщетението от страна на ищеца към „Сапунджиев 96“ ЕООД /18.04.2023г./ Гаранционен фонд не е разполагал с информация, че посоченото обстоятелство е безспорно установено. Навежда, че обстоятелството, че ищецът е решил да плати поисканата сума доброволно, без да защити по какъвто и да било начин правата си, не може да поражда отговорност за обезщетяване на тази сума, от което и да било трето лице. Оспорва да са настъпили описаните в исковата молба щети на увреденото МПС - товарен автомобил марка ******. Оспорва твърдението, че Гаранционен фонд е изплатил застрахователно обезщетение, в посочения размер, в полза на увредения - „Сапунджиев 96“ ЕООД.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, извърши анализ на събраните доказателства и съобрази приложимия закон, намира за установено по делото следното от фактическа и правна страна:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 558, ал. 7 КЗ.

За вземането по така предявения установителен иск е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 294 от 11.03.2025г. по ч. гр. д. № 613/2025 г. на Районен съд - гр. Благоевград. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.

В принципен план уважаването на разглежданата искова претенция е предпоставено от кумулативното наличие на следните изисквания: 1/ че между управляваното от ответника МПС и това, собственост на посоченото в исковата молба трето лице, е реализирано твърдяното ПТП; 2/ че последното е виновно причинено от ответника; 3/ че в резултат на произшествието за третото лице са настъпили имуществени вреди и техния размер; 4/ за управляваното от ответника превозно средство да не е била сключена валидна ЗЗ „ГО“ към момента на произшествието; 5/ че ищецът е изплатил на третото увредено лице обезщетение за тези вреди, и 6/ ответникът да не е погасил претендираното от ищцовата страна вземане.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите пет от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение.

Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият иск.

От протокол за ПТП с пострадали лица с № 2023-1046-85 се установява, че на 12.02.2023г., около 10:00 часа, на ПП1 Е 79, 362 км. , при пътен възел „Струмско“, в гр. Благоевград е настъпило транспортно произшествие, при което процесният лек автомобил марка ******, собственост на ответника Л. П. М., управляван от ответника Л. П. М., при наличието на две пътни ленти в една посока се движи в дясната лента и преминава в съседна лява лента, като не пропуска движещия се по нея товарен автомобил марка *******, собственост на *****, 2 теглещ полуремарке марка и модел ***** и управляван от св. *****, вследствие на което го удря. Видимите щети по горепосочения товарен автомобил, удостоверени в протокола, са: счупена дясна степенка, счупена броня от дясно, счупена предна броня от ляво, счупена лява степенка, лява врата и и други. В протокола е отразено, че за лекия автомобил ******, управляван от „участник 1“ – ответника Л. П. М., няма ЗЗ „ГО“. На същата е бил издаден и АУАН серия GA 670645на виновния водач ответника Л. М.. Впоследствие било издадено и НП № 23-1116- 000325/01.03.2023 г.

В случая протоколът е съставен от служител на РУ на МВР – гр. Благоевград – св. Т. В. В. след посещение на мястото на произшествието. Ето защо по отношение на възприетите от съставилото го длъжностно лице факти, а именно наличието на видимите щети по товарния автомобил марка *******, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл.179 ГПК.

Констатациите в протокола за ПТП относно механизма на самото произшествие се подкрепят от показанията на свидетелите ***** и Т. В. В., както и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-автотехническа експертиза.

От показанията на св. Т. В. В. става ясно, че виновен за настъпилото ПТП е именно „участник № 1“ – ответникът Л. П. М., като същият не е установил „участник № 2“ – св.

***** да е извършил нарушение по ЗдвП. Поради тази причина е санкциониран е само единият от участниците в ПТП-то – ответника Л. М..

От показанията на св. ***** се установява, че водачът на лекия автомобил **** се опитал да изпреварил движещото се в неговата лента МПС марка *****, като искал да влезел между товарния автомобил **** и *****, но не успял, поради което и ударил товарния автомобил.

Жълтото **** първо го ударило от дясно, завъртяло се пред камиона му и се ударило в мантинелата. След като се ударило в мантинелата се върнало отново към камиона и го ударило втори път в лявата част на камиона. Ударите в камиона били в предната дясна част и в предна лява част. Жълтото **** ударило мантинелата, изкривило я. ПТП-то се случило рано сутринта, било сумрачно време, времето било сухо.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП е протекъл така както е описан в протокола за ПТП и по начина, разказан от свидетеля *****. Вещото лице е посочило, че ПТП-то е настъпило на път ПП1 Е 79, на равен пътен участък, при пътен възел ****, на дясното платно за движение, гледано в посока към гр. Дупница. ПТП-то е настъпило около 10:00 ч., в светлата част на денонощието, ясна видимост, няма данни за настилката (мокра или суха). Движението не е било интензивно. Експертът е категоричен, че причината за настъпване на ПТП-та не е техническа, а е от субективен характер, изразяваща се в технически неправилно действие от страна на водача на лекия автомобил ****, преминаване от дясна в лява пътна лента, без да пропусне движещата се по лявата пътна композиция влекач ДАФ с прикачено полуремарке.

Установява се също така, че описаните щети по влекача ДАФ, отговарят да са получени с описания механизъм на настъпилото пътнотранспортно произшествие. Според вещото лице щетите, нанесени на влекача ДАФ, възлизат на 2886,56 лв., с равностойност 1475,87 евро.

В обобщение на изложеното дотук се налага изводът, че ответникът на процесната дата /12.02.2023г., около 10:00 часа/ виновно е причинил ПТП, в резултат на което за третото лице /*****/ са настъпили имуществени вреди в размер на 2886,56 лв., с равностойност 1475,87 евро.

Съдът намира, че към датата и часа на настъпване на процесното ПТП за управляваното от ответника Л. П. М. превозно средство лек автомобил марка ****** не е била сключена валидна ЗЗ „ГО“.

В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно данните от Информационния център при Гаранционен фонд се установява, че за процесния лек автомобил марка ****** към релевантния за фактическия състав на регресното право момент /12.02.2023г./ е липсвала валидна ЗЗ „ГО“.

3

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза става ясно също така, че Гаранционен фонд е изплатил на третото увредено лице /*****/ обезщетение за нанесените имуществени вреди, което е в размер на сумата от 2886,56 лв., с равностойност 1475,87 евро.. Плащането на тази сума е извършено на 18.04.2023г. Установява се, че ищецът е начислил и 37 лв., с равностойност 18,92 евро за ликвидационни разходи. Общата дължима сума е 2923,56 лв., с равностойност 1494,79 евро.

В обобщение трябва да се изтъкне, че предявеният иск се явява основателен и като такъв подлежи на уважаване.

Относно разноските:

Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото исково дело.

Предвид изхода от спора (уважаване на предявения иск) и с оглед сторените и поисканите от ищеца съдебно-деловодни разходи (58,47 лв. – държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство; 58,47 лв. – държавна такса, 592,36 лв. – възнаграждение за особен представител, 12 евро – възнаграждение за свидетел, и 350 евро – възнаграждение за вещите лица за исковото производство), отговорността за разноски на ответника в полза на ищцовото дружество трябва да бъде разпределена по следния начин: