Решение № 376 от 11.11.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Смолян, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20245440100268 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ищцата Д. *** С. срещу ответника "**" ЕАД с правното основание на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД от ЗЗД да й заплати паричната сума в размер на 1016,33 лева- недължимо платени суми по договор за потребителски кредит №720031277636/01.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Паричната сума се претендира, предвид твърденията за недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване на изискването на чл.11, ал.1 т.9 от ЗПК, нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, приложения по договора лихвен процент и ГПР не отговарят на реално прилагания между страните. договорът за потребителски кредит е изготвен на шрифт по- малък от 12 съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК. Налице е нищожност на клаузата по чл.9, т.1 от процесния договор, определяща лихвения процент по договора в размер на 45,35 %, поради противоречието й с добрите нрави. С оглед последиците на недействителността съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита - 800,00 лева, но не и лихви или други разходи. Ищцата твърди, че е извършила плащания по кредита в общ размер от 1816,33 лева.

Извършените плащания следва да се отне8сат само към погасяване на действително възникналите задължения за връщане на усвоената сума.

Поради това, претендира се разликата, която е 1016,33 лева.

В съдебно заседание за ищцата процесуалният й представител адв.О. поддържа исковете.

1

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. С постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника "**" ЕАД исковете се оспорват като неоснователни. Оспорват се наведените от ищцата основания за недействителност на договора за кредит. Поддържа се становище за отхвърляне на исковете.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становището на процесуалния представител на ищцата, молбата на ответната страна, установи следното от фактическа и правна страна:

Установява се, че страните са сключили договор за потребителски кредит №720031277636 на 01.11.2023г., по силата на който на ищцата Д. Н. С. е предоставен кредит в размер на 800,00 лева, срок на договора за кредит 05.11.2028г., размер на застрахователна премия- 949,80 лева за застраховка **, общ размер на кредита- 1749,80 лева, годишен процент на разходите- 55,59, обща сума дължима от потребителя- 4 ъ448,46 лева съгласно чл.10 от договора. Последното е видно и от погасителния план към договора за потребителски кредит.

Съдът счита, че клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП уговорена е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност, отчитайки размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Видно, плащането за застраховка е включено ведно с вноските за погасяване на кредита по погасителния план.

Предвидена за плащане заедно с погасителните вноски по кредита, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК налагаща ограничение в размера на ГПР.

В случая, предвиждайки заплащането на застраховка с погасителните вноски по кредита, кредиторът изисква плащане допълнително на още суми, с което кредитополучателят е затруднен при изпълнение. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което и клаузите за застраховки следва да се приемат за такива.

Договорът за потребителски кредит следва да отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК , чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т.

7-9 от ЗПК. Според чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 , договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според разпоредбата на чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК урежда, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;

2

В чл. 10 от договора за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 55,59%.

Следва да се посочи обаче, че видно в договора е предвидено плащането и на застрахователна премия, разсрочено на вноски. При това, следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК, тъй като в другия случай се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК

Съгласно чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Така формулирано задължението за плащане по чл.7, т.1 от договора за потребителски кредит, като по- надолу чл.10 от договора е посочен размер на ГПР, не става ясно за потребителя дали разходите за застраховка са включени в този размер на ГПР и по какъв начин е формиран ГПР.

Посочен е крайния размер на ГПР, като за потребителя остава неясно дали разходите за застраховка са включени в ГПР съобразно изискването на чл.19, ал.1 от ЗПК.

Договора за кредит не е достатъчно да се посочи само крайния размер на ГПР, но и за потребителя да става ясно какви разходи включва , тъй като целта на разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК е именно да гарантира на потребителя как е формиран.

Предвид изложеното, процесният договор за кредит е недействителен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.22 вр. с вр. с чл.11 и чл. чл.19 ЗПК тъй като е нарушена разпоредбата начл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

По изложените съображения, предявеният иск следва да се уважи и предвид приетото, че договора за потребителски кредит

№720031277636/01.11.2023г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. 11, ал.1, т.10 ЗПК и съобразно разпоредбата на чл.23 ЗПК ищецът дължи на ответното дружество само чистата стойност на кредита.- 800,00 лева.

С Определение, постановено в съдебното заседание на 10.07.2024г. съдът е указал на ответника да представи справка за извършените плащания от страна на ищеца Диано С. по процесния договор за кредит, както и че при неизпълнение на указанието на основание чл.161 от ГПК ще приеме за доказано , че направените плащания по процесния договор за кредит възлизат на общо на 1816,33 лева, а чистата стойност на кредита е 800,00 лева.

Във връзка с горното указания с молба от 31.07.2024г. на ответната страна ** ЕАД изрично се заявява, че не се възразява да се приемат за 3 платени цитираните в Определението суми. При това, ответната страна признава, че ищецът- кредитополучател е платил паричната сума в размер на 1816,33 лева, или извън дължимата чиста стойност на кредита, платената сума от 1016,33 лева е недължимо платена и на основание чл.55, ал.1, предл .първо подлежи на връщане, ведно със законната лихва , считано от 05.03.2024г. до изплащането й.

С оглед изхода на делото, ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата направените съдебни разноски в размер на 50,00 лева платена държавна такса, а на адвокат О.- адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева за осъщественото безплатно процесуално представителство по делото.

По горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД " **" ЕАД, ЕИК**, седалище и адрес на управление **, да заплати на Д. *** С., ЕГН**********, с адрес **, сумата в размер на 1016,33 лева- недължимо платени суми по договор за потребителски кредит

№720031277636/01.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 05.04.2024г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА "**" ЕАД, ЕИК**, седалище и адрес на управление **, да заплати на Д. *** С., ЕГН**********, с адрес **, направените съдебни разноски по делото в размер на 50,00 лева.

ОСЪЖДА "**" ЕАД, ЕИК**, седалище и адрес на управление **, да заплати на адвокат М. М. О. адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева за осъщественото безплатно процесуално представителство по делото на основание чл.38 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС- Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________ 4