Решение № 254 от 19.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. София, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20221001000125 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 261 216 от 4.08.2021 г. по т. д. № 523/ 2020 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VI - 10 състав по иска с правно основание чл. 422 от ГПК е признато за установено, че „Отбранителни системи и технологии“ ООД - гр. София дължи на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ - МВР - гр. София сумите : 65 077 лева, представляваща договорна неустойка по чл. 18.1 от договор за обществена поръчка № УРИ-5785-ОПД-47/ 2.08.2018 г., ведно със законната лихва от 21.02.2019 г. до датата на окончателното й изплащане ; 1292.70 лева - държавна такса и 133.50 лева - юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 10467/ 2019 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 74 състав, като за разликата до пълния претендиран размер от 72 642 лева искът е отхвърлен като погасен поради извършено в хода на процеса прихващане със вземане на „Отбранителни системи и технологии“ ООД - гр. София в размер на 7 565 лева, представляващо подлежаща на връщане гаранция по чл. 22, ал.2 от договора.

Срещу решението в частта, с която исковите претенции са отхвърлени, е подадена въззивна жалба от Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ - МВР - гр. София 1 с твърдения, че е неправилно.

Неправилна била констатацията, че 50 % от сумата по гаранцията подлежи на връщане поради прекратяването, макар и за напред, на договорната връзка между страните, тъй като гаранцията е била предназначена да обезпечи задължение за гаранционно поддържане, което след прекратяването на договора нямало как да бъде осъществено, тъй като отпаднало задължението за доставка.

Невярно било заключението, че по договора имало няколко гаранции за изпълнение, тъй като гаранцията била само една - за изпълнението на договора.

Молбата към съда е решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго решение, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло.

Ответникът по въззивната жалба „Отбранителни системи и технологии“ ЕООД - гр. София в писмения отговор я оспорва като неоснователна.

Съдът правилно разделил гаранционната клауза на две основания, тъй като макар гаранцията да е била уговорена като обща сума, служела за обезпечение на различни рискове - за изпълнението на задължението за доставка на процесиите каски и за гаранционното обслужване на същите.

Молбата към съда е жалбата да бъде оставена без уважение.

Срещу решението в частта, с която исковата претенция е уважена, е подадена въззивна жалба от „Отбранителни системи и технологии“ ЕООД- гр. София с твърдения, че е неправилно - при постановяването му били допуснати редица съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които от своя страна довели до непълни, необосновани и неправилни изводи относно основателността на исковата претенция.

Докладът бил неясен и неточен - липсвала надлежно разпределена доказателствена тежест с ясни указания към страните. Основанието за прекратяване на договора от ответника била липсата на финансиране от страна на ищеца - отрицателен факт, който след оспорването му следвало да бъде доказан от ищеца. Съдът подменил волята на страните, приемайки че основанието, на което се търси неустойка, е прекратяването на договора, въпреки ясно изразената воля на МВР за развалянето му.

-3-

Съдът се произнесъл по непредявен иск за заплащане на лихва върху главното вземане, доколкото в заявлението по чл. 417 от ГПК нямало такава претенция.

2

Неправилна била констатацията, че ответникът не доказал да е уведомил възложителя за датата на доставка и съответно получаването на отказ от негова страна. Именно поради липсата на осигурено финансиране и на официално уведомяване ответникът не предприел действия по доставка на каските - предмет на договора.

Необосновано съдът приел, че договора е бил прекратен от МВР, а не развален, което би имало обратно действие. Дружеството не било надлежно уведомено за прекратяването/развалянето на договора - писмото не било валидно връчено на 8.12.2021 г., тъй като в обратната разписка имало изрично отбелязване, че връчването не е могло да се осъществи поради сменен адрес. Липсвали конкретни данни относно начина на удостоверяване на връчването от пощенския служител, затова и извода, че ищецът е изпълнил своето задължение и договора следва да се счита прекратен, бил неправилен.

Съдът неправилно приел, че уговорената неустойка в размер на 20% от стойността на договора не противоречи на морала и добрите нрави. Той не само не намалил размера й, но приел, че и половината от гаранцията, обезпечаваща доброто изпълнение на договора също следва да бъде удържана от възложителя. По този начин размера на обезпечението по договора възлизало на 22.5%, което водело до свръхобезпечение, водещо до неоснователно обогатяване.

Съдът неправилно уважил само частично възражението за прихващане с размера на усвоената гаранция за добро изпълнение на договора, като приел в мотивите, че предвидената гаранция в размер на 5%

Молбата към съда е да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго решение, с което да отхвърли в цялост предявените искове неоснователни и недоказани. В условията на евентуалност се иска след отмяната на решението в обжалваната част и установяване на ново решение, с което да клаузата на чл. 18, ал. 1 от договора да бъде прогласена за нищожна на основание чл. 26 от ЗЗД и исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Отново в условията на евентуалност, ако съдът приеме, че неустоечната клауза не е изцяло нищожна, да отхвърли иска на ищеца за горницата над определения от съда справедлив размер на неустойката, като намали претендирания размер до 5 % или до справедливия размер, поради прекомерност на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД в противоречие с морала и добрите нрави.

При това намаляване на претендирания размер на неустойката, така определения справедлив размер на неустойка да бъде прихванат с размера на усвоената гаранция - 15 130 лева. В условията на евентуалност, ако се установи, че договора е бил неизпълнен по вина на ответника, решението да бъде отменено в частта, с която исковете са уважени и бъде постановено ново решение, с което да бъде прихваната дължимата неустойка с оставащите 50 % от гаранцията, като общо бъдат прихванати 15 130. лева и за разликата над 57 512 лева иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Иска за заплащане на лихви върху неустойката да бъде отхвърлен като недопустим.

3

Ответникът по въззивната жалба Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ - МВР - гр. София в писмения отговор я оспорва като неоснователна.

Проектодоклада в определението от 6.01.2021 г. бил съставен в съответствие с изискванията на чл. 146, ал. 1 от ГПК и съдържал необходимата информация, като било посочено подробно и изчерпателно какво следва да докаже ищеца и каква е доказателствената тежест на ответника.

Ответникът не доказал твърдението си, че дружеството е било в обективна невъзможност да изпълни договора поради липса на финансиране. Не доказал и че е уведомявал възложителя за дата на доставката и за получен отказ за приемане на стоката поради липса на средства за заплащане на цената

Невярно било твърдението, че не било обсъдено предназначението на гаранцията и наведения довод за съвпадение на предназначението й с това на предвидената в договора неустойка.

Твърдението за недопустимост на претенцията за лихва върху главницата от 21.02.2019 г. до изплащане на вземането било неоснователно- в заявлението, в графата за лихва бил записан текста „до изплащане на вземането“, следователно такава претенция била заявена надлежно.

Несериозно било твърдението, че ищецът не бил предприел действия по изпълнение на договора, тъй като чакал официално уведомяване за осигурено финансиране. Не ставало ясно защо ответникът не доказал готовността си да изпълни договора.

Съдът изложил подробни и обосновани аргументи относно надлежното уведомяване на ответника за прекратяването на договора. При съобразяване със задължителната съдебна практика правилно посочил мотивите, за да приеме че клаузата на чл. 18, ал. 1 от договора не противоречи на добрите нрави.

Молбата към съда е да остави жалбата без уважение.

-5-

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Въззивните жалби са процесуално допустими - подадени са в законоустановения срок от страни по делото, които имат интерес и право на обжалване на самостоятелни части от валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

При обсъждането на тяхната основателност приема за установено следното.

4

В исковата молба ищецът Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ МВР - гр. София твърдял, че след проведена обществена поръчка по чл. 20, ал. 6, във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 1 от ЗОбП, на 2.08.2018 г сключил с ответника „Отбранителни системи и технологии“ ООД - гр. София договор за доставка на противокуршумна каска с балистичен визьор, марка „MSA Gallet“, модел „ТС Special Forces V2“, в комплект с балистичен протектор за защита на врата - 100 броя и балистична каска, марка „OPS CORE“, модел „FAST LE HIGH CUT HELMET“ - 44 броя.

На 2.11.2018 г. изпълнителят изпратил уведомление за прекратяване на договора на основание чл. 25, ал. 3 - поради неосигурено финансиране. В писмо от 3.12.2018 г. ответника бил уведомен, че договорът е прекратен на основание чл. 24, т. 3 и е начислена неустойка по чл. 18, ал.1 от договора в размер на 72 624 лева, която трябва да бъде платена в 10 -дневен срок от съобщението. Плащане не било извършено и ищецът усвоил сумата 15 130 лева, внесена като гаранция за изпълнение на задължението по договора.

Молбата към съда била ответникът да бъде осъден да заплати сумата 72 624 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска.

Ответникът „Отбранителни системи и технологии“ ООД - гр. София в писмения отговор оспорил иска като неоснователен.

Поради липсата на финансиране изпълнителят бил поставен в обективна невъзможност да изпълни договора, поради което отправил изявление за едностранното му прекратяване.

Дружеството не било надлежно уведомено за търсената от възложителя неустойка и не му бил връчен предвидения в чл. 19 от договора протокол за размера на неустойката.

Уговорката за неустойка била нищожна, като уговорена в противоречие на морала и добрите нрави. Заявено било и възражение за прихващане за сумата 15 130 лева, представляваща усвоената от ищеца гаранция.

Установените от доказателствата факти, които са релевантни за настоящия спор, са следните.

С договор за обществена поръчка № УРИ-5785-ОПД-47 / 2.08.2018 г. „Отбранителни системи и технологии“ ООД се задължил да достави на възложителя Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ - МВР противокуршумна каска с балистичен визьор, марка „MSA Gallet“, модел „ТС Special Forces V2“, в комплект с балистичен протектор за защита на врата - 100 броя и балистична каска, марка „OPS CORE“, модел „FAST LE HIGH CUT HELMET“ - 44 броя в срок три месеца от датата на сключване на договора, срещу заплащане на възнаграждение от 363 120 лева, с включен ДДС, франко мястото на изпълнение.

С уведомление вх. № УРИ 578500- 7705/ 5.11.2018 г. изпълнителят отправил изявление за прекратяване на договора на основание чл. 25.3.

5

В писмен отговор изх. № 578500- 7877/ 9.11.2018 г. възложителят посочил, че не е налице основание за прекратяване на договора, тъй като финансирането е било осигурено както към момента на сключване на договора, така и към момента на публикуване на поканата за сключване на договор по реда на чл. 20, ал. 6 от ЗОбП.

С писмо изх. № УРИ 578500-8587/ 3.12.2018 г. възложителят уведомил изпълнителя, че договора е прекратен на основание чл.24, т.3 - с 14 - дневно предизвестие от възложителя и на основание чл. 18, ал.1 начислена неустойка в размер на 72 624 лева, която следва да бъде заплатена в 10 - дневен срок от получаването на съобщението, както и че на основание чл.