Присъда № 129 от 03.10.2023, Районен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви по присъда № 129/03.10.2023 г., постановена по НОХД № 279/2022 г. по описа на ЯРС

ЯРП е предявила обвинение против подсъдимия С. С. А. от гр.

Стралджа за престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК.

В хода на разпоредителното заседание, след като взе становището на страните, че не са налице условията за разглеждане на делото по особените правила, съдът отложи същото и го проведе по реда на глава 20 от НПК.

По делото бе приет за съвместно разглеждане предявеният граждански иск срещу подсъдимия от пострадалия Х. Х. М. за причинени неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. в резултат на деянието, в едно със законната лихва от датата на извършването до окончателното изплащане на сумата. По негово искане Х. М. бе конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител в процеса.

В съдебно заседание участващия по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така както е предявено. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява фактическата обстановка, изложена в обвинителният акт, поради което подсъдимия следва да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение, а наказанието следва да бъде две години лишаване от свобода, като изпълнението му бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от четири години.

По отношение на гражданският иск за неимуществени вреди представителят на ЯРП счита, че същият следва да бъде уважен по справедливост.

Гражданският ищец и частен обвинител участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен повереник-адвокат. Чрез повереника си поддържа обвинението, като сочи, че на подсъдимия следва да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок около две години, което да бъде изтърпяно при общ режим. По отношение на гражданския иск пледира за уважаването му в пълен размер, ведно с присъждане на дължимите лихви и разноски по делото.

Подсъдимият А. участва в съдебно заседание лично и с упълномощен защитник, като не се признава за виновен по предявеното му обвинение. Защитникът на подсъдимия изразява становище, че по делото не се събраха безспорни и категорични доказателства за причиняването на умишлено телесно увреждане, че същият е действал в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 от НК, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК и следва да бъде признат за невиновен, а гражданските искове, като неоснователни да бъдат отхвърлени изцяло.

Съдът след като се запозна с доказателствата по делото намира за установено следното от фактическа страна:

На 08.12.2020 г., следобяд пострадалият Х. Х. М. посетил магазина на Х., находящ се на ул. Хемус в гр. Стралджа, пред който имало заведение с изнесени маси, ползващи се от негови клиенти. Свидетелят М. седнал на една от тези маси и каничка с вино от половин литър, която си купил от магазина.

В магазина влязъл свидетеля А. А.в А., който бил повикан от М. и седнал на масата на неговата маса. Малко след това свидетелят С., по прякор С. също посетил магазина, от където си взел алкохол - вино и седнал на масата при 1 свидителя М. и свидетеля А.. Заедно със свидетеля А. до магазина отишъл и подсъдимият А., който седнал на съседна маса. Свидетелят М. бил в нетрезво състояние и започнал се държал раздразнително, като подхвърлял реплики и към оподсъдимия, а именно, че той му снимал къщата и че същият е от рода на калайджиите, които се ебат помежду си. Двамата взаимно се обвинявали за минали събития и си повишили тон. Свид. А. направил забележка на пострадалия да престане да се дразни, след което свидетелите А., А. и подсъдимият си тръгнали, като свид. А. се прибрал в дома си, а свид. С. Р. и подсъдимия отишли на магазина на С., находящ се в гр. Стралджа, в района на кръстовище между ул. Хемус и ул. С.. Малко след тях свидетелят М. също станал от масата и тръгнал към дома си. Пред магазина на С. били свидетелят Т. А. А. и свидетелят Т., които били близки родственици на подсъдимия, както и свидетеля А. Т.. Обвиняемият споделил с останалите, че свидетелят М. се дразни с него и че чувствал заплашен от него. След около 10-15 минути, около 18:30 часа – 19:00 часа свидетелят М. отишъл до магазина на С.. В този момент подсъдимият се обадил на тел.112, като чул пострадалият да му казва:“Сополанко, ти на бабаит ли ще се правиш?“. Подсъдимият се приближил до пострадалият и му нанесъл удар в областта на лицето. В резултат на един от ударите, нанесени от подсъдимия, свидетелят М. паднал на земята. Подсъдимият продължил да нанася удари с ръце по тялото на свидетеля М., включително и в дясната половина на гръдния кош. Свидетелят Т. А. се намесил и преустановил боя, като дръпнал подсъдимия настрани.

Свид. С. А. също се опитал да ги разтърве, но подсъдимият му казал да се махне. Подсъдимият се оправил към дома си, като след него тръгнали и свидетелите А., А. и Т.. Свидетелят М. останал в безпомощно състояние на земята, като свид. Р. го повдигнал и го подпрял на електрически стълб.

Малко след това, свидетелят Г. Б. - син на пострадалия М. минал с автомобила си по ул. Хемус в гр. Стралджа заедно със съпругата си и децата си, където децата му през автомобила забелязали, че дядо им е подпрян на стълба. Свид. Б. си помислил, че е паднал, тъй като е пиян, след което го качил в автомобила си и го прибрал в дома му в гр. Стралджа.

Докато се намирал в автомобила пострадалият само пъшкал и се затруднявал да си поеме въздух. След като се съвзел, М. казал на сина си, че подсъдимия го е бил.

След като подсъдимия се прибрал в дома си подал сигнал на тел. 112 за възникнал инцидент и бой в района на кръстовището на ул. Хемус и ул. С.

К. в гр. Стралджа, поради което полицейски екип при РУ-Стралджа, в състав свидетелят Т. К. и свидетелят Г.Т. посетили мястото на инцидента. От там отишли до дома на пострадалия, където на място пристигнал екип на спешна медицинска помощ. Пострадалият М. бил качен в линейката, като междувременно същият казал и пред полицейските служители, че е бил бит от подсъдимия. След линейката потеглили и автомобили с близки родственици на пострадалия. Линейката спряла пред дома на подсъдимия, след която спрели и колите с близките на пострадалия-свид. Н. Т., А. М., А.

М., И. М., Г. Б.. Там подсъдимият разказал пред полицейските служители, че пострадалият Х. М. е предизвикал скандал и го е обиждал, след което „са се поударили малко и са паднали на земята“. Роднините на пострадалия слезли от автомобилите си и започнали да се карат с подсъдимия, но полицейските органи се намесили и преустановили скандала. Непосредствено след това пострадалият М. бил отведен в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ - АД Ямбол, където бил приет на лечение в Хирургично отделение при МБАЛ „Св. Пантелеймон“ 2

АД-Ямбол, с диагноза - контузио торацис; фрактура костарум VIII-XI;

Пневмоторакс декстра, във връзка с която бил опериран и му били поставени дренове в дясната гръдна кухина с активна аспирация.

Видно от заключението на извършената по делото съдебномедицинска експертиза, в резултат на нанесения на 08.12.2020 година побой, Х. Х. М. е получил две средни телесни повреди, изразяващи се: в счупване на VIII, IX, X и XI ребра от дясната половина на гръдния кош, довело до трайно затрудняване движенията на снагата и контузия на десния бял дроб със субтотален пневмоторакс /наличие на свободен въздух в гръдната кухина/ и подкожен емфизем в областта, протекли клинично с картина на задух и липсващо аскуларно дишане в дясна гръдна половина, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота. СМЕ е приела, че уврежданията имат травматична генеза и се дължат на механичното действие (удари) на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени в резултат на нанесени няколко удара с ръце и крака. Ударите са били нанесени със значителна сила в дясната половина на гръдния кош на пострадалия.

От заключението на извършената по делото съдебно медицинска експертиза на подс. А. при инцидента на 08.12.2020 г. са били причинени временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се вконтузия на главата в нейната лява половине със съмнение за сътресение на мозъка, леко изразен травматичен оток на меките тъкани скулно и слепоочно, с разлято главоболие и наличие на кръвонасядане и линейно охлузване на лявата ушна мида и функционална болезненост в областта на дясното подребрие, без наличие на видими травматични увреждания. Така описаните увреждания имат травматична генеза и се дължат на механичното действие на тъпи или тъпоръбести предмети и е възможно да бъдат получени по време и начин, твърдян от освидетелствувания, а именно от хвърлен камък.

От заключението на извършената по делото комплексна съдебна психиатрично - психологична експертиза се установява, че подсъдимият А. към момент на деянието и след него е можел да разбира свойството и значението на действията и да ръководи постъпките си. Същият имал ясно съзнание при интелект и памет в граница на нормата за възрастта, образованието и социалния опит. Нямал нарушени базисни психични дейности и можел адекватно да възприема и да отразява случващото се.

Възприемал и отразявал адекватно реалните факти и събития, и реагирал съответно въпреки, че се опитвал да подчертава някои факти и събития от минали години и да пренебрегва последователността на действията си.

Експертизата е приела, че на 08.12.2020 г. подсъдимият е извършил действия, за които има ясен, точен и последователен спомен. В този период същият е нямал промяна в яснотата на съзнанието, неадекватно /психотично/ възприемане на ситуацията, а неговата годност за разбиране и ръководене на постъпките не е била нарушена като резултат на болестен механизъм. Той имал спомен за случилото се и като цяло неговите отговори били последователни и показателни за неговото адекватно присъствие в случилата се ситуация и възникналата обстановка, като е разбирал естеството на действията си. Експертизата е приела, че вероятно се опитва да прикрие някои действия и да засили интерпретативните си обяснения за някаква вражда в миналото, като възможност да оправдае постъпката си. В заключение експертизата е приела, че подсъдимият А. е разбирал свойството и значението на извършеното от него и е можел да ръководи действията си към момента на извършване на деянието и след неговото извършване.

3

Горната фактическа обстановка се установява отчасти от обясненията на подсъдимия А., изцяло от показанията на пострадалия М., от показанията на свидетелите С./прочетени отчасти на основание чл. 281, ал.1, т.1 от НПК/, отчасти на показанията на свид.Т. А./прочетени отчасти на основание чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК/, отчасти от показанията на свид.

Т. А. А. Т./прочетени отчасти на основание чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК/, М. М., Н. Т./прочетени отчасти на основание чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, А. М./прочетени отчасти на основание чл. 281, ал.1, т.1 от НПК/, А.

М./прочетени отчасти на основание чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК/, Г. Ба., Т. К./прочетени изцяло на основание чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК/, Г.

Т./прочетени изцяло след съгласие на страните на основание чл. 281, ал.5, вр.ал.1, т.4 от НПК/, от заключенията на съдебномедицинската, комплексната съдебно психиатрично-психологическа експертиза, както и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимият относно това, че на процесната дата са били в магазина на Х. в гр. Стралджа, че там е възникнал конфликт между него и пострадалия, като М. бил в нетрезво състояние и започнал се държал раздразнително, подхвърлял реплики и към подсъдимия, а именно, че той му снимал къщата и че същият е от рода на калайджиите, които се ебат помежду си, че след като си тръгнал от там отишъл до магазина на С., където по-късно отишъл и пострадалият, че между двамата конфликта е ескалирал. Не кредитира обясненията му в останалата им част, а именно, че двамата са се ударили и са паднали на земята, че роднините на пострадалия са хвърляли камъни по тях, тъй като същите противоречат на показанията на свидетелят очевидец С. А., както и от заключението на изготвената по отношение на него съдебно медицинска експертиза, съгласно която но не са налице охлузвания, каквито биха могли да бъдат получени при падане от собствен ръст върху неравна повърхност.