Определение № 3416 от 03.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3416 гр. София, 03.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20258002901623 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. В. К., В. Й. К. и Т. К. П. срещу въззивно решение №1090/04.11.2024г. по в.гр.д.№911/24 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №38/20.10.2023г. по т.д.№36/22г. на Кюстендилски окръжен съд в обжалваната от тях отхвърлителна част- за разликата над размера на присъдените им обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Венцислав К.ов К., настъпила при ПТП на 28.11.2020г., както следва: за В. В. К. /дъщеря/ – за разликата от 80 000 лв. до 180 000 лв.; за В. Й. К. /майка/ - за разликата от 60 000 лв. до 150 000 лв. и за трите общо, в качеството им на наследници на починалия в хода на делото ищец К. Т. К. /баща на загиналия/ - за разликата от 60 000 до 150 000 лв.

В касационната жалба се излагат оплаквания за материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, както и за неговата необоснованост. Твърди се, че неправилно е приложен принципът на справедливост при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като съдът не е извършил конкретен анализ на събраните гласни доказателства , установяващи тежестта на преживените от ищците болки и страдания от смъртта на техния родственик, в резултат на което определените от съда обезщетения са в изключително занижен размер. Касаторите считат, че съдът необосновано е определил принос на пострадалия в размер на 1/3, 1 доколкото по делото не е било доказано,че ако пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан, би получил по-малки по тежест травми и,че ползването на такъв би предотвратило леталния изход. Претендира се отмяна на постановеното решение в обжалваната му част и постановяване на друго, с което да бъдат уважени предявените от касаторите искове в заявения размер, ведно със законната лихва. Процесуалният представител на касаторите претендира определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗА.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите поддържат, че съдът се е произнесъл в противоречие с ППВС №4/68г. „относно въпроса какъв е справедливият размер на дължимите застрахователни обезщетения на всеки от касаторите, както и в противоречие с практиката на ВКС за сходни случаи на увредени лица, търпящи значителни неимуществени вреди от загубата на син и баща на средна възраст“. Твърдят,че при определянето на размерите на дължимите обезщетения въззивната инстанция „се е произнесла по процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВС и в противоречие с материалноправен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД, като не е изложила достатъчно правни съображения, които имат значение за определяне на наистина справедлив размер на обезщетения, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД“. Считат,че са налице основания за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС „ относно размера на дължимите застрахователни обезщетения, присъждани от съдилищата за сходни случаи на увредени лица, загубили свои близки“. С позоваване на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторите формулират следните въпроси, разрешаването на които от касационната инстанция считат,че би било от значение „за точното и правилно прилагане на закона“: Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД и кои са критериите,съобразими при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на пряк иск, предявен срещу застрахователя?; Нарушен ли е принципът на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, като не са съобразени изобщо задължителните критерии, въведени с ППВС №4/1968г. – не са посочени, отчетени, съобразени, не са съпоставени действително търпимите вреди със задължителните критерии, от значение за размера на обезщетението?;

Следва ли въззивният съд да мотивира кои факти водят до неоснователност 2 и недоказаност на предявен пряк иск по реда на чл.432 ал.1 КЗ от увреден срещу застрахователя на деликвента в хипотезата на чл.45 ЗЗД при определяне размера на дължимите обезщетения и задължен ли е въззивният съд да обсъди всички релевантни установени факти, които имат значение за правилното приложение на чл.52 ЗЗД?; Следва ли съдът да включи в обхвата на дължимите обезщетения реално установените факти и обстоятелства, касаещи трайно негативната промяна в живота на всеки от ищците в резултат на застрахователното събитие?

Ответникът по касация ЗД „Бул инс“ АД не е подал отговор на постъпилата касационна жалба. Представил е молба,с която претендира да му бъдат присъдени разноски за производството пред касационната инстанция в общ размер 29 400 лв.

Върховният касационен съд на Република България Търговска колегия в състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК.

За да постанови решението си, съставът на Софийски апелативен съд е приел, предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт - в осъдителните му части за сумите от по 60 000 лева за ищците – родители на починалия при ПТП и за сумата от 80 000 лева – за ищцата- дъщеря на същия, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл. 432 ал.1 КЗ - наличие на валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на неимуществени вреди на ищците, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Като безспорен съдът е приел и установеният от първоинстанционният съд механизъм на произшествието.

С оглед заявените оплаквания във въззивната жалба, като спорен и обхванат от предмета на въззивния контрол, съдът е определил въпроса за размера на обезщетенията за причинените на ищците неимуществени вреди и 3 наличието или не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.

При определяне размера на обезщетението въззивният съд се е позовал на ППВС № 4/23.12.1968 г. и съдебната практика на ВКС, като е посочил, че, според възприетото с тази практика, справедливостта, като принцип при определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, установени с доказателствата по делото конкретни обстоятелства като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитет и продължителност на търпените болки и морални страдания и други конкретни обективно съществуващи обстоятелства като възрастта на увредения, общественото му положение, степента на родство и отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение. Посочил е,че в конкретния случай от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели, които е ценил съобразно чл.172 от ГПК, се установява, че семейството на починалия е било сплотено и задружно,като всички живеели в една и съща къща, разбирали се добре, а между него и дъщеря му съществувала силна емоционална връзка; че както родителите на починалия, така и неговата дъщеря възприели много тежко новината за внезапната му смърт, която ги съкрушила; че от този момент в дома им вече нямало събирания и веселби; че починалият бил глава на семейството, грижел се за всички като работел; дъщеря му била студентка в София, но се наложило да прекъсне образованието си и да замине да работи в чужбина, тъй като със загубата на баща й, а по-късно и на майка й, изгубила финансовата опора, която имала и трябвало да поеме грижите за издръжката както на себе си, така и на своите баба и дядо. Заедно с така установените обстоятелства, съдът е съобразил факта, че починалият е бил в активна възраст, работоспособен и енергичен, а към датата на инцидента дъщеря му вече е била пълнолетна. Взел е предвид и икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП ноември 2020 г., лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, в резултат на което е намерил, че сумата от 120 000 лева за ищцата В. К. и сумите от по 90 000 лева за всеки от останалите ищци К. К. и В. К. биха обезщетили адекватно причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния родственик.

4

По оплакването, свързано с приетия от първата инстанция принос за настъпване на вредите от страна на загиналия съдът е посочил, че, за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно, като релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Развил е съображения,че не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това негово поведение, което се явява пряка и непосредствена причина за настъпилите вреди.

В тази връзка съставът е приел,че от установения със заключението на комплексната експертиза механизъм на произшествието категорично е установено, че починалият е пътувал в автомобила без предпазен колан в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП; че това му противоправно поведение се намира в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, доколкото вещите лица са установили, че при движението на автомобила със скорост 54 км/ч с предприетата от водача рязка маневра „завиване наляво“ и последващото странично преобръщане, при правилно поставен и изправен предпазен колан, пострадалият не би изпаднал през отворения прозорец на автомобила и не би получил вследствие притискането му между автомобила и земята установените като непосредствена причина за смъртта му гръдна и черепно-мозъчна травми. Въз основа на това въззивният съд е направил извод, че с поведението си пострадалият сам се е поставил в риск и съществено е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, който принос е определил на 1/3. С оглед това е редуцирал определените обезщетения от 120 000 лева за дъщеря му на 80 000 лв., а за останалите ищци – от 90 000 лв. на 60 000 лв. за всеки от тях, за които суми е намерил исковите претенции за основателни и, поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, е потвърдил решението на Окръжен съд Кюстендил в обжалваните му части.

Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.

5

Съгласно чл.280 ал.1 ГПК и възприетото с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на разпоредбата, общо изискване за допускане до разглеждане по същество от касационната инстанция на въззивни съдебни решения е в приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК да бъдат формулирани конкретни правни въпроси, по които тя дължи да даде отговор с решението си. Въпросите следва да са от обуславящ характер, което означава да са били въведени в предмета на спора и дадените от въззивната инстанция отговори да са я мотивирали да постанови крайния резултат по спора или извършените /неизвършени от него процесуални действия да са довели именно до този резултат. Същевременно търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, също и общоприложим към други сходни случаи ефект.