Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260563 от 02.12.2021, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 863/2020
Вид
Решение № 260563
Подписан
02.12.2021
В сила
12.12.2023
Състав
ДАРИНА КИРЧЕВА ЙОРДАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.397, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 402 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 449, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 483 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 496, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 5 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 369

02.12.2021 г. град

Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаски окръжен съд Първо гражданско и търговско отделение на девети ноември две хиляди двадесет и първа година в открито заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: Дарина Йорданова при секретаря Станка Чавдарова като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова гражданско дело № 863 по описа за

2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на Е.И.Д. с ЕГН **********, против „Победа“ АД с ЕИК *********, с искане да бъде установено, че е собственик на недвижим имот, представляващ 1/8 ид.ч. от сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, ведно с 1/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** и ответникът да бъде осъден да предаде на ищцата владението върху собствения й недвижим имот, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата обезщетение за лишаването й от ползване на процесната 1/8 от сградата за периода от 16.11.2015 год. до предявяването на исковата молба -12.03.2020г. в размер на 15 300 лв., формирано от месечната сума от 300 лв. за периода от 51 месеца.

В исковата молба се твърди, че ищцата е придобила собствеността върху имотите на 27.01.2015 год. по силата на нот.акт №17, том І, рег.№289, дело №16/2015 год., с който те били прехвърлени от А. Е.Ч.срещу задължение за гледане и издръжка. Заявява се, че прехвърлителят придобил собствеността по наследство от баща си Е. С. Ч., чиято собственост била удостоверена с нот.акт №150, том 23, дело №15644/97 год. Ищцата твърди, че няма достъп до имота си и последният се владее от ответника.

Твърди се, че „Победа“ АД е придобила чрез публичен търг 6/8 ид.ч. от имота на 17.03.2011 год., по-късно е придобила по същия начин 1/8 ид.ч., собственост на К. Ч., а на 16.11.2015 год. е придобила и последната 1/8 ид.ч., собственост на А. Ч., по силата на постановление за възлагане от 16.11.2015г. на ЧСИ. Ищцата счита, че извършеното прехвърляне на собствеността е недействително и ответникът няма права върху имота й, тъй като още на 27.01.2015 год. тя е придобила 1/8 ид.ч., собственост на Ал.Ч.. Признава се, че още от 17.03.2011 год. върху имота е била вписана възбрана, но според ищцата тя не е обхващала процесната 1/8 ид.ч. и липсва основание за продажбата й чрез публичен търг.

Заявява се, че в периода от

16.11.2015 год. – 10.03.2020 год. ищцата е била лишена от владение, а ответникът е ползвал партерните помещения (магазини) от сградата, като ги е отдавал под наем и така се е облагодетелствал от собствеността на ищцата.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който претенциите са оспорени като неоснователни. В отговора се заявява, че по искане на ответника върху сградата и поземления имот, ведно с процесната 1/8 ид.ч. от същите, е била наложена възбрана, вписана с вх.рег.№11/01.04.2009 год., дв.вх.рег.2733/01.04.2009 год., акт 160, том 1 на Сл.Вп.Бургас. Твърди се още, че на 17.03.2011 год. е наложена възбрана върху недвижимия имот от ЧСИ Ст.Николова с вх.рег. № 1914 и от дв.вх.рег.№1833, акт 136, том І на Сл.Вп.Бургас.

Ответникът твърди, че с решение

№2180/27.11.2014 год. по в.гр.д.№2156/2014 год. по описа на САС, Ал.Ч. е осъден да заплати на „Победа“ АД сумата от 179889,14 лв., както и разноски по делото. Въз основа на това решение ответникът се е снабдил с изпълнителен лист срещу Ал.Ч., с който се е присъединил към изп.дело №151/2011 год. по описа на ЧСИ Ст.Н., образувано по изпълнителен лист издаден на 01.02.2011 год.

Твърди се, че Ал.Чальовски е придобил собствеността си върху 1/8 ид.ч. от терена и сградата по наследство от баща си. Към датата на сделката – 27.01.2015 год., и двете страни са били представлявани от Л. Ч. – майка на Ал.Ч. Ответникът твърди, че през 2014 год.

Ал.Ч. е прехвърлил на ищцата и други свои имоти срещу задължение за гледане и издръжка.

Заявява се, че взискател по изпълнителното дело и купувач на процесния имот са едно и също лице – „Победа“ АД, като извършената преди публичната продажба сделка от 27.01.2015 год. е непротивопоставима на ответника, тъй като прехвърлянето е осъществено след вписването на възбрана върху имота вх.рег.№11/01.04.2009 год., дв.вх.рег.2733/01.04.2009 год., акт 160, том 1 на Сл.Вп.Бургас. Сочи се, че вписването на възбраната създава непротивопоставимост на невписаните актове и на взискателя и присъединилите се кредитори не могат да бъдат противопоставени прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са вписани преди възбраната. Оспорва се легитимацията на ищцата като собственик на 1/8 ид.ч., придобита от Ал.Ч.

Сделката се оспорва като недействителна по отношение на ответника като кредитор на Ал.Ч. Излагат се съображения за увреждащия й характер по чл.135 от ЗЗД. В тази връзка е предявен насрещен иск, който не е приет за разглеждане в настоящото производство.

По втория предявен иск се оспорват фактическите твърдения, че ответникът е отдавал имота под наем през процесния период. Заявява се, че не е възможно отдаване на помещенията под наем поради лошото състояние на сградата. Ответникът твърди, че сградата е декларирана като недвижим архитектурно – строителен паметник на културата и община Бургас многократно е уведомявала ответника и ищцата за влошеното й състояние. Твърди се, че ответникът е стартирал процедура по реконструкция и е заявил за съгласуване с НИНКН виза за проектиране. Твърди се, че по предписание на общината за били предприемани неотложни действия за обезопасяване на сградата, за които ответникът е направил разходи. Ангажирани са доказателства.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл. 59 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори и се установява от представения нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № 17, том I, рег. № 289, дело № 16, от 27.01.2015 г. на нотариус Николай Ников, рег. № 246 на НК, че ищцата Е.И.Д. е придобила процесната 1/8 идеална част от недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор № ***, с площ от 342 кв.м., на адрес гр. Бургас, ул.

Момина сълза № 6, заедно с 1/8 идеална част от поземлен имот с идентификатор № ***, от прехвърлителя А. Е. Ч.

Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот № 150, том 23, дело 15644 от 16.12.1997 г. на нотариус при Районен съд Бургас, процесният недвижим имот е придобит по наследство и съдебна спогодба от лицата Л. И. Ч., Е. С. Ч., Й. Ч.

Ч., Е. М. Г., Б. Ч. Д., Д. В. Г., Д. К. Ч., при квоти ¼ ид.ч. за Е. Г. и по 1/8 идеална част за останалите съделители.

От представеното удостоверение за наследници се установява, че Л. И. Ч. е починала на 20.08.2007 г. и е наследена от нейния син Е. С. Ч., който е придобил нейната 1/8 ид.ч. от имота, респ. е станал собственик на 2/8 ид.ч. от същия. От удостоверението се установява още, че Е. Ч. е починал на 07.02.2009 г. и е оставил за свои законни наследници неговите деца А. Е.Ч.и К. Е. Ч. Така, с оглед настъпилото наследствено правоприемство, след смъртта на праводателя Емануил Чальовски на 07.02.2009 г. и на основание чл. 5 ЗН, притежаваното от него право на собственост в недвижимия имот, вече в размер на 2/8 идеални части, е преминало към неговите деца при равни квоти, а именно: по 1/8 идеална част за А. Ч. и К. Ч.. Затова прехвърлителят по договора за издръжка и гледане към датата на сделката - 27.01.2015 г., се е легитимирал като собственик по наследство на 1/8 идеална част от имота, която е прехвърлил в полза на ищцата Д..

Видно от издадената обезпечителна заповед от 27.03.2009 г. по гр.д.№ 2064/2009 г. на СГС е допуснато обезпечение на предявения иск от Победа АД против Й. Ч. Ч., Б. Ч.

Д., Д. В. Г., Д.Н.Д., Е.С.Ч.и Г. Б. М., за заплащане на сумата от 720 000 евро - обезщетение и 11211 евро – лихва за забава, чрез налагане на обезпечителна мярка “възбрана” върху целия недвижим имот - триетажна масивна сграда с площ от 345 кв.м., на адрес гр. Бургас, ***, заедно с дворното място съставляващо парцел VІІ, кв. 2 по плана на гр. Бургас. По делото не се спори, че имотът е идентичен с процесния, понастоящем с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, по КК на гр. Бургас.

От направеното отбелязване в представеното извлечение от Служба по вписванията се установява, че възбраната е вписана на 01.04.2009 г.

С определение № 6315/05.06.2009 г. постановено по гр.д. № 2064/2009 г. на СГС е прекратено производството по делото срещу Е. С. Ч., предвид констатираната смърт на лицето, настъпила преди подаване на исковата молба. Производството по делото е продължило срещу останалите ответници и е приключило с влязло в сила осъдително решение от 12.05.2010г. Ищецът Победа АД се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на решение от 29.12.2010 г. по възз.гр.д. № 613/2010 г. на САС, с което е потвърдено решението по гр.д. №

2064/2009 г. на СГС, срещу ответниците, сред които не фигурира Е.С.Ч.или негови наследници. По молба от Победа АД от 18.02.2011 г. е образувано изпълнително производство по изп.д.№ 151/2011 г. на ЧСИ Станимира Николова, рег. № 805 на КЧСИ, въз основа на издадения изпълнителен лист. На 17.03.2011 г. е вписана възбрана върху целия недвижим имот и триетажна сграда на адрес гр. Бургас, *** /понастоящем ул.

Момина сълза № 6/, в хода на изпълнителното производство, по реда на по чл.

449, ал. 2 ГПК.

Не се спори по делото и се установява от представените съдебни решения и приложените доказателства от изп.д.№ 151/2011 г. на ЧСИ Станимира Николова, че по искова молба на Петрол АД срещу Й. Ч. Ч., П. Д. Д., М. Д. Д., Д. Н. Д., Г.Б. М., К. Е.

Ч. и А. Е. Ч., е било образувано последващо гр.д.№ 8676/2009 г. на СГС, като постановеното по него решение е обжалвано пред Софийски апелативен съд по възз.гр.д.

№ 2156/2014 г. и производството е приключило с осъждането на ответниците да заплатят на ищеца сумата от общо 1 259 224 лв. – обезщетение, ведно със законна лихва и разноски. За посоченото вземане е издаден изпълнителен лист от 13.03.2015 г. срещу всички ответници, сред които и А. Ч. По молба на взискателя Победа АД от 25.03.2015 г. до ЧСИ Николова, изпълнителния лист от 13.03.2015 г. е представен за присъединяване към изпълнителното производство и е поискано насочване на изпълнението срещу 2/8 ид.части от процесния имот с идентификатор *** и сграда ***, за които в молбата се сочи, че са собствени на длъжниците А. и К. Ч.

Междувременно

– на 27.01.2015 г., преди снабдяване с изпълнителното основание срещу А. Ч., той е сключил договор за издръжка и гледане с ищеца Е.И.Д., във формата на нотариален акт № 17, том I, рег. № 289, дело № 16 по описа за 2015 г. на нотариус Николай Ников, рег. № 246 на НК.

В хода на изпълнителното производство по изп.д.№ 115/2011 г. на ЧСИ Станимира Николова е извършена публична продан на недвижимия имот, като с постановление за възлагане от 09.1.2014 г., вписано в служба по вписванията на 02.04.2015 г. на взискателя Победа АД са възложени 6/8 ид.ч. от процесния поземлен имот и сграда.

С последващо постановление за възлагане от 19.10.2015 г., вписано в служба по вписванията на 16.11.2015 г. върху взискателя Победа АД е възложена още 1/8 идеална част от имота и сградата, сочена като собствена на А. Ч.

По делото не се спори, че имотът се владее изцяло от ответното дружество.

При тези факти, спорният по делото въпрос относно конкуренцията на правото на собственост на всяка от страните, следва да бъде разрешен в полза на ищеца, по следните съображения:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС на първо място е необходимо ищецът да установи своето вещно право на заявеното от него основание, както и кумулативните предпоставки - че имотът се намира във владение или държане на ответника и той владее или държи имота без основание.

В случая ищецът се легитимира като собственик въз основа на възмездна сделка – договор за издръжка и гледане от 27.01.2015г., сключена с прехвърлителя А. Ч., който е придобил правото на собственост на процесната 1/8 идеална част от имота по наследство от своя баща – Е. С. Ч., починал на 07.02.2009 г.