Акт от 03.02.2009, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 13/2009
- Подписан
- 03.02.2009
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл.194 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 195 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 53 ал.2 б."б" · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 312 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.332 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 336 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
Номер
96
Година
08.07.2005 г.
Град
Кърджали
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен Съд - Кърджали
На
06.02
Година
2005
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Деян Георгиев Събев
Секретар:
Красимира Вълчева Тодорова
Веселина Атанасова Кашикова
Йорданка Георгиева Янкова
Прокурор:
Гергана Колева като разгледа докладваното от
Деян Георгиев Събев
Въззивно наказателно общ характер дело номер
20055100600145 по описа за
2005 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 40/28.03.2005 год., постановена по Н.О.Х.Дело № 276/2004 год., Момчилградският районен съд е признал подсъдимия В. Р. Д. от с.Чорбаджийско, общ.Кирково за виновен в това, че на 24.05.2004 год. в с.Чорбаджийско, общ.Кирково, чрез използуване на МПС – “Фадрома”, собственост на “Маказа” ООД – с.Чорбаджийско, отнел чужда движима вещ – дизелов осемцилиндров двигател марка “Мерцедес”, модел 422, с мощност 280 конски сили, № ZA 0422011010125, на стойност 9 600 лв., от владението на ЕТ “Али Транс” с МОЛ Илко Аспарухов Асенов от с.Добромирци, общ.Кирково, без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, като кражбата е в големи размери, поради което и на основание чл. 195 ал.2, във вр. с чл. 195 ал.1 т.4, предл.1-во, във вр. с 194 ал.1, във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 години, изпълнението на което е отложил за срок от 4 години, на основание чл. 66 ал.1 от НК. На основание чл. 53 ал.2 б.”б” от НК съдът е постановил вещественото доказателство - дизелов двигател марка “Мерцедес”, модел 422, № ZA 0422011010125, оставен на отговорно пазене в пункт за изкупуване на вторични суровини в гр.Кърджали, стопанисван от “Мик-22”ЕООД, клон гр.Кърджали, с отговорник Мария Чепишева, след влизане на присъдата в сила да се върне на собственика ЕТ “Али Транс” с МОЛ Илко Аспарухов Асенов от с.Добромирци, общ.Кирково. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия В. Д. да заплати по сметка на РС – Момчилград направените по делото разноски в размер на 118 лв.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият В. Р. Д. от с.Чорбаджийско, общ.Кирково, който я обжалва като незаконосъобразна и необоснована, а наложеното наказание счита за явно несправедливо. Развива в жалбата подробни съображения в своя защита, като счита, че събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин опровергавали участието му при отнемане на процесната вещ. Твърди също, че към момента на отнемането й, инкриминираната движима вещ нямала качеството, индивидуализиращи я като дизелов осемцилиндров двигател, марка “Мерцедес”, модел 422, с мощност 280 конски сили, а представлявала отпадък, съхраняван в базата за изкупуване, и именно като такъв бил преценен и изплатен от него. Счита също за неправилна и квалификацията “големи размери”. Твърди, че възприемал движимата вещ като отпадък в патримониума на св.Рашид, който бил изявил желание и готовност да го продаде, и който приел насрещната му престация, поради което счита, че не отнел процесния двигател от владението на другиго. Моли обжалваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова такава, с която да бъде оправдан. В съдебно заседание, лично и чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена, като моли за обективност и справедливост. Не сочи нови доказателства.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на Момчилградския районен съд намира за правилна, законосъобразна и постановена на базата на събраните по делото доказателства, като наложеното наказание е справедливо, поради което моли същата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността на същата и доводите на жалбодателя, наведени в жалбата, на основание чл. 312 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е частично основателна.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, събрал е необходимите и посочени от страните доказателства, като при проведеното в настоящото производство съдебно следствие са събрани нови доказателства – разпит на вещото лице Димитров, изготвил назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза. От събраните от двете инстанции доказателства, се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият В. Р. Д. живее постоянно в с.Чорбаджийско, общ.Кирково, като се занимавал със събиране и изкупуване на вторични суровини, които предавал на пунктове за изкупуване на вторични суровини срещу заплащане. Св.Аспарухов работел като управител и шофьор във фирмата на баща си ЕТ “Али Транс – Али Шакир” – с.Добромирци, общ.Кирково, като извършвал автобусни превози на пътници с автобус марка “Сетра” с ДК № К 26-10, снабден с дизелов осемцилиндров двигател марка “Мерцедес” модел 422, № ZA 0422011010125, с мощност 280 конски сили. През м.декември 2002 год., извършвайки редовен превоз на пътници по линията с.Дрангово – гр.Кърджали, в района на с.Чорбаджийско, общ.Кирково светнала лампата на маслото, индикираща за повреда в двигателя, при което св.Аспарухов спрял автобуса, преместил пътниците в друг автобус, като авариралия такъв прибрал в хале на гаражите на бившето ТКЗС в с.Чорбаджийско със съгласието на св.Хабил Рашид, който ги стопанисвал. Св.Аспарухов и Рашид се разбрали Аспарухов да заплаща на Рашид по 2 лв. за всеки ден престой на автобуса в халето, където ще бъде извършен и ремонта. Тъй като повредата се оказала сериозна, св.Аспарухов свалил целият окомплектован двигател от автобуса, като на негово място монтирал друг, който закупил втора употреба. Отремонтирането на автобуса продължило около месец, като за ползуването на халето св.Аспарухов заплатил на св.Рашид сумата от 66 лв. При изкарването на автобуса от халето, и тъй като в момента нямал възможност да прибере авариралия двигател, св.Аспарухов оставил последния в двора на бившето ТКЗС, като за да не се мокри го завил с найлон, даден му от св.Рашид, когото св.Аспарухов помолил да наглежда двигателя, докато си го прибере. До м.юни 2004 год. св.Аспарухов не прибрал двигателя си, като неколкократно през периода м.декември 2002 год. – м.май 2004 год. с негово разрешение св.Карамолла вземал от двигателя отделни компоненти – капак на маслен филтър и капак на клапаните на двигателя, при което св.Хабил Рашид се възпротивявал да се пипа двигателя и позволявал вземането на частите, едва след като бил уверяван от св.Карамолла, че има разрешение от собственика му. През м.май 2004 год. св.Хабил Рашид казал на подсъдимия, че има събрани железа за вторични суровини, които желае да продаде. На 22.05.2004 год.подсъдимият Д. отишъл да огледа железата на св.Рашид, при което видял оставения на двора двигател “Мерцедес” и поискал да вземе и него, но св.Хабил Рашид му казал, че двигателят не се продава и че си има собственик. За разфасоване и транспортиране на железата, за които се разбрали да изкупи подсъдимия от св.Рашид, подсъдимият се договорил със св.Чепишев, управител на “Мик – 22” ЕООД – гр.София, разполагаща с площадка за изкупуване на черни и цветни метали, находяща се в гр.Кърджали, в района на ж.п.прелеза. На 23.05.2004 год. св.Чепишев заминал за с.Чорбаджийско, за да нареже оßемните железни предмети в двора на бившето ТКЗС. Там отишъл и подсъдимият Д., който извикал св.Стефан Антонов и Марин Антонов да помагат при събиране и сортиране на железните отпадъци. Виждайки св.Хабил Рашид и св.Селвер Рашид, подсъдимият им заявил, че е питал собственика на двигателя и последния му разрешил да го вземе. Тъй като двигателят бил обемист и много тежък /същият тежи около 400 кг/, подсъдимият помолил св.Ковачев, който същият ден работел на бензиностанцията в с.Подкова със строителна машина “Фадрома”, да вземе с коша на машината двигателя и да го разтовари пред дома му, което свидетелят направил същият ден около обяд. На другият ден – 24.05.2004 год., подсъдимият Д. извикал шофьора на товарния автомобил, на който товарели железата от двора на бившето ТКЗС – св.Несторов, да отиде пред дома му с колата, като подсъдимия помолил св.Ахмед с багера си да вдигне двигателя и да го натовари на автомобила. След като натоварили двигателя, от двора на бившето ТКЗС на автомобила били натоварени и другите железа, които подсъдимия изкупил от св.Рашид, след което претеглили колата на кантара в с.Подкова и подсъдимия платил на св.Рашид уговорената сума – по 0.08 лв. на килограм желязо, общо около 270 – 280 лв., след което железата били закарани на площадката за изкупуване на черни и цветни метали в гр.Кърджали на “Мик – 22” ЕООД – гр.София, където били приети и описани в изкупвателна бележка от св.Чепишева, като на подсъдимия били заплатени от фирмата предадените железа, в т.ч. и инкриминираният двигател. През м.юни 2004 год. св.Аспарухов се обадил на св.Карамолла и му казал, че когато минавал покрай двора на бившето ТКЗС в с.Чорбаджийско не видял двигателя, като го помолил да отиде и да провери дали двигателя е там. Св.Карамолла отишъл и видял, че двигателя го няма, като попитал св.Рашид къде е същия, на което последния отвърнал, че не знае. Св.Карамолла се обадил на св.Аспарухов и го уведомил, че двигателя го няма в двора на бившето ТКЗС, при което св.Аспарухов започнал да обикаля пунктовете за изкупуване на вторични суровини. Намерил двигателя в пункта за изкупуване на вторични суровини на “Мик – 22” ЕООД – гр.София, находящ се в гр.Кърджали, като видял, че липсват множество части, възли и детайли – шест глави, водна помпа, картер, дюзи, колекторни тръби и др., подробно описани в заключението на вещото лице Димитров по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза. Св.Чепишева уведомила св.Аспарухов, че двигателят е предаден от подс.Д., като при срещата между двамата подсъдимият първоначално отрекъл да е виждал и вземал двигателя, но след като на 23.06.2004 год. св.Аспарухов подал жалба в полицията за извършената кражба, подсъдимия заявил на свидетеля, че е закупил двигателя от св.Хабил Рашид в състоянието, в което го е видял на площадката на фирма “Мик-22”ЕООД в гр.Кърджали, без да пипа нищо по него и да отиде и да се разправя със св.Рашид. След намирането на двигателя и подаване на жалба до органите на МВР от св.Аспарухов, на 23.06.2004 год. с Протокол двигателят е предаден на св.Мария Чепишева за отговорно пазене на площадката за изкупуване на вторични суровини на “Мик – 22”ЕООД – гр.София, находяща се в гр.Кърджали, до изясняване на случая. Видно от писменото заключение на вещото лице Вълчо Димитров по назначената и извършена на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза и от показанията му в съдебно заседание пред въззивния съд, стойността на инкриминираният двигател изцяло окомплектован към момента на извършване на деянието възлиза на 9 600 лв., с приспадане на овехтяването и при отчитане на обстоятелството, че същият е бил аварирал. От същото заключение се установява, че стойността на двигателя във вида, в който се е намирал на площадката за изкупуване на цветни и черни метали на “Мик – 22” ЕООД в гр.Кърджали при извършване на огледа, т.е. без липсващите части, възли и детайли, възлиза на 2 897.65 лв., след приспадане на амортизациите.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия - частично, от показанията на разпитаните по делото от първоинстанционния съд свидетели Аспарухов, Хабил Рашид, Селвер Рашид, Карамолла, Чепишев, Чепишева, Несторов, Ковачев и Ахмед, от писменото заключение и показанията на вещото лице Димитров по назначената съдебно-оценителна експертиза, вкл. и от показанията му, дадени в съдебно заседание пред въззивния съд, както и от останалите писмени доказателства по делото – покупно-изплащателна сметка, товарителнца, свидетелство за съдимост и др., приети от първоинстанционния съд.
При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195 ал.2, във вр. с чл. 195 ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1 от НК. За да направи този краен извод, първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, като е посочил кои обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства, отчел е противоречията в доказателствените материали, като е посочил кои от тях кредитира и кои отхвърля, и защо, излагайки подробни и убедителни съображения в тази връзка. Правилно първоинстанционния съд не е кредитирал обясненията на подсъдимия в частта им, с която установява, че инкриминираният двигател му бил даден от св.Хабил Рашид и Селвер Рашид, като същите му били показали двигателя при огледа на железата, които искал да изкупи от тях. Обясненията му в посочената част са нелогични и противоречиви, като същите се опровергават по категоричен начин от показанията на св.Хабил Решид и Селвер Рашид, които установяват, че когато подсъдимия изявил желание да изкупи и двигателя, наред с другите отпадъчни железа, и двамата свидетели му заявили, че двигателя не се продава, а си има собственик; както и че на другият ден подсъдимият им заявил, че е питал собственика и има разрешение да вземе двигателя. От друга страна, обосновано съдът е кредитирал показанията на св.Хабил Рашид и Селвер Рашид, тъй като същите са логични, последователни и кореспондират помежду си и с останалите доказателства по делото. В подкрепа на показанията на тези свидетели, впрочем, е и обстоятелството, че същите в продължение на около година и половина са имали добросъвестно и правомерно поведение по отношение на двигателя, като са се възпротивявали спрямо сваляне на части от него /напр. по отношение на св.Карамолла/, докато не са били уверявани, че съответното лице има разрешение от собственика на вещта; уведомявали са св.Аспарухов, че лица са сваляли възли и детайли от двигателя и т.н., при което тезата на подсъдимия – че същите свидетели са му продали двигателя, без да го уведомят, че той е собственост на друго лице, е нелогична и неподкрепена от каквито и да било доказателства, и правилно е възприета от първоинстанционния съд като защитна версия, целяща да го оневини. В тази връзка, правилно първоинстанционният съд не е дал вяра изцяло на показанията на св.Стефан Антанов и Марин Антонов, тъй като същите действително са противоречиви / по отношение на обстоятелствата - кога е станало натоварването на двигателя в товарния автомобил, къде и с какво/; а и същите свидетелствуват по същество за факти и обстоятелства, настъпили след като подсъдимият Д. вече е бил уверил св.Хабил Рашид и Селвер Рашид, че е получил разрешението на собственика на двигателя за вземането му, т.е. показанията на посочените свидетели касаят времето на товаренето му в коша на фадромата, разтоварването му пред дома на подсъдимия и натоварването му в товарния автомобил за откарването на двигателя в гр.Кърджали, с други думи касаят такива факти и обстоятелства, по които не се спори между страните. Всъщност, от изложеното по-горе може да се направи безспорният извод, че подсъдимият Д. не е имал съгласието на владелеца на вещта – ЕТ “Али Транс – Али Шакир” – с.Добромирци, с МОЛ – св.Илко Аспарухов, за отнемането й /за което няма спор между страните/; а същевременно св.Хабил Рашид и Селвер Рашид нямат качеството на владелци, нито на държатели на вещта, като същите изрично са демонстрирали несъгласието си подсъдимият да изкупи двигателя, уведомявайки го, че двигателят не се продава и си има друг собственик, и не са предприели никакви действия да възпрепятствуват товаренето му едва след като подсъдимия ги е заблудил, че има съгласие на собственика на двигателя за изкупуването му. С оглед изложеното, съдът намира за неоснователен довода на подсъдимия, изразен в жалбата му и поддържан от защитата му - че не бил отнел чуждата вещ от владението на другиго, без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, тъй като бил възприемал вещта като отпадък в патримониума на св.Рашид, който бил изявил желание и готовност да му го продаде, вкл. приемайки плащането му.
Разпечатката съдържа 34 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/08a7eb3f-3e68-4ebf-88de-f7233e6048f7