Решение № 1842 от 12.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1842 гр. София, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20211100512260 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 25126079/03.08.2021 г. подадена от Л.Н. С., действаща чрез упълномощената адв. Л.К. Х. от САК, срещу съдебно решение № 20153691 от 08.07.2021г., постановено по гр. дело № 5513/2020г. по описа на СРС, III ГО, 149 състав. Решението се обжалва в частта, с която е отхвърлен иска за издръжката на детето М.Д. П. за разликата над 350 лева до 550 лева, както и в частта за присъдената месечна издръжка за минало време за детето, за сумата над 1500 лв. до 4200 лв.

В жалбата са изложени твърдения, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, взаимна обусловеност и взаимна връзка. Жалбоподателят счита за справедлива месечна издръжка за детето сумата от 550 лв. Поддържа, че неправилно съдът е включил в сумите за издръжка за минало време 700 лв., преведени от ответника за учебни цели и за подарък за детето за Коледа. Твърди, че съдът не е съобразил здравословните проблеми на детето и високите доходи на бащата. Сочи, че детето предстои да бъде във втори клас, а поради здравословните си проблеми имало необходимост от допълнителни спортни занимания. Поддържа, че бащата следвало да плаща по-висока издръжка, тъй като имал добре платена работа, нямал други деца, живеел в собствено жилище. Излага необходимост от покупката на дрехи на два-три месеца заради бързия растеж на детето. Считат за неоснователни възраженията на ответника относно недължимостта на издръжката през летните месеци, когато детето е при него, както и възраженията свързани с допълнителните разходи, които му се 1 налага да извършва по повод ремонтни дейности на колата си.

Въз основа на изложеното иска отмяна на решението в обжалваната му част и осъждане на ответника да заплаща на основание чл. 143 от СК издръжка на малолетното си дете в размер на 550 лв. месечно, считано от 09.11.2020 г. (датата на подаване на исковата молба) до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, платима по банков път до 10-то число на текущия месец, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, както и осъждането на ответника на основание чл. 149 от СК за издръжка за минало време в размер на 350 лв. месечно над присъдения размер от 1 500 лв. до пълния предявен размер от 4 200 лв. общо, считано за една година назад от датата на подаване на исковата молба, а именно за периода 09.11.2019 г. – 08.11.2020 г., платима по банков път, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, която издръжка е съобразена с факта, че за този период бащата вече е превеждал за детето по 200 лв. месечно.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Д. П. П. е подал отговор на въззивната жалба, като я оспорва, като неоснователна. Твърди, че съдът правилно е отчел обстоятелството, че преведената на два пъти сума от общо 700 лв. и дадена с цел покупката на учебни пособия е част от издръжката на детето. Правилно в решението е прието, че липсват данни за продължителни хоспитализации и прием на лекарства от детето. Данните за преглед от психиатър са за две посещения в интервал от една година, а нощното изпускане на детето не предполагало прием на медикаменти.

Представените многобройни разходно-оправдателни документи не доказват ежедневни нужди по-високи от обичайните. Счита за неотносими към предмета на спора данните за платени местни данъци и такси.

Предявена е и въззивна жалба с вх. № 25128412/10.09.2021 г. и от ответника Д.

П. П., чрез надлежно упълномощен представител – адв. П.С. М. от АК-гр. Бургас.

Обжалва съдебно решение № 20153691 от 08.07.2021г., постановено по гр. дело № 5513/2020г. по описа на СРС, III ГО, 149 с-в, в частта за определената месечната издръжка на детето М.Д. П. за минало време изцяло, а за месечната издръжка над 250 лева до 350 лева. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че определението на общата месечна издръжка на детето М.Д. П. е произволно, а делът на жалбоподателя, определен от първоинстанционния съд на 350 лв. е неравнопоставен с този на майката, който бил едва 100 лв. Подържа, че в първоинстанционното дело не са доказани специални нужди на детето, разходи за пътуване и за допълнително обучение. Поддържа липса на основание за присъждане на издръжка за минало време. Сочи, че липсва основание да плаща издръжка през лятото, когато детето ще е при него, което възражение не било разгледано от съда. Иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което да бъде уважен предявения иск за издръжка до размера от 250 лв., като над този размер до 550 лв. искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира се отхвърляне на иска с правно основание чл. 149 от СК за периода 09.11.2019 г. – 08.11.2020 г. Претендират се разноски. Направени са доказателствени искания.

Въззиваемата страна Л.Н. С., чрез пълномощника си е подала в срок отговор на въззиваната жалба на другата страна, като я оспорва като неоснователна.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, поддържат въззивните си жалби. Сочат нови доказателства.

Софийският градски съд, в настоящия си състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Производството по гр. дело № 55113/2020 г. по описа на Софийския районен 2 съд, 149 състав е образувано по искова молба на Л.Н. С. с твърдението, че с ответника се запознали през 2010 г., а на 11.10.2013 г. се родил синът им М.Д. П.. В последвалите години настъпило неразбирателство във взаимоотношенията им и се наложило да се разделят през м. октомври 2019 г. От този момент до октомври 2020 г. ответникът превеждал месечна издръжка за детето в размер на 200 лв., която ищцата смятала за крайно недостатъчна, тъй като тя разходвала сума тройно по-голяма за покупка на необходимото за детето. Заплащала и всички консумативни разходи по жилището.

Посочено е наличието на здравословни проблеми при сина на страните - нощно– изпускане по малка нужда, алергии, необходимост от посещението на клиничен психолог. Това обуславяло по-голям разход, който нараствал и с оглед възрастта на детето. Същевременно ответникът получавал висока заплата от работодателя си. Въз основа на изложеното е поискано осъждането на ответника да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 550 лв., считано от 09.11.2020 г. (датата на подаване исковата молба) и да бъде осъден на основание чл. 149 от СК да изплати издръжка за периода 09.11.2019 г. – 09.11.2020 г. в размер на 350 лв. месечно.

В отговора на исковата молба ответникът Д. П. П. е оспорил иска за издръжка за минало време и е признал този за бъдеще време за сумата до 250 лв. Изложил е твърдения, че през м. 09.2020 г. е превел 400 лв. за нуждите на детето, а за периода 09.11.2019 г. – 09.11.2020 г. е заплащал 245 лв. на месец издръжка за детето.

По делото от първата инстанция са приети като неоспорени писмени доказателства:

Удостоверение за раждане № 0000000177/15.10.2013 г. от което се установява, че роденото на 11.10.2013 г. дете М.Д. П. е син на Л.Н. С. и Д. П. П..

От удостоверение за постоянен адрес № 957/02.09.2019 г., издадено от Столична община, район Красна поляна, се установява, че постоянният адрес на М.Д.

П. е в гр. София, ж.к. Красна поляна II част. Представено е и медицинско направление за М.Д. П. с диагноза неустановено тиково разстройство с препоръка за изследване при психолог. За периода м.10.2019 г. – м.08.2020 г. ищцата е получила брутно трудово възнаграждение в общ размер на 10 315.09 лв., съгласно удостоверение с изх. № Ц1050-21-23#1/09.09.2020 г. на НОИ, гр. София. Според служебна бележка от 22.10.2019 г. М.Д. П. посещава ОДЗ № 187 „Жар птица“, гр. София, считано от 25.09.2019г.

От приетите 15 броя преводни банкови документи се установява, че Д. П. П. е заплащал по банков път в периода от 10.09.2019 г. до м. 01.2021 г. издръжка на детето М.Д. П. в размер на 200 лв. Според служебна бележка с изх. № 6/14.01.2021 г., издадена от „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД за периода м.12.2019 г. – м. 11.2020 г. Д. П.

П. е получил брутен доход в размер на 38 500.74 лв.

В социален доклад с изх. № ПР/Д-С-ВЗ/90-001/05.04.2021 г., изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Възраждане е посочено, че детето М.Д. П. живее при майка си в едностайно жилище, която полага основните грижи за него. Ходи на училище, където е ученик в първи клас. Майката Л.Н. С. работи като инспектор в НОИ. По делото е представена справка за осигурителния доход на ищцата.

Според социален доклад с изх. № ПР/Д-А/118-002/31.05.2021г. на ДСП – Бургас бащата Д. П. П. живее в двустаен апартамент с приятелката си. Трудово зает е с месечен доход от около 2 000 лв. и работа на дванадесет часови смени. Заявил е, че може да изплаща издръжка в размер на 300 лв.

Пред първостепенният съд са събрани и гласни доказателства. От показанията на св. Н.Л.П. – майка на ищцата, се установява, че детето имало треперене и лекар му 3 поставил диагноза симптоматия. Не било необходимо да му се дават лекарства, а да бъде добре обгрижвано. Според свидетелката детето страда и от нощно напикаване и трудно би могло отиде на екскурзия без да бъде придружавано от майка си. Сочи пред съда, че искали да го запишат на допълнителни спортни дейности, но нямали средства.

Бащата купил за сина си ученическо бюро по повод първия учебен ден на стойност 90 лв.

С обжалваното решение № 20153691/08.07.2021 г. съдът е приел, че нуждите на детето се определят от биологичното му развитие и не е необходимо да се обосновава нещо специално. Издръжката се дължала и от двамата родители, но отглеждащият дължал по-малката част, тъй като той полагал грижи в натура. Средното месечно бруто трудово възнаграждение на майката е в размер на 938 лв., а това на бащата 2 524 лв.

Обосновал е извод, че издръжката на детето следва да бъде в размер на 450 лв. месечно. Съобразно доходите на ответника той следва да заплаща 350 лв., а ищцата – 100 лв. месечно. Претенцията за издръжка за изминалия период от 09.11.2019 г. до 08.11.2020 г. за сумата от 4 200 лв. месечно, следвало да бъде уважена за 1 500 лв., тъй като от представените по делото доказателства се установило, че ответникът заплатил за детето периодично суми на обща стойност от 2 700 лв.

Пред въззивната инстанция са приети нови доказателства на основание чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК.

От въззивницата са представила разходни документи за покупка на лекарства и извършване на медицински изследвания по отношение на детето М.Д. П., както и за покупка на дрехи и учебници.

Според социален доклад от 26.05.2022 г. на ДСП - Възраждане детето живее при майката в апартамент нейна собственост, състоящ се от една голяма стая, кухня, баня със санитарен възел. Отразено е, че детето страдало от обичайните вирусни заболявания и учи във втори клас, тренира футбол, предвижда се и посещение на уроци по английски език. Майката работела като старши инспектор в НОИ.

Изготвен е и социален доклад от 02.06.2022 г. от ДСП - гр. Бургас, в който се сочи, че Д. П. П. живее в гр. Бургас, в двустаен апартамент с приятелката си. Има самостоятелна стая за сина си М.Д. П.. Отразено е, че Д. П. П. е трудово зает в „Лукойл Нефтохим“ АД, гр. Бургас при дванадесет часови смени при месечно възнаграждение от около 2 500 лв. Има желание да се грижи за детето си, но физическите им контакти са редки предвид разстоянието помежду им.

От служебна бележка с изх. № 146/25.05.2022 г., издадена от „Лукойл Нефтохим“ АД се установява, че за периода м.06.2021 г. – м.05.2022 г. Д. П. П. е получил общо 41 635.11 лв. бруто или 33 038.20 лв. нетно трудово възнаграждение. От служебна бележка с изх. № 1044-21-44/31.05.2022 г. от НОИ се установява, че Л.Н. С. е получила за периода м. 06.2021 г. – м. 05.2022 г. сумата от 21 782.46 лв. или 20 096.54 лв. нетно трудово възнаграждение.