Решение № 100 от 10.11.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Варна, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20213000500435 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалния представител на ЯН. Д. Д., М. Д. Д., АТ. СН. Д. и П. Д. П., всички от гр.Дългопол, Варненска област срещу решение № 260126/25.06.2021 г. по т.д.№ 1264/2018 г. на Окръжен съд – Варна в частта му, с която са отхвърлени исковете по чл.226 от КЗ /отм./, предявени против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК 000694286 за сумата до 50000 лева за всеки от ищците – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дядо им Д.С.М., настъпила от ПТП на 11.08.2013 г., ведно със законната лихва. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на исковете в размер на по 50000 лева за всеки от въззивниците.

В подаден писмен отговор процесуалният представител на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ – София оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението.

1

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са искове с правно основание чл.226 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД от ЯН. Д. Д., М. Д. Д., А. С. Д. и П. Д. П., срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" – София, за присъждане на сумата от по 100000 лв. за всеки - обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на дядо им Д.С.М., настъпила в резултат на ПТП на 11.08.2013 г., ведно със законната лихва. Предмет на претенциите пред настоящата инстанция е присъждане на обезщетение в размер на по 50000 лева за всеки от ищците, поради което решението – в отхвърлителните му части за сумата от по 50000 лева за всеки от тях, е влязло в сила.

Оспорвайки изцяло исковете, ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" сочи, че не е доказано наличието на близост с по-голям интензитет от обичайните отношения между дядо и внук; евентуално - твърди съпричиняване от страна на пострадалия и оспорва претендирания размер като изключително завишен.

Безспорно е по делото, че с присъда по НОХД № 1156/2017 г. на ОС Варна, И.А.Ф. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.„Б", вр. чл.343, ал.1, б.„В" от НК за това, че на 11.08.2013 г. в гр.Дългопол, при управление на л.а.„Мерцедес 200Д" с per. № А 2646 KB, по непредпазливост причинил смъртта на Д.С.М.. Не се спори за наличието на застраховка „Гражданска отговорност" за л.а.„Мерцедес 200Д" с per.№ А 2646 KB по застрахователна полица № 03113001674087/26.06.2013 г. със срок на валидност от 26.06.2013 г. до 25.06.2014 г., издадена от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп".

Приложените удостоверения: за наследници от 14.08.2013 г., за родствени връзки и за раждане, установяват факта, че ищците са внуци на починалия Д.С.М.

Заключението на назначената автотехническата експертиза установява, че пострадалият е бил пътник на предна дясна седалка в л.а.„Мерцедес“, управляван от И.А.Ф. при ПТП на 11.08.2013 г. Преди водачът да загуби управление, скоростта на автомобила е била 110 км/час. Причина за смъртта 2 на Д.М. е черепно-мозъчна травма, довела до мозъчен оток с тежко потискане на функциите на мозъчния ствол. При аутопсията не са установени характерните белези за „коланна травма“, а получените увреждания биха могли да се получат както при поставен предпазен колан, така и без него.

Показанията на свид.П.М. – баба на ищците установяват, че тя и починалият й съпруг живеели заедно с двете си дъщери и с внуците си в кв.“Аспарухово“. Бабата и дядото работели и издържали всички, внуците били в много близки отношения с починалия и и преживели тежко смъртта му: Я. започнал да заеква, а П. се дистанцирал и не искал да общува.

Свидетелката установява, че до сега все още тъжат за него, защото бил много грижовен дядо и съпруг.

За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди на трето лице, е необходимо ищецът да установи, че вреди те, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.

Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, а на доказване подлежат причинените неимуществени вреди и техния размер, както и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. Доколкото в случая причиняването на смъртта на пострадалия е елемент от фактическия състав на престъплението, причинната връзка между процесното ПТП и настъпването им следва да се приеме за установена.

Съобразно ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, справедливо е и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.

Предпоставките за обосноваване на материално-правната лигитимация са както наличието на особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението, така и действително претърпените неимуществени вреди, надхвърлящи по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за 3 съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна - такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г. и П ПВС № 5/24.11.1969 г.

Отчитайки факта, че в българския бит обичайно отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. За да се приеме наличие на особено близка връзка, необходимо е - освен формалното родство, да е налице близост, поголяма от нормалната.

В настоящия случай внуците са живели заедно с майките си при своите баба и дядо, които са издържали всички финансово, видно от показанията на свид.П.М. - баба на ищците, преценени с оглед чл.172 от ГПК. Тези показания не установяват отношения между починалия и неговите внуци, различаващи се по съдържание от традиционните за българското общество отношения между дядо и внуци. Фактът, че всички са живели в дома на дядото са израз на типичното за българските традиции участие на бабите и дядовците в отглеждането и възпитанието на внуците. Не са доказани конкретни житейски обстоятелства, станали причина за създаване на особена близост между дядото и внуците, която да поражда основание за включване то им в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт.

От доказателствата по делото не се установяват отношения, които надхвърлят по обем и интензитет общоприетото разбиране за близост между роднини, поради което ищците не са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди. Предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят, а решението – в обжалваните му части бъде потвърдено.

При този изход на спора въззивниците следва да заплатят на въззиваемото дружество направените разноски в размер на 1200 лева, съобразно приложения списък.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд 4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260126/25.06.2021 г. по т.д.№ 1264/2018 г. на Окръжен съд – Варна в частта му, с която са отхвърлени исковете по чл.226 от КЗ /отм./, предявени от ЯН. Д. Д., М. Д. Д., АТ. СН. Д. и П. Д. П., против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК 000694286 за сумата до 50000 лева за всеки от ищците – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дядо им Д.С.М., настъпила от ПТП на 11.08.2013 г., ведно със законната лихва. В необжалваните му части, решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА ЯН. Д. Д., ЕГН **********, М. Д. Д., ЕГН **********, АТ.

СН. Д., ЕГН ********** и П. Д. П., ЕГН ********** от гр. Дългопол, ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп", ЕИК 000694286, със седалище гр.София, сумата от 1200 лева, разноски за настоящата инстанция, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5