Присъда № 1 от 09.01.2026, Районен съд - Харманли

МОТИВИ към Присъда №1 от 09.01.2026г. по НОХД № 580/2025г. по описа на РС- Харманли Подсъдимият К.Д.С, с ЕГН: **********, роден на 02.08.1989 г. в гр. Хасково, с адрес: с. Остър камък, обл. Хасково, общ. Харманли, българин, български гражданин, неженен, без образование, безработен, неосъждан, е обвинен в това, че на 20.09.2025г. в землището на с. Остър камък, общ. Харманли, обл. Хасково извършил съвкупление с лице ненавършило 14-годишна възраст — К.Н.П, родена на 26.12.2011 г. от с. Остър камък, общ. Харманли, обл. Хасково, като извършеното от него не съставлява престъпление по чл. 152 от НК - престъпление по чл. 151 ал. 1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура-Хасково, ТО-Харманли в съдебно заседание поддържа обвинението. Предлага да се определи наказание към средния размер при приложение на разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, като същото да се редуцира с 1/3, и изпълнението му да се отложи на основание чл.66 ал.1 от НК.

Защитниците на подсъдими я - адвокат Р. и адв.Д. считат, че следва да се постанови осъдеителен съдебен акт, но молят наказанието да бъде определено под средния размер, след което да бъде редуцирано, като също намират за подходящо, с оглед наличните смекчаващи вината обстоятелства, да бъде отложено изпълнението му на основание чл.66 ал.1 от НК.

Изслушан в съдебно заседание, подсъдимият К.С. признава всички факти, изложени в обвинителния акт на РП-Хасково, ТО-Харманли. Моли за по-лека присъда.

Изразява съжаление за стореното.

В съдебно заседание, преди даване ход на съдебното следствие, е направено искане от защитниците на подсъдимия и самия подсъдим за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК, предвид което при предварителното изслушване на страните подсъдимият К.С. призна изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти и обстоятелства. Предвид направените признания съдът на основание чл.371, ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство и съобрази доводите и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Подс.К.Д.С и свидетелката МММ живеели заедно на съпружески начала. От предишна връзка свидетелката МММ имала родени три деца - свидетелката К.Н.П, свидетелят ПНП и свидетелят НММ, които живели заедно с нея и подс.К.Д.С.

Свидетелката К.Н.П е родена на 26.12.2011 г., видно от Удостоверение за раждане от 30.12.2011 г., издадено от Община Харманли. От съвместното им съжителство подс.К.Д.С и свидетелката МММ имали едно общо родено дете - Иван Красимиров С..

През периода от съвместното им съжителство те живеели в различни населени места, последно в с. Остър камък, общ. Харманли, обл. Хасково.

По време на фактическото им съжителство подс.К.Д.С проявявал авторитарен стил на поведение спрямо семейството си, употребявал алкохол и в пияно състояние ставал агресивен. В резултат на това свидетелката К.Н.П се притеснявала от него и безпрекословно изпълнявала всички негови искания, като не смеела да му противоречи 1 и да му се противопостави.

Още докато живеели в с.Срем, общ.Тополовград, обл. Ямбол, и когато свидетелката К.Н.П била на 9 /девет/ годишна възраст, подс.К.Д.С започнал да изпитва сексуално влечение към нея, което продължило и след като се установили в с. Остър камък, общ. Харманли, обл. Хасково.

В с.Остър камък, общ. Харманли, обл. Хасково подс.К.Д.С се занимавал с отглеждането на животни - крави. Често взимал със себе си свидетелката К.Н.П и брат й - свидетелят НММа, за да му помагат при отглеждането на животните, а именно пашата на крави.

На 20.09.2025 г. подс.К.Д.С отишъл да пасе кравите и взел със себе си свидетелката К.Н.П и свидетеля НММ. Подс.К.Д.С оставил свидетеля НММ при животните на баира, а със свидетелката К.Н.П тръгнали в неизвестна посока. По пътя, в поляна, находяща се в землището на с. Остър камък, общ. Харманли, обл. Хасково, подс.К.Д.С предложил на свидетелката К.Н.П да осъществят полов контакт помежду си. Свидетелката К.Н.П, ненавършила 14- годишна възраст, решила да не се противопостави на неговото желание и се съгласила доброволно да осъществи полово съвкупление с него. Тя легнала по гръб върху постелка, постлана на земята в поляна, находяща се в землището на с. Остър камък, общ. Харманли, обл. Хасково, докато подс. К.Д.С събличал панталоните и слиповете си. Той съблякъл и нейните дрехи й легнал отгоре й. Проникнал с еректиралия си полов член във влагйщите на свидетелката К.Н.П и осъществил полово съвкупление с нея. След кат о подс.К.Д.С изпитал полово удовлетворение, извадил половия си член от половия орган на свидетелката К.Н.П и еякулирал извън тялото й. След осъщественото полово съвкупление подс.К.Д.С и свидетелката К. Н.П. се качили на каруцата и се прибрали в къщата им в с. Остър камък, общ. Харманли, обл. Хасково. Свидетелката К.Н.П не споменала на никого за случилото се между нея и подс. К.Д.С.

Видно от заключението по съдебно-медицинскат а експертиза състоянието на девствената ципа и външния полов орган на свидетелката К. Н. Д.а показва, че установената дефлорация на девствената ципа била причинена преди повече от 15 /петнадесет/ дни преди я прегледа. Възможно било ципата да е била дефлорирана преди около 4 /четири/ години, както твърди прегледаната - свидетелката К.Н.П. По външния полов орган липсвали изменения, които са характерни за т.н. нежелан полов акт. Липсвали и следи от насилие по главата, тялото и крайниците. По външния полов орган нямало изменения, които да сочат, че непременно е имала полово сношение на 20.09.2025 г. - т.е. 9 /девет/ дни преди осъществения преглед на 29.09.2025г.

Според заключението на назначената и изготвена съдебно психиатричнопсихологична и сексологична експертиза свидетелката К.Н.П е в състояние да дава достоверни показания, свързани с образуваното наказателно производство. Не се отчитат елементи, свързани със социалната желателност /лъжа/, фантастично или илюзорно интерпретиране на фактите и обстоятелствата от значение за производството. Свидетелката К. Н. П. е в добро физическо и психическо състояние, което й позволявало правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Съгласно експертизата както към настоящия момент, така и към момента на извършване на деянието свидетелката К.Н.П е била в добро физическо и психическо състояние към момента на извършване на деянието, със запазена и изградена свидетелска годност.

Съгласно ДМПИС подсъдимият има едно малолетно дете, не притежава 2 имущество и не реализира доходи.

Съгласно приложената справка за съдимост, подс. К.С. е неосъждан.

Видно от приложената характериситична справка, подс. К.С. няма криминални регистрации, но не се ползва с добро име сред съселяните си, движи се сред криминално проявени лица, конфликтна личност, склонен към извършване на престъпления и нарушения.

Така установената фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства: заключения по съдебно-медицинската експертиза и съдебно психиатрично-психологична и сексологична експертиза, които се възприемат от съда като изготвени обективно и от компетентни вещи лица, писмените доказателства – протоколи за оглед от 26.09.2025г. и от 06.11.2925г., удостоверение за раждане от 30.12.2011г. на Община Харманли, социален доклад на ДСП-Харманли, справка за съдимост, характеристика, ДСМПИС и др., които са изцяло в синхрон със събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите К. П., ММ, Пл.П., Н.М, Я.М., Т.П., Г.Г., Д.М, М.Н., Г.Д.. Всички доказателства по ДП са събрани съгласно изискванията и по реда на НПК, приобщени са в съдебна фаза също по реда на НПК, като същите са изцяло в съответствие и с направените от подсъдими я К.С. признания на фактите, изложени в обвинителния акт, поради което съдът изгражда изводите си въз основа на тях.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира, че подсъдимият К.С. е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.151 ал.1 от НК, като на 20.09.2025г. в землището на с. Остър камък, общ. Харманли, обл. Хасково извършил съвкупление с лице, ненавършило 14годишна възраст — К.Н.П, родена на 26.12.2011 г. от с. Остър камък, общ. Харманли, обл. Хасково, като извършеното от него не съставлява престъпление по чл. 152 от НК.

За доказаността на обвинението следва да бъде установено наличието на няколко предпоставки: първо - че подсъдимият е извършил действие съвкупление; второ – че действията са извършени по отношение на лице, ненавършило 14 - годишна възраст лице; трето, че не съставлява не съставлява престъпление по чл. 152 от НК.

По несъмнен начин се доказа по делото от всички събрани писмени и гласни доказателства, вкл. признанията на подс.С., че на сочената дата – 20.09.2025г. в с.Остър камък, общ.Харманли подсъдимият К.С. е извършил съвкупление с лице, ненавършило 14-годишна възраст — К.Н.П, родена на 26.12.2011 г., тъй като се установи и доказа, че след като св.К.Н. легнала по гръб върху постелка, постлана на земята на поляна, подс. К.Д.С съблякал своите и нейните дрехи и проникнал с еректиралия си полов член във влагалището й, осъществявайки по този начин полово съвкупление с нея. Чрез тези свои действия подс.С. е осъществил съвкупление с пострадалата К.Н., която към датата на деянието е била малолетна, ненавършила 14годишна възраст, видно от Удостоверение за раждане от 30.12.2011 г., издадено от Община Харманли.

Пострадалата не е била принудена към извършване на съвкуплението чрез използване на сила или заплашване, не е била лишена от възможност за самоотбрана по смисъла на закона, не е била приведена в безпомощно състояние и е била съгласна с осъществяване на половия акт съгласно данните по делото, което определя правната характеристика на деянието на подс. С. като престъпно съвкупление с лице, ненавършило 14-годишна възраст по чл. 151, ал. 1 от НК, а не като престъпление по 3 чл. 152 от НК.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

Същият е съзнавал неговия общественоопасен характер, т. е., че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Той е знаел, че пострадалата към момента на съвкуплението не е била навършила 14 - годишна възраст, тъй като тя му е била доведена дъщеря и са живели заедно в едно домакинство дълги години, но въпреки това се е съвкупил с нея, съзнавайки, че това е забранено от закона, че поведението му е противоправно и в разрез с установените в обществото норми и правила.

Ето защо, съдът прие, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия С. съдът взе предвид предвиденото в разпоредбата на чл.151 ал.1 от Наказателния кодекс, съобразявайки степента на обществена опасност на деянието и на дееца, както и подбудите за извършване на престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, цялостното му процесуално поведение, което може и следва да бъде окачествено като положително, недоброто му материално положение, изразеното пред съда съжаление за стореното. По отношение на направените признания на вината и авторството следва да се отбележи, че съгл. т.7 от ТР №1/2009г. по т.д.1/2008г. на ОСНК на ВКС при определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. Имайки предвид тези разяснения, съдът счита, че следва да третира направените от подосъдимия самопризнания като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като признанията са направени в хода на досъдебното производство, като са спомогнали за своевременното разкриване на обективната истина по делото.