Решение № 9883 от 25.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9883 гр. София, 25.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110115975 по описа за 2025 година

Прeдявен e иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на И. Д. Д., с която е предявил срещу М. О. Й. осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за сумата 376 лв., представляваща обезщетение за нанесени му имуществени вреди, изразяващи се в разходи за заплатено адвокатско възнаграждение и удържани банкови такси в резултат от инициирано от ответника материално незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № ***/2025 г. по описа на ЧСИ Р М.а, ведно със законната лихва върху тази сума.

Ищецът твърди, че през м. февруари установил, че банковата му карта е била блокирана в следствие на наложен запор върху банковата му сметка в О АД от ЧСИ Р М.а. Незабавно упълномощил адв. Б. Б. да го представлява пред ЧСИ по образуваното срещу него изп. дело № ***/2025 г. Поддържа, че при извършената справка било установено, че делото е образувано по искане на М. Й. въз основа на изпълнителен лист от 09.01.2025 г., издаден по гр.д. № 42203/2023 г. пописа на СРС, 83 с-в. ПДИ е връчено на адв. Б.. Сочи, че едновременно с образуването на изпълнителното дело е наложен запор върху банковата му сметка в О АД, като в изпълнение на запора е преведена по сметка на ЧСИ сумата от 23,67 лв., събрана е такса 6 лв. за извършения превод и е начислена „такса обслужване на запор“ от банката. Сочи, че е заплатил доброволно вземането за разноски на 27.12.2024 г. Твърди изпълнителното дело да е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК с постановление от 21.02.2025 г., като съдебният изпълнител му е възстановил събраната принудително сума от 23,67 лв., но не и таксата за превод. Сочи, че за осъщественото представителство по образуваното изпълнително производство е заплатил в полза на адв. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. Счита, че направените по това дело разноски за банкови такси и адвокатско възнаграждение представляват вреда, която е претърпял вследствие на незаконосъобразното образуване на изпълнително дело от ответницата, която нее проявила грижата да провери дали е получила присъдените в нейна полза и заплатени от ищеца разноски. Сочи, че не е дал повод за образуване на принудителното изпълнение. По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск.

Претендира разноски.

1

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата М. Й., с който оспорва исковата претенция. Не оспорва, че въз основа на изпълнителен лист от 09.01.2025 г., издаден по гр.д. № 42203/2023 г. по описа на СРС, 83 с-в е образувала изпълнително дело № ***/2025 г. по описа на ЧСИ Р М.а.

Твърди, че след образуването на изпълнителното дело и получаването на ПДИ от ищеца е била уведомена за доброволното изпълнение от страна на ищеца. Оспорва твърдението на ищецът Д., че делото е образувано без той да е дал повод. Сочи, че нея е уведомил за извършения превод, а по банковата й сметка постъпвали както сумите за издръжка на двете деца, така и други средства. И нямало кака да установи, че това е дължимата сума по гр.д. № 42203/2023 г. пописа на СРС, 83 с-в. Оспорва иска и по размер. Излага доводи, че по изпълнителното дело нямат възможност да искат намаляване на търсения хонорар, поради което в настоящото производство прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано в изп. дело. Счита, че същият следва да бъде в размер на 100 лв., съобразно правната и фактическата сложност на изп. дело. Отправя искане до съда да отхвърли иска изцяло, а пир условията на евентуалност за сумата от 126 лв. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С окончателния доклад по делото като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че въз основа на изпълнителен лист от 09.01.2025 г., издаден по гр.д. № 42203/2023 г. по описа на СРС, 83 с-в по искане на М. О. Й. е образувано изпълнително дело № ***/2025 г. по описа на ЧСИ Р М.а, че сумата, присъдено в полза на ищцата с процесния изпълнителен лист е заплатена от ищеца преди образуване на изпълнителното дело.

Горните обстоятелства са не само отделени като безспорни между страните, но и се установяват от ангажираните по делото писмени доказателства - изпълнителен лист от 09.01.2025 г., издаден по гр.д. № 42203/2023 г. по описа на СРС, 83 с-в, заверен препис от изпълнително дело № ***/2025 г. по описа на ЧСИ Р М.а, платежно нареждане от 27.12.2024 г., с което по сметка на ответницата М. О. Й. е преведена сумата от общо 2000 лв. основание сума по дело 42203/2023 г.

Видно от приетия по делото препис от изпълнителен лист от 09.01.2025 г. в полза на Олег И.ов Д., чрез неговата майка и законен представител ищцата М. О. Д.а, сумата от 1 200 лв. разноски по гр.д. № 42203/2023 г. по писа на СРС, както и сумата от 800 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по в.гр.д. № 1673/2024 г. по описа на СГС, II-ри въззивен бр. състав.

Видно от приложеното в препис изпълнително дело № ***/2025 г. по описа на ЧСИ Р М.а се установява, че с молба от 14.02.2025 г. по искане на ответницата въз основа на горния изпълнителен лист е образувано изпълнително дело за събиране на сумите по изпълнителния титул. С молбата е направено искане за предприемане на конкретно изпълнително действие – запор на банковите сметки на длъжника И. Д. Д., като наред с това е упълномощен на основание чл. 18 ЗЧСИ съдебният изпълнител да предприеме необходимите действия по събиране на вземането.

Със запорно съобщение от 17.02.2025 г. ЧСИ е наложил запор върху вземанията на ищеца по банковите му сметки в „О“ АД, „И***“ АД и „Ц“ АД.

На същата дата е изпратена ПДИ до длъжника, която му е редовно връчена на 20.02.2025 г. чрез адв. Б..

В изпълнение на наложения запор на 18.02.2025 г. „О“ АД превежда по сметка на ЧСИ сумата от 23,67 лв., като от сметката на ищеца са удържани – 20 лв. такса запор и сумата от 6 лв. – такса за превод.

На 21.02.2025 г. от името на длъжника И. Д., чрез адв. Б. е депозирана молба за прекратяване на изпълнителното дело, за вдигане на запорите и възлагане на разноските по делото на взискателя, към която е приложено платежно нареждане за 2 заплатената сума по изпълнителния лист от 27.12.2024 г. Към молбата е приложен и договор за правна защита и съдействие от 20.02.2025 г., по силата на който И. Д. е възложил на адв. Б. да го представлява по изп. дело № ***/2025 г., за което е изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.

С постановление от 21.02.2025 г. ЧСИ Р М.а е прекратила изп. дело № ***/2025 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

Със съобщение от 21.02.2025 г. на трите банки е указано да вдигнат незабавно наложения запор.

С молба от 05.03.2025 г. длъжникът е поискал да бъдат възложени в тежест на взискателя сторените по делото разноски.

ЧСИ е указал, че няма как да възложи в тежест на взискателя разноски доколкото длъжникът не е сторил такива в производството.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване обстоятелства по предявения осъдителен иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие от непозволено увреждане, както следва:

В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, 2 наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдения деликт: 1). осъществяването на протИ.правно поведение от ответната страна (несъответствие между правно дължимото и фактически осъществено поведение) – като конкретно поведение, реализирано на посочените дата и място и по описания начин; 2). настъпили имуществени вреди – сторени разноски за адвокатско възнаграждение и банкови такси; 3). причинна връзка между протИ.правното поведение и вредите и 4). размера на обезщетението.

При доказване на горните обстоятелства и с оглед факта, че вината, като елемент от непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното, в тежест именно на ответника е да установи липсата й, както и да опровергае твърдените от ищеца обстоятелства за наличието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността по чл. 45 ЗЗД, респективно да докаже плащане на обезщетението.

При съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателства ценени поотделно и в тяхната съвкупност настоящият съдебен състав намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на основанието, пораждащо в полза на ищеца претендираните вземания. Безспорно се установява, че същият е превел процесната сума от 2000 лв. в полза на ответницата преди издаването на изпълнителното основание, въз основа на което е образувано изп. дело № ***/2025 г. по описа на ЧСИ Р М.а. Съдът не възприема защитната теза на ответницата, че същата не е установила преди предприемане на действията по принудително изпълнение, че процесната сума е постъпила по нейна сметка, доколкото сумата не е незначителна, за да не се установи наличието по банковата й сметка. Наред с това не са ангажирани и доказателства в подкрепа на това твърдение.

Така ответницата без да е било необходимо е подала молба за образуване на изпълнително дело срещу ищеца за събиране на сумата, която вече е била налична по нейната сметка. Последното е несъответно на дължимото добросъвестно поведение, с оглед на обстоятелството, че същата вече е получила доброволно удовлетворение на вземането си. В следствие на предприетите действия по принудителното изпълнение е наложен запор върху банковите сметки на ищеца в посочените по-горе банкови сметки. Наред с това същият е сторил и разноски за ангажирането на адвокат, който да го представлява и извършва действия по изпълнителното дело срещу възнаграждение 3 в размер на 350 лв., заплатени на адв. Б., видно от представения договор.Същата в изпълнение на възложеното е извършвала проверка по делото и отправила искане към съдебния изпълнител за прекратяване на делото, поради извършено плащане преди иницииране на делото. Следователно са извършени конкретни процесуални действия от последната в това число и с посещение на място в кантората на ЧСИ.

Установява се от сметката на ищеца в О АД, в изпълнение на запора да е преведена по сметка на ЧСИ сумата от 23,67 лв., като е събрана и такса 6 лв. за извършения превод и е начислена „такса обслужване на запор“ от банката в размер на 20 лв. След прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК с постановление от 21.02.2025 г., съдебният изпълнител да е възстановил на ищеца събраната принудително сума от 23,67 лв., но не и таксата за превод и за запор.

Въз основа на изложеното съдът намира, че по делото се доказаха пълно и главно твърдяните от ищеца имуществени вреди, настъпили в правната му сфера под формата на осъществени разноски за заплатено адвокатско възнаграждения във връзка с образуваното изпълнително дело и заплатените такса за наложен запор и такса за превод във връзка с неоснователно наложения запор по изп. дело. Налице е и пряка причинна връзка между поведението на ответницата – взискател по изпълнителното дело и претърпяните от ищеца имуществени вреди в претендирания размер. В случая доколкото по делото се установи, че ответницата е получила присъдената й сума повече от месец преди образуване на изпълнителното дело, то същото е ненеобходимо и недобросъвестно образувано, поради което следва да бъдат репарирани претърпените от ищеца вреди, настъпили във връзка с това.

В изпълнителното производство, образувано по искане на взискател въз основа на изпълнителния лист, предмет на удовлетворяване са разноските на самия взискател по аргумент от разпоредбата на чл. 79 ГПК. В ГПК не е предвидена изрична възможност съдебният изпълнител да присъди направените от длъжника разноски в изпълнителното производство, като осъди взискателя да му ги заплати. Така за длъжника остава само принципната възможност да предяви претенцията си за възстановяване на направените от него такси и разноски в прекратеното изпълнително производство по общия исков ред, какъвто е и настоящият случай.