Определение № 662 от 30.08.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 662 гр. Ловеч, 30.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500441 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№ 2090/07.06.2024 г. от З. М. С., ЕГН **********, с адрес: с. Г., Община Тетевен, обл. Ловеч, ул. „Христо Ботев“ № 36, чрез адв. Н. С. Х., срещу Определение № 144 от 23.05.2024 г. по гр.д. № 41/2023 г. по описа на Районен съд – Луковит, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на ОУ „Христо Ботев“ - с. Г., направени от същото разноски по адм.дело № 368/2019 г. на АС – Ловеч, адм.дело № 7733/2021 г. на ВАС и по гр.д.№ 688/2022 г. на РС – Тетевен на обща стойност 1 305.55 лева.

Счита, че определението е нищожно, тъй като PC – Луковит е иззел материалната компетентност на ВАС, тъй като гражданският съд няма компетентност да се произнася за разноски, които не са направени в производство пред него. Посочва, че ВАС със свое Решение № 7630 от 08.08.2022 г., постановено по адм.дело № 7733/2021 г., е прекратил съдебното производство, образувано пред АС – Ловеч, без да се произнесе по разноските по делото. Решението е влязло в законна сила и има сила на присъдено нещо между страните - жалбоподателката и ОУ „Христо Ботев“ с. Г..

На следващо място изтъква, че искането на ответника за възлагане на 1 сторените от него разноски пред административния съд е недопустимо, както и определението на PC – Луковит в тази му част, поради преклудиране на правото на страните да искат разноски. Решенията и на двете инстанции са връчени на ответника, който не е направил искане за произнасяне по разноските в едномесечния срок, посочен в чл. 250 ГПК във вр. с чл.81 ГПК.

Излага доводи, че след влизане в сила на решението на ВАС, делото е изпратено по компетентност на PC – Тетевен, който го е образувал, но е допуснал съществено процесуално нарушение, като е изпратил на ответното училище старата искова претенция, без да остави същата без движение с оглед на съществуващите явни недостатъци. Посочва, че след като гражданското производство било изпратено за разглеждане в PC – Луковит, по образуваното гр.д. № 41/2023 г. исковата претенция е оставена без движение и дадени указания за отстраняване на нейните нередовности. Едва след отстраняване на недостатъците в исковата молба, със свое определение № 83/06.04.2023 г. PC – Луковит прекратил производството между жалбоподателката и ответното училище и приел поправената искова молба за разглеждане.

Счита, че искането за присъждане на разноските, направени от ответника пред PC - Луковит поради прекратяване на делото срещу него е неоснователно. Счита, че не може да носи отговорност за разноски по развилото се производство пред PC – Тетевен, тъй като същото се е развило по нередовна искова молба пред него и съобразно правомощията си по чл. 129, ал. 2 ГПК същият е следвало да даде указания поправянето на претенцията им.

На последно място посочва, че настоящият казус не попада в обхвата на т. 4 от TP № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 6/2012 г.

Моли съда да отмени изцяло Определение № 144 от 23.05.2024 г. по гр.д. № 41/2023 г. по описа на Районен съд – Луковит и присъди направените по делото разноски за това производство.

Ответната страна по жалбата ОУ “Христо Ботев“ – с.Г. е депозирало отговор в едноседмичния срок от получаването й чрез пълномощника адв.С.

С.. В него изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че същата е неоснователна. Твърди, че казусът попада в обхвата на ТР № 6 от 06.11.13 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 6/2012 г. и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

2

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с направените в частната жалба възражения и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване на съдебен акт и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

От приложените по делото адм.дело № 368/2019 г. на АС – Ловеч, адм.дело № 7733/2021 г. на ВАС и по гр.д.№ 688/2022 г. на РС – Тетевен се установява, че жалбоподателката З. М. С. е предявила пред Административен съд – Ловеч осъдителен иск срещу ОУ „Христо Ботев“ – с. Г. с посочено правно основание чл. 1, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ и чл. 203 и сл. от АПК за сумата 3 465.00 лв., представляващи обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди от пропуснати ползи – неполучени трудови възнаграждения и възнаграждения за продължителна работа за периода от 18.04.2018 г. до 09.09.2018 г., които са пряка и непосредствена последица от издадена от директора на ОУ „Христо Ботев“ - с. Г. Заповед № 44/17.10.2017 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, ведно със законната лихва от датата на образуване на съдебното производство. С Решение № 67/13.05.2021 г., постановено по адм.дело № 368/2019 г., Административен съд – Ловеч е отхвърлил предявения иск изцяло като неоснователен и е осъдил З. М. С. да заплати на ОУ „Христо Ботев“ – с. Г. сумата от общо 330.00 лв., от които 250.00 лв. адвокатски хонорар и 80.00 лв. депозит за вещо лице по допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.

С Решение № 7630/08.08.2022 г. по адм.дело № 7733/2021 г. по описа на ВАС, съдът е обезсилил Решение № 67/13.05.2021 г., постановено по адм.дело № 368/2019 г. на Административен съд – Ловеч и делото е изпратено за разглеждане и решаване от РС – Тетевен.

Образуваното гр.д. № 688/2022 г. по описа на РС – Тетевен, след отвод на всички съдии от РС – Тетевен, е прекратено с определение № 21 от 16.01.2023 г. и изпратено на ОС – Ловеч за определяне на друг равен по степен съд за разглеждане на делото.

С определение № 68/23.01.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 28/2023 г. на ОС – Ловеч, делото е изпратено на основание чл. 23, ал. 3 ГПК на РС – Луковит за разглеждане на исковата молба, подадена от З. М. С. срещу ОУ 3

„Христо Ботев“ – с.Г..

След образуване на гр.д. № 41/2023 г. по описа на РС – Луковит, с определение № 67/15.03.2023 г., съдът е отменил на основание чл. 253 ГПК определение № 499/31.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 688/2022 г. на РС Тетевен, с което на страните е съобщен проект за доклад на делото и е оставил без движение исковата молба на З. М. С. с указания да отстрани констатирани нередовности.

С допълнителна искова молба ищцата З. М. С. е предявила осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД против ответницата И. Р. М. като директор на ОУ „Христо Ботев“ – с.Г. за сумата от 3 300.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в резултат от незаконното й уволнение със заповед № 44/17.10.2017 г., изразяващи се в неполучени брутни трудови възнаграждения за периода от 18.04.2018 г. до 09.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

С Определение № 83/06.04.2023 г., постановено по гр.д. № 41/2023 г. в закрито съдебно заседание, РС – Луковит е прекратил производството по първоначално предявения от З. М. С. иск с правно основание чл. 1 вр. чл. 4 ЗОДОВ срещу ОУ„Христо Ботев“ – с. Г. за заплащане на сумата 3 465.00 лв., представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа за времето от 18.04.2018 г. до 09.09.2019 г., заедно със законната лихва, като недопустим и заличил от списъка на страните ответника ОУ „Христо Ботев“ – с. Г.. Това определение е влязло в законна сила на 24.04.2023 г., тъй като не е обжалвано от страните.

В срока за обжалването му е постъпила молба вх.№ 1561/20.04.2023 г., с която първоначалният ответник ОУ„Христо Ботев“ – с. Г., чрез процесуалния си представител адв. С., е направил искане на основание чл. 248 ГПК за допълване на Определение № 83/06.04.2023 г. и присъждане на разноските за всички производства до момента: адм.дело № 368/2019 г. на АС – Ловеч, адм.дело № 7733/2021 г. на ВАС и гр.дело № 688/2022 г. на РС – Тетевен, като към молбата е представен списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПП е постъпило становище вх. № 1761/03.05.2023 год. от З. М. С., чрез процесуалния представител адв. Н. Х., в което счита молбата на ОУ „Христо Ботев“ – с. Г. за присъждане на разноски 4 за недопустима и неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

С обжалваното определение РС – Луковит е осъдил З. М. С. да заплати на ОУ „Христо Ботев“ – с. Г., ЕИК 000282254, представлявано от директора И.

Р. М., сумата от 1 305.55 лв., представляваща сторените по делото разноски, от които 330.00 лв. в производството по адм.дело № 368/2019 г. на АС – Ловеч, 500.00 лв. в производството по адм.дело № 7733/2021 г. на ВАС и 475. 55 лв. в производството по гр.д. № 688/2022 г. на РС – Тетевен. Приел е, че искането е основателно на основание чл.78, ал.4 ГПК и по делото са представени доказателства за реално направени разходи от първоначалния ответник ОУ „Христо Ботев“ – с.Г. по цитираните дела.

Настоящият въззивен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд. Неоснователни са изложените в частната възражения, че обжалваното определение е нищожно, тъй като районният съд е иззел материалната компетентност на ВАС и няма правомощие да се произнася за разноски, които не са направени пред него. Претендираните от страната разноски в производството се присъждат в зависимост от изхода на делото по предявения иск или при прекратяване на производството по иска, съгласно чл. 78 ГПК. Окончателният акт по смисъла на чл. 81 ГПК е решение по същество на спора или определение, с което се прекратява производството по иска. В случая решението на ВАС няма характер на окончателен акт, тъй като с него не е разрешен правния спор между страните, а предявеният от З.

М. С. иск е изпратен за разглеждане по подсъдност на компетентния районен съд, с което възстановена висящността на спора. В тази връзка претенцията за разноски е обусловена от разрешаването на правния спор, с който е сезиран съда. По отношение на ответника ОУ „Христо Ботев“ – с.Г. производството по делото е приключило с постановяване на определение № 83/06.04.2023 г. по гр.д. № 41/2023 г. на РС – Луковит, с което е прекратено производството по делото по предявения от З. М. С. иск с правно основание чл. 1, вр. чл. 4 ЗОДОВ за заплащане на сумата 3 465.00 лв. като недопустим и същият е заличен от списъка на страните. При тези доказателства ответникът ОУ „Христо Ботев“ – с.Г. има право на основание чл.78, ал.4 ГПК да му бъдат присъдени направените по делото разноски до прекратяване на производството по делото, за които е заявил претенция с отговора на исковата молба, а впоследствие и с подадената молба по чл.248, ал.1 от ГПК, към която е приложил списък по чл.80 ГПК.

5

Поради изложените съображения въззивният състав счита, че частната жалба на З. М. С. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 2090/07.06.2024 г. от З.

М. С., ЕГН **********, с адрес: с. Г., Община Тетевен, обл. Ловеч, ул.

„Христо Ботев“ № 36, чрез адв. Н. С. Х., срещу Определение № 144 от 23.05.2024 г., постановено по гр.д. № 41/2023 г. по описа на Районен съд – Луковит.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6