Решение № 2315 от 08.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2315 гр. Варна, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело № 20253110101423 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена искова молба от В. Д. К., гр.

*, с която срещу Б. Б. М., гр. *, са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на парични обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, на основание чл. 45, вр. чл.

52 ЗЗД.

В исковата молба ищцата В. Д. К. твърди, че на *г. до знанието й достигнало, че ответницата е разпространила публично в онлайн пространството, от личния си профил във Фейсбук, в публична група „***“ позорни и клеветнически твърдения. Сочи, че се е запознала лично с публикацията и приписващите й се деяния, които не е извършила, с което умишлено ответницата е засегнала достойнството, честта, престижа и доброто й име, както и професионалния й опит, което е довело до непоправими последици за психическото и физическото й здраве. Излага, че ответницата е направила изявление с публикация, както и коментар отдолу, във Фейсбук, като е изложила неверни твърдения за ищцата, станали достояние на широк, неограничен кръг от хора, а именно: 1. Че като служител на каса в *“ е поискала 210 лв. за изследване, което струва 160 лв; 2. Не е издала касов бон;

3. Казала е, че касовият бон е електронен; 4. Задържала 50 лв. и се държала грубо; 5. Опитала се да смъкне 80 лв. на възрастен човек. Твърди, че към публикацията ответницата е прикачила направени от нея снимки, без съгласието й. По този начин ответницата ясно е съзнавала, че публикувайки този текст и прилагайки снимки ще урони доброто име на ищцата, ще унижи достойнството й, ще предизвика обществен дебат и ще й причини неимуществени вреди. Публикацията е предизвикала негативна оценка на обществото и позорни коментари спрямо ищцата, която към този момент е работила на каса в болничното заведение *“. Представя скрийншоти от самата 1 публикация и коментари във Фейсбук. Посочва още, че невярната и уронваща престижа информация бързо се разпространила и в множество онлайн медии с различни заглавия, като публикацията е споделена и в страницата във Фейсбук „*“, която има 42 хиляди последователи, а страницата „***“ има 69 хиляди члена. В тази страница дори е отбелязана и болницата. Твърди, че към момента на публикуване на твърденията, е служител в болницата от 1989 г., като на 09.11.2023 г., когато пристига на работа не е допусната до работното си място на длъжността, която е заемала – специалист каса. Била е разпитана от управленския състав на болницата за публикацията, който разпит е предизвикал у нея огромен шок, неописуемо силен стрес и състояние на афект, което е сринало психическото й състояние. Била е уведомена, че срещу нея ще се води дисциплинарно производство, като болницата я е отстранила от заеманата длъжност, като й е връчена бланка за преназначаване и й е променена длъжността на архивар, като й е предоставен срок за изпитване.

Назначена е на длъжност с по-ниско възнаграждение и по-малък платен годишен отпуск. Ищцата разказва подробно какво всъщност се е случило на 06.11.2023 г., като действително след проверка на касата е установила, че е надвзела 50 лв. на ответницата, които после й е върнала и се извинила. Не е влизала в пререкания с ответницата, но последната на същата дата е разпространила невярната информация. Твърди, че в резултат от тези действия на 25.01.2024 г. трудовото й правоотношение с болничното заведение е било прекратено, въпреки че не е било установено нарушение и не е наложено дисциплинарно наказание. Сочи, че към момента публикацията вече е изтрита, но честта и достойнството й безвъзвратно са уронени. По отношение на публикацията твърди, че е невярна, защото: 1. Поискала е 160 лв. за изследването, колкото струва, а не 210 лв., като доказателство за това са издадените касов бон и фактура; 2. Издала е касов бон и фактура в момента на плащането; 3. Не е казвала, че касовият бон е електронен; 4. Не е задържала 50 лв. и не се е държала грубо. Допуснала е грешка и при засичане на касата е върнала парите незабавно. 5. Не е вярно, че се е опитала да вземе 80 лв. от възрастен човек. Ищцата сочи, че от 07.11.2023 г. до настоящия момент е в нестабилно психическо състояние, с депресивно поведение, като е в невъзможност да преодолее стреса в резултат от клеветническите изрази срещу личността й. Изпитва постоянно напрежение, тревожност, страда от безсъние и липса на концентрация. Проведени са и прегледи при психиатър на 30.11.2023 г., 20.12.2023 г. и 05.01.2024 г., 14.11.2024 г. и й е предписано лечение с медикаменти, за което е сторила разходи. Назначена й е терапия при кардиолог. Посочва, че е подала тъжба срещу ответницата за клевета, по която е образувано НОХД № */*г. на *, в което производство ответницата е признала авторството на публикацията си. Моли съда за осъждане на ответницата да й заплати обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, както и разноските по делото.

Ответницата Б. Б. М. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете и твърденията на ищцата. Счита, че съгласно чл. 39, ал. 1 КРБ всеки има право да изразява мнение и поведението й не е противоправно, когато касае негативна оценка засягаща конкретно лице, когато това се коментира във връзка с негова дейност или занятие. Твърди, че в конкретния случай не е дадена негативна оценка, не са използвани изразни средства 2 надхвърлящи добрия тон, както и груби забранени от закона изрази. Изразите в процесната публикация не са основание за ангажиране отговорността й, защото думите не са нито обидни, нито клеветнически, а представляват възпроизвеждане на обстоятелствата от обективната действителност, като ищцата лично е дала обяснения, че след като си засякла касата установила, че има грешка и върнала 50 лв. Твърди, че снимките не са направени от нея, а и са свързани с професионалната дейност на ищцата, а не с личния й живот.

Оспорва, че в резултат от публикацията болницата е предприела действия спрямо ищцата. Твърди, че само основната публикация на л. 5 от делото изхожда от нея. Оспорва твърдените неимуществени вреди да са в резултат от публикацията. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално за определяне на съобразено обезщетение за неимуществени вреди.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Допуснато е увеличение на предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди до сумата от 306,40 лв. Представя писмени бележки по съществото на спора.

В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Представя писмени бележки по съществото на спора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Представени са скрийншоти от Фейсбук, от които се установява съдържанието на процесната публикация от *г. и подадените коментари под нея /л. 14-25./. Представени са доказателства за друга публикация в интернет във връзка с процесното събитие /л. 42-43/

С Допълнително споразумение № */09.11.2023 г. между ищцата и * ЕАД /л. 26/ мястото на работа на ищцата е изменено от Направление „*“ в Отдел „*“ от длъжност Специалист Каса на длъжност Архивар за неопределено време със срок за изпитване шест месеца в полза на работодателя. Със Заповед № */*г. на изп.директор на *“ ЕАД /л. 27/ в срока на изпитване е прекратено трудово правоотношение на ищцата, считано от *г.

Представени са писмени доказателства от болницата във връзка с извършената проверка за дисциплинарно нарушение на ищцата л. /28-32/, от които се установява, че на *г. на В. К. са поискани обяснения от изпълнителния директор във връзка с докладвано нарушение на *г., от г-жа Б.

М., внучка на пациентка от болницата. Започната е процедура по налагане на дисциплинарно наказание. Представен е протокол от *г. на среща, състояла се между внучките на пациентката, които са подали сигнала, и служители на болницата. Представен е протокол от *г. на среща между В. К. и служители на болницата, при която ищцата заявила, че не помни нищо особено от този ден, не е взимала повече пари, не е връщала такива и издала касов бон. К. се съгласила да бъде преназначена на друго работно място. К. е дала обяснения на *г., в които обяснява, че е издала касов бон за 160 лв., като после дошла пациентката и заявила, че ищцата й е взела с 50 лв. повече. Ищцата проверила и установила, че има грешка и касата е с 50 лв. повече, извинила се и е върнала парите. Твърди, че не се е държала грубо и*не е информирала 3 госпожата, че плащането на таксата се вижда по електронен път. Представен е и протокол от 15.11.2023 г. са проведена среща между служители на болницата, в който се пояснява, че не е спазен редът в болницата за връщане на надвзети пари, който не бил спазен. Коментират се противоречия в показанията на г-жа К., дадени пред изпълнителния директор на *г., че не помни нищо, и писмените обяснения няколко дни по-късно, че по искане на пациентката проверила касовата наличност и върнала сумата от 50 лв.

Обяснява се как К. е преназначена на друга длъжност, за да няма пряк контакт с пациенти на болницата и да борави с парични средства. Възприето е, че не е необходимо да се сезират органите на МВР, доколкото внучките на пациентката са се оплакали най-вече от лошото отношение и парите са били върнати. Представени са писмени доказателства от болницата във връзка със счетоводното отчитане на платените медицински услуги и издадените документи /л. 33-41/

Представени са доказателства за сторени разходи от ищцата във връзка с твърдяното увреждане за посещения при специалисти и закупуване на медикаменти, сторени през ноември-декември 2023 г., ноември 2024 г., септември 2025 г. /л. 88-91/, както и амбулаторни листи за периода ноември 2023 г. – ноември 2024 г. /л. 44-50, л. 87/.

Изискано и приобщено е воденото от ищцата срещу ответницата НЧХД № */*г. на ВРС за извършено престъпление „клевета“. В това производство са събрани и множество други доказателства (включително множество други интернет публикации за случката, разпитани свидетели, изслушана техническа експертиза). С влязла в сила Присъда № *от *г. по делото подсъдимата Б. М. е призната за невиновна и е оправдана за това, че на *г. чрез публикация във Фейсбук е разгласила позорни обстоятелства за В. К.. В мотивите си към присъдата решаващият състав е приел, че публикуваните твърдения за надвземане на дължимата сума и за неиздаване на фискален бон не са неистински. Макар и същите да са годни да накърнят доброто име на тъжителката, не се явяват клеветнически по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК.

От заключението на вещите лица д-р В. и М. Р. по изслушаната по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на ищцата /л. 122-131/ се установява, че към момента на изследването не се установява клинично изявено психично разстройство, но психичната травма от събитията не е преработена и припомнянето им продължава да предизвиква негативни преживявания у пациентката. Разстройството се проява с трайна тревожност, депресивен фон, нарушения на съня, психоматични прояви, когнитивни затруднения, натрапливи мисли и е със значителна продължителност (над 1 година), като началото на това разстройство е ноември 2023 г., скоро след настъпване на събитието. Психологическите фактори са преживяната психотравма, свързана с внезапно и публично обвинение в социалните мрежи, довело до усещане за морално заклеймяване, унижени и загуба на достойнство. Продължителен психически стрес, поддържан във времето от масов обществен отзвук, медийно разпространение на случая, последващи институционални действия от работодателя, съдебни и административни процедури. Повторно преживяване на травмата, активирано от напомнящи стимули, което поддържа тревожно-депресивната симптоматика. Социалните фактори са нарушаване на професионалния статус 4 и социален авторитет, изграждан в продължение на десетилетия в една и съща институция, загуба на работното място и професионална несигурност, социална стигматизация и публичност на случая, обусловени от разпространението на информацията в социалните мрежи, възрастов фактор.