Решение № 479 от 13.10.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. София, 13.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н в закрито заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Мая Михайлова

Димитринка КостадиноваМладенова като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова Въззивно гражданско дело № 20211100512074 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението Р. К. Б., ЕГН **********, срещу разпореждане от 02.08.2021г. за отказ за прекратяване на изп. дело №

20177860401325 по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786, с район на действие СГС. С обжалваното постановление се отказва прекратяването на производството по изпълнителното дело, поради липса на предвидените в чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК предпоставки за прекратяване на делото.

В жалбата се твърди, че в конкретния случай е настъпила перемпция,защото в два периода, продължаващи повече от две години - в периода 26.05.2017г. до 13.06.2019г. и от 27.06.2019г. до 28.07.2021. не са извършвани изпълнителни действия. Според жалбоподателя в двата посочени периода, нито взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия, нито съдебният изпълнител е предприемал такива. По изложените съображения счита, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона. Поради което моли за отмяна като неправилно и незаконосъобразно на разпореждане за отказ от 02.08.2021г.на ЧСИ М.М. с рег. № 786 на КЧСИ, с район на действие гр. София, и постановяване на прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 и отмяна на последващите изпълнителни действия спрямо длъжника. Претендира разноски в настоящото производство.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК не е постъпил отговор от взискателя „Топлофисация София“ ЕАД, ЕИК 83109046.

1

По делото се съдържат мотиви на ЧСИ М.М. с рег. № 786 на КЧСИ с район на действие СГС, с които е заявено становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Моли съда да потвърди действията му.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20177860401325 по описа на ЧСИ М.М., рег. № 786 по описа на КЧСИ с район на действие СГС е образувано въз основа на изпълнителен лист от 11.04.2017г., издаден по гр. дело № 73395/2016г. по описа на СРС 140 състав. С него длъжникът Р. К.Б.., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 2135.36 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.11.2013г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва за периода от 15.12.2016г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 316.41 лв. за периода от 31.12.2013г. до 01.12.2016г. и 364.85 лв., разноски по делото, а именно 49.04. лв. , държавна такса и 315.81 лв., възнаграждение за юрисконсулт. В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят иска съдебният изпълнител да образува изпълнително дело и да предприеме изпълни действия за събиране на вземането. С нея взискателят е възложил на ЧСИ права по чл. 18 от ЗЧСИ - да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да определи начина на изпълнение.

След образуване на делото съдебният изпълнител е извършил на 01.06.2017г справка в НОИ, от която е установил, че длъжникът Р. К.Б.. е пенсионер и получава пенсия за осигурителен стаж и възраст и допълнителна пенсия поради общо заболяване. Получил е и справка от НАП, от която е видно, че длъжникът няма публични задължения.

Съдебният изпълнител е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение с изх. № 12818/09.06.2017г. Същата не е връчена лично на длъжника. На 10.08.2017г. е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК на адреса, посочен в молбата за образуване на изпълнителното дело като адрес на длъжника.

На 13.06.2019г. взискателят Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* е депозирал молба по изпълнителното дело, с която е поискал съдебният изпълнител за направи справки в НАП с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците. Със същата молба е поискал насрочване и извършване опис на движими вещи, собственост на длъжника.

Съдебният изпълнител е извършил справка за банкови сметки и сейфове на физически лица на 19.06.2019г. На същата дата се е снабдил и с актуална справка от НОИ за доходи на длъжника.

На 27.06.2019г. е изпратено запорно съобщение до Първа инвестиционна банка АД с искане за налагане на запор по банковите сметки на длъжника Р. К.Б.., разкрити там.

Същото е получено от банката на 11.07.2019г.

Съдебният изпълнител е изпратил актуално справка за размера на дълга по изпълнителното дело на 27.06.2019г. на Р. К.Б.. Същото е връчено по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление на 11.07.2019г.

На 15.08.2019г. длъжникът по изпълнителното делото Р. К.Б.. е депозирала молба, с която моли да бъде вдигнат запора, наложен върху банковите й сметки. Същият е вдигнат със съобщение, изпратено до Първа инвестиционна банка на 03.09.2019г. и получено на 05.09.2019г.

На 27.05.2020г. длъжникът, Р. К.Б.. е депозирала възражение на основание чл. 444 от 2

ГПК. В него е поискала да бъдат вдигнати запорите на банковите й сметки и наложената върху несеквестируемия й имот възбрана. Съдебният изпълнител е отговорил на възражението, че възбрана не е налагана по изпълнителното дело, а запорът на банковите сметки е вдигнат на 05.09.2019г.

На 28.07.2021г. по изпълнителното дело е постъпило възражение вх. № 6195 от длъжника Р. К.Б.. за прекратяване на изпълнителното дело № 20148510403485 на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК. С разпореждане на съдебния изпълнител от 02.08.2021г. е отказано прекратяване на производството поради липса на посоченото в молбата основание тъй като е приел, че липсва законово основание за това. За отказа длъжникът е уведомен със Съобщение изх. № 7048/03.08.2021г. , получено от процесуалния представител на длъжника адв. В. на 11.08.2021г. Същият е депозирал жалба срещу отказа за прекратяване с вх. № 6499/11.08.2021г.

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът, срещу подлежащо на обжалване действие по чл.435, ал. 2, т. 6 от ГПК – отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

Разгледана по съществото настоящият състав намира, че жалбата основателна по следните съображения: е

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

В мотивите на т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Съпоставяйки особеностите на исковия и изпълнителния процес е прието от ОСГКТ на ВКС, че взискателят, за разлика от ищеца, винаги има възможност да проявява активно процесуално поведение за опазване на своя интерес и удовлетворяване на подлежащото на принудително изпълнение притезание, поради което трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

3

В обобщение на горното в т. 10 от тълкувателния акт е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона – на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК, като е без правно значение дали съдебния изпълнител ще постанови изричен акт, който във всички случаи има единствено констативен характер.

С депозирането на молба от 26.05.2017г. за образуване на процесното изпълнителното дело взискателят „Т.С.“ ЕАД е поискал от съдебният изпълнител да предприеме необходимите действия за събиране на вземането. Със същата молба взискателят е възложил на ЧСИ М.М. права по чл. 18 от ЗЧСИ. След като такива не са предприети в продължение на повече от две години взискателят е депозирал молба на 13.06.2019г. с искане за извършване на конкретни изпълнителни действия – налагане на запор върху пенсията на длъжника и насрочване и извършване на опис на движими вещи, собственост на длъжника.

От образуване на изпълнителното дело на 26.05.2017г. до депозиране на молбата на взискателя с посочване на изпълнителни действия, които да се извършат, на 13.06.2019г. съдебният изпълнител е изпълнител е извършил две справки и е направил опит да изпрати на длъжника покана за доброволно изпълнение. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнителни (ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение.

Предвид изложеното не се установява по изпълнителното дело в периода след депозиране на молба за образуването (26.05.2017г.) до депозиране на молбата от взискателя за извършване на конкретни изпълнителни действия - 13.06.2019г. в продължение на повече от две години, взискателят да е поискал предприемане на изпълнителни действия, или пък съдебният изпълнител служебно да е извършвал такива, което пасивно поведение обуславя извод, че изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона, по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.