Акт № 40968 от 04.11.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- 196/2025
- Подписан
- 04.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 102, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 165 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40968 гр. София, 04.11.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110100196 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молби на ответниците – „К.К.М“ ЕАД и „К.Г“ ЕООД за изменение на Решение № 2303/08.02.2026 г. по гражданско дело № 196/2025 г. на Софийския районен съд, 28. състав (настоящото дело), в частта за разноските, като на се иска отмяна на решението в частта за присъдените на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, и да му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение „в минимален размер“, без да е уточнено колко е този размер и откъде се определя „минималността“ му.
В молбата се сочи, че заплащането на адвокатско възнаграждение било за безплатна адвокатска защита и определените от съда 1800 лева (по 900 лева от ответник) били прекомерно много спрямо фактическата и правна сложност на делото.
В законоустановения срок ищецът – И. В. В., оспорва исканията като недопустими и неоснователни и посочва, че ответниците не са направили до обявяване на делото за решаване възражения срещу неговите разноски, не били представили списък на разноските, а по същество разноските се определяли по Наредбата на Висшия адвокатски съвет и били правилно изчислени според нейните правила.
При служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че молбата е допустима като подадена срещу подлежащо на допълване решение от страна, срещу интереса на която е постановено същото (не са присъдени разноски), и в двуседмичния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК.
В случая не се изисква ответниците да са подали и списък на разноските (чл. 80 ГПК), тъй като оспорват разноските на насрещната страна.
Настоящият съдебен състав констатира, че молбата е редовна като отговаряща на изискванията на чл. 102, ал. 1 ГПК, и е подадена от пълномощник с пълномощно по делото (на лист 49 и 52 от същото).
Разгледани по същество, молбите са неоснователни.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатско възнаграждение, платено от 1 едната страна по делото, може да се намалява само при направено възражение на насрещната страна за прекомерност. В случая ответниците не са направили такива възражения в отговорите на исковите молби, а за откритото заседание нито имат писмено становище, нито са изпратили представители. Поради това исканията им в насока намаляване на платено от ищеца възнаграждение за адвоката му не могат да се разгледат и исканията им за изменение в частта за разноските са неоснователни.
Що се отнася до развилата се напоследък практика на Софийския градски съд да намалява размери на адвокатски възнаграждения поради злоупотреба с процесуални права (чл. 3 ГПК), тя в случая просто не може да се приложи. Отговорността за недобросъвестно поведение по чл. 3 ГПК възниква винаги при наличие на субективен факт – съзнаване на несправедливостта и несъразмерността на едно поведение, и въпреки това – следването му в процеса. В случая евентуалната злоупотреба би се състояла в това, че адвокатът се е уговорил с клиента си последният да му плати повече, отколкото обичайно се следва за водене на такова дело. Клиентът се твърди и доказва от разписка в договора с адвоката на лист 73 от делото (ответниците не оборват по никакъв начин доказателството за плащане – разписка в договора с адвоката, която е признание по чл. 175 ГПК, и може да се цени с оглед всякакви други доказателства по делото, нито пък твърдят или ангажират доказателства за симулация на договора – което също изисква доказателства за субективно намерение, и то – по аргумент от чл. 165 ГПК – писмени) да е платил на адвоката пълната сума по договора. Следователно ако съдът не присъди тази сума на самия ищец, губещ от делото се оказва онзи, който следва да го е спечелил. На всичкото отгоре в случая това е и слаба страна в правоотношението – потребител, който се ползва със специална защита. Следователно за евентуално недобросъвестно поведение на адвоката по делото, прибягвайки до чл. 3 ГПК съдът ще накаже всъщност неговия клиент, който най-добросъвестно (до доказване на противното) е намерил удобен за себе си адвокат на пазара да защитава права, които са му били нарушени (иначе искът не би бил уважен). При това положение модата да се намалява служебно адвокатско възнаграждение накрая ще натовари с разноски слабата страна, с което българските съдилища ще нарушат и изричните указания на Съда на Европейския съюз правото на потребителите на достъп до съд да не се натоварва с рискове да поемат разноски по делото – вж. т. 83 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България (допълнителни услуги по договор за кредит) и цитираната практика. Ако адвокатът е действал недобросъвестно, правната последица е ясно установена в чл. 3 ГПК – отговорност на самия адвокат за причинените вреди, а не натоварване на клиента му, който си е платил пълния хонорар, но при напълно спечелено дело няма да си го получи обратно. Ако въззивният съд ще приема служебното намаляване на разноски за допустимо, би следвало да изложи тези съображения пред съда в Люксембург, за да се провери дали това няма да наруши правото на Европейския съюз, преди да се преписва наложила се практика, за да не се окаже, че делото за обезщетение пак ще се води пред Първо гражданско отделение на Софийския районен съд, а тежестта ще е за 2 бюджета.
По изложените съображения въобще не се налага да се обсъжда дали направените разходи съответстват на фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите по чл. 248, ал. 1 ГПК на ответниците „К.К.М“ ЕАД и „К.Г“ ЕООД за ИЗМЕНЕНИЕ на Решение № 2303/08.02.2026 г. по гражданско дело № 196/2025 г. на Софийския районен съд, 28. състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3