Решение № 7 от 07.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Велико Търново, 07.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ПЕТЯ С.А

СЛАВКА Д.А при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора М. Т. О. като разгледа докладваното от СЛАВКА Д.А Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600152 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С Присъда №12 от 17.03.2025г. постановена по НОХД№674/24г.

Великотърновският окръжен съд е признал подсъдимия С. А. Д. за невинен в това, в периода от 04.05.2015 г. до 25.01.2016 г. включително, в гр. Велико Търново, в качеството на пълномощник на „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 104696927 гр. Павликени, упълномощен от управителя на дружеството В. Г. С., ЕГН **********, с пълномощно с рег. № 1085/2015 г. от 26.03.2015 г. на А. Д., нотариус в район PC Бургас, рег. № 285 на Нотариалната камара, при условията на продължавано престъпление да е укрил за дружеството „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 104696927, гр. Павликени, задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване и за здравно осигуряване в особено големи размери - 26 574,78 лв., като:

-обявил в декларации образец 1, подадени от името на „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 104696927, пред ТД на НАП - Велико Търново, по реда на чл. 2 от Наредба № Н - 8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите лица, издадена от Министерството на финансите, обн. ДВ, бр. 1 от 03.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., ред. последна с ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г., за периода от м. април до м. декември 2015 г. включително, осигурителен доход в по-малък размер от действителния за осигурените лица, -не подал декларации образец 1 от името на „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ 1

ЕООД, ЕИК 10469692, пред ТД на НАП - Велико Търново, дължими за подаване по реда на чл. 2 от Наредба № Н - 8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите лица, издадена от Министерството на финансите, обн.

ДВ, бр. 1 от 03.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., ред. последна с ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г., за периода от м. април до м. декември 2015г. включително, за лицата, подлежащи на задължително държавно обществено осигуряване и задължително здравно осигуряване и

-потвърдил неистина в декларации образец 1 и образец 6, подадени от името на „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 104696927, пред ТД на НАП Велико Търново, по реда на чл. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица,както и от самоосигуряващите лица, издадена от Министерството на финансите, обн.

ДВ, бр. 1 от 03.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., ред. последна с ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г., за периода от м. април до м. декември 2015 г. и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 255б, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. с чл.

26, ал. 1 от НК.

Със същата присъда окръжният съд е признал подсъдимия С. А. Д. за невинен в това, в периода от 01.05.2015 г. до 24.02.2016 г. включително, в гр.

Велико Търново, в качеството на пълномощник на „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 104696927, гр. Павликени, упълномощен от управителя на дружеството - В. Г. С., ЕГН **********, с пълномощно с рег. № 1085/2015 г. от 26.03.2015 г. на А. Д., нотариус в район PC Бургас, рег. № 285 на Нотариалната камара, при условията на продължавано престъпление да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 7984,70 лв. - данък върху доходите на физическите лица по ЗДДФЛ, за дружеството „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 10469692, като:

-не подал декларации образец 1 от името на „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 10469692, пред ТД на НАП - Велико Търново, дължими за подаване по реда на чл. 2 от Наредба № Н - 8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите лица, издадена от Министерството на финансите, обн.

ДВ, бр. 1 от 03.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., ред. последна с ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г., за месеците от април до декември 2015 г., за лица, намиращи се в трудови правоотношения със „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 10469692, и

-потвърдил неистина в декларации образец 1 и образец 6, подадени от името на „СИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 104696927, пред ТД на НАП Велико Търново, по реда на чл. 2 от Наредба № Н - 8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите лица, издадена от Министерството на финансите, обн.

ДВ, бр. 1 от 03.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., ред. последна с ДВ, бр. 110 от 2

21.12.2013 г., за периода от м. май 2015 г. до м. януари 2016 г. включително и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 255, ал. 1, т. 1, т. 2 във вр. с чл. 26 от НК.

Срещу постановената присъда е постъпил въззивен протест и допълнителен такъв от ОП-Велико Търново, с който се правят оплаквания за нейната незаконосъобразност и неправилност.Твърди се, че постановената оправдателна присъда почива на неправилна оценка на събраните по делото доказателства.Излагат се доводи,че в мотивите на присъдата първоинстанционният съд правилно е приел за установено, че дружеството работодател е фактически ръководено от подсъдимия Д.,който е подавал данните за осигурителния доход на обслужващите счетоводители и те са включвали указаните им суми в подаваните пред ТД на НАП декларации за работниците, но неправилно е прието,че уговореното основно възнаграждение за всички работници е било 1000 евро, а освен него са им изплащани дневни командировъчни в размер на по 35 евро, откъдето съдът е извел извод за липса на укриване на задължения чрез невярно деклариране.Сочи се, че сключените и регистрирани трудови договори не отговарят на действителната уговорка между страните и това е видно дори и от факта, че ежемесечно е деклариран и са начислявани и внасяни данъци и осигуровки върху много по-голяма от вписаната в трудовите договори сума. Така за реалния размер на възнагражденията и срока на правоотношенията следвало да се съди от свидетелските показания, банковите извлечения и други писмени справки.Излага се, че от свидетелските показания е установено, че уговореното и реално получено от всички работници месечно възнаграждение през инкриминирания период е било 1200 евро, като спорният въпрос е какво е съдържала тази сума.Твърди се,че абсолютно всички работници са посочили, че са получавали по 1200 евро крайна сума всеки месец,от които 800евро по банков път и 400 евро на ръка,което,според прокурора,доказва,че именно това е било основното месечно възнаграждение и в тази сума не е имало включени командировъчни. Посочва се, че има работници, които още на досъдебната фаза са заявили, че не са наясно с точната структура на възнаграждението си и единствено са заели позиция, че каквото е уговорено, това са получили.

В допълнителния протест се прави съпоставка между показанията на разпитаните по делото свидетели в съдебната фаза на процеса при първото разглеждане на делото от окръжния съд и тези дадени на досъдебното производство.Според държавното обвинение следва да се даде приоритет на показанията на свидетелите, които посочват,че уговореното възнаграждение е 1200 евро.Това се подкрепяло от всички показания,които са непротиворечиви,че е изплащано еднакво възнаграждение при идентични условия - аванс в брой и остатък по банкова сметка,както и от документите по ДП.Оспорват се мотивите на първия съд, с които е приел, че всички свидетели сочат, че са имал устна уговорка да получават по 1200евро чиста сума, като са знаели, че възнаграждението им е 1000 евро. Твърди се, че неправилно е прието, че на всички са изплащани дневни пари в размер на 35 евро полагащи им се съгласно Наредбата за командировките в чужбина,тъй 3 като нямало доказателства,за да се обоснове подобно твърдение.

На следващо място се излага,че първоинстанционният съд е подминал факта, че ордери за изплатените командировъчни са издадени и/или подписани само от част от работниците, а подсъдимият Д. твърди, че всички работници са получавали такива.Твърди се, че е очевидно, че ордерите са създадени, за да оправдаят укритите задължения и са предложени за подпис на работниците.Посочва се,че при оформянето им са направени изчисления, дължимата сума да съответства на 35 евро за броя декларирани работни дни, но огромното мнозинство от всички работници твърдят,че са получавали предварително уговорена фиксирана сума от 1200 евро на месец, а не парите, които са посочени в ордерите.Твърди се,че позоваването от защитата на ордерите единствено доказва целта за оправдаване на неосчетоводени по надлежния ред суми,но не и на реално договорени и изплатени командировъчни пари в този размер. Излага се, че може да се приеме за доказано, че никой от работниците не е заплащал настаняването си по време на престоя в Германия, повечето посочват и че са ползвали служебен транспорт до работното си място. Според държавното обвинение това е и мотивацията на тези, които са се съгласили да подпишат представените им ордери, макар те реално да не са получили сумите посочени в тях, нито да имат представа за реално направените разходи за престоя им в Германия.Излага се, че при всички случаи некоректно е документирано и декларирано заявеното желание за уговаряне на командировъчни пари, докато неправилно е прието от първоинстанционния съд, че сумите са коректно осчетоводени.

Неправилно било и позоваването на ССчЕ, която само е дала общите стойности на изготвени, изплатени и осчетоводени ордери, но е посочила, че не може да се отговори сумите по кои точно ордери са осчетоводени, а почти всички подписали ордерите отричали да са получавали сумите посочени в тях.

На следващо място се посочва, че кредитирайки версията за структурата на възнаграждението на работниците, първоинстанционният съд е приел, че цялото обвинение за укриване на задължения е недоказано. Възразява се, че обвинението не се основава единствено на разликата от платени и недекларирани 200 евро като твърда сума месечно.Претенцията била, че има работници,за които изобщо не са подавани декларации и за част от работниците целият доход е недеклариран.Също така се посочва, че формираният по-нисък от действителния доход, както и потвърждаването на неистина в декларациите /точки 1 и 3 от всеки пункт на обвинението/ е резултат и на декларирани по-кратки срокове на работа от действителните, и оттам на некоректно осигуряване за непълен работен месец за голяма част от работниците и през почти всички инкриминирани периоди.Правят се оплаквания, че това било подминато изцяло от първоинстанционния съд, а то би могло да доведе най-много до частична недоказаност на обвинението и то единствено досежно задълженията на работниците,за които са подадени декларации и няма разминаване в периода, но те нито са отграничени, нито намалени, а вместо това, съдът е приел, че цялото обвинение не е доказано, което според прокурора е необоснован и неправилен извод.

4

Посочва се,че дори и да се кредитират показанията на няколко свидетели, че сумата от 400 евро месечно са били командировъчни и да се изключат декларираните за тях суми от обвинението, остава една солидна група свидетели,които непротиворечиво и взаимно подкрепящо се твърдят, че основното им възнаграждение е било 1200 евро.Настоява се, че въз основа на събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че престъпленията, за които подсъдимият е предаден на съд са доказани от обективна и от субективна страна. Прави се искане постановената оправдателна присъда да бъде отменена като въззивният съд се произнесе с нова – осъдителна.