Определение № 3757 от 20.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3757 гр. Варна, 20.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20263100501576 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК и е образувано по Ч астна жалба от 13.07.2026 година, подадена от П. А. Д. И М. Р. Д., чрез адв. К. против Определение по Вх.№ 1930 от 02.07.2026 година на Съдия по вписванията при Агенция по вписванията, с което е отказано вписването на съдебно разделителен протокол.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и не почива на такова тълкуване на закона. Излага се, че молтеля П. Д. е заплатил дължимите от него суми в полза на Държавата, а що касае съделителката Д.Б. тя действително дължи сумата от 2 600.923 евро, но живее извън Р България и дори е възможно въпросната сума да не е изискуема.

Сочи се още, че дяловете между страните са вече уравнени и сумите изплатени. Излага се, че към заявлението има приложени Скици на имота и не е необходимо повторното им прилагане. Относно данъчната оценка на имота, се приема, че такава не е необходима и не е предпоставка за отказ от вписване.

От приложената към жалбата данъчна оценка става ясно, че страните нямат задължения към фиска за процесния имот.

По същества се настоява съдът да отмени определението за отказ и да разпореди извършването му.

Виждането на съда е следното:

Предмет на въззивната проверка е определение за отказ на Съдия по вписванията към Агенция по вписванията – Варна. От данните по делото става ясно, че със Заявление Вх.№ 19 330 от 02.07.20206 година П. и М. Д.и са настояли да бъде вписан Протокол от с.з. относно постигната спогодба по гр.дело № 8457/2025 година на ВРС – приложен към делото е въпросния 1

Протокол от открито съдебно заседание.

Налични са и извлечения от НАП, като оп отношение на П. Д. са били установени задължения в размер на 125.35 евро (заплатени) ; за М. Д. не са установени задължения, както и по отношение на М.К. Относно Д.Б. са установени задължения в размер на 2 600.92 евро.

За да постанови отказът си, Съдията по вписванията е отразил, че не са налице документи, удостоверяващи заплащането на сумите към НАП, данъчна оценка и скици на имотите.

С разрешението по т. 6 от ТР № 7/2013 г. на ОСГТК е прието, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Като се има предвид основната цел на вписването осигуряване на публичност и противопоставимост, то не е в правомощията на съдията по вписванията да проверява материалноправните предпоставки на вписания акт. Ако този акт страда от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес да го атакуват пред съда. Съдията по вписванията не може да разрешава правни спорове, нито да повдига такива. Не може да се откаже вписването на акт за правна сделка, по съображения, че от съдържанието е видно, че се касае за друг вид договор и за него формата не е спазена, или не се предвижда вписване. При проверката на формата съдията по вписванията следи за спазване на правилото, че се вписват актове, извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис (чл. 3, ал. 1 ПВ), но като се отчита, че специален закон може да урежда и вписването на акт в писмена форма (напр. чл. 73, ал. 5 ТЗ ). Както съдът посочи по – горе правното значение на института на вписването се изразява в това да се даде гласност на актовете, свързани с промяна на принадлежността на правото на собственост и на другите вещни права, както и когато се учредяват или признават такива права или тежести върху недвижими имоти, като се дава възможност на всяко трето лице да узнае какво е вещноправното положение на конкретен недвижим имот. Чрез вписването се осигурява и защита на лицата, придобили права върху недвижим имот с оглед противопоставимостта на вписаните актове спрямо невписаните такива или вписани след тях.

С обжалваното определение съдията по вписванията при СРС отказал да разпореди вписване/отбелязване на Съдебен протокол, позовавайки се на нормата на чл. 264 ДОПК. Той е изложил мотиви, съгласно които при извършената служебна проверка на основание чл. 264 ДОПК, вр. чл. 265 ДОПК, е установил в електронната база на НАП задължения по отношение на прехвърлителите П. Д. (за сумата от 125.35 евро) и за Д.Б. (в размер на 2

2 600.92 евро), подлежащи на принудително изпълнение. За целта в делото са налични и нарочни извлечения.

Настоящата редакция на разпоредбата на чл.264 ДОПК, публикувана в ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 3.05.2024 г., задължава Съдията по вписванията, наред с други длъжностни лица, да извършва проверка по електронен път в Националната агенция за приходите и ако установи непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя, да откаже вписване на договора, освен ако публичните задължения не бъдат заплатени или длъжникът не декларира съгласие същите да бъдат погасени от сумата по договора и купувачът не внесе дължимата сума в съответния бюджет - чл. 264, ал. 4 ДОПК. Целта на тази проверка е не само да удостовери отсъствието на непогасени публични задължения на прехвърлителя на недвижим имот, но и да препятства вписването на договора до заплащането им - арг. чл. 264, ал. 4 ДОПК. Нормите на чл. 264, ал. 1 и ал. 4 ДОПК изискват разпореждането с недвижими имоти да се извършва след заплащане на дължимите от собственика публични задължения. Целта на закона не е да се пречи на участниците в сделки, ако са длъжници на НАП, да участват в гражданския оборот, а да се предотврати намаляването на имуществото на длъжниците с цел гарантиране събирането на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.

Изискването по чл. 264 ДОПК е установено с цел обезпечаване събираемостта на публичните държавни вземания, тъй като след прехвърлянето на собствеността върху приобретателя принудително събиране на непогасените данъчни задължения на прехвърлителя не може да бъде реализирано. За осъществяване целта на проверката по чл. 264, ал. 1 ДОПК съдията по вписванията може да постанови отказ при наличие на установени от него непогасени задължения към фиска. Нормите са императивни и се прилагат без изключение, независимо дали прехвърлянето на собствеността се извършва чрез сделка или по силата на съдебно решение/спогодба.

Изложените във жалбата възражения, че прехвърлителя Д.Б. не живее в Р България и/или, че е възможно въпросното задължение да не е изискуемо и/или да е погасено по давност, не могат да се разглеждат в този процес, и са ирелевантни.

Предвид горното съдът намира, че определението предмет на въззивната 3 проверка е правилно и съобразено със закона.

С оглед на горното, ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение за отказ по Вх.№ 19330 от 02.07.2026 година на Съдия по вписванията към Агенция по вписванията – град Варна за отказ от вписване на Съдебно споразумителен протокол от 10.06.2026 година, по гр.дело № 8457/2025 година на ВРС.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок, считано от уведомяване на страните пред състав на ВКС на Р България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4