Решение № 3731 от 03.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3731 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100511580 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 12580/25.06.2024 г., постановено по гр.д. № 47020/2023 г. на СРС, ГО, 69 състав, е ОСЪДЕН ответникът Институт за литература към Българска академия на науките да заплати на ищеца ЕТ “Проектстрой –П.П.“, по предявения иск с пр. основание чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 266 ЗЗД, сумата от 10 103,49 лева - лихва за забава върху просрочена главница от 180 577,10 лева с вкл.

ДДС, лихвата начислена за периода 27.12.2022 г. - 21.06.2023 г., дължима по договор № 15/27.05.2022 г. за възлагане на обществена поръчка за строителство.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 232474/16.07.2024 г., подадена по и-мейл на 15.07.2024 г., от ответника Институт за литература към Българска академия на науките срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Въззивникът моли да бъде отхвърлен искът.

Излага в жалбата, че на датата на съставяне на протокол обр. 15 – 22.11.2022 г., работата не била приета. Оспорва съдържанието на протокола. Излага, че работата е приета като изпълнена окончателно на 30.05.2023 г., което е дата на писмо изх. № 34/30.05.2023 г. от ЕТ “Проектстрой –П.П.“, с което последният е представил анализ на ценообразуването. Така срокът на договора бил продължен, а процесните фактури от 06.12.2022 г. били издадени преждевременно. Сочи се в жалбата, че с протокол обр. 15 от 22.11.2022 г. са приети основните СМР като точно изпълнени, но не и по част “Обзавеждане“. Твърди, че ищецът изпълнител е доставил негодно за монтиране 1 обзавеждане. Твърди, че с констативен протокол от 31.01.2023 г. било установено несъответствието на размерите на мебелите със заданието, поради което договорът не е бил изпълнен точно от изпълнителя, а работата не била приета на сочената от него дата 22.11.2022 г., когато е съставен протокол обр. 15. Поддържа и че този протокол обрл. 15 не е подписан на посочената в него дата от отговорника строителен надзор, а на по-късна дата поради липсата на издадено до 26.01.2023 г. становище за съответствие на строежите с правилата и нормите за пожарна безопасност. Позовава се и на чл. 20 от договора за горен праг на неустойката за забава.

Въззиваемият ЕТ “Проектстрой –П.П.“ е подал отговор на въззивната жалба от 03.10.2024 г. Моли решението да бъде потвърдено. Оспорва работата да е приета в по - късен момент от посочения в констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 22.11.2022 г. Поддържа, че претендира размера на действително претърпените вреди и не е приложим чл. 20 от договора. Излага, че в договора и спецификациите липсват зададени размери на мебелите и последващите изисквания на финансиращия орган не го обвързват. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Като правилно решението следва да бъде потвърдено, като се препраща към мотивите на СРС на осн. чл. 272 ГПК.

В исковата молба ищецът ЕТ “Проектстрой –П.П.“ твърди, че е изпълнител по договор № 15/27.05.2022 г. за възлагане на обществена поръчка за строителство.

Ищецът твърди да се е задължил по договора да извърши срещу заплащане преустройство и смяна на предназначението на “Център за върхови постижения“ на помещения в сградата на института. Твърди, че е изпълнил възложените СМР точно в количествено и качествено отношение, както и в предвидените в договора срокове.

Навежда, че работата била приета от изпълнителя без забележки с двустранно подписани протоколи образец № 19 от 18.11.2022 г., както и с подписан от страните по договора и от лицето, упражняващо строителен надзор, констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (приложение № 15) от дата 22.11.2022 г.

Сочи, че в съответствие с уговорките между страните издал трите процесни фактури № 637, 638, 639/06.12.2022 г. на обща стойност 180 577,10 лева с вкл. ДДС – дължимо възнаграждение за извършените СМР. Твърди, че падежът на задължението на възложителя за заплащане на това възнаграждение е 26.12.2022 г. /или 20 календарни дни след представяне на необходимите документи/, а възложителят заплатил сумата едва на 21.06.2023 г.

Претендира обезщетение за забава върху главницата от 180 577,10 лева, дължимо за периода 27.12.2022 г. - 21.06.2023 г. в размер на 10 103,49 лева.

С определението по чл. 140 ГПК на ищеца са дадени указания по чл. 129, ал. 2 ГПК да уточни дали претендира неустойка за забава по договора или лихва за забава.

2

В указания срок ищецът е уточнил, че претендира лихва за забава върху главницата на осн. чл. 21 от договора, а не неустойка. Неоснователни са възраженията на въззивника, че исковата претенция е останала неуточнена.

С отговора на исковата молба ответникът и възложител Институт за литература към Българска академия на науките не оспорва да е обвързан от договор № 15/27.05.2022 г. за възлагане на обществена поръчка за строителство със сочения от ищеца предмет; не спори и да са издадени протокол образец № 19 и констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (приложение № 15) през м. 11.2022 г.; не оспорва и да е дължима главница по фактури № 637, 638, 639/06.12.2022 г. на обща стойност 180 577,10 лева с вкл. ДДС; не спори и тази сума да е заплатена по банков път на сочената от ищеца дата 21.06.2023 г.

Оспорванията на ответника са съсредоточени около това кога е приета работата и дали ищецът е престирал точно.

На първо място, ответникът оспорва по съдържание протоколи образец № 19 от дата 18.11.2022 г. – неправилно в тях било записано, че работата се приема без забележки.

На второ място, оспорва датата на полагане на подписите за лицата, отговорни за строителния надзор, в констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (приложение № 15) от 22.11.2022 г. Излага, че част от лицата за “Мултиплекс инженеринг„ ЕООД /строителен надзор/, непосочени поименно и конкретно, са подписали акта по-късно – през “01. и м. 02.2023 г.“, поради това че липсвало предварително становище за пожарната безопасност. По този начин акт обр. 15 бил подписан от всички лица по – късно. Становището на пожарна безопасност било от 26.01.2023 г.

На трето място, основното твърдение на ответника е, че работата била приета окончателно, след съставяне на протоколи образец № 19 и акт обр. 15, а именно на дата 30.05.2023 г. /или евентуално 21.04.2023 г./. Ответникът възложител се позовава на разменената кореспонденция между страните в периода 08.02.2023 г. - 30.05.2023 г.

Поддържа, че с акт от 31.01.2023 г. били установени недостатъци, а именно неточно изпълнение на договора по част “Обзавеждане“. Твърди, че размерите на доставените мебели не съответствали на уговореното. Твърди, че с писмо от 15.02.2023 г. изпълнителят и ищец признал за неточното изпълнение и се съгласил да извърши корекции, поради което срокът за изпълнение договора бил удължен до 10.04.2023 г.

Работата била окончателно приета на 21.04.2023 г. с протокол, а на 26.04.2023 г. изпълнителят бил уведомен за необходимите документи, изисквани от Европейския фонд за регионално развитие, финансиращ проекта. Сочи, че изпълнителят представил ценнообразуване едва на 30.05.2023 г.

Поради това ответникът твърди, че процесните фактури № 637, 638, 639/06.12.2022 г. на обща стойност 180 577,10 лева били заплатени в срок на дата 21.06.2023 г.

Не е било спорно, а и се установява, че по силата на договор № 15/27.05.2022 г. за възлагане на обществена поръчка за строителство /л. 4 – л. 21/ с възложител Институт за литература към Българска академия на науките и изпълнител ЕТ “Проектстрой –П.П.“ изпълнителят се задължил срещу възнаграждение да извърши преустройство и смяна на предназначението на “Център за върхови постижения“ на помещения в сградата на Института.

Ответникът не спори да са издадени протокол образец № 19/18.11.2022 г. /л. 22 3

– л. 28/ и констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (приложение № 15) с дата 22.11.2022 г. /л. 29/. Ответникът не оспорва и да е дължима главница по фактури № 637, 638, 639/06.12.2022 г. /л. 39 – л. 41/ на обща стойност 180 577,10 лева с вкл. ДДС; не спори и тази сума да е заплатена по банков път на сочената от ищеца дата 21.06.2023 г. / извлечение от сметка на л. 46 – 47/.

Така не е било спорно, а и се установява, че по силата на валиден договор № 15/27.05.2022 г. за възлагане на обществена поръчка за строителство ищецът изпълнител се е задължил срещу възнаграждение да извърши СМР в полза на ответника възложител. Не е спорно, че са извършени в срок СМР на стойност 180 577,10 лева с вкл. ДДС съгласно процесните фактури считано до дата 18.11.2022 г.

Спорно между страните е дали и кога е приетата работата по см. на чл. 264 ЗЗД по част “Обзавеждане“, както и кога е съставен констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (приложение № 15) от 22.11.2022 г.; дали към датата на издаване на фактурите 06.12.2022 г. ищецът е престирал точно по СМР по част “Обзавеждане“.

Съгласно договора /чл. 3а от него/ за извършените СМР са дължими от ответника поетапни плащания съгласно утвърден Линеен график. По делото не е спорно, че са извършвани междинни плащания по см. на чл. 3а, ал. 1, т. 2 от договора, както че се дължи процесното окончателно плащане по см. на чл. 3а, ал. 1, т. 3 от договора. Това окончателно плащане не е спорно да е в размер на сумата от 180 577,10 лева с вкл. ДДС съгласно фактури № 637, 638, 639/06.12.2022 г. /л. 39 – л. 41/.

Спорно е кога е настъпил падежът на това окончателно плащане по см. на чл. 3а, ал. 1, т. 3 от договора.

Съгласно уговореното в договора по см. на чл. 3а, ал. 1, т. 3 и чл. 3а, ал. 4 това окончателно плащане е дължимо в срок от 20 календарни дни след представяне от изпълнителя на следните документи:

Подписан от възложител и изпълнител акт обр. 19;

Подписан от възложител, изпълнител и лицето по строителния надзор акт обр.

15 - констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (приложение № 15) от НАРЕДБА № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството;

Декларация за съответствие на заложените материали; и

Получаване от възложителя на процесните фактури;

Съгласно чл. 12 от договора работата на изпълнителя се приема окончателно с акт обр. 19 и акт обр. 15.

Противно на твърденията на ответника то срокът за изплащане на възнаграждението по договора не е обвързан с одобрение на извършеното и на вече приетата работа от възложителя, от страна на финасиращия проекта Фонд на регионално развитие. Страни по договора са изпълнителят и възложителят, като съгласно договора изпълнителят се задължава да извърши съответните СМР и му се дължи възнаграждение след приемане на работата от възложителя. Изрично е уговорено в чл. 12, ал. 3 от договора, че евентуални недостатъци по изпълнението се посочват от възложителя в протокол обр. 19, както и че в 20-дневният срок считано от издаване на фактурите възложителят следва фактически да нареди плащането. В договора не е разписано като условие за настъпване на дължимостта на плащането по чл. 266 ЗЗД изпълнителят да представя анализ на ценообразуването по вече извършените СМР, договорени и приети от възложителя. Този анализ на цените е 4 изискване на финасиращия проекта Фонд на регионално развитие.

Следва да се посочи и че съгласно договора изпълнителят се задължава да извърши преустройството, а в спецификацията към договора /л. 67 – л. 80/ не са уговорени конкретни размери на мебелите. Посочено е в спецификацията, че следва да се доставят и монтират определени мебели / например работен плот, контейнер, шкафове/, но не са посочени размери.