Решение № 246 от 20.03.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Бургас, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20232100501738 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Бон Марше“ ЕООД, ЕИК112009392, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул.“Мильо Войвода“ № 5, представлявано от управителя Елена Димитрова Георгиева, подадена чрез пълномощник адв.Даскалов, против решение № 326 от 22.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 349/2023 г. по описа на РС – Несебър, с което са отхвърлени исковете на „Бон Марше“ ЕООД срещу А. Х. А., гражданин на Р. Ф., с адрес гр.Н., к.к.“С. б.“, ул.“Н.“ № *, ет.*, ап.*, за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 1160.58 лв., представляваща договорно възнаграждение по договор за поддръжка и управление на комплекс „Афродита 2“ от 27.05.2022 г., утвърден и сключен въз основа на решения от 25/26.05.2022 г. на общото събрание на етажната собственост на комплекс „Афродита 2“ – сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.Несебър, дължимо за 2022 г. и 2023 г. и за собствения на ответницата СОС с идентификатор *** ((ап.*)) по КККР на гр.Несебър, находящ се в комплекс „Афродита 2“, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до изплащане на главницата. С решението „Бон Марше“ ЕООД е осъдено да заплати на А. Х. А. сумата от 450 лв. за направените по делото разноски.

1

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно, незаконосъобразно и немотивирано.

Оспорва се като неправилен извода на районния съд, че ищецът не е доказал изпълнение на процесния договор, по който се дължи авансово плащане в определен срок, като се сочи, че за това не са му дадени указания от съда, не му е указано и за кои факти и обстоятелства не се сочат доказателства от страната, поради което БРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на решението, тъй като не е изпълнено изискването на чл.146, ал.2 ГПК. Заявява се, че исковата претенция се свежда до авансово плащане, не се търси възстановяване на заплатени разходи за сметка на друго лице, в писмения отговор на исковата молба няма възражения, че дейностите по договора не са осъществени, респ. че е налице неизпълнение на задълженията по договора, но въпреки това и въпреки липсата на каквито и да било указания за кои факти ищецът не сочи доказателства, съдът е приел, че същият не е доказал изпълнение на процесния договор. В тази връзка се сочи, че НРС не е допуснал и водения от ищеца свидетел, който имал преки впечатления от фактическото положение в комплекса и чийто разпит бил поискан още с исковата молба, като в доклада липсвало изрично произнасяне по доказателственото му искане и в съдебно заседание съдът отказал да разпита лицето, но с решението предявеният иск е отхвърлен именно на това основание, че ищецът не е доказал изпълнението на договора. Според въззивника, предмет на делото е дали се дължат търсените суми, за които е представен писмен договор, като се счита, че не следва да се изследва въпросът за изпълнение, но дори и това да е било нужно, съдът е следвало да съдейства на ищеца и да му укаже, че не представя доказателства за изпълнение на процесния договор, по който се дължат авансово суми. След собствен анализ на доказателствата по делото, въззивникът излага и съображения за основателност на предявения иск. В заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи исковата претенция.

Претендира се присъждане на направените в производството разноски.

Във въззивната жалба са направени доказателствени искания при условията на чл.266, ал.3 ГПК – за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане и за назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на поставения в жалбата въпрос. Тези искания са оставени без уважение от въззивния съд по изложени съображения в определението по чл.267 ГПК, като преклудирани и поради липса на допуснати от първата инстанция процесуални нарушения.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата А.

Х. А., подаден чрез пълномощника адв.Чокелиев, с който въззивната жалба и наведените с нея оплаквания са оспорени като неоснователни. Изразява не съгласие с изводите на районния съд, които се считат за правилни и законосъобразни, за което са изложени подробни съображения. Моли да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят направените в производството разноски.

2

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на „Бон Марше“ ЕООД против А. Х. А., за заплащане на сумата от 1160.58 лв., представляваща възнаграждение по договор за поддръжка и управление от 27.05.2022 г. на комплекс „Афродита 2“, приет с решение на ОС на ЕС на 26.05.2022 г., от която сума: 386.86 лв.

– възнаграждение по договора за 2022 г. и 773.72 лв. – възнаграждение по договора за 2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата А. Х. А. е собственик на недвижим имот в Етажната собственост на комплекс „Афродита 2“ – самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, с адрес гр.Н., к.к.С. б.-з., ет.*, ап.*, предназначение – жилище, апартамент, с площ от 37.80 кв.м., ведно с 11.65 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, или общо 49.45 кв.м. Твърди се, че с решение на ОС на ЕС о т 26.05.2022 г. е възложено на „Бон Марше“ ЕООД извършването на дейности по поддържането и управлението на общите части на сградата, срещу възнаграждение в размер на 8 евро/кв.м., като за текущата 2022 г. същото следва да бъде заплатено до 31.07.2022 г. в размер на 50 % от дължимата сума, а за 2023 г. се дължи пълния размер в срок до 30.03. на годината.

Посочено е, че задължението на ответницата е формирано съобразно площта на обекта и съответните идеални части от общите части на сградата, т.е. процесната площ в случая е 49.45 кв.м. и като се умножи по 8 евро/кв.м. се получава задължение в размер на 773.72 лв., като за 2022 г. се дължи 50 % от сумата, или 386.86 лв., а за 2023 г. се дължи пълния размер на сумата от 773.72 лв. Твърди се, че към настоящия момент ответницата не е изплатила дължимото от нея възнаграждение на ищцовото дружество за поддръжката и управлението на общите части в комплекса, съгласно сключения договор, но въпреки това дружеството продължавало да осъществява дейностите си по договора.

В депозирания писмен отговор ответницата А. Х. А., чрез адв. Чокелиев, е оспорила исковата претенция като недопустима и неоснователна със следните възражения – липсва пасивна процесуална легитимация на ответницата да отговаря по предявените искове, тъй като тя не е страна по договора , а такава е ЕС; не е налице сключен договор между страните по делото и и ищецът няма качеството на кредитор спрямо ответницата; не са представени доказателства, от които да се установи 3 законосъобразността на проведеното ОС на ЕС и на решението за сключване на процесния договор за управление и поддръжка; ответницата пребивава в ЕС за помалко от 30 дни през всяка от последните 5 години и не дължи заплащане на разходите за управление и поддръжка на основание чл.51, ал.2 ЗУЕС, като през 2019 г. е уведомила управителя на ЕС, че няма да ползва имота си в следващите пет години, т.е. до летния сезон 2024 г.; оспорва се ищовото дружество да е извършвало поддръжка и управление на общите части за твърдените периоди, поради липса на доказателства за осъществяване на такива дейности; липсва валидно взето решение от ОС на ЕС за упълномощаване на конкретно лице, което да подпише договора, поради което същият е бил подписан от лице без надлежно учредена представителна власт; направено е възражение за нищожност на процесния договор, поради противоречието му със закона – чл.51 ЗУЕС, тъй като е договорено заплащането на възнаграждение на квадратен метър, а не разпределяне на разходите поравно според броя на собствениците и обитателите.

По делото са събрани писмени доказателства, ангажирани от страните за установяване на твърденията и възраженията им.

С постановеното по делото решение, НРС е приел, че между страните е налице облигационна връзка, тъй като процесният договор от 27.05.2022 г. за управление и поддръжка на ЕС на комплекс „Авродита-2“ е валидно сключен от управителя на ЕС, надлежно упълномощен за това от Общото събрание на ЕС, поради което ангажира ответницата като етажен собственик. В тази връзка, съдът е приел, че страна във възникналото правоотношение с трети за ЕС лица, а именно с „Бон Марше“ ЕООД, е всеки етажен собственик, още повече, че в договора ясно е регламентирано по вид и размер дължимото възнаграждение за всеки самостоятелен обект, както и това, че плащането му се дължи на ищеца като изпълнител. За неоснователно е счетено и възражението на ответницата за нищожност на договора на заявеното основание – противоречие със закона, като е прието, че по делото липсват данни за оспорване на взетото от ОС на ЕС решение от 25-26.05.2022 г., с което е взето решение за сключване на договор с „Бон Марше“ ЕООД за обслужване и управление на етажната собственост, поради което същото е влязло в законна сила и извън срока по чл.40 ЗУЕС не е допустимо изследване на въпроса за законосъобразността, респективно нищожността на същото решение. За да отхвърли предявените искове, НРС е приел, че по делото не е установено от ищеца изпълнение на задълженията му по процесния договор, като не е ангажирал дказателстваза предприемане на каквито и да било действия от негова страна за изпълнение на дейностите, за които е сключен договора за поддръжка и управление. По горните мотиви, районният съд е отхвърлил исковата претенция като неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по 4 останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира, че първоинстанционното решение е валиден и допустим съдебен акт.

С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за частично основателна, а обжалваното решение за частично неправилно.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение, поради което БОС я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК и затова не е необходимо събраните пред първата инстанция доказателства да се преповтарят и от въззивния съд.

След самостоятелна преценка на доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно в частта за отхвърляне на иска за сумата от 386.86 лв., представляваща дължимо от ответницата А. възнаграждение по договора за поддръжка и управление за половината от 2022 г., поради което следва да бъде потвърдено в тази част. А в частта, за отхвърляне на иска за сумата от 773.72 лв., представляваща дължимо от ответницата възнаграждение за 2023 г., решението е неправилно и следва да бъде отменено в тази част.

Съображенията на въззивния съд съда са следните:

В случая е безспорно установено, наличието на взето решение на ОС на ЕС от 25-26.05.2022 г. за възлагане на дейностите по поддържането и управлението на общите части на комплекса на „Бон Марше“ ЕООД срещу възнаграждение от 8 евро на кв.м., платимо веднъж годишно до 31 март от всеки етажен собственик/обект за текущата календарна година, а за 2022 г. – платимо до 31.07.2022 г. в размер на 50 % от общата сума за всеки обект. На същото събрание е взето и решение за одобряване на представения проект на договора за поддръжка и управление, както и решение за упълномощаване на избрания управител на ЕС да представлява етажните собственици и да сключи договора с ищцовото дружество. Въз основа на така взетите решения, избраният на проведеното ОС управител на ЕС – Александър Попов е сключил на 27.05.2022 г. процесния договор с ищеца „Бон Марше“ ЕООД.