Решение № 160 от 28.10.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Варна, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20243000500300 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано след като с решение № 385/21.06.24г. по гр.д. № 3551/23г. на ВКС, І г.о. е било обезсилено решение № 88/09.05.23г., постановено по в.гр.д. № 55/23г. на ВАпС и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В решението на ВКС е посочено, че при постановяване на въззивното решение не е било взето предвид, че вредите се претендират не на основание договорна отговорност на ответника по реда на чл. 145 от ТЗ, а на основание деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД, произтичаща от извършено престъпление „присвояване“.

Именно по основателността на тези твърдения – дали от извършеното престъпление „присвояване“, за дружеството-ищец са произлезли претендираните вреди, съдът е бил длъжен да се произнесе.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на „Стария дъб – 97“ ООД, ЕИК 125027223, чрез представляващия го управител А. А., против решение № 260007/21.12.2022г. на ОС-Разград, постановено по т.д. № 65/2014г., с което е отхвърлен предявеният от въззивника против Д. В. К., иск за заплащане на сумата от 331 601 лева, съставляваща стойността по данъчна оценка на три недвижими имота, бивша собственост на „Стария дъб“ ЕООД, ЕИК 835014925, които са били предмет на покупко-продажба по нот.акт № 107/2006г., нот.акт № 106/2006г. и нот.акт № 22/2006г. на нотариус с район на действие РС-Търговище и претендирана като обезщетение за претърпени от дружеството вреди, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва 1 върху нея, считано от 17.03.2006г. до окончателното й изплащане. Твърди се в жалбата, че така обжалваното решение е неправилно, неоснователно и необосновано. Сочи се, че от доказателствата по делото е установено, че към 17.03.2006г. - датата на продажбата на търговското предприятие на „Стария дъб“ ЕООД, въззивното дружество е било негов едноличен собственик, в т.ч. и на имуществото от търговското предприятие, а не както е приел съдът, че притежава само 80 % от капитала. Именно поради това, че е бил единствен собственик на капитала, счита за неправилен и извода на съда за липса на материалноправна легитимация по предявения иск. Въз основа на изложени доводи по съществото на спора се твърди, че исковата претенция е доказана и основателна, поради което и се иска от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение и да уважи изцяло предявения иск.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна – въззиваемия Д. В. К., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения.

В изпълнение на указанията, дадени от въззивния съд при предходното разглеждане на делото, въззивникът (той и ищец в исковото производство), с молба от 21.02.23г., е посочил, че към 16.03.06г. ответникът е бил управител, както на ищцовото дружество, така и на „Стария дъб“ ООД; че същият като управител на ищцовото дружество и представлявайки го като едноличен собственик на капитала на „Стария дъб“ ЕООД към 17.03.06г. (след изготвен еднолично на 16.03.06г. протокол за преобразуване на „Стария дъб“ от ООД в ЕООД и приемане на нов учредителен акт на ЕООД-то, без да има решение на Общото събрание на „Стария дъб-97“ ООД, с който К. се е „самоназначил“ за управител на „Стария дъб“ ЕООД), е взел решение за продажбата на търговското предприятие на последното. Поради това „Стария дъб-97“ ООД предявява иск срещу ответника К. в качеството му на управител на „Стария дъб-97“ ООД за незаконната продажба на търговското предприятие на „Стария дъб“ ЕООД към 17.03.06г., която сделка е била обявена за престъпление. С извършената противоправна продажба на търговското предприятие на „Стария дъб“ ЕООД от ответника К., е нанесена вреда на едноличния собственик на капитала „Стария дъб-97“ ООД, в размер на 1 040 000 лв. Поради всичко това за ищеца е налице правен интерес и е активно легитимиран да предявява искове срещу бившия си управител.

Вредата на ищцовото дружество се изразява в намаляване на неговото имущество и декапитализиране. Чрез присвояването на предприятието на „Стария дъб“ ЕООД ответникът К. пряко е причинил вреда на едноличния собственик на капитала му – ищцовото дружество. Това, че ищцовото дружество не е посочено в присъдата, не променя факта на увреждането, което е настъпило именно за него. Сочи се, че след влизането в сила на решението по гр.д. № 176/14г. на СГС, І-1 с-в, с което са били върнати на „Стария дъб“ ЕООД 5 имота, исковата претенция е била коригирана на 331 601 лв. – стойността на трите имота, които са били продадени и не могат да се върнат в патримониума на „Стария дъб“ ЕООД.

2

В цитираното решение на ВКС не са дадени указания за предприемане на други процесуални действия от настоящия състав на съда извън произнасянето по действително предявения осъдителен иск с правна квалификация по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

При настоящото разглеждане на делото въззивният съд е дал възможност на въззивника (той и ищец в исковото производство) да обоснове правния си интерес от предявения иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие на противоправното поведение на ответника, изразяващо се в „присвояването“ на имущество, съставляващо част от търговското предприятие на „Стария дъб“ ЕООД чрез продажбата от 17.03.06г. (за което ответникът е признат за виновен с влязла в сила на 26.02.10г. присъда по НОХД № 733/08г. на РС-Търговище), след като твърди, че междувременно са били постановени и влезли в сила решения, с които е била прогласена нищожността на договора за продажба на търговското предприятие, сключен между „Стария дъб“ ЕООД, гр. Търговище и „Лоджистик“ ЕООД, гр. София, а именно: решение №1/06.01.2016г. по т.д. № 80/10г. на ОС-Разград (в сила от 04.07.18г.), с което е била прогласена нищожност на договор за продажба на търговското предприятие, сключен между „Стария дъб“ ЕООД, гр. Търговище и „Лоджистик“ ЕООД, гр. София, по иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, предявен от „Стария дъб-97“ ООД, гр.

Търговище против страните по посочената сделка „Стария дъб“ ЕООД, гр.

Търговище и „Лоджистик“ ЕООД, гр. София; решение по гр.д. № 959/12г. на РС-София, ІІ г.о., 119 с-в, влязло в сила на 16.11.16г., с което е бил обявен на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД за нищожен договора от 17.03.06г. за прехвърляне на търговското предприятие на „Стария дъб“ ЕООД, сключен между „Стария дъб“ ЕООД и „Лоджистик“ ЕООД, по иска на „Стария дъб“ ООД срещу „Лоджистик“ ЕООД.

С молба от 26.08.24г. въззивникът чрез своя управител е уточнил, че ищцовото дружество предявява иск по чл. 45 от ЗЗД срещу ответника К., в качеството му на бивш управител на ищцовото дружество, за незаконната продажба на търговското предприятие на „Стария дъб“ ЕООД към 17.03.06г., с едноличен собственик на капитала в лицето на „Стария дъб-97“ ООД, която сделка е била обявена за престъпление. Искът е предявен срещу К. за заплащане на обезщетение от действие, което с влязла в сила осъдителна присъда е признато за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, за това, че като длъжностно лице – управител на „Стария дъб“ ЕООД, присвоил, като се е разпоредил в интерес на „Лоджистик“ ЕООД, с имущество на стойност от 1 040 000 лв., собственост на „Стария дъб“ ЕООД. Към датата на разпореждането „Стария дъб-97“ ООД е едноличен собственик на капитала на „Стария дъб“ ЕООД. Така вредата е причинена на капитала на ищцовото дружество, тъй като след прехвърлянето на търговското предприятие са останали две „кухи“ и „източени“ дружества („Стария дъб“ ЕООД и „Стария дъб-97“ ООД) – без активи, без дейност и без работници. Счита се, че всички елементи от състава на деликтната отговорност по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД са били 3 установени чрез осъдителната присъда спрямо ответника. Добавено е, че след влизане в сила на 22.06.22г. на решението по гр.д. № 176/19г. на СГС, ГО, І-1 състав, „Стария дъб“ ЕООД е било признато за собственик на 5 имота и „Лоджистик“ ЕООД е бил осъден на осн. чл. 108 от ЗС да предаде владението върху тях. Само върху един от тези имоти е имало построена производствена и административни сгради, които са били окрадени и умишлено унищожени – няма машини, кабелите са изтръгнати, няма ток и вода. Дружеството е декапитализирано. Предвид връщането на горните 5 имота, по настоящото дело ищецът е предприел изменение на иска като същият се счита предявен за сумата от 331 601 лв. – стойността на трите имота, които също са били продадени, но не могат да се върнат в патримониума на „Стария дъб“ ЕООД, което понастоящем е вече ООД. Допълнено е, че към датата на предявяване на исковата молба по настоящото дело на 29.10.14г. двете посочени от настоящия съд дела са били висящи и не е било ясно кога същите са щели да приключат. Освен това се поддържа, че прогласяването на договора за продажба на предприятието за нищожен е „едно правно нищо“ и не може само по себе си да предизвика правни последици – необходимо е да бъде предявен иск за връщане на имотите. Претендира се отмяна на обжалваното решение и уважаване на изменения иск за осъждане на ответника да заплати претендираното обезщетение за имуществените вреди на ищеца в размер на 331 601 лв., изразяващи се в намаляване на неговото имущество и декапитализиране на „Стария дъб-97“ ООД като едноличен собственик на капитала на „Стария дъб“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 17.03.06г., до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание въззивната жалба, ведно с направеното писмено уточнение се поддържат чрез управителя на въззивното дружество, който представя и писмени бележки с идентично на уточняващата молба съдържание.

Процесуалният представител на ответника изразява становище, че нищо ново не е било уточнено и продължава да е неизяснен въпросът за вредата, освен ако се приеме, че това е вреда само в капитала на „Стария дъб-97“ ООД.

В тази връзка се излага, че вреди в капитала на ищцовото дружество няма как да настъпят, тъй като капиталът представлява вноските на съдружниците в него. Имуществото на „Стария дъб“ ЕООД е отделно от имуществото на ищцовото дружество и ако има вреда, то тя е само за „Стария дъб“ ЕООД. По делото не е било доказано евентуално намаляване на стойността на притежаваните от „Стария дъб-97“ ООД дялове от капитала на „Стария дъб“ ЕООД, поради което и искът се явява неоснователен. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, поради което и същата се явява допустима.

4

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

Исковото производство е образувано въз основа на подадената на 29.10.14г. в ОС-Търговище искова молба от „Стария дъб-97“ ООД, гр.

Търговище чрез управителя му Ал. А., насочена против ответника Д. В. К., по която е било образувано гр.д. № 257/14г. на ОС-Търговище. В исковата молба е било изложено, че към началото на м. 03.06г. съдружници в „Стария дъб“ ООД са били „Стария дъб-97“ ООД с 80% от капитала му и физическото лице А. А., притежавал 20% от капитала. Управител и на двете дружества бил ответникът К.. С решение от 16.03.16г. на ОС на „Стария дъб“ ООД съдружникът А. е бил изключен и това обстоятелство е било вписано в Търговския регистър (ТР) на 16.03.06г. По този начин посоченото дружество се преобразувало в ЕООД. На следващия ден – 17.03.06г., „Стария дъб“ ЕООД, представлявано от ответника, е продало на „Лоджистик“ ЕООД, гр. Варна цялото си търговско предприятие за сумата от 1 000 лв. След тази продажба на предприятието, ответникът К. е „купил“ дяловете на едноличния собственик на „Лоджистик“ ЕООД (това било лицето И. К.) и така е станал едноличен собственик на последното дружество. С присъда № 263/28.04.09г. по НОХД № 733/08г. на РС-Търговище К. е бил признат за виновен за това, че в качеството си на длъжностно лице – управител на „Стария дъб“ ЕООД присвоил като се разпоредил в интерес на „Лоджистик“ ЕООД, с имущество на стойност от 1 040 000 лв., собственост на „Стария дъб“ ЕООД, поверено му да го управлява и пази, като присвояването е в особено големи размери – престъпление по чл.