Решение № 1104 от 25.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1104 гр. София, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20221100107185 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от А.

М. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. М.Й., ул. *******, област Разград, община Исперих, чрез адв. Е. Ф. - САК, против Прокуратурата на Република България с адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 2,ДържаватаРепублика България с адрес: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 102 и Народното събрание с адрес: гр. София, пл. „******* I“ № 1, с която се иска осъждането на ответниците, както следва:

1. Иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ с искане за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати сумата от 120 000 лева, ведно със законната лихва за забава от 07.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело 1/1991г., в последствие преобразувано в сл. дело №780-11/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №11-048/1999 по описа на ВОП- София, за периода от образуване на делото през януари 1991 г. до момента на предявяване на настоящия иск.

2. Иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ с искане за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати сумата от 120 000 лева, ведно със законната лихва за забава от 07.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от съществено нарушение на правото на ЕС, осъществено е неизпълнение на позитивното задължение на държавата да разследва по 1 ефективен начин нарушения на правата и свободи по чл. 4,5,6 и 7 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС), които се припокриват със съответните права по чл. 3, 4, 5 и 8 ЕКЗПЧОС, осъществени в периода 1985г. -1989г. във връзка и за реА.зирането на т.нар. възродителен процес.

В условията на евентуалност се иска осъждане на Прокуратурата на Република България на основание чл. 7 от Конституцията във връзка с чл. 49 и чл. 45 ЗЗД да заплати сумата от 120 000 лева, ведно със законната лихва за забава от 07.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени ми от неизпълнение на позитивното задължение на държавата да разследва по ефективен начин нарушения на правата и свободи правото на свобода и сигурност, правото на достойнство и интегритет, правото на личен и семеен живот, правото на етнокултурна идентификация и самоопределяне, правото на свободно придвижване и правото на определяне на местоживеене, осъществени в периода 1985г. - 1989г. във връзка и за реА.зирането на т.нар. възродителен процес.

3. Иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 5 §1 ЕКЗПЧОС, а в условията на евентуалност на основание чл. 7 от Конституцията във връзка с чл. 49 и чл. 45 ЗЗД, с искане за осъждане на Прокуратурата на Република България за заплащането на сумата от 250 000 лева, ведно със законната лихва за забава от 07.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща ЧАСТ от обезщетение в общ размер от 1 140 000 лева за неимуществени вреди, причинени с произволното и незаконното ми задържане и лишаване от свобода в периода от март 1985 до май 1988г. В условията на евентуалност да заплати сумата от 250 000 лева, ведно със законната лихва за забава от 07.07..2019г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща ЧАСТ от обезщетение с общ размер от 1 140 000 лева за неимуществени вреди, причинени с произволното и незаконното задържане и лишаване от свобода в периода от март 1985 до май 1988г., които останаха необезщетени като последица от неефективността и прекомерното забавяне на разследването за реА.зирането на т.нар. възродителен процес.

4. Иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ, с който се иска осъждането на Държавата, представлявана на основание чл. 31, ал. 1 ГПК от Министъра на финансите, а в условията на евентуалност Народното събрание, да заплати сумата от 250 000 лева, ведно със законната лихва за забава от 07.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща ЧАСТ от обезщетение с общ размер от 11 140 000 за имуществени вреди, причинени ми от съществено нарушение на правото на ЕС, осъществено с неизпълнение на задължението на държавата, произтичащо от чл. 6 ХОПЕС, чл. 12, ал. 2 от Директива 2004/80 и чл. 47 ХОПЕС, да въведе и поддържа законодателство, ефективно и ефикасно, позволяващо получаването на справедливо, адекватно и достатъчно обезщетение, с право на достъп до справедлив съд с пълни компетенции и правомощия за определянето му по достъпни и ясни процедури, за 2 обезщетяване на неимуществените вреди, причинени ми е произволното и незаконното лишаване от свобода в периода от март 1985г. до май 1988г., извършено във връзка и за реА.зиране на т.нар. възродителен процес, които останаха необезщетени.

Ищецът по предявените срещу Прокуратурата на Р. България искове, твърди че е един от потърпевшите от т.нар. "Възродителен процес".

Същият бил задържан и лишен от свобода в началото на март 1985 г. в МВРРазград, след което за периодите: от 05.03.1985г. до 19.03.1986г. бил преместен в лагера на остров Белене; от 19.03.1986г. до 13.05.1988г. бил принудително установен в с. Габаре, Врачански окръг, което приема за форма на лишаване от свобода; от 13.05.1988г. до 14.05.1989г. бил принудително установен по местоживеене в с. Недоклан, като му била наложена забрана за напускане на местоживеенето му. През май 1989г. бил изгонен заедно със семейството си от България по милиционерско нареждане.

Ищецът, твърди че не бил извършил престъпление или друго провинение, които по закон да допускат задържането и лишаването му от свобода. Нямал присъда, с която да му е наложено наказание „лишаване от свобода“. Въпреки това бил фактически лишен от свобода близо 4 години и половина във връзка с така наречения „възродителен процес“. Твърди се още, че по време на задържането му в МВР-Разград и на остров Белене бил лишен от свобода в килии, при крайно деградиращи условия — мръсотия, липса на елементарни условия за живот и лична хигиена, лоша храна, тежък физически труд и т.н., отначало не му разрешавА. да се свърже с близките си и да им съобщи къде е, после свижданията били през 6 месеца, а накрая ги накарА. и да платят за настаняването в Белене. Осъдените и задържаните за криминални престъпления дори били на по-лек режим от него и другите като него имА. някакви права. При преместването му в с. Габаре не бил заключен в килия, но бил под постоянно наблюдение на милицията и държавна сигурност, нямал право да напуска селото, нямал право да контактува е близките си. Всяка сутрин и вечер трябвало да се подписва в кметството. Нямал документи за самоличност, тъй като властите му били отнели същите. Посочва, че макар и да не бил затворен в килия, предвид тежките ограничения и изолация, в които бил поставен години наред, бил „лишен от свобода“ по смисъла на чл. 5 от ЕКЗПЧОС. При връщането му в с. Недоклан ищецът не бил заключен в килия, но трябвало всяка сутрин и вечер да се подписва в кметството, а през останалото време нямал право да напуска дома си, поради което нямал възможност да ходи на работа и да придобива доходи.

Ищецът, заявява че на 19.05.1989г. му бил връчен задграничен паспорт от властите с ултиматум до 24 часа да напусне страната. Установил се да живее в Истанбул, където продължава да живее и до днес. Цялото му имущество, останА. в България, където след изгонването му били разграбени и унищожени. Изживявал много тежък период по установяване живота си чужда държава - Турция, където бил пратен без пари и имущество.

3

В Турция поддържал редовни контакти с редица други хора, с които били заедно в Белене, като от средствата за масово осведомяване и от негови близки в България разбрал за започването на сл. дело 1/1991 г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили. Години наред разследващите органи не били потърсили нито него, нито другите хора, които били задържани и лишени от свобода в периода на т.нар. „възродителен процес“. Поради това през 1996 г. подготвили обща жалба до главния прокурор, към която приложили информация за всички 94 пострадА. с посочване на имена, адрес, телефонен номер, информация за периодите и местата на лишаване от свобода. Жалбата с регистрационен номер 351/04.03.1996 г., заедно с приложените към нея индивидуални бележки на 94 души, била внЕ.а от И.Х. – пострадал. Досега никой от жалбоподателите не бил получил отговор или каквато и да е друга комуникация във връзка с нея.

Било учредено Сдружение "За справедливост, права, култура и солидарност на Балканите"по турското законодателство, което да подпомага пострадА.те от „възродителния процес“ в комуникация с властите за издирване, установяване и търсене на отговорност на виновните. Всички институции, до които пишели, демонстрирА. притеснение и загриженост, че делото се бави толкова много време, но по него не се случвало нужното за успешното му преминаване в съдебна фаза. От кореспонденцията с институциите става ясно, че интензивните действия по разследването са извършени през 1991 г. - 1994 г., след това делото два пъти е внасяно в съда с обвинителен акт (НОХД № 1/1994 г. по описа на Върховния съд - Военна колегия и НОХД 01/1998 г. по описа на ВКС), като и двата пъти съдът е върнал внЕ.ия обвинителен акт с конкретни указания за отстраняване на допуснати нарушения. Впоследствие част от обвиняемите са починА., имало редица спирания и възобновявания на делото, промяна в квА.фикацията на обвиненията. Посочва, че бил разпитван два пъти по делото - веднъж в България през 2012г., а след това и в Турция и въпреки това бил включен в списък с 35 лица, за които се твърди, че не били намерени и не били разпитани, поради което била изпратена четвъртата съдебна поръчка в Турция, а делото е спряно. Твърди, че действията на прокуратурата са нелогични и водят единствено до допълнително забавяне на вече прекомерно забавеното наказателно производство. В исковата си молба ищецът заявява, че в края на 2017 г. са били приети изменения в НПК, които за първи път давА. възможност на пострадА.я да поиска от съда постановяването на мерки за ускоряване на досъдебното производство.

По искане на друг пострадал по сл. дело 1/1991 г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, в последствие преобразувано в сл. дело № 780-П/1998 г. по описа на ВОП-София, а сега ДП № 11-048/1999 по описа на ВОП-София, с определение № 3198/19.07.2018 г. по ч.н.д. № 3175/2018 г. на СГС на основание чл. 369 НПК, на прокурора е даден едномесечен срок за произнасяне, съобразно правомощията му, в който не последвало приключване на делото. В мотивите на определението е посочено, че 4 давността е изтекла още през 2000 г. и единственият жив обвиняем е поискал прекратяване на наказателното производство поради изтеклата давност.

През март 2018г. ищецът бил подал заявление за ускоряване на досъдебното производство, по което било образувано ЧНД № 54/2018г. по описа на Софийски военен съд, по което е постановено Определение № 41 от 04.05.2018г., с което производството по делото е прекратено и делото е върнато на ВОП-София за изпращане на компетентния съд. Впоследствие заявлението било придвижено към СГС и по него било образувано НЧХД №4770/2018г. по описа на СГС, по което е постановено определение № 4939 от 06.11.2018г. С последното, на основание чл. 369, ал. 2 НПК, на прокурора бил даден нов едномесечен срок за проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства и произнасяне съобразно правомощията му.

Въпреки изтичането на поредно дадения срок, липсва произнасяне по същество.

Твърди, че за периода от 01.01.2018г. до юли 2020г. са образувани 94 броя дела в Софийски градски съд по заявления по чл. 368 НПК, за ускоряване на сл. дело 1 /1991г., ДП №11- 048/1999г. по описа на ВОП-София. За периода от 01.01.2018г. до юли 2020г. са издадени 78 броя определения, с които са определени мерки по чл. 369 НПК, за ускоряване и приключване на същото досъдебно производство. През октомври 2018г. е било издадено постановление от 04.10.2018г. за спиране на наказателното производство по ДП №11-048/1999г. по описа на Военно-окръжна прокуратура София, с което наказателното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 242, ал.1 НПК - за изчакване на отговора на четвърта поред молба за правна помощ по делото. Това постановление е издадено по повод на втория срок, даден за ускоряване на наказателното производство с определение № 3730 от 03.09.2018г. на СГС. Част от пострадА.те, включително и ищецът, са подА. жалби срещу посоченото постановление, по което производството е прекратено, а преписката е върната на прокуратурата за съобщаване и връчване на постановлението на всички пострадА., след което да бъде изпратено на съда за произнасяне по жалбата.