Решение № 3189 от 19.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3189 гр. Пловдив, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330116419 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Пловдив, ЕИК 115010670, срещу Ч. С. М., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 о т ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 472,43 евро (превалутирани 924,00 лв.) – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 01.01.2023 г. – 28.05.2025 г. за обект, находящ се в ***, както и сумата от 39,94 евро (превалутирани 78,11 лв.) – мораторна лихва върху главницата за периода 31.08.2023 г. – 31.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 07.07.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 139/08.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 278/2025 г. по описа на Районен съд – Девин.

В исковата молба, уточнена с молба от 11.12.2025 г., се твърди, че ответникът Ч. М. е потребител на ВиК услуги в качеството си на собственик на недвижим имот, находящ се в ***. Отчетът в имота за процесния период бил извършван съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от ОУ, одобрени от КЕВР, при условията на липсващо измервателно устройство – по 1

5 куб. метра месечно за всеки от двамата обитатели. Ответникът не платил задълженията си за консумирана питейна и отведена канална вода в размер на 924,00 лв. за периода 01.01.2023 г. – 28.05.2025 г. и изпаднал в забава, поради което дължал и мораторно обезщетение в претендирания размер от 78,11 лв. за периода от 31.08.2023 г. – 31.05.2025 г. Ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 278/2025 г. по описа на Районен съд – Девин и издадена Заповед № 139/08.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за заявителя възникнал правния интерес от предявяване на настоящите искове.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира доказателства.

Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника.

В съдебно заседание ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр.

Пловдив, редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител. По делото е депозирана писмена молба от процесуалния представител на ищеца – юрк. Г. Н., в която моли съда да постанови неприсъствено решение по делото. Искане за постановяване на неприсъствено решение е обективирано и в исковата молба.

Ответникът Ч. М., редовно призован за насроченото първо по делото открито съдебно заседание, не се явява и не изпраща процесуален представител. Не взима становище по спора.

Съдът, като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение и доказателствата по делото, намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради това с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В законовия едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК са предявени настоящите искове. Налице е пълен идентитет между претенциите срещу ответницата, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по настоящото дело. Затова предявените искове срещу длъжника Ч. М. са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 о т ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, 2 съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК, са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Съгласно чл. 239, ал. 2 о т ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

В процесния случай ответникът Ч. М. не е депозирал отговор на исковата молба, не се явява и не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. С Определение № 1633/06.02.2026 г., постановено по настоящото дело, надлежно връчено на ответника, на същия са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание. Ответникът не е оспорил твърденията на ищ еца и представените от него писмени доказателства нито в срока за отговор на исковата молба, нито в съдебно заседание. Отделно от това от ангажираните по делото писмени доказателства и посочените в исковата молба обстоятелства може да се направи извод за вероятната основателност на исковата претенция.

По тези съображения съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, поради което предявените искове следва да се уважат по този ред.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски има ищецът.

Съгласно разясненията, дадени в т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

Ищецът своевременно е претендирал заплащането на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за исковото и заповедното производство, като е представил доказателства за заплащане на следните суми: 78,75 лв. с равностойност 40,26 евро – за държавна такса в исковото производство и 25,00 лв. с равностойност 12,78 евро – за държавна такса в заповедното производство. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт в исковото производство, поради което на основание чл. 78, ал. 8 от

ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за исковото производство в размер на 100,00 евро по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 140,26 евро за исковото производство. Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство, а именно сумата в общ размер на 38,34 евро, от които: 12,78 евро – държавна такса и 25,56 евро – определено от съда юрисконсултско възнаграждение, като на основание т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Следователно, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 178,60 евро – разноски, направени в исковото и в заповедното производство.

Съдът намира, че следва да се посочат и равностойностите на дължимите суми в евро по фиксирания курс съгласно чл. 5 от Закона за 3 въвеждане на еврото в Република България, доколкото считано от 01.01.2026 г. еврото е официалната парична единица в Република България.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 о т ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че ответникът Ч. С. М., ЕГН **********, дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Пловдив, ЕИК 115010670, следните суми: сумата от 472,43 евро (превалутирани 924,00 лв.) – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 01.01.2023 г. – 28.05.2025 г. за обект, находящ се в *** , както и сумата от 39,94 евро (превалутирани 78,11 лв.) – мораторна лихва върху главницата за периода 31.08.2023 г. – 31.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 07.07.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 139/08.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 278/2025 г. по описа на Районен съд – Девин.

ОСЪЖДА Ч. С. М., ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Пловдив, ЕИК 115010670, на основание 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 178,60 евро, от които: 140,26 евро – разноски в исковото производство и 38,34 евро – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 278/2025 г. по описа на Районен съд – Девин.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4