Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 401 от 20.12.2024, Районен съд - Димитровград

Съд
Районен съд - Димитровград
Дело
Гражданско дело 1249/2024
Вид
Решение № 401
Подписан
20.12.2024
В сила
16.06.2025
Състав
Гергана Точева Стоянова Денчева

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 291 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1,т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 46 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 73, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 36 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 39 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 пр. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 80 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. гр. Димитровград, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря Дарина М. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20245610101249 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК.

В исковата молба ищецът твърди следното: С изпълнителен лист от 16.01.2015 г. по ЧГД 8/2015 г. на Районен съд — Свиленград доверителката ми е осъдена да заплати на „ОББ" АД с ЕИК 000694959 със седалище и адрес на управление гр.София,район „Възраждане", ул. Света София" № 5 ,сумата от 6618.11 лева,представляваща част от главницата, дължима по договор за предоставяне на потребитепски кредит без обезпечение, сключен на 04.05.2012 г.сумата от 194.98 лева,представляваща договорна лихва за периода 20.04.2013г. 13.01.2015 г.,сумата от 207.58 лева,представляваща наказателна лихва за същия период,законна лихва върху тези суми и разноски в размер на 773.27 лева. До средата на тази година ищцата не е получавала никакви съобщения нито по частното гражданско депо,нито за образувани изпълнителни дела против нея.Случайно върху банковата си сметка установява,че има запор през м.юни тази година и това е първото узнаване за съществуване на подобно производство. С покана за доброволно изпълнение от 01.07.2024 г. ищцата е уведомена,че против нея има образувано изпълнително дело № 318/2020 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев с per.№ 874 с 1 район на действие — Окръжен съд Хасково.Вземането произтича от същия изпълнитепен лист но с друг взискател — ответникът по делото.Съгласно изпълнителното дело задължението на ищцата е в размер на 2 175.83 лева неолихвяема сума,главница в размер на 6 598.81,лихви в размер на 6598.81 лева/без да е посочен периода/,както и сумите в размер на 385,представляващи разноски по изпълнителното дело,такси на ЧСИ е размер на 1492.03 лева и други суми /публични задължения/ в размер на 1663.29 лева.Посочено е общото задължение към 17.06.2024 г. ,което е в размер на 18 933.97 лева.

Моли съдът да постанови решение,по силата на което да постанови,че Р.

Х. Д. от с. З.***п...,община Д. с ЕГН ********** не дължи на ЕОС МАТРИКС ЕООД с адрес гр.София,р-н „Витоша",кв.Малинова долина",ул."Рачо Петков Казанджията"№ б,сграда МАТРИКС ТАУЪР ,етаж 6, сумата от 1000 лева,която представлява частичен иск от главницата в размер на 6 598.81 лева,която представлява задължение по изпълнително дело № 318/2020 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев с per.№ 874 с район на действие — Окръжен съд Хасково, съгласно което цялото задължението на ищцата е в размер на 2175.83 лева неолихвяема сума,главница в размер на 6 598.81,лихви в размер на 6598.81 лева/без да е посочен периода/,както и сумите в размер на 385,представляващи разноски по изпълнителното депо,такси на ЧСИ в размер на 1492.03 лева и други суми /публични задължения/ в размер на 1663.29 лева — или общото задължение в размер на 18 933.97 лева.

Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който твърди следното: От страна на ищеца е предявен иск с правно основание чл.

439, ал. 1 от ГПК, с който съдът е сезиран с искане да бъде прието за установено по отношение на Росица Николова Петрова, че не дължи на „ЕОС Матрикс" ЕООД сумите по изпълнителен лист издаден на 16.01.2015г. по ч.гр.д.№ 8/2015г. по описа на Районен съд - Димитровград, от които 1000,00 лв. непогасена главница, частично от 6598,81 лв., 194,98 лв. — договорна лихва за периода от 20.04.2013г. до 1 3.01 .2Оібг., сумата от 207,58 — наказателна лихва за периода от 20.04.2013г. до 1 3.01 .201 5г., законна лихва върху главницата, както и сумата от 773,27 лв. разноски. Понастоящем, въз основа на изпълнителния лист издаден по ч.гр.д.№ 8/2015г. е образувано изпълнително дело с № 318/2020г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, per.Ns 874 при КЧСИ, с район на действие ОС - Хасково. Въз основа на изпълнителния титул е имало и предходно образувано изпълнително дело с Ns 139/2015г. по 2 описа на ЧСИ Самуил Пеев, рег.№ 874 при КЧСИ, с район на действие ОС — Хасково, което е прекратено с влязло в сила Постановление на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК. „ЕОС Матрикс" ЕООД е образувало делото като вsискател, в качеството му на правоприемник на вземането по изпълнителния лист, въз основа на скпючен Договор за цесия между Обединена Българска Банка" АД (като цедент) и ЕОС Матрикс" ЕООД (като цесионер) от дата 31 .0 і .20 1 8г. В исковата молба се твърди, че към датата на предявяване на настоящата исковата молба е изтекьл период от време в продължение на повече от пет години, през който няма законосъобразно предприети изпълнителни действия по изпълнителното дело срещу ищеца и други настъпили факти, които да са прекъснали давностния срок на вземането смисъла на чп. 116 от 33Д, като последващите изпълнителни действия, са без правно значение, вследствие на което е изтекъл петгодишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД и вземането се е погасило по давност. По отношение на допустимоспа на иска с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК: По отношение на основателноспа на иска с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК: Във връзка с наведените в исковата молба доводи относно течението на погасителната давност, следва да бъде взето предвид, че към момента на депозиране на исковата молба, давностният срок не е изтекъл. Оспорвам изцяло предявения иск, като считам същия за неоснователен, поради което моля да го отхвърлите. В подкрепа на тези твърдения излагам следните аргументи: Видно от изложените в депозираната искова молба твърдения, ищецът сочи, че до датата на предявяване на исковата молба, няма законосъобраэно предприети изпълнителни действия и други факти, които да прекъснат погасителната давност по смисъла на чл. 116 от 33Д, като твърди, че е изтекъл петгодишният давностен срок по чл. 1 1 0 от 33Д и вземането се е погасило по давност. Считам, че изложените от ищеца твърдения са неправилни. На първо място, като факт касаещ давността, следва да се вземе предвид, че Заповедта за незабавно изпълнение е била редовно връчена и е влязла в законна сила, като по предходно образуваното изпълнително дело срещу ищеца с № 139/2015г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, per.№ 874, на дата 20.02.2015г. по реда на чл. 46 от ГПК, е била връчена Покана за доброволно изпълнение, ведно със Заповедта за изпълнение, на майката на Р. Х.

Даскапова, със задължение да й предаде. Срещу Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, не е било подадено възражение от дпъжника по 3 реда на чл. 414 от ГПК и същата е влязла в сила на 20.03.2015г. Доколкото вземането е установено със заповед за изпълнение, която не е оспорена и е влязла в сила, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, новата погасителна давност за принудителното удовлетворяване на иапълняемото право в случая е петгодишна. В този смисъл е и съдебната практика — Решение № 37/24.02.2021 по дело № 1747/2020 г. на ВКС, ГК, 1V r.o. За правилното изчисление на течението на давността в случая, следва да се вземе предвид също така, че въз основа на изпълнителния лист издаден по ч.гр.д.№ 8/2015г. по описа на Районен съд—Диыитровград, е било образувано предходно изпълнително производство по изпълнително дело с № 139/2015г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, per.№ 874 при КЧСИ, като делото е било прекратено на дата 1З.04.2020г. с вляало в сила постановпение на съдебния изпълнител.

Изпълнително дело № 8/2015г. по описа на ЧСИ Уляна Димоларова е било обрааувано на дата 10.02.2015г. е било действащо в периода 2015-2020г. След прекратяване на делото, въз основа на същия изпълнителен лист, от страна на кредитора „ЕОС Матрикс° ЕООД и на дата 13.04.2020г. е била депозирана молба за образуване на ново изпълнително производство срещу ищеца по изпълнително дело № 318/2020г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, per.№ 874 при КЧСИ, район на действие ОС - Хасково. С подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело на дата 1 3.04.2020г., давността е била прекъсната, тъй като с молбата за образуване на изпълнителното дело е било поискано предприемане на изпълнителни действия в рамките на определени изпълнителни способи, да се наложат запори върху банкови сметки и трудови възнаграждения на длъжника. Към датата на образуване на предхождащото го изпълнително дело с № 139/2015г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, per.№ 874 при КЧСИ, район на действие ОС - Хасково, е било в сила Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980г., където е изрично постановено, че „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането." Посоченото Постановление ryби силата си от отмяната му, чрез даването на ВКС на ново раэрешение на правния въпрос, относно давността по 33Д. Новото раарешение на правния въпрос се прилага от момента на постановяването му. Следователно, новите постановки, обективирани в т.10 от ТР 2/2015г. на ВКС започват да се прилагат от 26.06.2015г., занапред и то само по отношение на висящите към тоэи момент 4 изпълнителни производства. По въпроса прекъсва ли се давносгга с образуване на изпълнително дело и тече ли тя докато трае изпъпнителния процес следва да бъдат съобразени както постановките на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. дело № 3/80 г. на Пленума на ВС, така и тези на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, и трите имащи эадължителен характер за прилагане от съдилищата. Доколкото изпълнителното производство по изпълнително дело с № 1 391201 5г. по описа на ЧСИ Самуил Митков Пеев, per.№ 874 при КЧСИ, с район на действие 00 - Хасково е било образувано и висящо при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., давност в гореописаното изпълнително производство не е текла до 26.06.2015г. и е следвало да изтече на дата 26.06.2020г. След дата 26.06.2015г. са били приложими постановките дадени в т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. В същото е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), каквито са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана. Неправилни са твърденията на ищеца, че след посочения период не са се осъществили нови факти, които да са довели до прекьсване на погасителната давност за вземането, тьй като по хода на изпълнително дело № 318/2020г. по описа на ЧСИ Самуил Митков Пеев, per.№ 874 са били поискани и предприемани изпълнителни действия в рамките на определени изпълнителни способи, които на основание чл. 116, б.в) от 33Д, са довели до прекъсване на погасителната давност. Такива изпълнителни действия са били поисквани от взискателя и предприемани, както следва: - На дата 03.08.2020г. е изпратено запорно съобщение за запор върху банковите сметки на длъжника открити при „Първа инвестиционна банка" АД. На дата 27.06.2022г. е постъпила молба по делото с посочен изпълнителен способ от взискателя, да се наложи запор върху банкова сметка на длъжника при „Те Дже Зираат Банкасъ — клон София"; На дата 28.06.2022г. е изпратено запорно съобщение за запор върху банковите сметки на длъжника в посочената банка. На дата 04.09.2023г. е депозирана молба от взискателя, с която е поискано да се приложи нов 5 изпълнителен способ, като се извърши справка за действащи банкови сметки на длъжника и да се наложи запор върху тях. След извършената справка такива сметки са установени, като със запорно съобщение от 13.09.2023г., съдебният изпълнител е запорирал сметките на длъжника открити в „Изипей" АД. Следва да се има предвид, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резуптат удовлетворяване на взискателя /в този смисъл: Решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г. на V1 състав на Окръжен съд — Пловдив, Решение № 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на 1Х състав на Окръжен съд — Пловдив/. 6 случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с реryлярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.