Решение № 509 от 05.05.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. Пловдив , 05.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Николай Д. Голчев при участието на секретаря Катя И. Янева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20205330116758 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по повод на искова молба, подадена от М. В. А., ЕГН ********** против Детска градина „Незабравка“ – град Пловдив, БУЛСТАТ 000451327, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, с които се претендира да бъде признато за незаконно уволнението на ищцата, извършено със заповед № ********* г. на работодателя и като такова да се отмени, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „*********“ и да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа вследствие на уволнението, за периода от 16.11.2020г. до 16.05.2021 г. в размер на 6 брутни месечни заплати или в общ размер от 7 671,54 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда / 14.12.2020г./ до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен трудов договор № ******* г., с който ищцата била назначена за неопределено време на длъжността „******* в Детска градина „Незабравка“, град Пловдив. Считано от 16.11.2020 г. трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТпоради налагане на дисциплинарно наказание уволнение със Заповед № ************ г., издадена от работодателя на основание чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7, т. 8, т. 10 от Кодекса на труда. Ищцата заявява, че посочената заповед й била връчена на 13.11.2020 г.

Посочва, че не е извършила изложените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Издадената заповед била неправилна, незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на материалния и процесуален закон.

В т. 1 от заповедта за уволнение било посочено, че ищцата не била спазила организацията за работа в екип съгласно Заповед № ******* на *** на ДГ Незабравка. Счита, че описаното в т. 1 от 1 заповедта деяние е неясно, не била описана датата, мястото и времето на извършването му. Деянието, за което ищцата била наказана не представлявало дисциплинарно нарушение. Сочи, че винаги е спазвала заповедите и устните разпореждания на работодателя. На 06.10.2020 г. й били изискани писмени обяснения относно неизпълнението на заповед № *********** на *** и неспазване на организацията на работа и относно оплаквания от родители срещу ищцата, че толерирала определени ******. В искането за писмени обяснения по чл. 193 от КТ, не било посочено кои *****, от коя група и по какъв начин толерирала, в какво се изразява нейното неприемливо отношение, съответно по какъв начин уронвала престижа на ДГ. Твърди, че към всички деца се грижи с любов, съпричастност, разбиране и справедливост. В точка 2 от уволнителната заповед било посочено, че без да уведоми работодателя си била разпоредила на 15.09.2020 г. на другия *** М. А. в коя група да работи, което не попадало сред задълженията на ищцата по длъжностна характеристика. Твърди, че основанието било идентично с посоченото основание по т. 1 от заповедта. Сочи, че на посочената дата не била разпореждала на посочения учител в коя група да работи.

Твърди, че работодателят й с устни разпореждания непрекъснато сменял мястото й на работа, за които си нареждания не връчвал изискуемите заповеди относно групата, в която следва да се работи. На 13.10.2020 г. отново от ищцата било изискано да представи писмени обяснения по обвинения за действия, които не била извършила - че била предоставила телефона на ************* от нейната група на други ******* от групата й. С оглед непрекъснатия психически тормоз, който й се налагал от *** на ДГ и ежемесечното изискване за представяне на писмени обяснения ищцата подала сигнал до Регионалния инспекторат по образование в гр. Пловдив.

В исковата молба се твърди, че в точка 3 от уволнителната заповед е посочено, че в началото на учебната 2020 г./2021 г. ищцата отправила обидни думи към неин колега – У., което било видно от становище вх. № ********** г., с което не била запозната. Не била посочена точната дата на извършване на вмененото й нарушение, не било посочено къде и кога е извършено. Заявява, че не е използвала обидни думи и квалификации спрямо посоченото лице. На 16.10.2020 г. отново й били изискани обяснения по чл. 193 от КТ. Вменените й със заповедта нарушения на трудовата дисциплина не били конкретизирани, посочени били единствено учебни години 2019 г./2020 г. и 2020 г./2021 г. без време на извършване, без място на извършване на нарушенията, като не се и установява да са извършени конкретни по вид деяния през посочените периоди. В точка 4 от уволнителната заповед било посочено, че през учебната 2019 г./2020 г. проявявала грубо отношение спрямо децата от втора група в ДГ. Не била проявявала грубо отношение нито към *****от поверените й групи в ДГ, нито към колеги. Работила в ДГ „Незабравка“ от 2018 година и нямала извършени нарушения на трудовата дисциплина. Сочи, че дисциплинарното наказание е наложено извън определени срокове, така както е посочено в точка 4 от заповедта през учебната 2019 г./ 2020 г. Заявява, че заповедта с която й е наложено дисциплинарното наказание Уволнение е изцяло незаконосъобразна, немотивирана, неясна, издадена в противоречие с материалния и процесуалния закон и действителното фактическо положение. Посочва, че последното месечно брутно трудово възнаграждение, което била получила съгласно предоставения й фиш за работната заплата за последния пълен отработен месец - месец октомври 2020г. било в размер на 1278,59 лв. Предвид изложеното моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в законоустановения 2 срок е депозирал и писмен отговор, чрез пълномощника адв. ****. С отговора се взема становище за неоснователност на иска. Посочва се, че на ищцата е връчена заповед от 13.11.2020 г. на ***** на ДГ „Незабравка“, за това че същата е извършила изброените в заповедта нарушения, довели до нейното дисциплинарно уволнение. Съгласно първа точка от заповедта ищцата не била спазила организацията на работа в екип съгласно Заповед № ****** г., което съставлявало нарушение на трудовата дисциплина. Твърди, че не е необходимо да се преповтаря съдържанието на информация, намираща се в друг документ, с който ищцата е запозната. За извършеното от ищцата нарушение й били изискани писмени обяснения. Съгласно втора точка от заповедта, на 15.09.2020 г. ищцата разпореждала на *** М. А. в коя група да работи. Във връзка с изпълняваната от ищцата длъжност, в правомощията й не влизало извършването на подобно разпореждане. Съгласно точка трета от уволнителната заповед ищцата нарекла *** У.

„************“. За посочените действия от ищцата са били изискани писмени обяснения. Съгласно т. 4 от уволнителната заповед поведението на ищцата към *****от групата, с която работи било грубо, както и поведението към колегите от детската градина и ********, като в посочената точка от заповедта били описани и други действия. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Основният спорен въпрос в настоящия случай касае законността на извършеното уволнение, а същата се определя от установяването на вменените дисциплинарни нарушения със Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Дисциплинарното нарушение като вид правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя като виновно неизпълнение на трудовите задължения. Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид правонарушение са: деяние/действие или бездействие/, противоправност и вина, поради което следва да бъдат изследвани посочените белези за вмененото дисциплинарно нарушение с процесната заповед.

Между страните не съществува спор, а и се изяснява от приетите по делото доказателствени материали, че е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „********“, като трудовият договор бил прекратен с процесната Заповед № ********** г. / л. 13- 14 /. Отразеното в заповедта основание за прекратяване на правоотношението е чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Между страните не съществува спор и че преди издаването на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, от ищцата са изискани обяснения по вменените й нарушения (посоченото обстоятелство е отделено за безспорно с доклада по делото и впоследствие ищцовата 3 страна не е релевирала възражение в подаденото становище по доклада- л. 80- 81).

С горепосочената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, на ищцата са вменени дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7, т. 8 и т. 10 КТ. Както вече бе посочено, между страните не съществува спор, че от ищцата са били изискани писмени обяснения, съответно такива са дадени, преди да бъде съставена процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Що се касае до оформлението на заповедта, ищцата възразява, че вменените й нарушения са неясно описани, като липсва и конкретика по отношение на това, кога се твърди да са реализирани. Съдът счита възражението за неоснователно.

Описаното в четирите точки от процесната заповед, в достатъчна степен индивидуализира съответното нарушение с неговите присъщи белези. Предвид това, ищцата има ясното познание не само за естеството на вменените й нарушения на трудовата дисциплина, но и в какъв период се твърди да ги е извършила. Съдът счита за нужно да акцентира и върху факта, е че самото дисциплинарно производство, развиващо се по реда на кодекса на труда не е подчинено на правила за публичност, непосредственост и състезателност. Нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин- което и в случая е сторено ( в този смисъл- Решение № 209/02.05.2012 г. по гр. дело № 768/2011 г. на ІVто гр. отд. на ВКС, Решение № 857/25.01.2011 г. по гр. дело № 1068/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, Решение № 171/23.02.2010 г. по гр. дело № 68/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, Решение № 205/26.03.2010 г. по гр. дело № 267/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, Решение № 237/24.06.2010 г. по гр. дело № 826/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, Решение № 688/23.11.2010 г. по гр. дело № 114/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС ).

Предвид гореизложеното, съдът счита, че не са допуснати формални нарушения в процедурата по ангажиране дисциплинарната отговорност на ищцата. Предвид това, то следва да се обсъдят вменените на ищцата нарушения на трудовата дисциплина по същество.

По отношение на първото и второто описани нарушения в Заповед № ********** г. за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“: съдът счита, че двете нарушения следва да бъдат коментирани съвместно, доколкото те са свързани с неизпълнението на Заповед № ********** г. на ***на ДГ „Незабравка” – гр. Пловдив / л. 17/ и последващото поведение на ищцата. По силата на цитираната заповед, органът на работодателска власт е разпоредил, през учебната 2020- 2021г., ищцата да работи с 4