Решение № 108 от 16.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Пазарджик, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20255200100858 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск от Н. Б. Н., ЕГН **********, почина л в хода на производството и заместен от своите правоприемници на основание чл. 227 от ГПК, а именно съпругата му А. Б. Н. и сина му Б. Н. Н., и двамата с адрес: гр. П., ул. „К. А. Б.“ № *, ет. *, чрез адв.

В. К. от АК – П., срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, за заплащане на обезщетение в размер на 70 860 лева (след допуснато изменение в размера по чл. 214, ал. 1 от ГПК) за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснат наем, причинени от прекъснато и невъзстановено електроснабдяването на собствения му поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. П. с площ от 1 327 кв. м., ведно с построените в него 2-етажна масивна административна и делова сграда с идентификатор *** с площ от 385 кв. м., както и три сгради : с идентификатор *** с площ о т 27 кв. м., с идентификатор *** с площ 61 кв. м. и с идентификатор *** с площ от 76 кв. м., за периода от 24.06.2022 г. до 24.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, на основание чл. 49 от ЗЗД. Претендира разноските по делото.

Искът се основава на следните фактически твърдения:

Ищецът, в качеството си на едноличен търговец, на основание договор за покупко-продажба, оформен с нот. акт № 3 от 17.05.1999 г., е придобил право на собственост върху недвижим имот, който към момента на сделката е представлявал двуетажна масивна административно-битова сграда с площ от 330 кв. м. и прилежащ терен с площ от 1 327.50 кв. м., съставляващ парцел VI от кв. 1 по плана на гр. П., а към настоящия момент представляващ поземлен 1 имот с идентификатор *** по КККР на гр. П. с площ от 1 327 кв. м., ведно с построените в него 2-етажна масивна административна и делова сграда с идентификатор *** с площ от 385 кв. м., както и три сгради с идентификатори *** с площ от 27 кв. м., с идентификатор *** с площ от 61 кв. м. и с идентификатор *** с площ от 76 кв. м. Излага, че от 1999 г. до 2000 г. имотът е бил отдаван под наем. В края на 2003 г. електроснабдяването в имота на ищеца е прекъснато и не е възстановено и до момента. Твърди, че срещу ответника е водил гр. д. № 1063/2020 г. на РС – Пазарджик по чл. 109 от ЗС за възстановяване на електроподаването в имота и частичен иск по чл. 49 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за пропусната полза за периода 22.05.2015 г. – 22.05.2020 г., по което е било постановено решение в негова полза. С това решение, влязло в сила на 06.04.2022 г., се приемало, че неоснователното прекъсване на електроснабдяването на застроен имот в урбанизирана зона уврежда правото на собственост, като лишава собственика от правото му да го ползва по предназначение, както и че прекъсването на електрозахранването от страна на ответника и последвалото бездействие на лицата, на които ответникът е възложил работа, са причинили на ищеца вреди под формата на пропуснатия наем за имота. Понеже ответникът продължил да бездейства ищецът завел ново гр. д. № 186/2023 г. на ОС – Пазарджик за заплащане на обезщетение за пропусната полза за периода 22.05.2020 г. – 23.06.2022 г., по което искът също бил уважен. Поддържа, че ответникът продължава да бездейства и не е електроснабдил имота на ищеца по силата на влязлото в сила решение по негаторния иск, поради което предявява нова претенция за обезщетение за пропусната полза под формата на пропуснат наем за периода от 24.06.2022 г. до 24.12.2023 г. в размер на 24 600 лева, като след увеличение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК претенцията е предявена за сумата в размер на 70 860 лева, на основание чл. 49 от ЗЗД.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД, чрез юрисконсулт Р. подава отговор на исковата молба, с който приема иска за неоснователен. Твърди, че е налице обективна невъзможност да бъде изпълнен „буквално“ диспозитива на решението на РС – Пазарджик поради липса на съоръжения, чрез които да се възстанови присъединяването, както и поради отказа на третото лице „Елхим - Искра“ АД да предостави достъп, чрез който да бъде извършено присъединяването на имота към електроразпределителната мрежа. Сочи, че въпреки изложените затруднения ответникът е намерил начин чрез изграждане на нови съоръжения да присъедини имота към мрежата до границата на собственост, като електроподаването е можело да бъде реализирано, след като ищецът сключи договор за продажба на електрическа енергия, за която възможност последният е уведомен на 7.07.2023 г. Ищецът не предприел действия нито за сключване на договор за продажба на електрическа енергия, нито за осигуряване на достъп до имота за поставяне под напрежение на съоръжения, което бездействие се е превърнало в пречка да се реализира електроподаване 2 до имота. Отделно от това се излага, че ответникът е поканил „Елхим - Искра“ АД да сключи договор за достъп до налични на територията му съоръжения, но същото отказва, като твърди, че такива инсталации не съществуват. С решение от 30.11.2023 г. на КЕВР са дадени задължителни указания, като се приема, че съоръжения, техническа възможност и капацитет са налице.

Твърди, че третото лице „Елхим - Искра“ АД е подало жалба срещу решението на КЕВР, по която е образувано административно производство пред АССГ.

Излага подробни съображения. Моли се за отхвърляне на иска.

По делото са конституирани като трети лица – помагачи на страната на ответника „Елхим - Искра“ АД по довод, че като съпричинител на вредата, при уважаване на иска за ответника ще възникне право на регрес срещу това дружество, както и „ЗК Уника“ АД на основание сключен застрахователен договор, покриващ отговорността на ответника при нанесени на трети лица материални и нематериални вреди, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК.

Становище е взето от подпомагащата страна „Елхим - Искра“ АД, като е заявена неоснователност на иска с подробни доводи, вкл. липсата на обвързаност на дружеството от постановеното от РС – Пазарджик решение, поради неучастие на дружеството в процеса.

Становище е взето от подпомагащата страна „ЗК Уника“ АД, като е заявена неоснователност на искането за привличане на застрахователното дружество поради липса на валидна застраховка – сочи се, че претенцията касае събитие от 2003 г., към който момент не е съществувал застрахователен договор между страните.

По допустимостта на производството:

Процесуалната легитимация на страните съответства на твърденията на ищеца. Материалната легитимация се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност. Относно конституирането на третите лица помагачи следва да се уточни, че правният интерес е заявен и обоснован от ответника. Дали в действителност съществуват регресни права в негова полза, респ. дали със застрахователното дружество е налице валиден застрахователен договор, са обстоятелства, които налагат правна преценка при възникнал евентуално в бъдеще спор между подпомагана и подпомагаща страна.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

Наследниците по закон на почин алия в хода на производството ищец – съпругата му А. Б. Н. и сина му Б. Н. Н. са конституирани по делото с протоколно определение на РС – Пазарджик от 01.10.2024 г., съгласно правилото на чл. 227 от ГПК.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск по чл. 49 от ЗЗД.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност 3 има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Възложителят отговаря по чл.

49 от ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и служители при или по повод на възложената им работа дори тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Не е спорно, че между главните страни в процеса /ищец и ответник/ е влязло в сила на 06.04.2022 г. решение по гр. д. № 1063/2020 г. на РС - П., с което ответникът е осъден на основание чл. 109 от ЗС да присъедини към електроразпределителната мрежа чрез съществуващите инсталации и съоръжения на територията на "Елхим-Искра" АД и да осигури елекроподаване към притежавания от ищеца процесен недвижим имот, както и да му заплати на основание чл. 49 от ЗЗД сумата от 25 000 лева – част от обезщетение за имуществена вреда, представляваща пропуснат наем за същия имот за периода от 22.05.2015 г. до 22.05.2020 г., поради прекъсването и невъзстановяването на електроподаването в имота от ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Първоинстанционното решение е потвърдено с решение № 189 от 08.11.2021 г. по в. гр. д. № 492 от 2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд, последното недопуснато до касационно обжалване с Определение № 147 от 6.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 588/2022 г., I г. о.

Не е спорно също така, че между главните страни е влязло в сила и друго решение по гр. д. № 186/2023 г. на ОС - Пазарджик, потвърдено с решение 206 от 27.11.2023 г. на ПАС по в. гр. д. № 393/2023 г., с което е прието, че ответникът все още не е изпълнил задължението, за което е осъден с влязлото в сила решение на районния съд, да възстанови електроподаването към имота на ищеца именно по начина, по който е осъден да стори това, поради което последният като собственик търпи вреда от това бездействие, изразяващо се в невъзможността да реализира граждански плодове от имота си, като искът е бил уважен за сумата в размер на 27 000 лв., представляваща обезщетение за имуществена вреда - пропуснат наем за процесния имот, за периода 22.05.2020 г. – 23.06.2022 г., поради прекъсване и невъзстановяване на електроподаването в имота от страна на ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Съдебната практика приема, че един от начините за предявяване на частичен иск е, като се претендират вредите, настъпили през определен период от време с посочване на началото и края му – Решение № 196 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1724/2009 г., IV г. о.

Настоящото производство касае обезщетяване на имуществени вреди, настъпили през трети (последователен) период от време: о т 24.06.2022 г. до 24.12.2023 г.

След като с влязлото в сила решение на РС - Пазарджик по гр. д. № 1063/2020 г., с което е уважен частичен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното 4 право, макар и заявено в частичен размер, то позоваването на факти, които осуетяват възникването на правото на ищеца, в частност, че на територията на третото лице "Елхим-Искра" АД не съществуват съоръжения, чрез които имотът на ищеца да бъде присъединен към електроразпределителната мрежа; че същото отказва да предостави достъп, са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. По друг начин казано, тези доводи са били направени в приключилото производство, по тях съдебните състави са взели отношение, фактите по тях не са нови, за да се приеме, че са непреклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение.

Видно от определението на ВКС по гр. д. № 588/2022 г., изрично е прието, че не се касае за първоначално /ново/ присъединяване на имота на ищеца към електроразпределителната мрежа чрез съоръжения на третото лице, а до възстановяване на заварено към 1999 г. и допустимо от закона положение чрез съществуващите на място инсталации и съоръжения на територията на „Елхим - Искра“ АД; че бездействието на ответника се е дължало не на неосъществени облигационни отношения с ищеца, а на неизпълнение на вменени от закона задължения на ответното дружество по пар. 67 от ПЗР на ЗЕЕЕ (отм.) и пар. 4 от ПЗР на ЗЕ, както и че съдът не е осъдил ответника да прокарва нови линейни съоръжения в чужд имот, а да възстанови съществуващото до 1999 г. електроподаване към имота чрез съществуващите на място и към него момент инсталации и съоръжения на територията на „Елхим - Искра“ АД.