Решение № 260043 от 28.01.2021, Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е гр. К., 28.01.2021 година

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 11.01.2021 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело ***79 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от С.Б.С.,

ЕГН **********, с адрес: *** и А.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. С.П.М.,***, със съдебен адрес:***, *****, против Й.С.Б., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 124 ГПК и чл. 24 ЗН, и цена на иска 15 000,00 лева.

Ищците, чрез процесуалния си представител твърдят, че били наследници по закон на М. П. С.,***, починала на ****.**** г., като нейни низходящи (внуци) на основание чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗН.

Малко преди смъртта на наследодателката им М. П. С., починала на ****.**** г., на ****.**** г. било съставено Нотариално завещание ***, ****, рег. № ****, дело ***/**** г., съставено от н.Д.К. рег. № ***. В завещанието било посочено, че М. П. С. продиктувала на нотариуса следното: „Аз, М. П. С., завещавам на своята дъщеря Й.С.Б. цялото свое имущество: движимо и недвижимо, въобще всичко, с което разполагам към момента на своята смърт. Това е волята ми, с която желая да се съобразят всички мои наследници“. Нотариусът преценил, че завещаното имущество било на обща стойност 15 000 лв. Сочи, че вместо подпис, под завещанието бил поставен отпечатък от пръста на завещателката М. П. С.. По този начин, след смъртта на завещателката цялото нейно имущество преминало в патримониума на ответницата Й.С.Б., като единствен неин наследник по завещание.

Твърди, че така съставеното нотариално завещание било нищожно на основание чл. 42, б. „б“ от ЗН, поради неспазване на разпоредбите на чл. 24 от ЗН при съставянето му.

Сочи, че в случая не било налице изявяване устно, ясно и непосредствено на воля от страна на завещателя М. П. С.. Липсвало каквото и да било изявление от нейна страна относно обективираното в процесното завещателно разпореждане. Текстът на завещанието бил изготвен изцяло от нотариуса без да е налице посочване от страна на завещателката какво следва да бъде съдържанието на същото.

Твърди, че към датата на съставяне на процесното завещание М. П. С. била в изключително тежко здравословно съС.ие. Същата прекарала 2 пъти инсулт в края на 90-те години на миналия век. След изписването ѝ от болничното заведение М. С. била настанена в дома на ищците в гр. К., ул. „******“ ***, като те полагали всички грижи за нея. Като допълнителна последица от прекараните инсулти, М. С. била почти изцяло парализирана, със засегнат говорен апарат, почти не разбирала какво ѝ се говори, не можела да говори, а само да издава неразбираеми звуци, много рядко отделни срички и никога цели думи, като не могла да употребява смислена реч, не могла да направи смислено изречение, общувала с ищците и с останалите нейни близки и роднини единствено с жестове на очите.

Сочи, че съгласно правилото на чл. 24, ал. 2 от ЗН, при съставянето на нотариалното завещание нотариусът бил длъжен да запише волята на завещателя, така, както тя е устно изявена пред него. В трайната и непротиворечива съдебна практика било прието, че завещателят трябва да изрази волята си пред нотариуса устно и непосредствено, което означава с цели изрази, смислено и пълно, а не с отделни звуци или думи, и че нотариусът бил длъжен да отрази точно изявената пред него воля.

Твърди, че нотариусът нямал право да запише в текста на съставеното от него завещание съдържание, което не е изречено от завещателя, нито съдържание, което нотариусът е формулирал по подразбиране в резултат на свое умозаключение, дори ако то е потвърдено от завещателя, след прочитането му от нотариуса. Сочи, че когато завещателят има говорни затруднения, които се изразяват в неспособност да говори свободно с цели правилни изречения и дори да изговаря цели думи, и не е в съС.ие да произнесе съдържанието на представения текст, ако след прочитането на текста на изготвеното от нотариуса завещание, завещателят е потвърдил, че е съгласен с написаното и нотариусът е преценил, че завещателят не е глух нито ням, нотариусът имал право да запише точно изреченото, когато прецени, че то отразява необходимото съдържание на нотариалното завещание, но нямал право да замества изреченото със свои изрази и формулировки, дори и ако след прочитането им от нотариуса неизречените от завещателя изрази и формулировки били потвърдени от завещателя (в този смисъл е Решение № 191 от 22.01.2019 г. по гр.д. ***87/2018 г. на ВКС, / г.о.).

Твърди, че към датата на изготвяне на процесното нотариално завещание, завещателката не можела да изговаря думи и да съставя изречения, и не била в съС.ие да изяви съзнателна воля за разпореждане с имуществото си за след смъртта ѝ.

Сочи, че в вследствие на прекараните инсулти завещателката била парализирана и не можела да се движи, включително и да движи ръцете си и тази връзка тя не би могла и да положи самостоятелно, без чужда помощ, отпечатък от пръста си вместо подпис. В случая липсата на подобно отбелязване била в нарушение на разпоредбата на чл. 579, ал. 2 във вр. с чл.

189, ал. 1 от ГПК.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗН, нотариалното завещание се извършвало от нотариуса в присъствието на двама свидетели. и неспазването на това изискване водело до нищожност на нотариалното завещание на основание чл. 42, б. „б“ от ЗН.

Твърди, че в качеството си на инструментарни свидетели били М.Г.И., ЕГН **********,***, и И.М.А., ЕГН **********,***, който към датата на съставяне на процесното нотариално завещание е живял, а и към настоящия момент живее, във фактическо съпружеско съжителство с ползвателя по завещанието - ответницата Й.Б.. По този начин била нарушена разпоредбата на чл. 584, т. 3 от ГПК.

Заявява, в условията на евентуалност, че счита нотариалното завещание за унищожаемо на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН, тъй като при съставянето му наследодателката М. С. не била способна да завещава.

Твърди, че от съдържанието на чл. 13 ЗН, по аргумент за противното трябвало да се заключи, че не могат да се разпореждат със своето имущество за след смъртта си чрез завещание неспособните да действуват разумно, а такива били лицата, който не са поставени под запрещение, но поради друга причина били в съС.ие на невъзможност да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не можели да ръководят и да разбират постъпките си.

Сочи, че в условията на евентуалност, със съставянето на нотариалното завещание били накърнени запазените части на ищците от наследството на техния наследодател М. С..

Твърди, че съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Ищците били низходящи (внуци) на завещателката. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗН, запазената част на низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг (какъвто е настоящият случай), е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Сочи, че завещателката М. С. е имала две деца - Й.С.Б. и Б. С. Б., като синът ѝ Б.

С. Б. починал преди нея на 03.05.**** г., съответно в неговото коляно я наследяват на основание чл. 10, ал. 1 от ЗН внуците ѝ - ищците С.Б.С. и А.Б.С..

Твърди, че запазената част на низходящите на завещателката М. С. била 2/3 от нейното имущество, като съответно за ищците тази запазена част се явявала в размер от 1/3 част от наследственото имущество общо за двамата (по 1/6 за всеки от тях).

Сочи, че с процесното нотариално завещание М. С. се разпоредила за след смъртта си с цялото свое имущество, като по този начин накърнила запазената 1/3 част на ищците. Твърди, че съгласно утвърдената практика на ВКС, при универсалните завещания, при който завещателят се е разпоредил за след смъртта си с цялото си имущество, намаляването им, за да се възстанови запазената част, следва да се извърши направо в дробната част съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗН (в този смисъл са Решение № 184 от 31.10.2013 г. по гр.д. № 1438/2013 г., II г.о.; Решение ***29 от 05.12.2013 г. по гр.д. № 3663/2013 г., II г.о.).

Твърди, че процесното нотариално завещание следвало да бъде намалено с 1/3 част, като същата бъде възстановена на ищците като тяхна запазена част от наследството на М. С..

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че Нотариално завещание ***, ****, рег. № ****, дело ***/**** г., съставено от н.Д.К. рег. № ***, по силата на което М. П. С., ЕГН **********, е завещала на Й.С.Б., ЕГН **********, цялото си движимо и недвижимо имущество, е нищожно на основание чл. 42, б. „б“ от ЗН във вр. с чл. 24 от ЗН.

В условията на евентуалност, моли съда да постанови решение, с което да унищожи на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН Нотариално завещание ***, ****, рег. № ****, дело ***/**** г., съставено от н.Д.К. рег. № ***, по силата на което М. П. С., ЕГН **********, е завещала на Й.С.Б., ЕГН **********, цялото си движимо и недвижимо имущество.

В условията на евентуалност, моли съда да постанови решение, с което да възстанови на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН във вр. с чл.

29, ал. 1 от ЗН запазената част на С.Б.С., ЕГН **********, и А.Б.С., ЕГН **********, от наследството на М. П. С., ЕГН **********, починала на ****.**** г., по иска предявен срещу Й.С.Б., ЕГН **********, като намали с 1/3 завещателното разпореждане, обективирано в Нотариално завещание ***, ****, рег. № ****, дело ***/**** г., съставено от н.Д.К. рег. № ***, по силата на което М. П. С., ЕГН **********, е завещала на Й.С.Б., ЕГН **********, цялото си движимо и недвижимо имущество.

Претендира разноски в производството.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.

Ответникът оспорва предявения главен установителен иск по т.1 за нищожност на Нотариалното завещание /НЗ/ като неоснователен; оспорва предявения евентуален конститутивен иск по т.2 за унищожаване на НЗ като неоснователен.

Сочи, че признава предявения евентуален конститутивен иск по т. 3 за намаляване на НЗ с 1/3 като основателен.

Твърди, че последният инсулт, прекаран от М. С., настъпил през зимата на **** г. - в началото на м.Февруари **** г.

В съставеното НЗ, представляващо официален документ, нотариусът изрично бил установил и удостоверил, че завещателката М. С. е дееспособна, че разбирала смисъла и значението на завещателния акт, че желаела да извърши завещателно разпореждане по своя воля. В съставеното НЗ, представляващо официален документ, нотариусът изрично удостоверил, че написаното от него завещателно разпореждане му било продиктувано от завещателката М. С..

Твърди, че съставеното НЗ било подписано от завещателката М. С. съобразно правилото на чл.189, ал.1, изр.1 от ГПК - чрез поставяне на отпечатък от десния й палец, поради което в текста на НЗ не е необходимо да се прави нарочно отбелязване по реда на чл. 189, ал. 1, изр.2 от ГПК.

Сочи, че свидетелската несъвместимост по чл.584, т. 3 ГПК било спрямо лицата по чл. 572 ГПК - за страните и участниците в нотариалното производство. В производството по извършване на НЗ имало само една страна и един участник - завещателят. При съставянето на процесното НЗ двамата свидетели и завещателят М. С. не се намирали в отношения по чл.575 ГПК, не била нарушена забраната на чл.584, т. 3 от ГПК.

Сочи, че признавал следните фактически и правни твърдения:

При съставяне на НЗ присъстващият свидетел И.А. бил във фактическо съпружеско съжителство с ответницата Й.Б..

Двамата ищци, като законни наследници на завещателката М. С., имали право на запазена част от нейното наследство, която възлизала общо на 1/3 част от наследството. С процесното НЗ запазената 1/3 част на двамата ищци била накърнена, поради което тя следвало да бъде възстановена чрез намаляване на НЗ с 1/3. Предявеният евентуален иск по т. 3 за намаляване на НЗ с 1/3 бил доказан по основание и размер.